– Ти си жертва на обстоятелствата! – каза баща ми, когото виждах за първи път
С татко ми се срещнахме напълно инцидентно. Честно казано не по този начин си представях срещата ни. Не чаках празнотата и студа, които той ми подари.
Закарах колата си за ремонт. Изведнъж един монтьор пристигна при мен и сподели:
– А вие инцидентно да не сте Кирова?
– Кирова – отговорих ненадейно.
Мама се притесняваше да промени фамилното си име след развода, по тази причина двете с нея носехме името на биологичния ми татко, който въобще не участваше в живота ми.
Както се оказа, татко ми работеше в този сервиз. Автомонтьорът ме позна, тъй като доста наподобявам на него Но не продължихме диалога си. Когато обаче дойдох да взема колата, се засякох непосредствено с татко ми. Веднага разбрах, че е той. Нямаше потребност от ДНК проби.
Очаквах той пръв да стартира диалога, само че се престори, че не ме вижда. Говореше единствено за колата ми и за повредата, която имаше. Отговарях на всички въпроси с трептящ глас. Бях привлечена от татко ми, все пак, което се случи в предишното.
Бях афектирана, че той постъпи толкоз неуважително към мен. Събрах се и го попитах:
— Защо не общуваше с мен през всичките тези години? Не се интересуваше от живота ми, не се обаждаше, не ме поздравяваше за рождения ми ден…
— Зарина, извинявай, несъмнено, само че съм доста афектиран на майка ти. Ти беше жертва на събитията, по тази причина всичко се получи по този начин ”, напълно умерено отговори татко ми.
— Тоест през всичките тези 35 години си бил афектиран на майка ми?
— Да. Но постоянно се сещах за теб и ми липсваше. Страхувах се да се появя в живота ти. Какво да ти кажа? И се съмнявах, че ще ме приемеш.
— Е, в този момент беседвам с теб. По лична самодейност, апропо.
— Не се сърди. Винаги съм се интересувал от живота ти посредством трети страни. Знаех, че имам щерка и се гордеех с триумфите ти.
Плачех, а той говореше изсъхнало и спестовно на думи. Той нито един път не ме назова „ моята щерка “, макар че и не желаех да го чуя от устните му.
Израснах с втория си татко. Получих повече обич и топлота от този човек, в сравнение с от личния си татко. Или по-скоро не получих нищо от личния си татко. Не мога да назовавам Роман мой татко, тъй като същинските татковци не вършат по този начин.
Честно казано, нямам доверие, че за 35 години той не е съумял да откри опция да се появи в живота ми. Той просто не искаше да знае за мен. Смяташе ме за неточност на младостта си или, както самичък се изрази, за „ жертва на събитията “.
Това беше първата ни и последна среща. Държеше се по този начин, като че ли е изправен пред следващия клиент, а не пред личната си щерка. Ако бях по-млада, щях да изпадна в меланхолия, откакто срещнах татко си по този метод. Но в този момент съм съвсем на 40 и имам задоволително прочувствен опит, с цел да се оправя с това възприятие.
Не считам да контактувам повече с него. Добре съм и без него. И мисля, че е взаимно. Едв али ще го мъчат душевни терзания. Той просто не е подобен човек.
