Горещи данни: Карадайъ изпреварва Лозан Панов
Румен Радев има действителна опция да прескочи 50-те % на първия тур на президентските избори. Това, което може да му попречи да избегне балотажа, е незадоволителната изборна интензивност, която би трябвало също да е над 50%, с цел да няма втори тур. Системните партии усъвършенстват позициите си за сметка на новите политически субекти, Мустафа Карадайъ събира повече гласове от Лозан Панов, а съвсем 3% от гласоподавателите отхвърлят да дадат вота си поради машинното гласоподаване.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Стохастична неточност: оптималната неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Изследването е по поръчка на Dir.bg.
Ето го и детайлния разбор, показан от Васил Тончев особено за читателите на Dir.bg:
Избирателната интензивност има значение освен за легитимността на даден парламент, само че и за оформяне на съотношението на поддръжката към разнообразни политически субекти. Поради това при правенето на планирани резултати на интензивността се обръща особено внимание. В сегашния момент 55,2% от пълнолетните български жители зявяват, че са изцяло сигурни, че ще гласуват на идните президентски и парламентарни избори. Изразено в безспорни стойности това значи около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в границите на страната. В сравнение с последните парламентарни избори покачването е с към 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, наблюдаваме намаление със същата големина. Разбира се, предизборната акция занапред следва и редица фактори могат да доведат до промени и в двете направления.
Освен чисто политическите аргументи, които въздействат на настройките на хората, би трябвало да се имат поради и други фактори, които ще повлияят на изборната интензивност. На първо място това е пикът на четвъртата вълна на епидемията от COVID-19. 10,2% от всички гласоподаватели считат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласоподаване. Почти 3% от всички гласоподаватели (това е една цяла парламентарна група) декларират, че няма да гласоподават заради обстоятелството, че би трябвало да го създадат с машини. Към тези условия евентуално ще би трябвало да прибавим и очертаващи се остри обществени и стопански проблеми, които ще съпътстват предизборната акция.
Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха постоянно държавно управление, води до разбъркване на политическите желания. Получените резултати демонстрират, че системните партии усъвършенстват позициите си за сметка на новите политически субекти.
Към сегашния момент ГЕРБ не единствено резервират поддръжката си, само че и имат известен напредък. С поддръжка от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в идващия парламент.
При БСП също записваме значимо възстановяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, така като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, по този начин и от резервите да гласоподават с машини.
При обединенията, подкрепяни от протестния избор, записваме обилни промени. Появата на нов важен политически индивид в този бранш води до редукция на поддръжката за всички останали.
" Продължаваме промяната " засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При ИТН - първата политическа мощ в предходния парламент - ерозията е най-силно изразена (14,4%).
Виждаме, че се обрисува оспорвана борба за третото място, което може да придобие значимо значение при приемане на мандатите за лъчение на държавно управление от идващия парламент. Като сигурни участници в бъдещето Народно заседание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%). На ръба на бариерата е формацията " Изправи се БГ! Ние идваме! " с 4,2%.
Отсега можем да кажем, че и идващият Парламент ще бъде накълцан, като в него ще участват 6 или 7 политически субекта.
Кандидатирането на потвърдени специалисти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската конкуренция. Номинирането им в последния миг обаче е огромен минус за техните кандидатури. Установено предписание е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е нужен интервал от поне половин година за неговото показване. Избирателите желаят не просто да чуят няколко телевизионни изяви, само че в случай че е допустимо да придобият и непосредствени показа за индивида, на който ще възложат политическо посланичество. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските равнища, от които се включват в предизборната битка.
Засега записаната поддръжка за главните съперници на сегашния президент се лимитира главно в границите на партиите, които стоят за тях - съответно ГЕРБ и ДБ.
ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега с сгъстяване на позициите си посредством издигане на партийния водач за претендент и посредством връщането на Делян Пеевски в листите за депутат,
Движението ще повлияе на цялостната обстановка. Например, поддръжката, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, евентуално ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от изгода за Румен Радев, който все още продължава да се обрисува като изявен любимец. Нагласите за гласоподаване на балотаж удостоверяват тази теза. Ако президентските избори се проведат сега, Румен Радев има действителен късмет да завоюва над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице условието да са дали своят вот повече от 50% от гласоподавателите от изборните описи, с цел да може да бъде определен президент на първи тур.
Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България сега, са Румен Радев и Илияна Йотова. Напред в тази самобитна ранглиста изпъкват и имената на водачите на новия план " Продължаваме промяната " Кирил Петков и Асен Василев. От партийните водачи отпред е Корнелия Нинова. Анастас Герджиков влиза в конкуренцията със относително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов.
На новия длъжностен кабинет се гледа като на естествено продължение на предходния. Одобрението на активността на служебното държавно управление като цяло е два пъти по-голямо от неодобрението. Очакванията са, че ще бъдат обезпечени условия за осъществяване на почтени и демократични избори на 14 ноември 2021 година
В нашето общество се наблюдава умора от спазването на ограниченията за Коронавирус рецесията. Въпреки тежката обстановка, провокирана от четвъртата вълна, последователите на въвеждането на по-строги ограничения са съвсем толкоз, колкото са и тези, които считат, че ограниченията би трябвало да станат по-меки (22,8% против 24,5% съответно). С най-голям дял (37,9%) са тези, които са на мнение, че не са нужни промени в съществуващите ограничения.
+ Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Стохастична неточност: оптималната неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Изследването е по поръчка на Dir.bg.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Стохастична неточност: оптималната неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Изследването е по поръчка на Dir.bg.
Ето го и детайлния разбор, показан от Васил Тончев особено за читателите на Dir.bg:
Избирателната интензивност има значение освен за легитимността на даден парламент, само че и за оформяне на съотношението на поддръжката към разнообразни политически субекти. Поради това при правенето на планирани резултати на интензивността се обръща особено внимание. В сегашния момент 55,2% от пълнолетните български жители зявяват, че са изцяло сигурни, че ще гласуват на идните президентски и парламентарни избори. Изразено в безспорни стойности това значи около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в границите на страната. В сравнение с последните парламентарни избори покачването е с към 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, наблюдаваме намаление със същата големина. Разбира се, предизборната акция занапред следва и редица фактори могат да доведат до промени и в двете направления.
Освен чисто политическите аргументи, които въздействат на настройките на хората, би трябвало да се имат поради и други фактори, които ще повлияят на изборната интензивност. На първо място това е пикът на четвъртата вълна на епидемията от COVID-19. 10,2% от всички гласоподаватели считат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласоподаване. Почти 3% от всички гласоподаватели (това е една цяла парламентарна група) декларират, че няма да гласоподават заради обстоятелството, че би трябвало да го създадат с машини. Към тези условия евентуално ще би трябвало да прибавим и очертаващи се остри обществени и стопански проблеми, които ще съпътстват предизборната акция.
Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха постоянно държавно управление, води до разбъркване на политическите желания. Получените резултати демонстрират, че системните партии усъвършенстват позициите си за сметка на новите политически субекти.
Към сегашния момент ГЕРБ не единствено резервират поддръжката си, само че и имат известен напредък. С поддръжка от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в идващия парламент.
При БСП също записваме значимо възстановяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, така като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, по този начин и от резервите да гласоподават с машини.
При обединенията, подкрепяни от протестния избор, записваме обилни промени. Появата на нов важен политически индивид в този бранш води до редукция на поддръжката за всички останали.
" Продължаваме промяната " засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При ИТН - първата политическа мощ в предходния парламент - ерозията е най-силно изразена (14,4%).
Виждаме, че се обрисува оспорвана борба за третото място, което може да придобие значимо значение при приемане на мандатите за лъчение на държавно управление от идващия парламент. Като сигурни участници в бъдещето Народно заседание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%). На ръба на бариерата е формацията " Изправи се БГ! Ние идваме! " с 4,2%.
Отсега можем да кажем, че и идващият Парламент ще бъде накълцан, като в него ще участват 6 или 7 политически субекта.
Кандидатирането на потвърдени специалисти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската конкуренция. Номинирането им в последния миг обаче е огромен минус за техните кандидатури. Установено предписание е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е нужен интервал от поне половин година за неговото показване. Избирателите желаят не просто да чуят няколко телевизионни изяви, само че в случай че е допустимо да придобият и непосредствени показа за индивида, на който ще възложат политическо посланичество. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските равнища, от които се включват в предизборната битка.
Засега записаната поддръжка за главните съперници на сегашния президент се лимитира главно в границите на партиите, които стоят за тях - съответно ГЕРБ и ДБ.
ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега с сгъстяване на позициите си посредством издигане на партийния водач за претендент и посредством връщането на Делян Пеевски в листите за депутат,
Движението ще повлияе на цялостната обстановка. Например, поддръжката, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, евентуално ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от изгода за Румен Радев, който все още продължава да се обрисува като изявен любимец. Нагласите за гласоподаване на балотаж удостоверяват тази теза. Ако президентските избори се проведат сега, Румен Радев има действителен късмет да завоюва над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице условието да са дали своят вот повече от 50% от гласоподавателите от изборните описи, с цел да може да бъде определен президент на първи тур.
Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България сега, са Румен Радев и Илияна Йотова. Напред в тази самобитна ранглиста изпъкват и имената на водачите на новия план " Продължаваме промяната " Кирил Петков и Асен Василев. От партийните водачи отпред е Корнелия Нинова. Анастас Герджиков влиза в конкуренцията със относително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов.
На новия длъжностен кабинет се гледа като на естествено продължение на предходния. Одобрението на активността на служебното държавно управление като цяло е два пъти по-голямо от неодобрението. Очакванията са, че ще бъдат обезпечени условия за осъществяване на почтени и демократични избори на 14 ноември 2021 година
В нашето общество се наблюдава умора от спазването на ограниченията за Коронавирус рецесията. Въпреки тежката обстановка, провокирана от четвъртата вълна, последователите на въвеждането на по-строги ограничения са съвсем толкоз, колкото са и тези, които считат, че ограниченията би трябвало да станат по-меки (22,8% против 24,5% съответно). С най-голям дял (37,9%) са тези, които са на мнение, че не са нужни промени в съществуващите ограничения.
+ Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Стохастична неточност: оптималната неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Изследването е по поръчка на Dir.bg.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ