С разходка из поетичните дебри на Ад“ - първата част

С разходка из поетичните глъбини на „ Ад “ - първата част от епичната поема „ Божествена комедия “, следвана от „ Чистилище “ и „ Рай “, изкуши познавачи Ицко Финци в Casa Libri. Големият артист, който неотдавна чества 90, стартира въодушевено с паметните стихове от ария първа „ На попрището витално в средата не знам от пътя по какъв начин се отклоних, и в тъмен лес ме свари тъмнината... “ На сцената с него бяха поетът преводач Кирил Кадийски и режисьорката Лиза Боева.  Пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския стихотворец Вергилий, е притча на пътуването на душата към Бога, а Адът разказва признаването и отхвърлянето на прегрешението. 

Най-ранният превод на творбата на български датира от 1906 година и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на предишния век да звучи архаично и тук-там даже да е неясен, този първи превод със статут на книжовен монумент се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, само че въпреки и по-разбираеми за актуалния четец, те не съумяват да изместят своя прославен предходник. В лицето на поета Кирил Кадийски великият флорентинец откри своя надарен тълковник, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, като че ли Данте проговори на български, каквото беше чувството за сонетите на Шекспир, претворени от него, разясняват от издателство „ Колибри “. Ролята на Кирил Кадийски като преводач е голяма за българската просвета. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от съветски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската лирика IX-XXI век в два тома и на съветската лирика XI-XXI век. Плод на интереса му към класическата и актуалната италианска лирика са „ Антология на актуалната италианска лирика “, както и „ Сонети “ от Фанческо Петрарка, отличени с премия на Италианското министерство на културата.
-->
В предговора си към тома „ Данте и „ Ад “ седем века по-късно “ професор Клео Протохристова споделя: „ За легитимацията на сходна самодейност работи, несъмнено, името на нейния реализатор, само че не по-малко безапелационен мотив предлага разбирането, че всред най-сигурните атестати за благосъстоянието на една национална просвета е непрекъснатото й другарство с „ огромните книги “ на международната литература “. Всъщност непостиганото по-рано оприличаване на „ сладостния нов жанр “, оползотворен от Данте и обработен до съвършенство в неговата поема, прави за първи път вероятен на драго сърце прочит на „ Ад “, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамичността, ритъма и благозвучието на текста, съгласно професор Протохристова.