Кръстният знак е защита срещу злото
Събраните в едно три пръста показват нашата религия в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий Наричаме се християни, тъй като имаме вяра в Бога по този начин, както ни е научил да имаме вяра Самият Син Божий
Кръстът е главният знак на християнството. В предишното от ранно детство учели децата да събират пръстчетата си и да се осеняват със знака на кръста. Сега доста от нас учат това придвижване едвам в зрелост. За невярващите това деяние може и да не значи нищо, само че не е по този начин за православния хрис-тиянин. Защото кръстът е нашата отбрана. Човек обитава освен във физическия, само че и в духовния свят. В този нравствен свят ние се намираме сред двата полюса - сред Божествената обич и противодейст-ващата й завист, тъмна негативна сила, която народът назовава нечиста мощ. И кръстът е нашата за-щита. И в случай че би трябвало да сме още по-точни: когато се осеняваме с кръстния знак, ние изповядваме своята православна религия. Защото кръстът е
най-краткият знак на вярата
- безсловесен и безусловно наличен за всички.
Ние се назоваваме християни, тъй като имаме вяра в Бога по този начин, както ни е научил да имаме вяра Самият Син Бо-жий, нашият Господ Иисус Христос. Той освен ни научи вярно да имаме вяра в Бога, само че ни избави от властта на прегрешението и безконечната гибел. Синът Божий Иисус Христос от обич към нас неверните слезе от небето и като Човек пострада вместо нас за нашите грехове. Той беше разпнат, умря на кръста и на третия ден възкръсна. Така безгрешният ден възкръсна. Така безгрешният Син Божий посредством Своя кръст (т.е. посредством стра-данията и кръстната гибел за греховете на всички хора по целия свят) победи освен прегрешението, само че и самата гибел - възкръсна от мъртвите и направи кръста оръдие на Своята победа и гибелта. Като победител над смъртта-възкръснал в третия ден - Той избави и нас от безконечна гибел. Той ще възкреси всички мъртви, кога-то настъпи последният ден на света. Ще ни възкреси за щастлив, безконечен живот с Бога.
Кръстът е оръдие или предсказание на Христовата
победа над прегрешението и гибелта
Сега всичко зависи от самите нас: в случай че ние желаем да се освободим от властта на злото-греха и вечна-та гибел, би трябвало да следваме Христа, т.е. да имаме вяра в Христа, да Го обичаме и да изпълняваме Светата Му воля (това е да живеем с Христа). Ето за какво, с цел да изразим нашата религия в Иисус Христос, нашия Спаси-тел, ние носим на врата си кръстче, а по време на молитва изобразяваме върху себе си с дясната ръка кръстния знак (осеняваме себе си с кръстния знак, прекръстваме се). За да се прекръстим, ние подреж-даме пръстите на дясната си ръка по следния метод: трите първи пръста (палеца, показалеца и средния) съединяваме в едно при върховете им, а последните два (безименния и кутрето) прегъваме към дланта. Събраните в едно три пръста показват нашата религия в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий като Единосъщ-на и Неразделна Троица. Двата пръста, прегънати към дланта, значат, че Божият Син със Своето сли-зане на земята, бидейки Бог, станал и Човек, т.е. тези два пръста значат
Неговите две природи - Божествената и човешката
Осенявайки себе си с кръстния знак, ние допираме със съединените по този начин пръсти: челото - за освеща-ване на нашия разум, региона на диафрагмата - за освещение на нашите вътрешни усеща, по-късно дяс-ното и лявото рамо - за освещаване на телесните ни сили. После, когато отпуснем ръката си, леко се пок-ланяме.
Кръстният знак ни дава велика мощ да прогонваме и да побеждаваме злото, да вършим добрини. Ние сме длъжни да помним, че би трябвало да се кръстим вярно и постепенно, другояче няма да се получи прек-ръстване, а нормално махане с ръка, от което пък се радват бесовете. С небрежното осъществяване на кръстния знак ние демонстрираме своята безочливост към Бога, т.е. бъркаме. Трябва да осеняваме себе си с кръстния знак (да се кръстим) при започване на молитвата, по време и при довеждане докрай на молитвата и въображаемо, за себе си, споделяме: " В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин! ". С това показваме нашата религия в Пресветата Троица и нашето предпочитание да живеем и да се трудим за популярност Божия. Думата
" амин " значи " в действителност, по този начин е, да бъде "
В православния свят е признато, когато църковната камбана зове на свещенодействие, вярващите да се прекръстват. А също по този начин при доближаване към всичко свято: когато минаваме наоколо до храм, кога-то влизаме в храма, преди започване и приключване на работа, когато се покланяме пред св. Кръст, пред св. икони. С кръстния знак призоваваме Божието име и славословим Бога, Пресвета Богородица и Божи-ите угодници - светиите.
Днес кръстче към врата носят както вярващи - като знак на Христовия кръст, по този начин и невярващи-като фешън украшение. Както не би трябвало да произнасяме името Божие на вятъра, без нужда, по този начин и кръстния знак не трябва да вършим постоянно и преждевременно, повърхностно и разсеяно, без вътрешна настройка, защо-то тогава той се трансформира единствено в безсмислено механично придвижване на ръката.
Когато целуваме светите икони, безусловно се прекръстваме. Макар и безмълвно, осъществяването на кръстното изображение върху телата ни е очевидна изповед и откровена проповед за вярата ни в Христа. И така, да не се срамим да из-повядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното предсказание върху нас и върху всичко: " на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при всяко наше дело " - споделя св. Кирил Йерусалимски (t 386 г.).
Подобно на Божието име, което не би трябвало да произнасяме на вятъра и неблагоговейно, по този начин и кръст-ния знак
не трябва да вършим бързо и най-много повърхностно
За страдание, в нашата Църква можем да следим таман противоположното! Мнозинството от богомол-ците, които посещават храмовете, с цел да палят свещи, правят върху себе си кръстния знак прекомерно бе-зобразно, като го трансформират в едно безсмислено придвижване на ръката. Прекръстват се като че ли по задълже-ние, с възприятието, че отнякъде ги следят и ще им се присмеят за това, че са християни. С сходно прекръстване освен няма да получим Божията берекет и мощ, само че по-скоро бихме си навлекли осъж-дане, защото с небрежното си отношение поругаваме самия кръст! Подобни феномени, основаващи се основно на позор и неведение, би трябвало да отстраняваме с доста обич и самообладание. Когато един християнин е наясно със смисъла и смисъла на кръстния знак, той ще го прави с благоговейно възприятие и молит-вено въодушевление. Да почитаме светия кръст, тъй като посредством него сме
призвани към избавление
и посредством него се стремим към безконечен живот. Христовият кръст е жертвеник и знаме! А как-то знамето се носи най-отпред, по този начин и в нашия живот кръстът би трябвало да предшества всичките ни каузи, с цел да се увенчаят те с победа.
Кръстът е главният знак на християнството. В предишното от ранно детство учели децата да събират пръстчетата си и да се осеняват със знака на кръста. Сега доста от нас учат това придвижване едвам в зрелост. За невярващите това деяние може и да не значи нищо, само че не е по този начин за православния хрис-тиянин. Защото кръстът е нашата отбрана. Човек обитава освен във физическия, само че и в духовния свят. В този нравствен свят ние се намираме сред двата полюса - сред Божествената обич и противодейст-ващата й завист, тъмна негативна сила, която народът назовава нечиста мощ. И кръстът е нашата за-щита. И в случай че би трябвало да сме още по-точни: когато се осеняваме с кръстния знак, ние изповядваме своята православна религия. Защото кръстът е
най-краткият знак на вярата
- безсловесен и безусловно наличен за всички.
Ние се назоваваме християни, тъй като имаме вяра в Бога по този начин, както ни е научил да имаме вяра Самият Син Бо-жий, нашият Господ Иисус Христос. Той освен ни научи вярно да имаме вяра в Бога, само че ни избави от властта на прегрешението и безконечната гибел. Синът Божий Иисус Христос от обич към нас неверните слезе от небето и като Човек пострада вместо нас за нашите грехове. Той беше разпнат, умря на кръста и на третия ден възкръсна. Така безгрешният ден възкръсна. Така безгрешният Син Божий посредством Своя кръст (т.е. посредством стра-данията и кръстната гибел за греховете на всички хора по целия свят) победи освен прегрешението, само че и самата гибел - възкръсна от мъртвите и направи кръста оръдие на Своята победа и гибелта. Като победител над смъртта-възкръснал в третия ден - Той избави и нас от безконечна гибел. Той ще възкреси всички мъртви, кога-то настъпи последният ден на света. Ще ни възкреси за щастлив, безконечен живот с Бога.
Кръстът е оръдие или предсказание на Христовата
победа над прегрешението и гибелта
Сега всичко зависи от самите нас: в случай че ние желаем да се освободим от властта на злото-греха и вечна-та гибел, би трябвало да следваме Христа, т.е. да имаме вяра в Христа, да Го обичаме и да изпълняваме Светата Му воля (това е да живеем с Христа). Ето за какво, с цел да изразим нашата религия в Иисус Христос, нашия Спаси-тел, ние носим на врата си кръстче, а по време на молитва изобразяваме върху себе си с дясната ръка кръстния знак (осеняваме себе си с кръстния знак, прекръстваме се). За да се прекръстим, ние подреж-даме пръстите на дясната си ръка по следния метод: трите първи пръста (палеца, показалеца и средния) съединяваме в едно при върховете им, а последните два (безименния и кутрето) прегъваме към дланта. Събраните в едно три пръста показват нашата религия в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий като Единосъщ-на и Неразделна Троица. Двата пръста, прегънати към дланта, значат, че Божият Син със Своето сли-зане на земята, бидейки Бог, станал и Човек, т.е. тези два пръста значат
Неговите две природи - Божествената и човешката
Осенявайки себе си с кръстния знак, ние допираме със съединените по този начин пръсти: челото - за освеща-ване на нашия разум, региона на диафрагмата - за освещение на нашите вътрешни усеща, по-късно дяс-ното и лявото рамо - за освещаване на телесните ни сили. После, когато отпуснем ръката си, леко се пок-ланяме.
Кръстният знак ни дава велика мощ да прогонваме и да побеждаваме злото, да вършим добрини. Ние сме длъжни да помним, че би трябвало да се кръстим вярно и постепенно, другояче няма да се получи прек-ръстване, а нормално махане с ръка, от което пък се радват бесовете. С небрежното осъществяване на кръстния знак ние демонстрираме своята безочливост към Бога, т.е. бъркаме. Трябва да осеняваме себе си с кръстния знак (да се кръстим) при започване на молитвата, по време и при довеждане докрай на молитвата и въображаемо, за себе си, споделяме: " В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин! ". С това показваме нашата религия в Пресветата Троица и нашето предпочитание да живеем и да се трудим за популярност Божия. Думата
" амин " значи " в действителност, по този начин е, да бъде "
В православния свят е признато, когато църковната камбана зове на свещенодействие, вярващите да се прекръстват. А също по този начин при доближаване към всичко свято: когато минаваме наоколо до храм, кога-то влизаме в храма, преди започване и приключване на работа, когато се покланяме пред св. Кръст, пред св. икони. С кръстния знак призоваваме Божието име и славословим Бога, Пресвета Богородица и Божи-ите угодници - светиите.
Днес кръстче към врата носят както вярващи - като знак на Христовия кръст, по този начин и невярващи-като фешън украшение. Както не би трябвало да произнасяме името Божие на вятъра, без нужда, по този начин и кръстния знак не трябва да вършим постоянно и преждевременно, повърхностно и разсеяно, без вътрешна настройка, защо-то тогава той се трансформира единствено в безсмислено механично придвижване на ръката.
Когато целуваме светите икони, безусловно се прекръстваме. Макар и безмълвно, осъществяването на кръстното изображение върху телата ни е очевидна изповед и откровена проповед за вярата ни в Христа. И така, да не се срамим да из-повядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното предсказание върху нас и върху всичко: " на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при всяко наше дело " - споделя св. Кирил Йерусалимски (t 386 г.).
Подобно на Божието име, което не би трябвало да произнасяме на вятъра и неблагоговейно, по този начин и кръст-ния знак
не трябва да вършим бързо и най-много повърхностно
За страдание, в нашата Църква можем да следим таман противоположното! Мнозинството от богомол-ците, които посещават храмовете, с цел да палят свещи, правят върху себе си кръстния знак прекомерно бе-зобразно, като го трансформират в едно безсмислено придвижване на ръката. Прекръстват се като че ли по задълже-ние, с възприятието, че отнякъде ги следят и ще им се присмеят за това, че са християни. С сходно прекръстване освен няма да получим Божията берекет и мощ, само че по-скоро бихме си навлекли осъж-дане, защото с небрежното си отношение поругаваме самия кръст! Подобни феномени, основаващи се основно на позор и неведение, би трябвало да отстраняваме с доста обич и самообладание. Когато един християнин е наясно със смисъла и смисъла на кръстния знак, той ще го прави с благоговейно възприятие и молит-вено въодушевление. Да почитаме светия кръст, тъй като посредством него сме
призвани към избавление
и посредством него се стремим към безконечен живот. Христовият кръст е жертвеник и знаме! А как-то знамето се носи най-отпред, по този начин и в нашия живот кръстът би трябвало да предшества всичките ни каузи, с цел да се увенчаят те с победа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ