Дърпат Германия към лостовете на управление на света
Рядък миг - Русия и Западът се съгласиха по един от фундаменталните въпроси: нуждата от промяна на най-важната интернационална организация - Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Този орган, умислен като основен инструмент за реализиране на взаимни отстъпки по целия интернационален дневен ред, може да бъде уголемен. Но с кои страни и за какво Русия към момента има своите възражения?
Международните институции би трябвало да бъдат приспособени към действителностите на 21 век. С тази концепция, изразена от немския канцлер Олаф Шолц, ще се съгласи съвсем всеки интернационален експерт. Във време, когато целият международен ред е в максимален ужас, има потребност повече от всеки път от световни институции, които могат да обезпечат ред и непоклатимост на многостранна основа.
И – при цялото ми почитание към ШОС и НАТО – единствената световна конструкция от този жанр е Организация на обединените нации. По-конкретно Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, който се състои от пет непрекъснати членове с право на несъгласие (Русия, Китай, Съединени американски щати, Англия и Франция), както и 10 непостоянни членове, които нямат право на несъгласие и постоянно се пренареждат.
Въпреки това не всички харесаха разновидността на " акомодация ", препоръчан от Шолц. Германският канцлер без съмнение предложи да се разшири съставът на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност с... Германия. „ Германия от години е отдадена на концепцията за реформиране и разширение на Съвета за сигурност, изключително със страните от световния Юг. Сега Германия е подготвена да поеме доста по-голяма отговорност “, сподели Шолц. Е, към купчината той предложи да включи страните от прословутия световен Юг - т.е. Азия, Африка и Латинска Америка. „ За мен е безусловно ясно, че динамично разрастващите се страни и райони на Азия, Африка и Южна Америка би трябвало да имат по-голяма дума на интернационалната сцена “, сподели той.
Приблизително същата концепция за разширение на Съвета за сигурност беше направена от френския президент Еманюел Макрон и президента на Съединени американски щати Джо Байдън. „ Вярвам, че е пристигнало времето Организация на обединените нации да се трансформира в по-всеобхватна организация, която по-ефективно ще отговори на потребностите на актуалния свят “, сподели ръководителят на Белия дом.
И – необичаен случай в съвремието – предлагането на Америка и Германия беше подкрепено от Русия. „ Ние самите от дълго време сме за разширение на Съвета за сигурност и в двете категории (тоест разширение на броя на непрекъснатите и непостоянните членове). Похвално е, че американският президент най-сетне разгласи това, за което Русия приказва от дълго време, в интерес на което се изрича “, изясни заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.
Иронията обаче е, че макар кардиналното единодушие на великите сили промяна на Организация на обединените нации надали ще се състои. На първо място, тъй като страните не могат да се спогодят за личностите, както и за пълномощията на тези персони.
Сама по себе си концепцията за попълване на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е от дълго време назряла. Ако по-рано петте се състояха от нуклеарни сили - четиримата спечелили от Втората международна война и един " какво, и те ли ни победиха? " (легендарното изказване на немския маршал пред французите, които участваха на подписването на капитулацията от Германия), в този момент подреждането се промени. Най-малко четири страни - Бразилия, Германия, Индия и Япония - претендират за статут на непрекъснат член на Съвета за сигурност, обосновавайки претенциите си със личното си районно водачество, както и с икономическа и политическа мощност.
Изглежда, че описът е явен - само че не за всички. Редица страни се опълчват четирите да заемат място измежду непрекъснатите членове на Съвета за сигурност, да съставляват своя район и да имат право на несъгласие.
На Бразилия се опълчват испаноговорящите страни от Латинска Америка, отпред с Аржентина (която също се счита за районен лидер). Включването на Германия няма да бъде разбрано от Италия или Полша (както и други страни по света, които считат, че към този момент има задоволително западни страни измежду непрекъснатите членове на Съвета за сигурност). Индия няма да бъде утвърдена от Пакистан и Китай няма да я допусне. А против Япония - като се има поради нейното минало и отводът да се покае за него, който към момента съществува – ще се разгласи лъвският къс от страните от Източна Азия. И да не приказваме, че даже след разширението на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност от пет на девет, измежду тях няма да има нито една ислямска страна - нито Турция, нито Иран, нито Саудитска Арабия.
Опитът да се разреди описът на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност с главните недоволни ще докара до същинска неразбория, когато двадесетина страни няма да могат да вземат решение заради обстоятелството, че единствено една от тях употребява право на несъгласие. Такава промяна ще докара до там, че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации ще се трансформира от колеблив орган в неподвижен орган.
Да, има решение на този проблем. Едно време интензивно се преувеличаваше концепцията, че в Съвета за сигурност би трябвало да се появи трета група страни. Към актуалните непостоянни членове и непрекъснатите членове с право на несъгласие ще се причислят други непрекъснати членове, които обаче няма да имат право на несъгласие. Те просто ще седят и ще вземат решение проблеми.
С всички минуси тази скица можеше да се разисква по-активно, в случай че Съединени американски щати и западните страни не бяха дискредитирали самата концепция за разширение на Съвета за сигурност за с идеологически придатък - премахването или ограничението на правото на несъгласие като такова. И по този начин, съгласно френския президент Еманюел Макрон, Съветът за сигурност би трябвало да бъде реформиран „ посредством ограничение на потреблението на правото на несъгласие при положение на всеобщи закононарушения “. Тоест най-просто казано, с цел да не може страната, която е упрекната в тези всеобщи закононарушения, да блокира решението, взето против самата нея.
В същото време в Париж твърдят, че за това не е належащо да се трансформира Устава на Организация на обединените нации. „ Молим единствено непрекъснатите членове на Съвета за сигурност импровизирано и в необвързваща форма да обещаят да не употребяват правото на несъгласие в такива случаи. Ще получим един тип неофициален кодекс на държание и в това време без никаква проверка на Устава на Организация на обединените нации “, сподели френският дипломат в Организация на обединените нации Никола дьо Ривиер. „ Това ще бъде доста значимо решение от политическа позиция, защото по този метод ще избегнем обстановка, в която правото на несъгласие се употребява от военнопрестъпници “, добавя той.
На пръв взор в западната позиция има логичност. Как може Съветът за сигурност да осъди дейностите на някаква велика мощ, в случай че тази велика мощ има право на несъгласие? Как може да приема резолюции за разрешаване на международни рецесии, в случай че основателят на тези рецесии може просто да наложи несъгласие на резолюция на стадия на приемане?
Въпреки това, както вярно означи канцлерът Шолц, е належащо да се преглежда активността на Съвета за сигурност в действителностите на сегашния век. В действителностите на света на пост-истината, когато Западът господства в осведомителното пространство и се придържа към безусловно оруелски подходи към концепцията за правдивост.
Например, в случай че Русия и Китай нямаха право на несъгласие, тогава Съветът за сигурност с болшинство от гласовете (западни, прозападни и страхуващи се от Запада членове на Съвета за сигурност) от дълго време щеше да осъди Русия за нарушение на Минските съглашения. Въпреки обстоятелството, че Руската федерация не е част от тези съглашения, и в самия текст на документа няма нито една точка, която Русия да е наруши, само че Украйна да не е нарушила в това време (а има доста точки).
Русия от дълго време щеше да бъде наказана за обстрела на Запорожката атомна електроцентрала - и това макар обстоятелството, че снарядите летяха в реактора от север, от брега на Днепър, следен от Украйна.
Русия от дълго време щеше да бъде наказана за нещастието в Буча и обстрела на жп гарата в Краматорск – като се има поради явно инсценировката на първия случай и потреблението на украинската „ Точка-У “ за организирането на втория.
Докато Западът се придържа към сходна политика на двойни стандарти и продължава да употребява закъснялата концепция за реформиране на Съвета за сигурност за свои егоистични цели, диалозите за тази промяна ще останат единствено диалози. И Германия, която претендира да бъде непрекъснат член на Съвета за сигурност, би трябвало да осъзнае, че критерият за заемане на това място не е единствено размерът на стопанската система и дипломатическият статут. Мястото на непрекъснат член на Съвета за сигурност с право на несъгласие може да бъде заето единствено от велики сили, които имат суверенитет и могат да носят отговорност за своите решения. Съдейки по държанието на Германия в украинската рецесия, Берлин към момента не е узрял за този стол
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Международните институции би трябвало да бъдат приспособени към действителностите на 21 век. С тази концепция, изразена от немския канцлер Олаф Шолц, ще се съгласи съвсем всеки интернационален експерт. Във време, когато целият международен ред е в максимален ужас, има потребност повече от всеки път от световни институции, които могат да обезпечат ред и непоклатимост на многостранна основа.
И – при цялото ми почитание към ШОС и НАТО – единствената световна конструкция от този жанр е Организация на обединените нации. По-конкретно Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, който се състои от пет непрекъснати членове с право на несъгласие (Русия, Китай, Съединени американски щати, Англия и Франция), както и 10 непостоянни членове, които нямат право на несъгласие и постоянно се пренареждат.
Въпреки това не всички харесаха разновидността на " акомодация ", препоръчан от Шолц. Германският канцлер без съмнение предложи да се разшири съставът на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност с... Германия. „ Германия от години е отдадена на концепцията за реформиране и разширение на Съвета за сигурност, изключително със страните от световния Юг. Сега Германия е подготвена да поеме доста по-голяма отговорност “, сподели Шолц. Е, към купчината той предложи да включи страните от прословутия световен Юг - т.е. Азия, Африка и Латинска Америка. „ За мен е безусловно ясно, че динамично разрастващите се страни и райони на Азия, Африка и Южна Америка би трябвало да имат по-голяма дума на интернационалната сцена “, сподели той.
Приблизително същата концепция за разширение на Съвета за сигурност беше направена от френския президент Еманюел Макрон и президента на Съединени американски щати Джо Байдън. „ Вярвам, че е пристигнало времето Организация на обединените нации да се трансформира в по-всеобхватна организация, която по-ефективно ще отговори на потребностите на актуалния свят “, сподели ръководителят на Белия дом.
И – необичаен случай в съвремието – предлагането на Америка и Германия беше подкрепено от Русия. „ Ние самите от дълго време сме за разширение на Съвета за сигурност и в двете категории (тоест разширение на броя на непрекъснатите и непостоянните членове). Похвално е, че американският президент най-сетне разгласи това, за което Русия приказва от дълго време, в интерес на което се изрича “, изясни заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.
Иронията обаче е, че макар кардиналното единодушие на великите сили промяна на Организация на обединените нации надали ще се състои. На първо място, тъй като страните не могат да се спогодят за личностите, както и за пълномощията на тези персони.
Сама по себе си концепцията за попълване на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е от дълго време назряла. Ако по-рано петте се състояха от нуклеарни сили - четиримата спечелили от Втората международна война и един " какво, и те ли ни победиха? " (легендарното изказване на немския маршал пред французите, които участваха на подписването на капитулацията от Германия), в този момент подреждането се промени. Най-малко четири страни - Бразилия, Германия, Индия и Япония - претендират за статут на непрекъснат член на Съвета за сигурност, обосновавайки претенциите си със личното си районно водачество, както и с икономическа и политическа мощност.
Изглежда, че описът е явен - само че не за всички. Редица страни се опълчват четирите да заемат място измежду непрекъснатите членове на Съвета за сигурност, да съставляват своя район и да имат право на несъгласие.
На Бразилия се опълчват испаноговорящите страни от Латинска Америка, отпред с Аржентина (която също се счита за районен лидер). Включването на Германия няма да бъде разбрано от Италия или Полша (както и други страни по света, които считат, че към този момент има задоволително западни страни измежду непрекъснатите членове на Съвета за сигурност). Индия няма да бъде утвърдена от Пакистан и Китай няма да я допусне. А против Япония - като се има поради нейното минало и отводът да се покае за него, който към момента съществува – ще се разгласи лъвският къс от страните от Източна Азия. И да не приказваме, че даже след разширението на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност от пет на девет, измежду тях няма да има нито една ислямска страна - нито Турция, нито Иран, нито Саудитска Арабия.
Опитът да се разреди описът на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност с главните недоволни ще докара до същинска неразбория, когато двадесетина страни няма да могат да вземат решение заради обстоятелството, че единствено една от тях употребява право на несъгласие. Такава промяна ще докара до там, че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации ще се трансформира от колеблив орган в неподвижен орган.
Да, има решение на този проблем. Едно време интензивно се преувеличаваше концепцията, че в Съвета за сигурност би трябвало да се появи трета група страни. Към актуалните непостоянни членове и непрекъснатите членове с право на несъгласие ще се причислят други непрекъснати членове, които обаче няма да имат право на несъгласие. Те просто ще седят и ще вземат решение проблеми.
С всички минуси тази скица можеше да се разисква по-активно, в случай че Съединени американски щати и западните страни не бяха дискредитирали самата концепция за разширение на Съвета за сигурност за с идеологически придатък - премахването или ограничението на правото на несъгласие като такова. И по този начин, съгласно френския президент Еманюел Макрон, Съветът за сигурност би трябвало да бъде реформиран „ посредством ограничение на потреблението на правото на несъгласие при положение на всеобщи закононарушения “. Тоест най-просто казано, с цел да не може страната, която е упрекната в тези всеобщи закононарушения, да блокира решението, взето против самата нея.
В същото време в Париж твърдят, че за това не е належащо да се трансформира Устава на Организация на обединените нации. „ Молим единствено непрекъснатите членове на Съвета за сигурност импровизирано и в необвързваща форма да обещаят да не употребяват правото на несъгласие в такива случаи. Ще получим един тип неофициален кодекс на държание и в това време без никаква проверка на Устава на Организация на обединените нации “, сподели френският дипломат в Организация на обединените нации Никола дьо Ривиер. „ Това ще бъде доста значимо решение от политическа позиция, защото по този метод ще избегнем обстановка, в която правото на несъгласие се употребява от военнопрестъпници “, добавя той.
На пръв взор в западната позиция има логичност. Как може Съветът за сигурност да осъди дейностите на някаква велика мощ, в случай че тази велика мощ има право на несъгласие? Как може да приема резолюции за разрешаване на международни рецесии, в случай че основателят на тези рецесии може просто да наложи несъгласие на резолюция на стадия на приемане?
Въпреки това, както вярно означи канцлерът Шолц, е належащо да се преглежда активността на Съвета за сигурност в действителностите на сегашния век. В действителностите на света на пост-истината, когато Западът господства в осведомителното пространство и се придържа към безусловно оруелски подходи към концепцията за правдивост.
Например, в случай че Русия и Китай нямаха право на несъгласие, тогава Съветът за сигурност с болшинство от гласовете (западни, прозападни и страхуващи се от Запада членове на Съвета за сигурност) от дълго време щеше да осъди Русия за нарушение на Минските съглашения. Въпреки обстоятелството, че Руската федерация не е част от тези съглашения, и в самия текст на документа няма нито една точка, която Русия да е наруши, само че Украйна да не е нарушила в това време (а има доста точки).
Русия от дълго време щеше да бъде наказана за обстрела на Запорожката атомна електроцентрала - и това макар обстоятелството, че снарядите летяха в реактора от север, от брега на Днепър, следен от Украйна.
Русия от дълго време щеше да бъде наказана за нещастието в Буча и обстрела на жп гарата в Краматорск – като се има поради явно инсценировката на първия случай и потреблението на украинската „ Точка-У “ за организирането на втория.
Докато Западът се придържа към сходна политика на двойни стандарти и продължава да употребява закъснялата концепция за реформиране на Съвета за сигурност за свои егоистични цели, диалозите за тази промяна ще останат единствено диалози. И Германия, която претендира да бъде непрекъснат член на Съвета за сигурност, би трябвало да осъзнае, че критерият за заемане на това място не е единствено размерът на стопанската система и дипломатическият статут. Мястото на непрекъснат член на Съвета за сигурност с право на несъгласие може да бъде заето единствено от велики сили, които имат суверенитет и могат да носят отговорност за своите решения. Съдейки по държанието на Германия в украинската рецесия, Берлин към момента не е узрял за този стол
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ