С мъжа ми Михаил бяхме минали през огън и вода.

С мъжа ми Михаил бяхме минали през огън и вода. През годините ни сме преживявали всевъзможни неща, само че постоянно съм била до него. Обичах го същински и абсолютно. Въпреки това, след 30 години брак, той реши да промени радикално живота си.

Беше петък вечерта. Лежах в леглото и гледах филм. И тогава в стаята влезе Михаил:

– Стани и си събери нещата.

– Моля? Защо?

– Тук към този момент ще живее Лидия.

– Лидия? Някоя родственик ли ти е?

– Лидия е новата ми жена.

Първоначално си помислих, че се майтапи.

– Какво?

– Василина, към този момент 30 години ми седиш на шията.. Ти си на 50, ти си като дънер в леглото! А аз съм още млад, желая развлечение!

– Къде да отида?

– Ще живееш на вилата на село. Няма да повеждам каузи по този въпрос. Има легло, кухня и тв приемник.

– Ами децата ни? Как ще реагират?

– Няма да им кажа нищо. А и какво знаят те за нашите отношеное? Те към този момент са огромни, имат свои фамилии, тъй че да не се намесват.

Не знаех какво да върша. Затова безмълвно опаковах нещата си и се реалокирах в къщата на село. Никога повече не влязох в фамилния ни апартамент.

Няколко дни по-късно видях новата жена на мъжа ми – млада, с дълги нокти и мигли, от самото начало се смееше като кон. А Михаил тичаше след нея като кученце.

В началото желаех да кажа на децата, че татко им ми изневерил. Но какво щеше да помогне това? Дъщеря ми очакваше второто си дете, с мъжа си живееха в дребна гарсониера. Ако й кажа, ще ме вземе при себе си да живеем като в дядовата ръкавичка.

Синът ми живее в различен град и също има дребен апартамент. Не мога да си разреша да наема квартира. Така че се помирих и останах в лятната вила. Разбира се, можех да осъждам Михаил и да желая делене на имуществото. Но всичко бе записано на негово име. Накрая щях да остана без нищо.

Намерих разтуха на гробищата. Не, не съм някакъв вманиачен човек, който е разпален по ритуалите. Просто родителите ми са заровени там и по някаква причина визитата на гроба им ме успокояваше.

Седях на една скамейка и си говорех с тях, а усмихнатите им лица върху паметниците ми доставяха топлота.

От детството родителите ми ме подкрепяха и ме назоваха „ нашата зюмбюлче “ поради сините ми очи. Онзи ден отидох да ги видя още веднъж, взех бонбони, възпламених свещи и започнах да се апелирам. Но сълзите ми продължаваха да текат. Не можех да спра и не знам какъв брой дълго стоях там.

Когато излязох от транса към този момент беше мрачно.

На връщане взех решение да посетя една другарка, която работеше в цветарски магазин. Исках да я поканя да пием по едно кафе.

– Толкова е хубаво, че пристигна! – сподели моята другарка. Казваше се Марина – Трябва да отида до аптеката за минута, ще наглеждаш ли касата?

Внимателно подреждах цветята, които Марина нямаше време да сложи, когато в магазина влезе мъж.

– Здравейте. Бих желал от тези червени рози, апелирам.

Когато се обърнах, ми се стори, че виждам пред себе си починалия си татко. Същите сини очи, блага усмивка, трапчинки по бузите.

– Колко рози желаете?

– 11. Изглеждате тъжна, всичко наред ли е?

– О, просто имам алергия към цветята, не ми обръщайте внимание. Сега ще амбалирам всичко.

–  Не имам вяра, че толкоз красива жена може да плаче поради алергия към цветя. Казвам се Димитър, а вие?

– Василина.

– Леле, какво рядко и красиво име!

– А твоето име е като на татко ми. Харесвам името Димитър.

Така стартира нашата връзка с Димитър. Дълго време не смеех да му кажа за мъжа ми и любовницата му. Страхувах се, че ще ме намерения за луда, че понасям всичко това.

За моя изненада Димитър реагира умерено и незабавно предложи да се преместя при него. Казах на децата цялата истина и подадох молба за бракоразвод. Разбира се, съдът остави цялото имущество на Михаил. Но към този момент не ме интересуваше.

Важното беше, че открих същинското си благополучие. Дъщеря ми и синът ми ме поддържат и се радват доста за мен. 

Разбрах, че в никакъв случай не е късно да срещнеш своята обич. Дори да сте на 50 или повече години, най-важното е да вярвате, че ориста несъмнено ще ви събере с този, от който се нуждаете.