Български аутсайдери в изкуството с първа изложба в Париж
С първа по рода си галерия в Париж България ще показа свои актьори, спадащи към едно от най-интересните течения в международното изкуство – арт брут, което се твори от самоуки създатели, работещи отвън одобрената художествена сцена.
„ Outside the box/Извън рамката “ се открива на 16 септември в по самодейност на Българския културен институт в Париж в неговата изложба и в партньорство с Art brut fair – най-голямото ревю за този тип изкуство в Париж и Ню Йорк, което се организира от 15 до 18 септември.
До момента България е единствената европейска страна, която не беше показана в тази сфера, необикновена и за българската аудитория. Информация за наши модерни арт брут актьори липсва, заради което те остават изцяло непознати в тези интернационалните среди, разяснява шефът на БКИ в Париж Десислава Бинева.
След Франция изложбата ще бъде показана и пред българската аудитория през януари 2023 година в изложба DOZA на ул. „ Цар Самуил “ 52 в София.
Терминът art brut (ар брут, фр.) – неподправено, сурово изкуство, е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 година, с цел да дефинира изкуството, основано отвън границите на формалната просвета, на пренебрегнатите, на лудите. Използва се и британският му еквивалент outsider art (изкуството на аутсайдерите). Днес и двете понятия отбелязват изкуство на актьори без академично художествено обучение, самоуки, непознати за всеобщата галерийната сцена и изява, от изолирани обществени групи, от време на време актьори, страдащи от психологични болести.
Експозицията ще покаже над 70 ексцентрични и извънредно провокативни картини, статуи и дърворезби на наши самоуки актьори, основани по-скоро като персонален подтик, отвън подтекста и средата на художествени институции. В тях въображението оставя предразсъдъците настрани и прилагателни като „ абсурден “, „ екстравагантен “ или „ вманиачен “ са неуместни. Ето кои са те.
Доскоро налични единствено за околните му, колажите и асамблажите на Русчо Тихов (1947-2017) са като реконструкции на остатъци и ненужни части от разпаднали се светове – образно шумни, без всякаква рекламация и артистична суетност. Експериментира с облици и знаци, религиозни претекстове, голота.
Познат с артистичните си превъплъщения в танца, театъра и музиката, Иво Димчев стартира да рисува непринудено, въодушевен от 3 огромни картона, изхвърлени пред плод и зарзават в Брюксел. Не употребява четки, рисува с голи ръце и акрилни бои, а еротиката е безусловно достоверно наличие в картините му. Част от работите си той унищожава или трансформира в нови.
Силни, стилизирани облици, рисувани в силует и ярки цветове, са характерни в картините на познатия като стихотворец и публицист Росен Карамфилов (син на рано отишлия си художник Кольо Карамфилов). Въпреки компликациите на израстването, физическата болежка, церебралната парализа по рождение и депресивните положения, в никакъв случай не използва диагнозата като заслон на страдалчество, прави я своя мощ.
След заминаването си в Англия Борислава Марчева прекъсва образованието си заради диагностицирано психическо заболяване. Рисуването е част от лекуването й и непрекъснато занятие към днешна дата. Създава чудни светове, в картините й заживяват животни, приказни герои, причудливи същества описват фантастични истории. Работи в дома си, който е единствената й изложба. Картините виждат единствено най-близките хора от фамилията й.
Смайващи с маниакалната точност във всеки подробност, като излезли герои от приказен филм, са маските на чудовища и митични същества на Мартин Рангелов. Готвач в ресторант в София, той твори в дома си, с восък и полимерна глина, без предварителни скици, не умее даже да рисува.
След 4 несполучливи опита да бъде признат в Художествената Академия в София, Алексей Алексиев се дипломира като инженер-химик, а през днешния ден е дърворезбарят, който съживява изсъхнали дървета в софийските паркове. Изключително ексцентрични, малко от тях са съхранени, унищожени са от плячкосване и въздействие на метеорологичните условия в годините. Не по-малко впечатляващи са и изящните му миниатюри от дърво. Фини, чупливи, прецизни до най-малкия подробност, вплели лица, облици на хора и животни, инсекти, птици, мистични същества, древен герои…
Денис Попов е един от дребното в света и единственият в България незрящ ваятел. Отказват му да учи в Националната художествена академия заради настояща разпоредба, която не разрешава банкет на незрящи. Днес е студент в Нов български университет, воден от голямото си предпочитание да компенсира неналичието на зрение с постоянни занимания със статуя. Това несъмнено го извежда от категорията арт брут актьор, само че присъединяване му в изложбата е жест към невероятната му история и необикновената му работа като създател.
Изложбата ще покаже и сбирка от рисунки на пациенти от архива на психиатричната болница в с. Церова Кория , сътрудник на събитието. Изключително забавни, разнообразни като жанр, техника и изображения, образно смели, комбиниращи пространство и лица, показващи изкуството като прочувствена и лечебна мощ.
„ Outside the box/Извън рамката “ се открива на 16 септември в по самодейност на Българския културен институт в Париж в неговата изложба и в партньорство с Art brut fair – най-голямото ревю за този тип изкуство в Париж и Ню Йорк, което се организира от 15 до 18 септември.
До момента България е единствената европейска страна, която не беше показана в тази сфера, необикновена и за българската аудитория. Информация за наши модерни арт брут актьори липсва, заради което те остават изцяло непознати в тези интернационалните среди, разяснява шефът на БКИ в Париж Десислава Бинева.
След Франция изложбата ще бъде показана и пред българската аудитория през януари 2023 година в изложба DOZA на ул. „ Цар Самуил “ 52 в София.
Терминът art brut (ар брут, фр.) – неподправено, сурово изкуство, е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 година, с цел да дефинира изкуството, основано отвън границите на формалната просвета, на пренебрегнатите, на лудите. Използва се и британският му еквивалент outsider art (изкуството на аутсайдерите). Днес и двете понятия отбелязват изкуство на актьори без академично художествено обучение, самоуки, непознати за всеобщата галерийната сцена и изява, от изолирани обществени групи, от време на време актьори, страдащи от психологични болести.
Експозицията ще покаже над 70 ексцентрични и извънредно провокативни картини, статуи и дърворезби на наши самоуки актьори, основани по-скоро като персонален подтик, отвън подтекста и средата на художествени институции. В тях въображението оставя предразсъдъците настрани и прилагателни като „ абсурден “, „ екстравагантен “ или „ вманиачен “ са неуместни. Ето кои са те.
Доскоро налични единствено за околните му, колажите и асамблажите на Русчо Тихов (1947-2017) са като реконструкции на остатъци и ненужни части от разпаднали се светове – образно шумни, без всякаква рекламация и артистична суетност. Експериментира с облици и знаци, религиозни претекстове, голота.
Познат с артистичните си превъплъщения в танца, театъра и музиката, Иво Димчев стартира да рисува непринудено, въодушевен от 3 огромни картона, изхвърлени пред плод и зарзават в Брюксел. Не употребява четки, рисува с голи ръце и акрилни бои, а еротиката е безусловно достоверно наличие в картините му. Част от работите си той унищожава или трансформира в нови.
Силни, стилизирани облици, рисувани в силует и ярки цветове, са характерни в картините на познатия като стихотворец и публицист Росен Карамфилов (син на рано отишлия си художник Кольо Карамфилов). Въпреки компликациите на израстването, физическата болежка, церебралната парализа по рождение и депресивните положения, в никакъв случай не използва диагнозата като заслон на страдалчество, прави я своя мощ.
След заминаването си в Англия Борислава Марчева прекъсва образованието си заради диагностицирано психическо заболяване. Рисуването е част от лекуването й и непрекъснато занятие към днешна дата. Създава чудни светове, в картините й заживяват животни, приказни герои, причудливи същества описват фантастични истории. Работи в дома си, който е единствената й изложба. Картините виждат единствено най-близките хора от фамилията й.
Смайващи с маниакалната точност във всеки подробност, като излезли герои от приказен филм, са маските на чудовища и митични същества на Мартин Рангелов. Готвач в ресторант в София, той твори в дома си, с восък и полимерна глина, без предварителни скици, не умее даже да рисува.
След 4 несполучливи опита да бъде признат в Художествената Академия в София, Алексей Алексиев се дипломира като инженер-химик, а през днешния ден е дърворезбарят, който съживява изсъхнали дървета в софийските паркове. Изключително ексцентрични, малко от тях са съхранени, унищожени са от плячкосване и въздействие на метеорологичните условия в годините. Не по-малко впечатляващи са и изящните му миниатюри от дърво. Фини, чупливи, прецизни до най-малкия подробност, вплели лица, облици на хора и животни, инсекти, птици, мистични същества, древен герои…
Денис Попов е един от дребното в света и единственият в България незрящ ваятел. Отказват му да учи в Националната художествена академия заради настояща разпоредба, която не разрешава банкет на незрящи. Днес е студент в Нов български университет, воден от голямото си предпочитание да компенсира неналичието на зрение с постоянни занимания със статуя. Това несъмнено го извежда от категорията арт брут актьор, само че присъединяване му в изложбата е жест към невероятната му история и необикновената му работа като създател.
Изложбата ще покаже и сбирка от рисунки на пациенти от архива на психиатричната болница в с. Церова Кория , сътрудник на събитието. Изключително забавни, разнообразни като жанр, техника и изображения, образно смели, комбиниращи пространство и лица, показващи изкуството като прочувствена и лечебна мощ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ