С наближаването на Коледа през 1942 г. настроението на света

С наближаването на Коледа през 1942 година настроението на света не е изключително розово. Втората Световна война е съумяла да преобрази картата, а броят на жертвите продължава да се покачва до рискови величини. Именно тук един млад криптограф на име Лео Маркс ще седне в офиса си в бюрото за Специални интервенции и ще посрещне Уинстън Чърчил. След къса среща ще стане ясно, че неговата задача е да сътвори един пъкъл в Европа, цялостен с най-различни саботьорски интервенции.

Неговата работа е да открие допустимо най-хубавите сътрудници и да ги изпрати от другата страна на вражеската линия. Комуникацията би трябвало да се случва благодарение на криптирани известия с най-различни радио предаватели. По това време един от най-хубавите способи за връзка в този интервал и с малко повече внимание в детайлите, може да се трансформира в идеален способ за връзка и приемане на команди.

Има доста беди, които в този случай тормозят 22-годишният специалист. Изглежда, че скоро ще бъде уволнен като несръчен кадър, в персонален проект няма другарка, а неговите съседи считат, че откакто не е в униформа и на фронта, е безспорен страхливец. Не може да отиде и да им показа, че същина оказва помощ за спечелването на войната. По това време Англия изпраща своите сътрудници в Холандия и същите стартират да работят в най-различни точки.

Лео би трябвало да покаже на сътрудниците по какъв начин да минават избрани стъпки за инспекции. Агентите получават най-различни секрети сигнали и да вземем за пример би трябвало да създадат една правописна неточност в своето известие, с цел да покажат, че не са следени по време на връзка и не са принудени да предават с револвер на челото. Един сътрудник би трябвало да направи две такива инспекции. С една би трябвало да демонстрират, че са измъчвани, а с друга, че към момента не са разкрити. Един холандски сътрудник в никакъв случай не употребява нито една от двете инспекции. Друг стартира да прави инспекциите, само че по-късно стопира и ги не помни. Лео неведнъж пита организацията там какво се случва и постоянно не би трябвало да се тормози.

Освен всичко, младежът би трябвало да мисли и за проблемите в сигурността вкъщи. Всеки път, когато сътвори нов скрипт, той се разрушава в границите на няколко седмици. Следователно най-хубавото решение е да направи по този начин, че сътрудниците да прекарват допустимо минимум време в ефира. Започне ли да се предава свободно в ефир, нацистите незабавно стартират да ловят сигнала. Ако сътрудникът е хванат, той ще бъде малтретиран и най-после погубен. В един от случаите, един от сътрудниците прави двойна неточност и неговото известие в никакъв случай не могат да се декодират.

Преди Лео Маркс да дойде в разузнаването, организацията желае от всеки да повтори известието си. За младежът това е един непотребен риск. Започва да преподава лъчение на сигнали, с цел да може да бъде сигурен, че когато един сътрудник е в заплаха, той може доста бързо да разбере каква заповед получава, до момента в който слуша кода. Учи организацията да записва, до момента в който слуша и по този метод да се избегне повторението. В Холандия, един млад мъж няма никакво подозрение, че в организацията става нещо неправилно.

Неговото име е Йохан Убинк – 21-годишен радио оператор, който в този миг се намира в немски затвор. Убинк дава на множеството си сътрудници кодирани имена под формата на зеленчуци. Преживял е Първата Световна война като морски офицер за Холандия, преди да стигне във Англия през Швеция, Русия, Иран и Индия. Във Англия е незабавно вербуван за сътрудник и в края на 1942 година е изпратен назад в Холандия. Неговата задача е да успее да събере задоволително партизани за най-различни саботажи.

Йохан би трябвало да бъде отговорник на по този начин наречената „ секретна войска “ и по-късно да помогне за завладяването на континента.

Веднъж в страната, точно той ще се срещне със специфична комисия от шест души. Непознатите желаят револвера му, тъй като ще бъде невероятно да обяснят от кое място имат оръжие, в случай че бъдат тествани от немски патрул. Разоръжавайки се, единствено няколко часа по-късно той е хванат и предаден на германците. Неговият комитет по посрещането се оказва загадка немска полиция.

Немците го разпитват, само че за огромна изненада се оказва, че точно те са извънредно другарски настроени. Предлага му кафе и цигари. В началото той отхвърля да даде името си, възрастта или рождена дата. Разпитващият се усмихва и споделя, че към този момент знае всичко, затова предлага по-лесна процедура и желае да разбере кой го е упражнявал. Немецът твърди, че всички сътрудници в Холандия към този момент са били хванати, затова няма доста смисъл от прикриване.

Именно тогава Убинк се пропуква и споделя с кого е приказвал и кой го е вербувал. Немският контрольор не блъфира, в действителност полицията съумява да залови сътрудниците. Хърман Гикес е преследвачът в Холандия. Преживял е Великата война, идва от семейство, което се занимава с тютюневата промишленост и във върха на своята интервенция в Холандия, е считан за един от най-важните хора за немското разузнаване. През 1941 година неговите подчинени споделят, че британците се пробват да заредят съпротивата, само че той не има вяра. Само една година по-късно ще залови Хубертус Лауверс. Именно той стартира да изпраща всички свои послания, като съблюдава и процеса за верификация.

Гикес също е хванат и инструктиран да предава известията си по този начин, като че ли нищо не се е случило. Само по този начин може да избави своите бойни приятели. Стане ли въпрос за сигурност, холандецът ще каже някаква неистина и ще продължи да предава. За зла неволя, операторите подписват и двете инспекции за верни, въпреки и да не са. Понякога няма въобще такива и още веднъж никой не обръща внимание. Всеки път, когато се потърси някакво мнение и въпрос по отношение на придвижването на избрана войска или разполагане на сили, холандският екип постоянно ще приключва с „ Не се тревожете “.

На фона на френския и полския екип, който не стопира да дава координати и информация, холандците не могат да се тревожат по никакви аргументи. През март 1942 година има единствено три дейни сътрудника. Разузнаването избира да одобри обстоятелството, че всичко е под надзор, в сравнение с да се мисли каквото и да било друго. Още 8 сътрудника отпътуват за Холандия след два месеца. Един е тежко ранен при рухването и незабавно пие отровното хапче, до момента в който останалите сътрудници стартират да работят. Абвехр работи с Гестапо и стартира да дава информация за останалите шпиони. Единственият свободен в това отношение е Георгиус Десинг – кодово име „ морков “.

Той отива на среща с сътрудниците, без да знае, че неговият капитан от дълго време е хванат и работи за нацистите. За негово благополучие, контактът съумява да прошепне думата „ Гестапо “ и по този начин да му помогне да избяга. Истината не може да бъде разкрита, Десинг не носи радио предавател. В идващите няколко месеца ще бъде в Амстердам и по-късно напуща страната през Швейцария. Сигналите не престават да бъдат едни и същи. Изпращането на сътрудници продължава и до края на 1942 година са хванати общо 25 индивида, в това число Убинк. Немските сътрудници знаят, че най-хубавият метод да ги пречупят е с обстоятелството, че някой ги е предал още в Лондон.

Дори тези, които имат подозрения в думите, вероятно стартират да оказват помощ. Скоро съпротивата също стартира да страда и се откриват още и още хора. Хюбертус Лаурес продължава да изпраща сигнали, които са подадени от германците. Нарочно в никакъв случай не е заменен като човек, който да комуникира с Лондон по различен метод. Рязката смяна ще тормози британците и тъкмо затова всичко би трябвало да наподобява еднообразно. Лаурес стартира да сменя методите, с които да демонстрира, че нещо не е наред.

Трябва да приключи всяко известие с буквите „ QRU “ или „ нямам какво повече да доложа “, вместо това той ще приключва с „ CAU “. Променя кодовете когато и да е, само че никой не обръща внимание. В един миг стартира да изпраща сигнал за промяна на периодичност с буквите „ GHT “ или „ CAUGHT “ като хванат, само че още веднъж няма вяра. Германците го сменят и избират различен радист, който може да имитира неговия метод на предаване – морзовият код е като почерк и не постоянно може да се копира. Англия още веднъж не вижда измененията.

В началото на 1943 година Маркс към този момент вижда проблемите и неверните сигнали. Всеки втори сътрудник прави неточност при предаване на известия. Холандците обаче не вършат никакви неточности. Започва да проверява и най-сетне открива, че нито един сътрудник в Холандия не желае известията да се повторят, като че ли работят с доста по-добро съоръжение, в сравнение с могат да получат от Англия. Единствената причина да вършат едни и същи неточности е, че най-вероятно са хванати.

Неговите началници не са сигурни в думите му. Всички имат вяра, че в Холандия интервенцията върви по проект. Разузнаването е в чиста форма на война с МИ6 и тъкмо затова никой не желае да признае, че обстановката по този начин или другояче хората не могат да открият никакви проблеми. Катастрофа като такава може да остави Маркс без работа, само че това е надалеч по-доброто решение, в сравнение с да се изпращат хора на сигурна гибел. До 1943 година са изпратени още 8 индивида в Холандия. Един от последните трима е Пиетр Дорлийн. Бивш служител на реда и моряк, той също е арестуван, само че за изненада открива, че никой от сътрудниците не се пробва да избяга. Бягството е сложна задача, а отношението е повече от положително.

Пиетр праща известие по един холандец с вярата, че ще стигне до МИ6. Съобщението минава от ръка на ръка, до момента в който най-после не стига при МИ6. Там обаче не желаят да го дешифрират цели две седмици. След това нарочна забавят още малко предаването. През май 1943 година Кралските Военновъздушни сили отхвърлят да вършат полети над Холандия. Гискес е съумял да уведоми Луфтвафе и с това да посреща постоянно англичаните на вярното място и вярното време. Прави го постоянно на връщане и тъкмо затова няма смисъл да се рискува повече. Това би трябвало да е още един сигнал за английското разузнаване, само че никой не обръща внимание.

Затворниците стартират да споделят през решетките, употребявайки морзовия код. Никой не има вяра, че ще бъдат пощадени. Убинк също е подготвен да избяга, както оповестява със специфична подредба на информацията. Един от пандизчиите осъзнава, че е задоволително слаб, с цел да може с малко повече напън да разшири решетките и просто да се промуши през тях. В прилежащата килия Убинк и неговият сътрудник ще нарежат чаршафите, с цел да създадат въже. И двамата са някогашни моряци, затова знаят по какъв начин да вършат по-добри възели. Избират вечер без луна в края на август 1943 година

В нощта на бягството, всеки един сътрудник най-сетне съумява да огледа другия в очите. Повечето са стояли гладни, с цел да имат повече шансове. Чакат нощта и за благополучие стихия продължава да се изсипва под прозорците. Излизат на двора и пълзят в калта, до момента в който най-сетне не стигат до бодливата тел. Никой не ги търси и има прекомерно малко пазачи.

Веднъж откакто напущат своя лагер, сътрудниците откриват по случайност един католически духовник, който намира къде да ги скрие, а по-късно ги предава на хора, които да оказват помощ с бягството. Пътешествието продължава от Белгия към Париж, а по-късно в края на ноември 1943 година съумяват да стигнат до Швейцария. След това оповестяват, че задачата в Холандия е провалена.