Най-дългото Граовско хоро вият на Църногорския събор
Събитието на 16 и 17 юли ще възроди родовите срещи и празниците по селата 
Ансамбъл „ Филип Кутев “ е специфичен посетител, вземат участие над 700 самодейци
Най-дългото Граовско хоро ще се извие на Църногорския събор „ В сърцето на Граово “. Такава упоритост имат уредниците на към този момент обичайния фолклорен празник, който се прави край край Църногорския манастир " Св. Козма и Дамян " при брезнишкото село Гигинци годишно през вторите почивни дни на юли. Тази година в последния миг уредниците взеха решение да го отсрочат със седмица поради неподходяща прогноза за времето. Така че поканата за това блестящо събитие в пернишкия край през 2022 година е за 16 и 17 юли.
Всяка година съборът показва културата, гениите, музиката, традициите, обичаите, занаятите и духа на Граово. На откритата сцена „ Гласовете на Граово ” вземат участие одобрени и млади професионални и любителски сформира и изпълнители най-вече на граовски фолклор.
Идеята е събитието да възроди духа на националното забавление, родовите срещи, празниците по селата, както са събирали хората в предишното. И до момента селските събори са към храмовия празник в обитаемото място, та по тази причина няма нищо извънредно, че граовци се събират на забава таман край най-хубавия и най-жив манастир в региона. Светата обител гостоприемно дава опция на уредниците на събора да предложат допустимо най-богата стратегия.
Съществена част от събора е присъединяване на “Обединени български животновъди ” с поддръжката на Министерството на земеделието, които показват традиционния занаят на Граовския край - отглеждането на животни. Гостите на събора имат опция да прегледат присъщите за района породи животни.
Животновъдите раздават на гостите курбан, нормално се изяжда над един звук
благословено ядене. В самия манастир могат да се включат в Работилница „ Камбанен звън “ и да опитат сами по какъв начин се бият манастирските камбани и клепала. Ще има ателиета, където ще могат да се научат на разнообразни сръчности, нужни за изработка на монашеските ръкоделия. На специфичен щанд се предлага православна литература и издавани от манастира книги.
Занаятчии и производители на селскостопанска продукция оферират богата гама артикули. В ревюто на манастирски артикули вземат участие манастири от страната и чужбина.
Съборът има благословението на Светейшия български патриарх Неофит
който е и Софийски митрополит и преди началото викарийният свещеник Поликарп отслужва празничен водосвет.
Фолклорната стратегия се предхожда от осъществяване на колоквиум, проведен на 8 юли от съдружие „ Краищенско Светогорие “. Тази година тематиката на форума е „ Пътят към храма “ – нормативни и на практика благоприятни условия за
основаване на туристическа дестинация „ Краищенско Светогорие “
В колоквиума вземат присъединяване представители на локалната и държавна власт, на научните среди, духовенството в България, бизнеса, медиите, неправителствени организации. По време на колуквиума Регионалният исторически музей в Перник ще показа мобилна фото галерия на забележителни духовни средища от района.
В двудневната фолклорна стратегия на събораще вземат участие над 700 самодейци. Техните осъществявания са събрани допълнително от 20-часова стратегия. Специални посетители в първия ден на Църногорския събор ще бъдат Ансамбъл „ Филип Кутев “.
Съборът е Църногорски, както се споделя и манастирът, край който се прави, тъй като по този начин се назовава планината наоколо - Черна гора, която на локалното произношение е Църна. В сърцето на Граово – по този начин локалните хора дефинират местоположението на Църногорската света обител. И тъкмо с това име неслучайно беше наименуван масовият национален събор, състоял се за първи път през 2018 година по близките манастирски ливади. Църногорският манастир в действителност е в сърцето на Граово и манастирските ливади в действителност са прелестно място за национално забавление. Хората от област Перник и в частност граовците, заслужават да имат подобен огромен национален фолклорен празник, с цел да си спомнят и покажат своите полезности. Някога, в не доста далечното минало, старите граовци са си устройвали срещи на родовете, всяко село е имало уважаван светия и на неговия празник е вдигало събор с доста забава. По площадите са се виели хора по няколко кръга.
Местните хора с многолюдни фамилии са си общували и са се обичали. И по този начин от памти века, а в това постоянно са участвали църквата, вярата и Господ като неразделна част от същината на българина. Защото човек без своята религия е като половин човек.
Граовците са малко необикновен народ
Различна им е носията – мъжете били пременени в бели облекла – ментета и беневреци и по тази причина били наречени белодрешковци. Жените били с богато украсени литаци и огромни хубавици. Говорът им също си има специфичност, а песните им са неповторими и по мелодия, и по метод на пеене, и по наличие, изключително когато описват за именития воин Марко Кралевити - това са така наречен „ марковски “ песни.
Самото Граово е особена област, тъй като на всички места има по един самостоятелен и одобрен център, а тука са два. В по-далечните времена по-важното населено място е било Брезник, а след това, изключително откакто отворили мините за въглища, Перник завладял шампионата. Така в този момент двата града са центрове на Граово. Ако ги питате граовците, те ще ви кажат, че Граово си е Граово от памтивека и всеки ще се опита по негов си метод да изясни името на покрайнината. Учените напомнят, че
по тези земи в миналото живеело тракийското племе “агриани ”
и от там е името на региона. Има версии, че названието идва от латинското „ аграрио “, което означавало “обработвам земя ” или от гръцкото “граоро ”, което пък значи „ гъстигори “.
Едно от най-любимите пояснения е обвързвано с хорото. Много сме играорци, ще ви каже граовецът и е прав, тъй като единствено в селото Витановци знаели по петдесет стъпки ( “фатки ”) на граовското или селското хоро, а дивотинци си имат свое, дивотинско хоро и стъпките му са кодирани в гена на хората с корени от това село. Та от играорци е станало Граово. Особеното на граовското хоро е, че се играе ситно, „ у место “. Такова било, тъй като земята на граовеца не е доста и с цел да не я тъпчат с хорото. През 2021 година по самодейност на сдружението „ Локално завещание “ Граовското хоро или Селското, както е известно да се назовава още в Пернишкия край, беше вписано в Националната представителна листа на детайли на нематериалното културно завещание. През април тази година същото съдружие провежда в Перник надиграване под наслов:
„ Дръж се, земьо, граовец те гази ” с над 500 участници
Тогава кметът на Перник Станислав Владимиров заключи: " Нашето Селско хоро носи чувството за безконечен живот. То е музикалната емблема на Перник и цяло Граово ". И в действителност е по този начин, по тази причина Църногорският събор ще приключи с Граовско хоро, което да бъде дълго и по време, и по брой участници, а те всяка година се усилват.
Ансамбъл „ Филип Кутев “ е специфичен посетител, вземат участие над 700 самодейци Най-дългото Граовско хоро ще се извие на Църногорския събор „ В сърцето на Граово “. Такава упоритост имат уредниците на към този момент обичайния фолклорен празник, който се прави край край Църногорския манастир " Св. Козма и Дамян " при брезнишкото село Гигинци годишно през вторите почивни дни на юли. Тази година в последния миг уредниците взеха решение да го отсрочат със седмица поради неподходяща прогноза за времето. Така че поканата за това блестящо събитие в пернишкия край през 2022 година е за 16 и 17 юли.
Всяка година съборът показва културата, гениите, музиката, традициите, обичаите, занаятите и духа на Граово. На откритата сцена „ Гласовете на Граово ” вземат участие одобрени и млади професионални и любителски сформира и изпълнители най-вече на граовски фолклор. Идеята е събитието да възроди духа на националното забавление, родовите срещи, празниците по селата, както са събирали хората в предишното. И до момента селските събори са към храмовия празник в обитаемото място, та по тази причина няма нищо извънредно, че граовци се събират на забава таман край най-хубавия и най-жив манастир в региона. Светата обител гостоприемно дава опция на уредниците на събора да предложат допустимо най-богата стратегия.
Съществена част от събора е присъединяване на “Обединени български животновъди ” с поддръжката на Министерството на земеделието, които показват традиционния занаят на Граовския край - отглеждането на животни. Гостите на събора имат опция да прегледат присъщите за района породи животни.
Животновъдите раздават на гостите курбан, нормално се изяжда над един звук
благословено ядене. В самия манастир могат да се включат в Работилница „ Камбанен звън “ и да опитат сами по какъв начин се бият манастирските камбани и клепала. Ще има ателиета, където ще могат да се научат на разнообразни сръчности, нужни за изработка на монашеските ръкоделия. На специфичен щанд се предлага православна литература и издавани от манастира книги.
Занаятчии и производители на селскостопанска продукция оферират богата гама артикули. В ревюто на манастирски артикули вземат участие манастири от страната и чужбина.
Съборът има благословението на Светейшия български патриарх Неофит
който е и Софийски митрополит и преди началото викарийният свещеник Поликарп отслужва празничен водосвет.
Фолклорната стратегия се предхожда от осъществяване на колоквиум, проведен на 8 юли от съдружие „ Краищенско Светогорие “. Тази година тематиката на форума е „ Пътят към храма “ – нормативни и на практика благоприятни условия за
основаване на туристическа дестинация „ Краищенско Светогорие “
В колоквиума вземат присъединяване представители на локалната и държавна власт, на научните среди, духовенството в България, бизнеса, медиите, неправителствени организации. По време на колуквиума Регионалният исторически музей в Перник ще показа мобилна фото галерия на забележителни духовни средища от района. В двудневната фолклорна стратегия на събораще вземат участие над 700 самодейци. Техните осъществявания са събрани допълнително от 20-часова стратегия. Специални посетители в първия ден на Църногорския събор ще бъдат Ансамбъл „ Филип Кутев “.
Съборът е Църногорски, както се споделя и манастирът, край който се прави, тъй като по този начин се назовава планината наоколо - Черна гора, която на локалното произношение е Църна. В сърцето на Граово – по този начин локалните хора дефинират местоположението на Църногорската света обител. И тъкмо с това име неслучайно беше наименуван масовият национален събор, състоял се за първи път през 2018 година по близките манастирски ливади. Църногорският манастир в действителност е в сърцето на Граово и манастирските ливади в действителност са прелестно място за национално забавление. Хората от област Перник и в частност граовците, заслужават да имат подобен огромен национален фолклорен празник, с цел да си спомнят и покажат своите полезности. Някога, в не доста далечното минало, старите граовци са си устройвали срещи на родовете, всяко село е имало уважаван светия и на неговия празник е вдигало събор с доста забава. По площадите са се виели хора по няколко кръга.
Местните хора с многолюдни фамилии са си общували и са се обичали. И по този начин от памти века, а в това постоянно са участвали църквата, вярата и Господ като неразделна част от същината на българина. Защото човек без своята религия е като половин човек.
Граовците са малко необикновен народ
Различна им е носията – мъжете били пременени в бели облекла – ментета и беневреци и по тази причина били наречени белодрешковци. Жените били с богато украсени литаци и огромни хубавици. Говорът им също си има специфичност, а песните им са неповторими и по мелодия, и по метод на пеене, и по наличие, изключително когато описват за именития воин Марко Кралевити - това са така наречен „ марковски “ песни.
Самото Граово е особена област, тъй като на всички места има по един самостоятелен и одобрен център, а тука са два. В по-далечните времена по-важното населено място е било Брезник, а след това, изключително откакто отворили мините за въглища, Перник завладял шампионата. Така в този момент двата града са центрове на Граово. Ако ги питате граовците, те ще ви кажат, че Граово си е Граово от памтивека и всеки ще се опита по негов си метод да изясни името на покрайнината. Учените напомнят, че
по тези земи в миналото живеело тракийското племе “агриани ”
и от там е името на региона. Има версии, че названието идва от латинското „ аграрио “, което означавало “обработвам земя ” или от гръцкото “граоро ”, което пък значи „ гъстигори “.
Едно от най-любимите пояснения е обвързвано с хорото. Много сме играорци, ще ви каже граовецът и е прав, тъй като единствено в селото Витановци знаели по петдесет стъпки ( “фатки ”) на граовското или селското хоро, а дивотинци си имат свое, дивотинско хоро и стъпките му са кодирани в гена на хората с корени от това село. Та от играорци е станало Граово. Особеното на граовското хоро е, че се играе ситно, „ у место “. Такова било, тъй като земята на граовеца не е доста и с цел да не я тъпчат с хорото. През 2021 година по самодейност на сдружението „ Локално завещание “ Граовското хоро или Селското, както е известно да се назовава още в Пернишкия край, беше вписано в Националната представителна листа на детайли на нематериалното културно завещание. През април тази година същото съдружие провежда в Перник надиграване под наслов: „ Дръж се, земьо, граовец те гази ” с над 500 участници
Тогава кметът на Перник Станислав Владимиров заключи: " Нашето Селско хоро носи чувството за безконечен живот. То е музикалната емблема на Перник и цяло Граово ". И в действителност е по този начин, по тази причина Църногорският събор ще приключи с Граовско хоро, което да бъде дълго и по време, и по брой участници, а те всяка година се усилват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ