Носителка на Нобелова награда получи почетен приз от Созопол
" С какво можете да противостоите на войната? Само с обич. Само в случай че обичате някого. Само в случай че спасявате някого ", сподели нощес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 година Светлана Алексиевич. Беларуската журналистка и писателка бе специфичен посетител на 39-ото издание на Празниците на изкуствата " Аполония ".
След срещата в художествената изложба в морския град, част от програмата на фестивала, Алексиевич получи почетен знак на Община Созопол. Плакетът, който изобразява българската писменост, й бе връчен от заместник-кмета на Общината Тодор Дамянов.
-->
" За мен е чест като представител на домакините да Ви поздравявам с добре пристигнали в нашия град. Благодаря на уредниците, че това събитие е част от " Аполония ", че е част от културния календар на Созопол ", сподели Дамянов. Той добави, че словото е знак на свободата още в древността, както и в подтекста на диалога с известната писателка.
" Оказва се, че свободата би трябвало да се отстоява и през днешния ден, даже в XXI век, на всякакво равнище, и ние сме длъжни да го вършим.
Г-жо Алексиевич, вие сте от хората вдъхновители в този непрестанен развой. Благодарим Ви! ", сподели още при връчването на оценката зам.-кметът.
" Разказ за злополука и злополуката на описа " беше тематиката на срещата диалог със Светлана Алексиевич.
Модератор на събитието бе журналистът Мариана Кацарова, специфичен докладчик на Организация на обединените нации на правата на индивида в Русия. Сред обсъжданите тематики бяха войната в Украйна, политиката на Путин и Лукашенко, пандемията от КОВИД-19 и засилващото се въздействие на еко-организациите при младежите през днешния ден.
Алексиевич разяснява и визитата си в Чернобил, когато радиацията е била във високи размери, загатна и обичаната си книга - " Дон Кихот " на Сервантес.
Събитието започва с осъществяване на актрисите Вяра Табакова, Албена Ставрева и Ангелина Славова. Под режисурата на Галин Стоев те извършиха по няколко монолога от книгата на Алексиевич " Войната не е с лице на жена ", писана през 1983 година
" Сложно е да обичаш индивида през днешния ден. Той прави доста неща, които човек, който има обичащо сърце, не може да одобри. Но аз считам, че писателят през днешния ден би трябвало въпреки всичко да работи в името на любовта. Да помогне тази дребна свещица, която Господ е запалил в душите ни, въпреки всичко да не загасне.
Да откри нещо положително, да откри непорочност, почтеност, за която да се хване индивида - да живее нататък и да обича, да възпитава децата и да прави пътя си щастлив, освен подобен, освен подчинен от това ужасно време ", сподели пред българската си аудитория Нобеловата лауреатка.
" Светът се прекатурна. И да намериш някакви точки - точки, за които можеш да се хванеш, в нашия свят е в действителност доста комплицирано. Но би трябвало да се хванем за нещо. Да запазим в сърцата си обич и да изгоним от сърцата си омразата. Защото в нашия свят омразата тържествува. Омразата е доста.
Тя върви и някак обгръща всички страни. За известно време, би трябвало да си призная, демокрацията търпи проваляне. Но аз мисля, че това е краткотрайно проваляне. Всеки от нас би трябвало да се съпротивлява на това ", означи Алексиевич.
Светлана си напомни деня, в който е почнала войната в Украйна и новината за това я е потресла. " Спомням си, че в този ден всичко ми изглеждаше по друг метод ", сподели тя. Писателката добави, че корените й са на половина украински, поради което усеща войната още по-лично.
" Във времето, в което съществуваше Съветският съюз, каквото и да приказваме, ние бяхме сплотени. Да си показва, че украинците и руснаците водят война, беше безусловно невероятно. Беше нереално ", разяснява авторката.
" Мисля, че индивидът не се е трансформирал от Древна Гърция, аргументите за войните са едни и същи ", сподели Светлана Алексиевич. Тя разяснява, че воюващите сега убиват по " античен метод ". " Има нещо доста средновековно в тази война и на мен ми се коства, че се връщаме обратно в културата си ", акцентира писателката.
Алексиевич цитира мисъл на Солженицин, към която той се придържа във всичките си книги: че страданието е нужно на индивида, то го извисява. " Не знам. То и извисява, само че по-добре е да не претърпяваме премеждия, да не ги изживяваме. Да не виждаме тези тествания, които претърпява през днешния ден украинския народ. И разбираш какъв брой е комплицирано и по какъв начин това унищожава човешкото ", сподели нобелистката.
Светлана Алексиевич описа мемоари от детските си години, когато в родния си край е прекарвала време с възрастните баби по пейките и е слушала историите, които те си описват.
" Когато разбрах, че желая да пиша, разбрах, че ето това би трябвало да са героите на моите книги - тези дами, тези очевидци, които могат да опишат сами. Това е силата на загатна ", разяснява писателката. По думите й, нейната баба също й е разказвала истории и това, което е чула от нея, не го прочела по-късно в нито една книга.
" За това воин на моите книги стана очевидецът ", сподели Алексиевич. Тя добави, че през днешния ден документалното изкуство е мощно, освен това по целия свят.
По думите на Алексиевич, героите на нейните книги - очевидците - това са хората, на които можеш да се довериш и които можеш да чуеш. " Това не предстои на белетризация. Там го има единствено животът подобен, какъвто е - живот подобен, какъвто го споделя индивидът, който е участвал. И аз взех решение, че воин на моята литература ще бъде тъкмо този човек ", сподели нобелистката. Тя уточни, че този воин обаче може да бъде както главорез, по този начин и жертва.
На въпроса къде е вярата през днешния ден, Алексиевич съобщи: " Надеждата е във времето ". " Какво вършат Путин и Лукашенко? Те се борят със времето, а не може да победиш времето. Ето в това е вярата. Надеждата е единствено във времето пред нас, вярата е всеки от нас да резервира себе си ", добави нобелистката.
Мариана Кацарова описа пред созополската аудитория, че да пръв път е прочела книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лице на жена ", когато е на 17 години. " Толкова доста ме потресе, че свързах целия си живот с ходенето по войни и даването на глас на хората от тези войни ", сподели Кацарова. " Каквото Светлана Алексиевич правеше, това се пробвах да върша и аз. С една дума - желаех да стана като Светлана, като порасна ", добави още тя.
Кацарова описа за обстановката в Беларус и за " мирната гражданска война " през 2020 година, когато, след изборите, Алексиевич се усеща принудена да напусне страната, тъй като е един от водачите на демократичната съпротива. Тогава получава покана да се реалокира в Германия.
" Живее в заточение, тъй като не може да се върне в Беларус ", разяснява Кацарова.
" За мен още тогава беше фантазия, тъй като и аз също съм българка, която ту е тук, ту я няма - през последните 35 години, общо взето, ме няма в България. И беше за мен фантазия по някакъв метод да пристигна Светлана в България ", сподели тя. Кацарова уточни, че концепцията й е била да гостува точно на " Аполония ". Но организацията за това посещение, по думите й, продължава 3 години.
" За нас като българи, които обичат литературата и обичат всички създатели по света, е голяма чест тук, в Созопол, да участва една от най-знаменитите и приети в целия свят писателки, публицист и миролюбец ", сподели Маргарита Димитрова, артистичен шеф на Празниците на изкуствата.
Тя напомни моменти от биография на Алексиевич и цитира фрагмент от мотивацията на Шведската академия за присъждането на Нобеловата премия. " Посочено е, че оценката се присъжда на Светлана Алексиевич за нейните полифонични произведения, паметник на страданието и смелостта на нашето време. Онова, което тя прави, се споделя още, че задълбочава разбиранията ни за цяла една ера. За извънреден метод грижливо да основава колажи от човешките гласове ", уточни Димитрова.
Писателят Георги Господинов, притежател на интернационалната премия " Букър " за този година, се включи в края на диалога. " Видяхме, че писателят би трябвало да бъде на първо време ухо и сърце. Да има сърце и ухо за тези истории. И освен да ги понесе, а и да ги съобщи нататък ", сподели той. Според него, живеем във времето, когато очевидците си отиват. " Сега, в този миг, тази празнота се усилва. И ние би трябвало да предадем тези истории нататък - най-малко на идващото потомство ", сподели още той.
Издателката Доротея Монова от изд. " Парадокс " описа за рецепцията на Алексиевич в България.
По думите й, издаването на беларуската авторка в България се дължи на сестра й - проф. Тотка Монова, която през 1986 година стартира да я преподава на своите студенти. " Така към този момент 40 генерации, тъй като сестра ми се пенсионира преди малко, 40 випуска на Факултета по публицистика израснаха с Алексиевич ", сподели тя.
Юлиан Попов, министър на околната среда и водите, който също бе в галерията, се включи в полемиката. " Благодаря на Светлана за навлизането дълбоко в комплицираните човешки взаимоотношения. В днешно време имаме изключителна потребност да разберем какъв брой са значими обстоятелствата и действителните прекарвания. Днес е време, в което лъжата и фантазията не просто съществуват, само че се трансформират доста постоянно и в централен мотор на нашето държание ", сподели министърът.
Дипломатът Стефан Тафров описа спомен отпреди 40 години - от времето, в което е работил в издателство " Народна просвета ". Там се е занимавал с френскоезична литература, както и с медийните връзки на издателството. По думите му, тогава е имал една съществена задача - да разбере българската общност, че е излязла една невероятна книга - " Войната не е с лице на жена ". " Това беше първата бяла лястовичка на перестройката в България ", сподели Тафров
Проф. Веселин Методиев също се включи с коментар. " Много благодаря на Светлана Алексиевич за нещо, което вълнува историците на ХХ век - и това е разказът за човешката тъга. Такъв извънреден ценител на човешката тъга, какъвто е госпожа Алексиевич, рядко се среща ", сподели той.
След срещата в художествената изложба в морския град, част от програмата на фестивала, Алексиевич получи почетен знак на Община Созопол. Плакетът, който изобразява българската писменост, й бе връчен от заместник-кмета на Общината Тодор Дамянов.
-->
" За мен е чест като представител на домакините да Ви поздравявам с добре пристигнали в нашия град. Благодаря на уредниците, че това събитие е част от " Аполония ", че е част от културния календар на Созопол ", сподели Дамянов. Той добави, че словото е знак на свободата още в древността, както и в подтекста на диалога с известната писателка.
" Оказва се, че свободата би трябвало да се отстоява и през днешния ден, даже в XXI век, на всякакво равнище, и ние сме длъжни да го вършим.
Г-жо Алексиевич, вие сте от хората вдъхновители в този непрестанен развой. Благодарим Ви! ", сподели още при връчването на оценката зам.-кметът.
" Разказ за злополука и злополуката на описа " беше тематиката на срещата диалог със Светлана Алексиевич.
Модератор на събитието бе журналистът Мариана Кацарова, специфичен докладчик на Организация на обединените нации на правата на индивида в Русия. Сред обсъжданите тематики бяха войната в Украйна, политиката на Путин и Лукашенко, пандемията от КОВИД-19 и засилващото се въздействие на еко-организациите при младежите през днешния ден.
Алексиевич разяснява и визитата си в Чернобил, когато радиацията е била във високи размери, загатна и обичаната си книга - " Дон Кихот " на Сервантес.
Събитието започва с осъществяване на актрисите Вяра Табакова, Албена Ставрева и Ангелина Славова. Под режисурата на Галин Стоев те извършиха по няколко монолога от книгата на Алексиевич " Войната не е с лице на жена ", писана през 1983 година
" Сложно е да обичаш индивида през днешния ден. Той прави доста неща, които човек, който има обичащо сърце, не може да одобри. Но аз считам, че писателят през днешния ден би трябвало въпреки всичко да работи в името на любовта. Да помогне тази дребна свещица, която Господ е запалил в душите ни, въпреки всичко да не загасне.
Да откри нещо положително, да откри непорочност, почтеност, за която да се хване индивида - да живее нататък и да обича, да възпитава децата и да прави пътя си щастлив, освен подобен, освен подчинен от това ужасно време ", сподели пред българската си аудитория Нобеловата лауреатка.
" Светът се прекатурна. И да намериш някакви точки - точки, за които можеш да се хванеш, в нашия свят е в действителност доста комплицирано. Но би трябвало да се хванем за нещо. Да запазим в сърцата си обич и да изгоним от сърцата си омразата. Защото в нашия свят омразата тържествува. Омразата е доста.
Тя върви и някак обгръща всички страни. За известно време, би трябвало да си призная, демокрацията търпи проваляне. Но аз мисля, че това е краткотрайно проваляне. Всеки от нас би трябвало да се съпротивлява на това ", означи Алексиевич.
Светлана си напомни деня, в който е почнала войната в Украйна и новината за това я е потресла. " Спомням си, че в този ден всичко ми изглеждаше по друг метод ", сподели тя. Писателката добави, че корените й са на половина украински, поради което усеща войната още по-лично.
" Във времето, в което съществуваше Съветският съюз, каквото и да приказваме, ние бяхме сплотени. Да си показва, че украинците и руснаците водят война, беше безусловно невероятно. Беше нереално ", разяснява авторката.
" Мисля, че индивидът не се е трансформирал от Древна Гърция, аргументите за войните са едни и същи ", сподели Светлана Алексиевич. Тя разяснява, че воюващите сега убиват по " античен метод ". " Има нещо доста средновековно в тази война и на мен ми се коства, че се връщаме обратно в културата си ", акцентира писателката.
Алексиевич цитира мисъл на Солженицин, към която той се придържа във всичките си книги: че страданието е нужно на индивида, то го извисява. " Не знам. То и извисява, само че по-добре е да не претърпяваме премеждия, да не ги изживяваме. Да не виждаме тези тествания, които претърпява през днешния ден украинския народ. И разбираш какъв брой е комплицирано и по какъв начин това унищожава човешкото ", сподели нобелистката.
Светлана Алексиевич описа мемоари от детските си години, когато в родния си край е прекарвала време с възрастните баби по пейките и е слушала историите, които те си описват.
" Когато разбрах, че желая да пиша, разбрах, че ето това би трябвало да са героите на моите книги - тези дами, тези очевидци, които могат да опишат сами. Това е силата на загатна ", разяснява писателката. По думите й, нейната баба също й е разказвала истории и това, което е чула от нея, не го прочела по-късно в нито една книга.
" За това воин на моите книги стана очевидецът ", сподели Алексиевич. Тя добави, че през днешния ден документалното изкуство е мощно, освен това по целия свят.
По думите на Алексиевич, героите на нейните книги - очевидците - това са хората, на които можеш да се довериш и които можеш да чуеш. " Това не предстои на белетризация. Там го има единствено животът подобен, какъвто е - живот подобен, какъвто го споделя индивидът, който е участвал. И аз взех решение, че воин на моята литература ще бъде тъкмо този човек ", сподели нобелистката. Тя уточни, че този воин обаче може да бъде както главорез, по този начин и жертва.
На въпроса къде е вярата през днешния ден, Алексиевич съобщи: " Надеждата е във времето ". " Какво вършат Путин и Лукашенко? Те се борят със времето, а не може да победиш времето. Ето в това е вярата. Надеждата е единствено във времето пред нас, вярата е всеки от нас да резервира себе си ", добави нобелистката.
Мариана Кацарова описа пред созополската аудитория, че да пръв път е прочела книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лице на жена ", когато е на 17 години. " Толкова доста ме потресе, че свързах целия си живот с ходенето по войни и даването на глас на хората от тези войни ", сподели Кацарова. " Каквото Светлана Алексиевич правеше, това се пробвах да върша и аз. С една дума - желаех да стана като Светлана, като порасна ", добави още тя.
Кацарова описа за обстановката в Беларус и за " мирната гражданска война " през 2020 година, когато, след изборите, Алексиевич се усеща принудена да напусне страната, тъй като е един от водачите на демократичната съпротива. Тогава получава покана да се реалокира в Германия.
" Живее в заточение, тъй като не може да се върне в Беларус ", разяснява Кацарова.
" За мен още тогава беше фантазия, тъй като и аз също съм българка, която ту е тук, ту я няма - през последните 35 години, общо взето, ме няма в България. И беше за мен фантазия по някакъв метод да пристигна Светлана в България ", сподели тя. Кацарова уточни, че концепцията й е била да гостува точно на " Аполония ". Но организацията за това посещение, по думите й, продължава 3 години.
" За нас като българи, които обичат литературата и обичат всички създатели по света, е голяма чест тук, в Созопол, да участва една от най-знаменитите и приети в целия свят писателки, публицист и миролюбец ", сподели Маргарита Димитрова, артистичен шеф на Празниците на изкуствата.
Тя напомни моменти от биография на Алексиевич и цитира фрагмент от мотивацията на Шведската академия за присъждането на Нобеловата премия. " Посочено е, че оценката се присъжда на Светлана Алексиевич за нейните полифонични произведения, паметник на страданието и смелостта на нашето време. Онова, което тя прави, се споделя още, че задълбочава разбиранията ни за цяла една ера. За извънреден метод грижливо да основава колажи от човешките гласове ", уточни Димитрова.
Писателят Георги Господинов, притежател на интернационалната премия " Букър " за този година, се включи в края на диалога. " Видяхме, че писателят би трябвало да бъде на първо време ухо и сърце. Да има сърце и ухо за тези истории. И освен да ги понесе, а и да ги съобщи нататък ", сподели той. Според него, живеем във времето, когато очевидците си отиват. " Сега, в този миг, тази празнота се усилва. И ние би трябвало да предадем тези истории нататък - най-малко на идващото потомство ", сподели още той.
Издателката Доротея Монова от изд. " Парадокс " описа за рецепцията на Алексиевич в България.
По думите й, издаването на беларуската авторка в България се дължи на сестра й - проф. Тотка Монова, която през 1986 година стартира да я преподава на своите студенти. " Така към този момент 40 генерации, тъй като сестра ми се пенсионира преди малко, 40 випуска на Факултета по публицистика израснаха с Алексиевич ", сподели тя.
Юлиан Попов, министър на околната среда и водите, който също бе в галерията, се включи в полемиката. " Благодаря на Светлана за навлизането дълбоко в комплицираните човешки взаимоотношения. В днешно време имаме изключителна потребност да разберем какъв брой са значими обстоятелствата и действителните прекарвания. Днес е време, в което лъжата и фантазията не просто съществуват, само че се трансформират доста постоянно и в централен мотор на нашето държание ", сподели министърът.
Дипломатът Стефан Тафров описа спомен отпреди 40 години - от времето, в което е работил в издателство " Народна просвета ". Там се е занимавал с френскоезична литература, както и с медийните връзки на издателството. По думите му, тогава е имал една съществена задача - да разбере българската общност, че е излязла една невероятна книга - " Войната не е с лице на жена ". " Това беше първата бяла лястовичка на перестройката в България ", сподели Тафров
Проф. Веселин Методиев също се включи с коментар. " Много благодаря на Светлана Алексиевич за нещо, което вълнува историците на ХХ век - и това е разказът за човешката тъга. Такъв извънреден ценител на човешката тъга, какъвто е госпожа Алексиевич, рядко се среща ", сподели той.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ