В траншеята на забравата
С мой другар поехме от София към заставата " Стрезимировци ". Човека го бяха налегнали мемоари от това време, когато е служил там като граничар преди към 40 година Стрезимировци е село в Трънска община, разсечено безмилостно на две от Ньойския контракт през 1919-а, по силата на който отделят и дават западни български земи на Кралство Югославия. По силата на този контракт са разграничени безусловно дете от майка и брат от сестра. Две от махалите на Стрезимировци са в България, а третата става територия на община Сурдулица, в Сърбия.
Сградите на граничния контролно-пропускателен пункт " Стрезимировци " се намират в самото село. Заставата е открита на 28 декември 1968 година Зданието е спретнато, двуетажно, с двускатен покрив, със постоянен строеж и здрава замазка. Все още наподобява добре, само че към този момент личат ясно следите на запустението по него - някои прозорци зеят със счупени стъкла, комините са почнали да се разрушават.
Бутаме портата с тръбна структура. Влизаме. Поизсъхналата трева е избуяла най-малко до коленете ни. Постройката е явно необитаема. По стълбището са разхвърляни какви ли не останали непотребни движимости от предишните десетилетия. На броени метри от входа стои незабравим знак с надпис: " Тук, на 13 юли 1950 година, при осъществяване на своя отечествен дълг по защита и защита на държавната граница падна погубен доблестният граничар редови войник Петър Тодоров Бенев. Слава на героя ".
Пирамидата за пълнене и изпразване на оръжието на въоръжените дежурства е още на мястото си. Успоредката и лостът за физическа подготовка се сливат с избуялата ръждива трева. Дълбоката в миналото траншея, очертаваща границата на заставата, припомня за опашка, заплела се в жилави черни трънаци - диря от отишло си вечно време.
Пробиваме си път през треви и бодили към автопарка и постройката за гориво-смазочни материали - в полумрака на помещението се открояват двете цистерни за бензин и нафта, оживели, само че от дълго време останали ненужни. За граничарските кучета припомнят единствено техните кафези, обезличени и изцяло завладяни от тържествуващи прецъфтели плевели.
Затваряме деликатно портата с тръбната структура след себе си. В съседство е къщата, в която са живеели офицерите с техните фамилии - наподобява още недокосната от разрухата.
Поемаме по уличката, по стъпките на тогавашните войнишки дежурства. Минаваме около монумент, повдигнат в чест на погубен руски войник от Трънския партизански отряд. Преминаваме по мостчето на река Ерма. В нейните огледални струи са заглъхнали последните стъпки на граничарите.
Една потънала в давност дребна застава - дребен облик на разрухата в цялата ни национална войска от млади сърца, изподраскана от тръни и от изправили щикове бодили. Тя чака своите летописци, най-малко да я възкресят от цялостната давност.
Сградите на граничния контролно-пропускателен пункт " Стрезимировци " се намират в самото село. Заставата е открита на 28 декември 1968 година Зданието е спретнато, двуетажно, с двускатен покрив, със постоянен строеж и здрава замазка. Все още наподобява добре, само че към този момент личат ясно следите на запустението по него - някои прозорци зеят със счупени стъкла, комините са почнали да се разрушават.
Бутаме портата с тръбна структура. Влизаме. Поизсъхналата трева е избуяла най-малко до коленете ни. Постройката е явно необитаема. По стълбището са разхвърляни какви ли не останали непотребни движимости от предишните десетилетия. На броени метри от входа стои незабравим знак с надпис: " Тук, на 13 юли 1950 година, при осъществяване на своя отечествен дълг по защита и защита на държавната граница падна погубен доблестният граничар редови войник Петър Тодоров Бенев. Слава на героя ".
Пирамидата за пълнене и изпразване на оръжието на въоръжените дежурства е още на мястото си. Успоредката и лостът за физическа подготовка се сливат с избуялата ръждива трева. Дълбоката в миналото траншея, очертаваща границата на заставата, припомня за опашка, заплела се в жилави черни трънаци - диря от отишло си вечно време.
Пробиваме си път през треви и бодили към автопарка и постройката за гориво-смазочни материали - в полумрака на помещението се открояват двете цистерни за бензин и нафта, оживели, само че от дълго време останали ненужни. За граничарските кучета припомнят единствено техните кафези, обезличени и изцяло завладяни от тържествуващи прецъфтели плевели.
Затваряме деликатно портата с тръбната структура след себе си. В съседство е къщата, в която са живеели офицерите с техните фамилии - наподобява още недокосната от разрухата.
Поемаме по уличката, по стъпките на тогавашните войнишки дежурства. Минаваме около монумент, повдигнат в чест на погубен руски войник от Трънския партизански отряд. Преминаваме по мостчето на река Ерма. В нейните огледални струи са заглъхнали последните стъпки на граничарите.
Една потънала в давност дребна застава - дребен облик на разрухата в цялата ни национална войска от млади сърца, изподраскана от тръни и от изправили щикове бодили. Тя чака своите летописци, най-малко да я възкресят от цялостната давност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ