Как създали полицията?
С разрастването на градовете през ХVІІ-ти век почнала да нараства и престъпността. По-рано всички съседи на улицата се познавали по име, а жителите на града – по лице. Къщите не се заключвали даже нощем. Но паралелно с индустриализацията популацията се увеличавало толкоз бързо, че хората от една улица освен към този момент не се познавали, само че постоянно даже не знаели имената на съседите си. Здравите ключалки и катинари се трансформирали в насъщна нужда, а основаването на полиция, която да следи за реда – в наложителност.
Фабриките създали някои хора доста богати, а милиони други – доста небогати. Селяните при положение на неприятна годишна продукция можели да оцелеят с горски плодове, ядки и гъби, и да стоплят домовете си с клони и коренища. Но жителите на града се озовавали на ръба на оцеляването, в случай че загубели работата си. Все още нямало пенсии, нито обществена помощ за заболели и възрастни хора. Изхвърлени от квартирите, които към този момент не можели да заплащат, хората гладували до гибел или замръзвали по улиците. Помощ получавали единствено от благотворителни организации и Църквата, само че това не било задоволително. Правителствата помагали малко, а наказвали доста. Безизходността на обстановката и възходящите задължения карали дамите да стават проститутки, а мъжете – нарушители.
А нарушителите били наказвани извънредно сурово. След изтезанието телата им били окачвани на вериги по кръстовищата за наставление на другите, които към момента не били хванати.
Само в Лондон от 1805 до 1848 година престъпността се нараснала 8 пъти. Редът в града се поддържал посредством стражи, наричани „ чарлита “, тъй като били проведени още при крал Чарлз II (1630-1685). Въоръжени с топори и тояги, „ чарлитата “ осветявали пътя си с фенери, патрулирайки нощем по улиците. Те ходели напред-назад и всеки час уведомили жителите за времето: „ Полунощ! Вали дъжд! Всичко е умерено! “
Преди основаването на полиция, до 1800 година държавни охранителни сили работили по Темза за битка с контрабандата. Тогава корабите, натоварени с експортни или вносни артикули, били доста притегателни за другите крадци, които влизали в тях през нощта и просто хвърляли стоките зад борда. След отлива ги вадели от водата.
За разтоварването на бъчвите с бренди, корабособствениците нормално наемали хамали, които прехвърляли товара в дребни лодки, с цел да го откарат на брега. Обичайно било да се изтърван „ инцидентно “ 1-2 бъчви от всеки транспортен съд, с цел да ги извадят след това. С цел да се пресекат тези мошеничества, в Лондон основали през 1798 година праобраз на „ речна полиция “. Това била първата организация в света, чиито функционалности били да предотвратява закононарушения, преди да бъдат осъществени. Имало 35 такива групи, всяка от 10 докери отпред с констебъл. Те били въоръжени с фенери, тояги и кречетала за сигнализация, както и със саби и револвери. Техните униформи се отличавали с това, че нямали джобове, с цел да не се изкушават да сложат нещо в тях по време на работа.
През първата година на активността си речната полиция съумяла да обезвреди повече от 2 хиляди нарушители, от които двама били обесени, а 200 вкарани в пандиза. Речната полиция съществува и през днешния ден. Нейните отговорности в този момент са свързани повече с сигурността по реката, в сравнение с с арестуването на контрабандисти.
През 1829 година Робърт Пийл, секретар на вътрешното министерство, решил да добави към наличните 400 речни служители на реда още 1000, само че към този момент „ сухопътни “. Той желал те да работят на сушата толкоз сполучливо, колкото речната полиция. Сега към този момент служителите на реда били наречени в негова чест „ бобита “ (от „ Боби “ – умалително на Робърт). Всеки чиновник получавал униформа и седмична заплата от шест шилинга. Успешната им работа спомогнала през 1862 година да се вземе решение да бъде основана лична полиция във всеки град на Англия.
Първата униформа за служителите на реда била много занимателна. Тъй като ги считали за прислужници на народа, значи, трябвало да носят облекла, сходни на тези, които носели прислужниците. Само на главите им поставили цилиндри – знаци на властта и изключителните им компетенции. Но с тези високи шапки било неловко да се работи. Затова през 1850 година ги заменили с по-практичните каски. Те освен защитавали главата от удара, само че, също както цилиндъра, увеличавали растежа и видимостта на служителя на реда, който в този момент можел елементарно да бъде разпознат и извикан за помощ в тълпата.
Пазителят на реда бил запасан с тежък кожен колан, от който висели белезници, палка и сабя. Сабята можело да се употребява единствено след заповед на командира срещу проведени бунтовници. Иначе висяла повече за заплашване. Но по време на противозаконен боксов мач в Бирмингам служител на реда бил атакуван от един от боксьорите. Без доста да му мисли, служителят на реда извадил сабята и отсякъл ухото на нападателя. След този случай сабите били отнети от служителите на реда, патрулиращи по улиците. Така те рискували живота си всеки ден, без даже да имат обичайно оръжие. Чак наскоро, заради увеличената престъпност в Лондон след нахлуването в града на доста имигранти от Африка и Азия, на някои полицейски подразделения позволиха да носят револвери.
Правилата били строги и в случай че някой патрулиращ служител на реда стоял бездейно и просто си приказвал с жители или пиел бира в кръчмата, го наказвали строго. Дневният патрул работел без отмора 14 часа – от 7 ч. сутринта до 9 ч. вечерта. Можел да напусне поста единствено, откакто нощният патрул дойдел да го смени.
Ако не можел самичък да се оправи със обстановката, служителят на реда започвал да върти дрънкало, което издавало изострен противен тон, и най-близките му сътрудници се втурвали към него. През 1880 година кречеталото било сменено със свирка, тройният тон на която означавал „ Искам незабавна помощ! “.
