С двутомника им завещаваме на бъдещето част от българската народна ...

С двутомника им завещаваме на бъдещето част от българската народна

Димитър Томов: Ще повярвам на Скопие, ако признаят Братя Миладинови

С двутомника им завещаваме на бъдещето част от българската национална свяст, та да не изчезне! - споделя писателят ДИМИТЪР ТОМОВ в особено изявление за вестник " Стандарт " Посегателството върху възрожденците ни е чудовищна кражба на просвета
В ХХІ век са неприемливи опитите за пренаписване на историята и за разделяне на героите на наши и непознати. България има безапелационна позиция против търговията с българска памет и български герои, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на представянето в Българската телеграфна организация на фототипното издание на сборника на Братя Миладинови „ Български национални песни “ и „ Събрани съчинения “. Събитието означи тържествено 160-годишнината от гибелта на Димитър и Константин Миладинови.По този мотив " Стандарт " потърси за изявление един от интелектуалците, които стоят зад родолюбивия план - огромния публицист Димитър Томов, който назовават " разказвача на българското ". Той е дълготраен шеф на Университетско издателство “Св. Климент Охридски ”, член на Съюза на българските писатели, притежател на голям брой награди за творчеството си.

- Г-н Томов, дружно с историка Цочо Билярски и с проф. Кирил Топалов реализирахте един неповторим план – издадохте в двутомник събраните съчинения на Братя Миладинови и епохалния им труд „ Български национални песни “. Премиерата бе на 11 януари 2022 година Как се роди концепцията?

- Сборникът „ Български национални песни “ е първата печатна книга с истински текстове на достоверен български фолклор.Отпечатана е през 1861-ва година в Загреб. За последните 30 години, ние с проф. Кирил Топалов за трети път издаваме факсимилно това историческо достижение на българската национална просвета – надлежно отбелязвахме – 140-ата, 150-ата, а през 2021 година – 160-ата годишнина от първото издание.

Ала през тази 2021-ва година, споделяйки концепцията с близкия си другар Цочо Билярски – популярен наш откривател на българската история и словесност – той предложи да отбележим и още една годишнина – 160-ата от гибелта на Братя Миладинови – свиреп изтезавани от турските управляващи в цариградските зандани. Константин – умрял на 6 януари 1862-ра, и Димитър – умрял 4 дни по-късно – на 10 януари 1862 година

И двамата умират поради служението си в името на България и българския народ, отстоявайки правото българите да имат свои учебни заведения и църкви, в които да се учи и проповядва българският език. И Цочо Билярски се зае да сформира тази втора книга „ Събрани съчинения “ на Братя Миладинови. Който желае да узнае за какво сме оживели като народ български – дано я прочете.

- Редактор сте на единия том - събраните съчинения на Братя Миладинови. Какво от просветителското им дело и заветите им е изключително настоящо през днешния ден?

- Редакторството на сходен жанр достоверни текстове е съвсем официално – доколкото да се получи книгата, разположение на увод, художествено оформление и т. н. Силата на тези съчинения е в тяхната правота.

Българските национални песни от това време са блестящо доказателство, че техни основатели и носители са български индивиди – надарени, с ентусиазъм към хубост и висока добродетелност. А делото на Братя Миладинови не е единствено просветителско – то е човешки героизъм на ярки персони, които имат голям принос нашият народ да се осъзнае като български точно през срока на Възраждането. Тяхната всеотдайност ни задължава, до момента в който има България и българи да помним и тачим хора като Братя Миладинови.  

- През целия си живот Димитър Миладинов работи за основаването и укрепването на българските учебни заведения, преподава на български език. Достатъчно добре познати ли са през днешния ден той и брат му Константин на българските възпитаници?

- Не мисля, че делото на Братя Миладинови е добре познато на нашите съвременници – нито в учебно заведение, нито от по-възрастните генерации. Ако тръгнем да изследваме аргументите за какво такива възрожденци са малко известни в по-ново време, би трябвало да напишем обособена книга, не изявление.

Но аз като издател и публицист, пребивавам с възприятието за задачата на литератор, който има дълг да не се не помни стореното от великите ни предшественици. Все имам вяра, че с сходни издания пренасяме в сегашното и завещаваме на бъдещето част от българската национална свяст, та да не изчезне!

- „ Български национални песни “ е един от най-крупните книжовни монументи на българското Възраждане. Показателно е, че в него има песни от Струга, Прилеп, Кукуш и други, които Димитър и Константин Миладинови дефинират като български, а не като македонски. Ще бъде ли употребен този исторически документ в решаването на противоречивите въпроси със Северна Македония?

- Ще допускам, че в настояща Република Северна Македония в действителност се стремят да реализират европейски стандарти на държавническо държание, когато видя да вземем за пример, че този двутомник на Братя Миладинови свободно се продава в книжарниците на тази наша съседка.

И освен сходни книги от българското Възраждане. Какво и кой има да спори за десетки писатели-българи от този срок, които от десетилетия се афишират за македонски. Това е чудовищно посягане и кражба на българска просвета.

Сегашната македонска общественост има писмен език от 1945 година насетне. Всичко преди този момент е написано на литературен български език, за одобряването на който Константин и Димитър Миладинови заплащат с живота си. Това е значимото. Спекулации с българската им принадлежност не може да са предмет на спор, разисквания и т. н.

- Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при държавния глава Румен Радев удостовери с консенсус българската позиция. Как очаквате да се развият двустранните договаряния оттук насетне – следва посещаване на премиера Кирил Петков в Скопие?

- Внимателно се срещнах с решенията на Консултативния съвет по национална сигурност при нашия Президент от 10 януари. У мен има голяма паника, че в нито една от 7-те точки на решенията не участва опцията България да показва своята позиция пред другите органи и структури на Европейски Съюз, Организация на обединените нации, и други интернационалните организации и конгреси.Членството на РСМ в Европейски Съюз не е единствено двустранен въпрос сред България и РСМ.

Македонската страна от десетилетия води нападателна агитация да утвърди македонизма, зародил като резултат от Коминтерновски инженеринг и волунтаризма на комунистическия сатрап Тито.

България би трябвало да демонстрира и да споделя за геноцида над македонските българи, насилието, с което се е образувала днешната тамошна общественост, която в този момент желае да открадне нашата българска история и еднаквост.

- Как си обяснявате езика на омразата против българите и България в Северна Македония?

- Над 150 години върху македонските българи се оказва геноцид, асимилация, напън да се отродят от корените си.Съвременната държавна теория на РСМ е построена на омразата към България и българите. Езикът на омразата е повдигнат в сан на държавна културна и просветителна политика.

Този език е неприемлив за страна, претендираща за член на Европейски Съюз.

Ето това би трябвало да настояваме ние, в случай че като страна и народ имаме достолепие – в Европейски Съюз такова държание, подобен език на омразата е неприемлив, неуместен.

- Какво би трябвало да направи България, с цел да отбрани националния си интерес от една страна и правата на българите в Северна Македония от друга?

- Това е въпрос, на който надали аз в едно малко изявление ще мога да отговоря. В последна сметка има нелоша база, с цел да се върви към решение на въпросите – Договора сред България и РСМ, който даже да е недоизкусурен, експертите са на мнение, че в случай че се съблюдава, основно от страна на РСМ, проблемите ще могат да се разрешат в изгода и на двете страни. Ала също експертите настояват, че РСМ няма желание да съблюдава, най-малко към този момент, този контракт и не престава с несъответстващото си държание да насочва злостни нападки и искания към България.

- Председател сте на Училищното настоятелство на НУКК. Като публицист и лингвист, дълготраен шеф на Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “ по какъв начин оценяване измененията от последните няколко години в стратегията за часовете по българска литература? Много емблематични създатели бяха редуцирани или напряко отстранени от часовете.

- Проблемите, свързани с проучването на българската литература освен в учебно заведение, а и в университетите, на първо място са свързани с грамотността – с вярното и положително преодоляване на родния ни български език.Тревожно нараства броят на подрастващите възпитаници, които са функционално необразовани, а сетне се трансформират и в необразовани студенти – без значение по каква специалност; а най-после – имаме невежествени висшисти, сякаш учили, но не владеят българския език. Тук персонално аз имам продуктивни визии, само че те биха били предмет на обособен диалог.

Източник: standartnews.com