От COVID-19 към политическа пандемия? |
С този текст трябваше да Ви показва фрагмент от книгата си, която излезе при започване на октомври и която можете да намерите във всички книжарници. Част от нея, в това число и видеоматериали, можете да видите на уеб адрес NovataDarjava.com. Написаното в книгата обаче си е там и считам, че от почитание към читателите на Offnews не би трябвало да плагиатствам последната й глава “Новата страната на България ”. По-важно е да Ви споделя нещо, което е значимо за всички, в този момент. То е, че българската страна е във фактическо положение на политическа пандемия! Защо?
Осем месеца, откакто страната, т.е. държавното управление, разбра, че в света има COVID-19 пандемия, България е в по-лоша обстановка, в сравнение с беше първоначално. Част от аргументите за това несъмнено са справедливи – не пазим отдалеченост по сред си, не носим маски, безотговорни сме към себе си и към близките. Нашата безнаказаност обаче е в цялостен синхрон с тази на българската страна. Осем месеца след началото на всекидневното плашене от екрана и след предизвестията, че ще има камиони с трупове, резултатът от акомодацията на българската страна към коронавирусната пандемия е нулев.
Днес лекарите ни споделят, че изискванията в лечебните заведения освен не са се подобрили, а даже се утежняват, че няма задоволително медицински личен състав, а в случай че броят на приетите в болница продължи, няма да има и задоволително болнични кревати. Добре е да им повярваме. Осем месеца след началото на коронавирусната пандемия и евентуално след десетки милиони изхарчени от бюджета, българската страна не е готова логистично за COVID-19.
Независимо, че не приготви здравната система на страната за пандемията, държавното управление отвори детските градини и образователната година. Зная, че те са доста значими за родителите и за децата. Още при започване на септември обаче беше ясно, че разпространяването на ковид ще се усили с отварянето на образователната година. Още тогава бе ясно, че при огромен скок в броя на инфектираните, детските градини и учебните заведения ще бъдат затворени.
Не упорствам постфактум, че образователната година трябваше да стартира с отдалечено образование, макар, че съм уверен, че ще продължи или даже да приключи по този начин. Резултатът от отварянето на детските градини и образователните заведения за месец и половина или два, както и от размяната на слюнки в нощните заведения, е явен. Всеки миг може да бъдат наложени нови рестрикции. Те ще доведат до нови банкрути на дребния и междинния бизнес и до стотици хиляди безработни. Вторият удар върху стопанската система и върху стотици хиляди работните места ще е ужасяващ и по-тежък от първия. Защо би трябвало да го позволяваме? Заради лукса децата да прекарат по-малко от два месеца в градините и класните стаи? Нали сякаш през март се гордеехме какъв брой бързо се е настроила просветителната ни система към отдалеченото образование?
Този разкош в този момент ще затвори десетки хиляди дребни бизнеси, ще остави стотици хиляди без работа. Такъв разкош може да си го разреши или безнадеждно богата страна, или безнадеждно неподготвена страна, с държавно управление, което се движи в тъмното без фарове. Нямам поради единствено и само актуалното държавно управление. В обхваната от политическа пандемия за българска страна настоящето и всяко последващо държавно управление са еднообразно неприятни. Единствената разлика е кой ръководи? В качеството на ръководството няма никаква разлика? Защо?
Първо, позволихме да се превърнем в общество, което основава йерархични политически положения, конструирани към престижа на една персона. Чрез гласоподаване сътворяваме представителна власт, която наподобява на аристократичната страна – а точно в нея всичко зависи от характеропатията на владетеля (тоест на този, който държи властта). В подобен тип страна е значима персоналната обязаност, а некомпетентността. Обвързаността стартира от горната страна и върви все по-надолу.
Второ, всяко йерархично политическо положение последователно основава самобитна обществена мрежа на хората директно свързани с страната. Тя се основава отвесно и действа като ръководеща прослойка. Увеличаването на властта на ръководещата прослойка, отслабва обществото с всеки минал ден.
Този институционален сюжет е в напреднала фаза в обхванатата от политическа пандемия българската държавна система. Формално има самостоятелност на управляващите и баланс сред парламентарната, изпълнителната и правосъдните управляващи. Само официално обаче! Неформално съществува ръководеща прослойка, ситуирана във всички управляващи, която става все по-алчна. Тя притиска обществото, централизира разпределението на икономическите запаси и болшевизира обществото.
Резултатът е, че през 2020 година обществото е разграничено безусловно на две елементи. По-малката е ръководещата прослойка. Условно можем да я назовем “новите български патриции ”. Те са “патриции ” единствено е само по силата на свързаността им с страната. Тази съгласуваност им обезпечава специфичен статут! В най-високата част на условно обрисуваното патрицианско съсловие са родните олигарси. Понякога ни наподобява, че те водят война по-между си, че някои от тях са положителни, а други неприятни. Това са единствено функции. Битката измежду българските олигарси и патриции е само и единствено за надзор върху ресурсите на страната. В нея няма ляво, дясно, демократично, консервативно, социалистическо, патриотично или каквито и да било политически хрумвания.
Втората, доста по-голяма група български жители са превърнати в роби. Те са такива, тъй като не са свързани директно с страната и властта, която тя дава. Привилегията им е да устоят посредством бюджета все по-хищното и стремящо се да разшири властта си патрицианско съсловие.
Нека в този момент се върна към COVID-19 рецесията. Всяко ново отчасти или изцяло затваряне на стопанската система работи напълно в интерес на българските патриции. Властта им се усилва, тъй като страната става все по-могъща, а болшинството хора все по-зависими. Увеличаването на безработицата, банкрутите на дребни и междинни бизнеси, дават опция на властта и нейните патриции да ни раздават помощи. За нас остава да сме признателни!
Най-накрая. Моля Ви, не разпознаваме никого персонално измежду “лошите патриции ” или “добрите роби ”. Не това е задачата на този текст. Той показва само страха ми, че от ден дневно хората стават все по-малки и по-слаби, а страната и владетелите й все по-големи и по-силни. Единствената цел на написаното е плахата вяра, че ще създадем нещо да променим тази наклонност.
Ако пък стартираме проявим взаимност да се пазим един различен от ковид и в случай че стане знамение, че България остане отворена, в случай че държавното управление внезапно стартира да се държи съответно?
Осем месеца, откакто страната, т.е. държавното управление, разбра, че в света има COVID-19 пандемия, България е в по-лоша обстановка, в сравнение с беше първоначално. Част от аргументите за това несъмнено са справедливи – не пазим отдалеченост по сред си, не носим маски, безотговорни сме към себе си и към близките. Нашата безнаказаност обаче е в цялостен синхрон с тази на българската страна. Осем месеца след началото на всекидневното плашене от екрана и след предизвестията, че ще има камиони с трупове, резултатът от акомодацията на българската страна към коронавирусната пандемия е нулев.
Днес лекарите ни споделят, че изискванията в лечебните заведения освен не са се подобрили, а даже се утежняват, че няма задоволително медицински личен състав, а в случай че броят на приетите в болница продължи, няма да има и задоволително болнични кревати. Добре е да им повярваме. Осем месеца след началото на коронавирусната пандемия и евентуално след десетки милиони изхарчени от бюджета, българската страна не е готова логистично за COVID-19.
Независимо, че не приготви здравната система на страната за пандемията, държавното управление отвори детските градини и образователната година. Зная, че те са доста значими за родителите и за децата. Още при започване на септември обаче беше ясно, че разпространяването на ковид ще се усили с отварянето на образователната година. Още тогава бе ясно, че при огромен скок в броя на инфектираните, детските градини и учебните заведения ще бъдат затворени.
Не упорствам постфактум, че образователната година трябваше да стартира с отдалечено образование, макар, че съм уверен, че ще продължи или даже да приключи по този начин. Резултатът от отварянето на детските градини и образователните заведения за месец и половина или два, както и от размяната на слюнки в нощните заведения, е явен. Всеки миг може да бъдат наложени нови рестрикции. Те ще доведат до нови банкрути на дребния и междинния бизнес и до стотици хиляди безработни. Вторият удар върху стопанската система и върху стотици хиляди работните места ще е ужасяващ и по-тежък от първия. Защо би трябвало да го позволяваме? Заради лукса децата да прекарат по-малко от два месеца в градините и класните стаи? Нали сякаш през март се гордеехме какъв брой бързо се е настроила просветителната ни система към отдалеченото образование?
Този разкош в този момент ще затвори десетки хиляди дребни бизнеси, ще остави стотици хиляди без работа. Такъв разкош може да си го разреши или безнадеждно богата страна, или безнадеждно неподготвена страна, с държавно управление, което се движи в тъмното без фарове. Нямам поради единствено и само актуалното държавно управление. В обхваната от политическа пандемия за българска страна настоящето и всяко последващо държавно управление са еднообразно неприятни. Единствената разлика е кой ръководи? В качеството на ръководството няма никаква разлика? Защо?
Първо, позволихме да се превърнем в общество, което основава йерархични политически положения, конструирани към престижа на една персона. Чрез гласоподаване сътворяваме представителна власт, която наподобява на аристократичната страна – а точно в нея всичко зависи от характеропатията на владетеля (тоест на този, който държи властта). В подобен тип страна е значима персоналната обязаност, а некомпетентността. Обвързаността стартира от горната страна и върви все по-надолу.
Второ, всяко йерархично политическо положение последователно основава самобитна обществена мрежа на хората директно свързани с страната. Тя се основава отвесно и действа като ръководеща прослойка. Увеличаването на властта на ръководещата прослойка, отслабва обществото с всеки минал ден.
Този институционален сюжет е в напреднала фаза в обхванатата от политическа пандемия българската държавна система. Формално има самостоятелност на управляващите и баланс сред парламентарната, изпълнителната и правосъдните управляващи. Само официално обаче! Неформално съществува ръководеща прослойка, ситуирана във всички управляващи, която става все по-алчна. Тя притиска обществото, централизира разпределението на икономическите запаси и болшевизира обществото.
Резултатът е, че през 2020 година обществото е разграничено безусловно на две елементи. По-малката е ръководещата прослойка. Условно можем да я назовем “новите български патриции ”. Те са “патриции ” единствено е само по силата на свързаността им с страната. Тази съгласуваност им обезпечава специфичен статут! В най-високата част на условно обрисуваното патрицианско съсловие са родните олигарси. Понякога ни наподобява, че те водят война по-между си, че някои от тях са положителни, а други неприятни. Това са единствено функции. Битката измежду българските олигарси и патриции е само и единствено за надзор върху ресурсите на страната. В нея няма ляво, дясно, демократично, консервативно, социалистическо, патриотично или каквито и да било политически хрумвания.
Втората, доста по-голяма група български жители са превърнати в роби. Те са такива, тъй като не са свързани директно с страната и властта, която тя дава. Привилегията им е да устоят посредством бюджета все по-хищното и стремящо се да разшири властта си патрицианско съсловие.
Нека в този момент се върна към COVID-19 рецесията. Всяко ново отчасти или изцяло затваряне на стопанската система работи напълно в интерес на българските патриции. Властта им се усилва, тъй като страната става все по-могъща, а болшинството хора все по-зависими. Увеличаването на безработицата, банкрутите на дребни и междинни бизнеси, дават опция на властта и нейните патриции да ни раздават помощи. За нас остава да сме признателни!
Най-накрая. Моля Ви, не разпознаваме никого персонално измежду “лошите патриции ” или “добрите роби ”. Не това е задачата на този текст. Той показва само страха ми, че от ден дневно хората стават все по-малки и по-слаби, а страната и владетелите й все по-големи и по-силни. Единствената цел на написаното е плахата вяра, че ще създадем нещо да променим тази наклонност.
Ако пък стартираме проявим взаимност да се пазим един различен от ковид и в случай че стане знамение, че България остане отворена, в случай че държавното управление внезапно стартира да се държи съответно?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ