Русия става все по-непривлекателен пазар за България, в голяма степен заради корупция
Руският пазар става все по-непривлекателен за българската стопанска система. Това сочи статистика за интервала 2001 – 2016 година, показана от Българската стопанска камара (БСК).
От камарата показват 9 аргументи за това българските компании да не могат да са по-голям фактор на съветския пазар. На първо място са изискванията на достъп, като БСК споделя, че " пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки ". Освен това, наложилите се на съветския пазар български компании пазят своите територии и " употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници ". " Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други ", заключва БСК.
Извън аргументите, които камарата намира в Русия, е посочено и, че българските бизнесмени не се преценяват с смяната в изискванията и желанията на съветските клиенти. " Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време ", споделят от БСК. И прибавят - " няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред ".
Друг сериозен проблем е неналичието на самопризнание и уеднаквяване на стандарти в другите области на търговия. Много постоянно се трансформират и митническите процедури при импорт в Русия, в това число на едни и същи пунктове
Числата
През 2001 година Русия е била на 13-то място в класацията по размер на експорт от България. През 2016 година обаче съветският пазар е към този момент 19-ти. Българският експорт за Русия през предходната година е намалял на 50% по отношение на 2012 и 2013 година, които са посочени като най-хубавите от БСК в това отношение. От камарата категорично акцентират, че спадът в износа за Русия в последните 3-4 години се дължи на стопански аргументи и проблеми в съветската стопанска система, а не е реалност поради глобите, които Европейски Съюз наложи на Русия за събитията в Украйна .
За Русия българските компании също не са значителен снабдител – България е на 50-то място в листата с вносители на съветския пазар през 2016 година, само че е била на 39-то през 2001 година.
Какво внасяме в Русия
Като цяло, България изнася за Русия от ден на ден артикули с висока добавена стойност, а не първични материали. От друга страна, Русия преди всичко внася енергоносители т.е. първични материали. Към 2016 година фармацевтичните артикули заемат максимален дял в износа ни за Русия – 28,8%, откакто през 2001 година процентът е бил едвам 19,3 на 100. Това значи, че България е на 17-то място като вносител на фармацевтични артикули в Русия. На второ място стои износът на машини и апарати – 23,4% дял, при 21% през 2001 година, т.е. незначителна смяна. Далеч обратно, на трето място, е износът на електроника и електротехника – 6,3% дял през предходната година при тъкмо 6% дял през 2001 година. Голям е шокът при парфюмерийните артикули и козметиката – делът им в износа ни за Русия е бил 17% през 2001 година, а през 2016 година към този момент е 3%.
Големият проблем се оказва износът на консервирани плодове и зеленчуци, както и на питиета. През годините, спадът на износа на български консерви варира сред 20 и 30%, само че на питиета е още по-огромен – да вземем за пример 30-40 пъти на вино. Като една от главните аргументи се сочат съветските контрасанкции против рестриктивните мерки от Европейски Съюз
Санкциите
Специално във връзка с съществуването на наказания, БСК буквално написа следното: " Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, въпреки, че е допустимо да се пресметна. В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 млн. евро, до момента в който през 2016 – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на стопанската система и Българо-руската търговско-промишлена палата не са отбелязали на интернет страниците си съществуването на наказания на Европейски Съюз към Русия и на Русия към Европейски Съюз. Също по този начин, няма статистически данни за резултата от глобите ".
Икономическите наказания на Европейски Съюз против Русия бяха наложени на 31 юли 2014 година и се удължават оттогава. Рестрикциите засягат финансовия, енергийния и отбранителния бранш на Русия, както и стоките с двойна приложимост. Забранява се директната или непряката продажба, доставка, трансфер или експорт на артикули и технологии с двойна приложимост, неразрешен е и износът на съоръжение и технологии, свързани с дълбоководни нефтени изследвания, в това число за шистов нефт и за произвеждане. Иначе има още два типа наказания на Европейски Съюз против Русия - визови ограничавания против съветски жители плюс възбрана да се внасят артикули от Крим и Севастопол в Европейски Съюз, като съответно има цялостна възбрана за каквито и да е връзки в бранша на туризма.
От страна на Русия също има визови и стопански наказания. Икономическите касаят вноса на селскостопански артикули от Европейски Съюз, Съединени американски щати, Норвегия, Канада и Австралия - плодове, зеленчуци, мляко и млечни артикули, месо и риба. Преди налагането на тези наказания, размерът на вноса на Европейски Съюз в Русия беше на стойност 11,8 милиарда евро годишно, в този момент няма данни каква е смяната.
От камарата показват 9 аргументи за това българските компании да не могат да са по-голям фактор на съветския пазар. На първо място са изискванията на достъп, като БСК споделя, че " пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки ". Освен това, наложилите се на съветския пазар български компании пазят своите територии и " употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници ". " Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други ", заключва БСК.
Извън аргументите, които камарата намира в Русия, е посочено и, че българските бизнесмени не се преценяват с смяната в изискванията и желанията на съветските клиенти. " Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време ", споделят от БСК. И прибавят - " няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред ".
Друг сериозен проблем е неналичието на самопризнание и уеднаквяване на стандарти в другите области на търговия. Много постоянно се трансформират и митническите процедури при импорт в Русия, в това число на едни и същи пунктове
Числата
През 2001 година Русия е била на 13-то място в класацията по размер на експорт от България. През 2016 година обаче съветският пазар е към този момент 19-ти. Българският експорт за Русия през предходната година е намалял на 50% по отношение на 2012 и 2013 година, които са посочени като най-хубавите от БСК в това отношение. От камарата категорично акцентират, че спадът в износа за Русия в последните 3-4 години се дължи на стопански аргументи и проблеми в съветската стопанска система, а не е реалност поради глобите, които Европейски Съюз наложи на Русия за събитията в Украйна .
За Русия българските компании също не са значителен снабдител – България е на 50-то място в листата с вносители на съветския пазар през 2016 година, само че е била на 39-то през 2001 година.
Какво внасяме в Русия
Като цяло, България изнася за Русия от ден на ден артикули с висока добавена стойност, а не първични материали. От друга страна, Русия преди всичко внася енергоносители т.е. първични материали. Към 2016 година фармацевтичните артикули заемат максимален дял в износа ни за Русия – 28,8%, откакто през 2001 година процентът е бил едвам 19,3 на 100. Това значи, че България е на 17-то място като вносител на фармацевтични артикули в Русия. На второ място стои износът на машини и апарати – 23,4% дял, при 21% през 2001 година, т.е. незначителна смяна. Далеч обратно, на трето място, е износът на електроника и електротехника – 6,3% дял през предходната година при тъкмо 6% дял през 2001 година. Голям е шокът при парфюмерийните артикули и козметиката – делът им в износа ни за Русия е бил 17% през 2001 година, а през 2016 година към този момент е 3%.
Големият проблем се оказва износът на консервирани плодове и зеленчуци, както и на питиета. През годините, спадът на износа на български консерви варира сред 20 и 30%, само че на питиета е още по-огромен – да вземем за пример 30-40 пъти на вино. Като една от главните аргументи се сочат съветските контрасанкции против рестриктивните мерки от Европейски Съюз
Санкциите
Специално във връзка с съществуването на наказания, БСК буквално написа следното: " Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, въпреки, че е допустимо да се пресметна. В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 млн. евро, до момента в който през 2016 – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на стопанската система и Българо-руската търговско-промишлена палата не са отбелязали на интернет страниците си съществуването на наказания на Европейски Съюз към Русия и на Русия към Европейски Съюз. Също по този начин, няма статистически данни за резултата от глобите ".
Икономическите наказания на Европейски Съюз против Русия бяха наложени на 31 юли 2014 година и се удължават оттогава. Рестрикциите засягат финансовия, енергийния и отбранителния бранш на Русия, както и стоките с двойна приложимост. Забранява се директната или непряката продажба, доставка, трансфер или експорт на артикули и технологии с двойна приложимост, неразрешен е и износът на съоръжение и технологии, свързани с дълбоководни нефтени изследвания, в това число за шистов нефт и за произвеждане. Иначе има още два типа наказания на Европейски Съюз против Русия - визови ограничавания против съветски жители плюс възбрана да се внасят артикули от Крим и Севастопол в Европейски Съюз, като съответно има цялостна възбрана за каквито и да е връзки в бранша на туризма.
От страна на Русия също има визови и стопански наказания. Икономическите касаят вноса на селскостопански артикули от Европейски Съюз, Съединени американски щати, Норвегия, Канада и Австралия - плодове, зеленчуци, мляко и млечни артикули, месо и риба. Преди налагането на тези наказания, размерът на вноса на Европейски Съюз в Русия беше на стойност 11,8 милиарда евро годишно, в този момент няма данни каква е смяната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ