Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или алената рокля? За някои от нас даже най-баналните избори са същинско тестване, а за значимите въпроси в живота ситуацията става нетърпимо. Какви са аргументите за тази хронична несигурност?
Нека си напомним печално известният Хамлет, принц датски – безспорният патрон на нерешителността. Той знае, че би трябвало да убие чичо си, само че бави отмъщението, тъй като задачата, към която се стреми, неумишлено го плаши. Парадоксалното е, че колкото повече се колебае, толкоз по-уверен е в това, по какъв начин е нужно да постъпи. Но това не довежда до никакво деяние, тъй като въпреки насочен към идеала, той е прекомерно слаб, с цел да го отстоява.
Макар и не в такива величави размери, сходна борба със себе си организират и всички хронични колебливци. Когато би трябвало да дадат еднопосочен отговор, само че не са способни на това, те постоянно изпадат в суматоха. Измъчва ги възприятието за виновност, тъй като губят време, само че все по този начин чакат, някой различен или нещо, да вземе решение вместо тях. Просто тъй като не са подготвени да поемат отговорност за вероятните последици.
Ако имаме подобен човек до себе си и гледаме мъката на нерешителността му, първата ни реакция е да му помогнем, най-малкото със съвет. Но това е неправилна тактика, тъй като поемайки върху себе си отговорността от решението, не оказваме помощ на колебливеца, а даже в противен случай. Друга неточност е да го обвиним в безучастие, което единствено ще ускори неувереността му. Но можем да му помогнем да осъзнае страховете си – тези, които му пречат да вземе решение. Със сигурност ще ви залее с куп хипотетични загуби, в случай че предприеме това или това. Само, че това, което убягва от вниманието на на постоянно съмняващият се, са следствията от личното му колебливост. Затова обърнете внимание точно на това, което е допустимо да се случи, поради бездействието му.
А в случай че ние сме в ролята на неуверения, по какъв начин да помогнем на самите себе си? Най-доброто лекарство е равносметката. Нека се върнем към значимите избори в живота си и действително, а не хипотетично оценим резултатите от тях. Със сигурност ще се удивим, че доста повече съжаляваме за всички тези благоприятни условия, които сме пропуснали от безучастие, а поетите опасности, в противен случай, рано или късно са довели до позитивна смяна в живота ни. Това ще ни накара да осъзнаем, че отводът от решение също е решение, и то със съществени последици. Затова дано не бъдем пасивни към личния си живот, а го творим всеки ден, с всеки нов избор.
Нека си напомним печално известният Хамлет, принц датски – безспорният патрон на нерешителността. Той знае, че би трябвало да убие чичо си, само че бави отмъщението, тъй като задачата, към която се стреми, неумишлено го плаши. Парадоксалното е, че колкото повече се колебае, толкоз по-уверен е в това, по какъв начин е нужно да постъпи. Но това не довежда до никакво деяние, тъй като въпреки насочен към идеала, той е прекомерно слаб, с цел да го отстоява.
Макар и не в такива величави размери, сходна борба със себе си организират и всички хронични колебливци. Когато би трябвало да дадат еднопосочен отговор, само че не са способни на това, те постоянно изпадат в суматоха. Измъчва ги възприятието за виновност, тъй като губят време, само че все по този начин чакат, някой различен или нещо, да вземе решение вместо тях. Просто тъй като не са подготвени да поемат отговорност за вероятните последици.
Ако имаме подобен човек до себе си и гледаме мъката на нерешителността му, първата ни реакция е да му помогнем, най-малкото със съвет. Но това е неправилна тактика, тъй като поемайки върху себе си отговорността от решението, не оказваме помощ на колебливеца, а даже в противен случай. Друга неточност е да го обвиним в безучастие, което единствено ще ускори неувереността му. Но можем да му помогнем да осъзнае страховете си – тези, които му пречат да вземе решение. Със сигурност ще ви залее с куп хипотетични загуби, в случай че предприеме това или това. Само, че това, което убягва от вниманието на на постоянно съмняващият се, са следствията от личното му колебливост. Затова обърнете внимание точно на това, което е допустимо да се случи, поради бездействието му.
А в случай че ние сме в ролята на неуверения, по какъв начин да помогнем на самите себе си? Най-доброто лекарство е равносметката. Нека се върнем към значимите избори в живота си и действително, а не хипотетично оценим резултатите от тях. Със сигурност ще се удивим, че доста повече съжаляваме за всички тези благоприятни условия, които сме пропуснали от безучастие, а поетите опасности, в противен случай, рано или късно са довели до позитивна смяна в живота ни. Това ще ни накара да осъзнаем, че отводът от решение също е решение, и то със съществени последици. Затова дано не бъдем пасивни към личния си живот, а го творим всеки ден, с всеки нов избор.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ