Марк Тулий Цицерон, великият римски оратор, политик и философ, е

Шестте грешки на човека според МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН

Марк Тулий Цицерон , великият римски оратор, политик и мъдрец, е оставил завещание от мъдри мисли, които и до през днешния ден не престават да бъдат настоящи.

Една от най-забележителните му хрумвания е дефинирана посредством шестте неточности на индивида. Тези неточности освен разкриват слабостите на човешката природа, само че и обрисуват пътя към по-осъзнат и съразмерен живот.

Нека разгледаме всяка от тези неточности в детайли и да се опитаме да извлечем скъпите уроци, които те носят.

1. Заблудата, че персоналният прогрес се реализира посредством потъпкване на другите

Една от най-разпространените заблуди в човешката история е вярата, че триумфът и напредъкът могат да бъдат реализирани посредством унижение или угнетяване на другите. Тази неточност произтича от неналичието на схващане за същинската същина на триумфа и щастието.

Истинският прогрес е вероятен единствено когато съществува съдействие, взаимно почитание и поддръжка.

Хората, които потискат другите, рано или късно осъзнават, че са построили своята „ империя “ върху нестабилна основа, която елементарно може да се срине.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат изменени или поправени

Животът е изпълнен с непредвидими условия, които постоянно не зависят от нашата воля. Склонността да се тревожим за такива неща е безполезна и единствено усилва нашето страдалчество.

Вместо да се фокусираме върху нещата, които не можем да променим, би трябвало да насочим силата си към това, което можем да направляваме. Така ще станем по-ефективни и ще се усещаме по-спокойни и задоволени.

3. Твърдението, че нещо е невероятно, тъй като ние не сме способни да го създадем

Човешката природа има склонността да проектира своите ограничавания върху света. Когато срещнем предизвикателство, което наподобява непреодолимо, постоянно бързаме да заключим, че е невероятно.

Историята обаче е цялостна с образци на хора, които са постигнали невъзможното посредством непримиримост и умеене да се трансформират. Всеки от нас има капацитета да реализира велики неща, стига да има вяра в себе си и да е подготвен да вложи нужните старания.

4. Отказът да оставим настрани дребнавите си желания

Дребнавостта и придържането към маловажни неща постоянно ни пречат да забележим по-голямата картина и да се развиваме като персони. Отказът да се освободим от тези ограничавания води до застоялост и изолираност.

Ако желаеме да реализираме същински прогрес, би трябвало да сме подготвени да променим своите привички и желания, да се приспособяваме и да се отворим към нови хрумвания и благоприятни условия. Добре е да бъдем отворени към предложенията на близките при всяко състояние.

5. Пренебрежението към развиването и усъвършенстването на духа и неналичието на навика да четем и да учим

Интелектуалното и духовно развиване са съществени детайли на пълноценния живот. Липсата на навика да четем и да учим ни лимитира и ни прави по-уязвими към операция и илюзия.

Образованието и непрекъснатото учене ни дават принадлежности за схващане на света, за взимане на по-добри решения и за личностно израстване.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя метод на живот

Един от най-големите източници на спорове в човешката история е опитът да наложим своите убеждения и метод на живот на другите.

Истинското почитание към свободата и характерността на всеки човек е основата на мирното битие.

Вместо да натрапваме своите хрумвания, би трябвало да се стремим да разберем и почитаме разликите, да водим разговор и да се учим един от различен.

Шестте неточности на индивида, разказани от Цицерон, са универсални и безконечни. Те разкриват дълбоки истини за човешката природа и ни дават скъпи насоки за реализиране на по-добър и съзнателен живот.

Като заобикаляме тези неточности и се стремим към съдействие, самопознание и почитание към другите, можем да изградим един по-справедлив и съразмерен свят.