Руската инвазия в Украйна предизвика най-голямата бежанска вълна след Втората

Руската инвазия в Украйна провокира най-голямата бежанска вълна след Втората международна война. Какви са най-големите провокации пред Европейски Съюз и пред самите бежанци - отговорите на тези въпроси дава европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон особено за Euronews.

Преди една година Европейският съюз отвори вратите си за украинските бежанци, като задейства Директивата за краткотрайна протекция. С нея на 4 милиона души беше предоставено позволение за престояване до март 2024 година

12 месеца по-късно по-късно невиждано решение европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон прави равносметка. Показахме ѝ няколко фрагмента от репортажи на Euronews. 

 
Това ме държи безпределно заета. Не мога да намеря покой, тъй като непрекъснато би трябвало да оправям документи. Например документ, който скоро изтича, или нещо друго. Нямам успокоение да се посветя на проучването на немски език и на развъждането на щерка ми.
Албина - украинска бежанка в Германия

Винченцо Дженовезе, Еuronews: Какво може да се направи, съгласно вас, с цел да се решат процедурните компликации, с които се сблъскват бежанците?

Илва Йохансон, европейски комисар по вътрешните работи: Очевидно е, че име доста провокации. Искам да кажа, че одобряваме 4 милиона украински бежанци. Това в действителност е голямо, голямо предизвикателство, несъмнено, за цяла Европа и изключително за тези страни членки, които са най-засегнати, като Чехия, Естония, Полша, само че също и Германия. 

Но мисля, че с цел да имаме в действителност вероятност, би трябвало да забележим какъв щеше да бъде отговорът, в случай че някой ме беше попитал преди една година - дали щяхме да успеем да се оправим с 4 милиона бежанци толкоз добре, колкото успяхме? Мисля, че доста малко хора биха дали позитивен отговор без никакво съмнение. Така че, като се се вземат поради големите провокации, мисля, че постигнахме в действителност положителни резултати.

 

Други проблематични въпроси са жилищата и работата за украинските бежанци, както можем да забележим в идващото видео.

 
Мигрантите са повече или по-малко приспособени, само че в този момент стои въпросът за достъпа им до пазара на труда, както и за квартирите. Това е моментът, в който би трябвало да помислим за по-дългосрочна тактика.
Марта Ярошевич, Център за проучване на миграцията, Варшавски университет

Мисля, че тези думи демонстрират къде се намираме действително сега. Вече имаме повече от 600 000 работещи украинци. Имаме още 400 000 души, които са регистрирани в публичните служби по заетостта. Това значи, че почти половината от бежанците в трудоспособна възраст са повече или по-малко на пазара на труда. Това не е толкоз неприятно. Но, несъмнено, би трябвало да създадем повече. В нашите учебни заведения учат 750 000 деца. Но това, което беше упоменато и тук, жилищата, несъмнено, са предизвикателство в доста райони и градове.

Смятате ли, че този инструмент, Директивата за краткотрайна протекция, би могъл да се употребява и в други случаи в бъдеще?

Да, мисля, че е по този начин. Мисля, че към този момент е потвърдено, че работи. Да създадем съпоставяне с 2015 година да вземем за пример, когато хората бягаха от войната в Сирия, а Европейски Съюз не задейства директивата за краткотрайна протекция, която съществуваше още тогава. И това също ни сложи в обстановка, в която бяхме доста разграничени по въпроса за миграцията, за правото на леговище. Много системи за даване на леговище бяха в действителност претрупани с доста молби. Имаше дълги интервали на изчакване. Сега, несъмнено, също има провокации. Няма да го отхвърлям. Но мисля, че се оправяме с бежанската рецесия доста по-добре. Може би това даже не е рецесия, макар че става дума за най-големия брой бежанци от Втората международна война насам.