На 2 септември завърших едно добро дело. Посетих музея на

...
На 2 септември завърших едно добро дело. Посетих музея на
Коментари Харесай

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език

„ На 2 септември приключих едно положително дело. Посетих музея на поета Гео Милев в Стара Загора, с цел да даря преводно издание на поемата „ Септември “ на бенгалски език. Преводът е изработен от доктор Мридула Гхош през 2013. “ Това описа за Списание 8 Валентин Катранджиев. Той разясни, че се познава с доктор Гхош от 80-те години на предишния век, когато и двамата са били студенти по интернационалните връзки и дипломация в Киевския народен университет. Заради продължаваща кръвопролитна война Гхош, която живее и работи в Киев, била възпрепятствана да пътува и персонално да подари изданието на музея. Представяме ви историята на превода на бенгалски на популярното произведение на Гео Милев.
 По мотив 100 годишнината от написването на поемата „ Септември “ от поета Гео Милев, преводът на бенгалски език е публикуван и показан на книжния панаир в Калкута на 18 януари т.г. Включен е в представителната поредност на ЮНЕСКО за преводни издания на значими международни литературни творби. 
Поемата „ Септември “ на Гео Милев е единомислещо приета за един от редките бисери в поезията на българския исторически авангард, е мнението на проф. Джузепе дел Агата. Тя се появява в брошура 7–8 на основаното и редактирано от самия Милев списание „ Пламък “ и през същата година като независим текст. В изискванията на „ белия гнет “ поемата става причина за арестуването и последвалото го на 14 май 1925 година наказание на поета на една година непоколебим тъмничен затвор и санкция от 20 000 лв.. На идващия ден Гео бива отведен в Дирекцията на полицията, с цел да бъде по-късно удушен от двама офицери в една от софийските казарми. 
Има доста преводни издания на поемата, даже на китайски и японски. Но за първи път поезията на Гео Милев доближава до своите читатели на един от езиците на южноазиатския субконтинент. 



Бенгалският език е индо-арийски език, един от водещите езици в групата на индийските езици наред с хинди. Това е родният език на Рабиндранат Тагор, международно приет индийски държавник, просветник, мъдрец, публицист. 
На бенгалски език приказват близо 85 милиона души, живеещи в индийските щати – Западна Бенгалия, Трипура и южен Асам. Той е формален държавен език на Бангладеш с население 100 милиона души. Този език е майчин за огромна част от емигрантската индийска диаспора в Обединеното кралство, Съединени американски щати и страните от Близкия изток. По данни от 2024 година близо 290 милиона души по света приказват на бенгалски език. Това го подрежда на пето място в листата на най-говоримите локални езици по света.


Д-р Мридула Гхош е бележит индийски политически анализатор, журналист, културолог, лингвист, преводач. Нейните знания и проучвателен ползи са в областите история, политика, просвета и езикознание на страните от Източна Европа и пост-съветското пространство. Първоначално учи политология в „ Президенси Колеж “, Калкута, след което продължава висшето си обучение в Киевския народен университет „ Т. Шевченко “. През 1994 година става лекар по интернационалните връзки и дипломация.
След довеждане докрай на образованието си, остава да живее и работи в Киев, където и до през днешния ден развива дейна просветно-публицистична, обучителна и филантропична активност. Превежда лирика от украински, съветски, беларуски, български, полски, словашки език на британски и бенгалски. Тя е създател на първия в историята превод от украински език на бенгалски: антологията „ Ukraina Alpona – Ukrainskyi Vizerunok “, съдържаща произведения на 28 украински поети от древността до  наши дни.
Д-р Гхош развива необикновен интерес към българската история, обичаи и традиции. Научава независимо български език. Създава същински другарства в България. Превежда от български на бенгалски език определени стихове на Иван Вазов, Христо Ботев, Елисавета Багряна. 
Къщата музей на поета Гео Милев в Стара Загора и уредникът Валя Сотирова


Музеят се радва на гости и е културно средище на българската литературна общност.  От описа на госпожа Сотирова и забавната експозиция, научих доста нови за мен елементи от биографията на поета, за трагичната му орис и за живота на неговото семейство. За особената връзка на Г. Милев с неговия татко, възрожденеца, Мильо Касабов. За това по какъв начин годините на следване в Германия и престоят му в Лондон, са повлияли върху образуването на неговия вселенски светоглед, непрекъснато търсещ симбиозата сред Изтока и Запада. За мощната му обвързаност към българската самородност и просвета. 
Твърде малко се приказва през днешния ден за обстоятелството, че Гео Милев извършва своя воински и родолюбив дълг като по време на Първата международна война води война при Дойран, където е тежко ранен и изгубва едното си око. Гео Милев развива освен поетични, само че художествени и театрални качества. Гео Милев е национално притежание, което би трябвало да съхраним за идните генерации и да се гордеем. 
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР