Туршията е по-полезната, отколкото предполагаме
С мариновани зеленчуци от антични времена хората са заменяли пресните през зимата и пролетта. До наскоро те бяха наложително ядене на масата през студения сезон. Но в действителност ли са толкоз потребни и в действителност ли би трябвало ли да ги включваме в менюто си?
Ползи за здравето от туршията
Най-често ферментиралите зеленчуци са зелето, доматите и краставиците.
По време на ферментацията, под въздействието на потребните лактобацили, захарите от зеленчуците се разграждат и се отделят киселини, които образуват кисела среда. Млечната киселина, която се образува по време на ферментацията, освен резервира зеленчуците за дълго време, само че и убива рисковите бактерии и възстановява работата на храносмилателната система.
Какви са изгодите от маринованите зеленчуци?
Консумацията им оказва помощ за укрепване на имунната система, за намаление на равнищата на холестерола и за възстановяване на цялостното здраве на организма. Маринованите зеленчуци, с помощта на млечната киселина в тях, възстановяват работата на всички храносмилателни органи, усъвършенстват чревната микрофлора и я почистват. А положението на червата е доста значимо за мощния имунитет. Ето за какво през студения сезон би трябвало да ядем мариновани зеленчуци.
В допълнение, такива зеленчуци резервират доста от витамините и минералите, тъй че защищават организма от недостиг на витамини. Голямото количество витамин С, което се съдържа в маринованите зеленчуци, понижава чувствителността на организма към вирусни инфекции.
Маринованите домати са богати на витамини С, РР, А, от групата В и магнезий.
Киселото зеле е водач по наличие на аскорбинова киселина. А маринованите краставици съдържат огромно количество витамини от група В и йод. За разлика от овкусяването, мариноването оказва помощ за омекотяване на фибрите, тъй че зеленчуците се усвояват по-лесно от организма. Освен това процесът на ферментация протича в личния им сок, а не в солен разтвор. И още нещо: при осоляването витамин С се унищожава, само че при ферментацията се резервира. Всичко това приказва в интерес на маринованите зеленчуци.
Но внимание! Въпреки това не се предлага да се употребяват мариновани зеленчуци на лица, страдащи от стомашни язви, гастрит с висока киселинност, панкреатит, холелитиаза и проблеми с бъбреците. В допълнение, несъразмерната консумация на такива зеленчуци може да аргументи задържане на течности в тялото, тъй че те би трябвало да се употребяват умерено.
Ето безапелационните аргументи да включите ферментирали храни в диетата си
Подпомагат детоксикацията на тялото. Фитонутриентите, антиоксидантите, витамините, минералите и органичните киселини, открити във ферментиралите храни, поддържат естествената функционалност на черния дроб, като оказват помощ на тялото да разгражда и отстранява токсините.
Регулират чревната функционалност. Фибрите са нужни за естествената чревна пъргавина и ежедневните придвижвания на червата. Някои ферментирали храни, като зеленчуци, зърнени и бобови растения, съдържат както разтворими, по този начин и неразтворими фибри. И двата типа фибри са значими за оптималната функционалност на червата.
Подпомагат храносмилането. Ензимите и органичните киселини във ферментиралите храни имат удобен резултат върху работата на стомашно-чревния тракт, възстановяват киселинността на стомашния сок и подтикват секрецията на храносмилателните субстанции.
Имат висока хранителна стойност. Ферментиралите храни съдържат бионалични витамини, минерали и техните кофактори, аминокиселини, фитонутриенти и мастни киселини за оптимално асимилиране.
Смилат авансово храната. Полезните бактерии разграждат проблематичните протеини (като глутен и казеин), захари (като лактоза и фруктоза), фибри и други съставни елементи, които могат да причинят дискомфорт при асимилиране. Така зърнените храни и млечните артикули, които мнозина заобикалят заради боязън от глутен, казеин и лактоза, след ферментация могат да станат част от здравословното хранене.
Неутрализират " антинутриентите “. Много храни, като зърнени храни, бобови растения и ядки, съдържат фитинова киселина, това е " антинутриент “, който се свързва с значими микроелементи (Ca, Fe, Zn, Mg) и блокира тяхното асимилиране. Ферментацията ви разрешава да неутрализирате фитиновата киселина, лектините, оксалатите и други " антивещества “.
Зареждат с сила. Микроорганизмите синтезират огромно количество витамини и хранителни субстанции, които покачват виталната сила, тонуса и издръжливостта на индивида.
Здравият чревен микробиом има две значими характерности: огромно видово многообразие и бактериално обилие. Добавянето на ферментирали храни към вашата диета ще помогне за възстановяване на тези значими характерности, осведоми lekuva.net. Поддържането на здрав микробиом е належащо както за профилактика, по този начин и за лекуване на съществуващи здравословни проблеми – стомашно-чревни болести, сърдечно-съдови болести, затлъстяване, хормонални нарушавания, диабет, неврологични болести и доста други.
Неслучайно чревният микробиом се назовава " обособен орган “
Той е виновен за голям брой метаболитни процеси в тялото. Микробите инактивират ензими, хормони, отрови, разграждат жлъчните киселини, обезвреждат алергените, подкрепят храносмилането. Освен това улесняват усвояването на витамините и минералите в червата и синтезират някои от тях.
Микрофлората дефинира значително освен физическото здраве, само че и психическото и психическо здраве. Например, най-малко два типа чревни микроорганизми създават гама-аминомаслена киселина (GABA), това е невротрансмитер, виновен за своевременното угнетяване на процесите на възбуждане в централната нервна система.
Намалява равнищата на холестерола. Шестседмично изследване откри, че ежедневната консумация на избрани ферментирали храни понижава общия холестерол и неприятния холестерол надлежно с 6% и 10%.
Повишава когнитивните качества. Учените са открили, че постоянната консумация на избрани ферментирали храни усъвършенства мозъчната функционалност.
Предпазва от инфекции. Бактериите създават протеини бактериоцин, които унищожават и инхибират растежа на патогенни микроорганизми.
Ползи за здравето от туршията
Най-често ферментиралите зеленчуци са зелето, доматите и краставиците.
По време на ферментацията, под въздействието на потребните лактобацили, захарите от зеленчуците се разграждат и се отделят киселини, които образуват кисела среда. Млечната киселина, която се образува по време на ферментацията, освен резервира зеленчуците за дълго време, само че и убива рисковите бактерии и възстановява работата на храносмилателната система.
Какви са изгодите от маринованите зеленчуци?
Консумацията им оказва помощ за укрепване на имунната система, за намаление на равнищата на холестерола и за възстановяване на цялостното здраве на организма. Маринованите зеленчуци, с помощта на млечната киселина в тях, възстановяват работата на всички храносмилателни органи, усъвършенстват чревната микрофлора и я почистват. А положението на червата е доста значимо за мощния имунитет. Ето за какво през студения сезон би трябвало да ядем мариновани зеленчуци.
В допълнение, такива зеленчуци резервират доста от витамините и минералите, тъй че защищават организма от недостиг на витамини. Голямото количество витамин С, което се съдържа в маринованите зеленчуци, понижава чувствителността на организма към вирусни инфекции.
Маринованите домати са богати на витамини С, РР, А, от групата В и магнезий.
Киселото зеле е водач по наличие на аскорбинова киселина. А маринованите краставици съдържат огромно количество витамини от група В и йод. За разлика от овкусяването, мариноването оказва помощ за омекотяване на фибрите, тъй че зеленчуците се усвояват по-лесно от организма. Освен това процесът на ферментация протича в личния им сок, а не в солен разтвор. И още нещо: при осоляването витамин С се унищожава, само че при ферментацията се резервира. Всичко това приказва в интерес на маринованите зеленчуци.
Но внимание! Въпреки това не се предлага да се употребяват мариновани зеленчуци на лица, страдащи от стомашни язви, гастрит с висока киселинност, панкреатит, холелитиаза и проблеми с бъбреците. В допълнение, несъразмерната консумация на такива зеленчуци може да аргументи задържане на течности в тялото, тъй че те би трябвало да се употребяват умерено.
Ето безапелационните аргументи да включите ферментирали храни в диетата си
Подпомагат детоксикацията на тялото. Фитонутриентите, антиоксидантите, витамините, минералите и органичните киселини, открити във ферментиралите храни, поддържат естествената функционалност на черния дроб, като оказват помощ на тялото да разгражда и отстранява токсините.
Регулират чревната функционалност. Фибрите са нужни за естествената чревна пъргавина и ежедневните придвижвания на червата. Някои ферментирали храни, като зеленчуци, зърнени и бобови растения, съдържат както разтворими, по този начин и неразтворими фибри. И двата типа фибри са значими за оптималната функционалност на червата.
Подпомагат храносмилането. Ензимите и органичните киселини във ферментиралите храни имат удобен резултат върху работата на стомашно-чревния тракт, възстановяват киселинността на стомашния сок и подтикват секрецията на храносмилателните субстанции.
Имат висока хранителна стойност. Ферментиралите храни съдържат бионалични витамини, минерали и техните кофактори, аминокиселини, фитонутриенти и мастни киселини за оптимално асимилиране.
Смилат авансово храната. Полезните бактерии разграждат проблематичните протеини (като глутен и казеин), захари (като лактоза и фруктоза), фибри и други съставни елементи, които могат да причинят дискомфорт при асимилиране. Така зърнените храни и млечните артикули, които мнозина заобикалят заради боязън от глутен, казеин и лактоза, след ферментация могат да станат част от здравословното хранене.
Неутрализират " антинутриентите “. Много храни, като зърнени храни, бобови растения и ядки, съдържат фитинова киселина, това е " антинутриент “, който се свързва с значими микроелементи (Ca, Fe, Zn, Mg) и блокира тяхното асимилиране. Ферментацията ви разрешава да неутрализирате фитиновата киселина, лектините, оксалатите и други " антивещества “.
Зареждат с сила. Микроорганизмите синтезират огромно количество витамини и хранителни субстанции, които покачват виталната сила, тонуса и издръжливостта на индивида.
Здравият чревен микробиом има две значими характерности: огромно видово многообразие и бактериално обилие. Добавянето на ферментирали храни към вашата диета ще помогне за възстановяване на тези значими характерности, осведоми lekuva.net. Поддържането на здрав микробиом е належащо както за профилактика, по този начин и за лекуване на съществуващи здравословни проблеми – стомашно-чревни болести, сърдечно-съдови болести, затлъстяване, хормонални нарушавания, диабет, неврологични болести и доста други.
Неслучайно чревният микробиом се назовава " обособен орган “
Той е виновен за голям брой метаболитни процеси в тялото. Микробите инактивират ензими, хормони, отрови, разграждат жлъчните киселини, обезвреждат алергените, подкрепят храносмилането. Освен това улесняват усвояването на витамините и минералите в червата и синтезират някои от тях.
Микрофлората дефинира значително освен физическото здраве, само че и психическото и психическо здраве. Например, най-малко два типа чревни микроорганизми създават гама-аминомаслена киселина (GABA), това е невротрансмитер, виновен за своевременното угнетяване на процесите на възбуждане в централната нервна система.
Намалява равнищата на холестерола. Шестседмично изследване откри, че ежедневната консумация на избрани ферментирали храни понижава общия холестерол и неприятния холестерол надлежно с 6% и 10%.
Повишава когнитивните качества. Учените са открили, че постоянната консумация на избрани ферментирали храни усъвършенства мозъчната функционалност.
Предпазва от инфекции. Бактериите създават протеини бактериоцин, които унищожават и инхибират растежа на патогенни микроорганизми.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ