„Вземете го! Напълно здрав е“, каза ни момичето, подавайки ни детето си
С Иван сме женени от 20 години. Имахме всичко: личен дом, кола, вила на село. Мъжът ми е управител известна компания. Единственото нещо, което нямахме, беше дете. Оказа се, че не мога да имам деца.
Лекарите ми сложиха диагноза неплодородие. Многократно се свързвах със експерти, само че резултатите бяха нулеви. Затова започнахме да мислим, че си коства да осиновим дете от дом.
Но една среща в парка обърна живота ни с главата надолу. След тази преживелица станахме най-щастливите родители на света.
Разходихме се из парка. Изведнъж видях млада майка, седнала на скамейка, а в количката плаче неистово бебе. Но момичето не реагираше на рева му.
Тогава взех решение да се обърна към нея. Тя се наведе към количката и стартира да шепне на детето. Бебето се успокои и ми се усмихна в отговор.
— Какво прелестно бебе! Уморихте ли се към този момент да бъдете мама? — споделих на момичето.
— Оф. Направо ми писна, чесно.
Съпругът ми и аз просто се спогледахме при реакцията на тази млада майка. Често съм си мислела: по някаква причина Бог не ги дава на тези, които в действителност желаят деца, а ги изпраща на тези, които не се нуждаят от тях.
Съпругът ми и аз просто се спогледахме при реакцията на тази млада майка. Често съм си мислил: по някаква причина Бог не ги дава на тези, които в действителност желаят деца, само че ги изпраща на тези, които не се нуждаят от тях.
— Според мен, момиче, ти си преуморена! – споделих. Може би можем да помогнем с нещо?
– Да… Можете. Ако ме отървете от този нервак. Защо не го вземете? Изглеждате свестни хора.
— Шегувате ли се? Бихте се разделили със личната си кръв просто по този начин? Да го дадете на непознати?
— Сериозна съм! Вземи го! Вземи го. Той е изцяло здрав! Така ми споделиха в родилния дом!
А по-късно Лида (това беше името на младата майка) описа на Иван и на мен своята тъжна история.
Когато била на 18 години, тя стартира да се среща с Виктор. Мислела, че това е същинската обич, само че се оказало, че индивидът просто се забавлява с нея.
Когато Лида му споделила, че е забременяла, той отвърнал, че това не е негов проблем. Изчезнал вечно.
Момичето не могло да се възвърне от това дълго време. Било прекомерно късно да направи аборт.
— Ето за какво взех решение да го изоставя незабавно след раждането. Аз самата съм отгледана в сиропиталище. Не е болежка за умиране… Можеш да живееш там! Но моята другарка Деси ме убеди да не оставям сина си. Тя се опита да повлияе на съвестта ми, като сподели, че ще развия майчински усеща. Но той не ми би трябвало! Нямам майчински усеща. Разбирате ли – нямам потребност от това бебе!
Взех момчето от количката на ръце и го притиснах до себе си. И безшумно попитах брачна половинка си:
— Какво мислиш, Иване? Виж какво отлично бебче. Можем ли да го вземем?
Мъжът ми погледна бебето изумен и сподели, че това са цялостни нелепости, по какъв начин ще го вземем това дете? Момичето несъмнено се майтапи!
А Лида в отговор стартира да ни споделя какви документи ще би трябвало да съберем за задачата. Погледнах брачна половинка си още веднъж и той, към момента въздишащ от изненада, сподели, че няма нищо срещу, само че въпреки всичко изглеждаше необичайно съгласно него.
Момичето стартира да приказва за сина си:
— Името му е Данаил. Той е на два месеца. Роден с тегло 3.800. Не пуша и рядко пия, с изключение на по празниците. Бащата също е естествен. Просто е непрокопсаник!
Усмихнах се. Покойният ми татко също се споделяше Данаил. Знак от ориста ли бе това?
Още същия ден взехме дребния Данаил Започнахме да събираме документите за осиновяване. Лида с признателност изостави сина си.
А за нас този ден стана най-хубавият ден в живота ни! Най-накрая станахме родители на прелестен наследник! Ще поставим всички старания да го създадем добър човек!
