Икономист: Очаквам намаление на ръста на брутния вътрешен продукт
Румен Гълъбинов счита, че бизнес интензивността ще бъде затормозена поради възходящите разноски
" През 2023 година, по прогнози на интернационалните финансови институции, както и на Българска народна банка, в България ще има понижение на инфлацията. Очаква се дружно с това да има и понижение на растежа на брутния вътрешен артикул, т.е. да имаме по-ниска скорост, на която да се движи българската стопанска система и това най- към този момент се дължи на фактора увеличени лихви. Т.е политиката на огромните централни банки, които усилват лихвите и поради това се стига до положение на понижение на инфлацията, даже стопиране за огромен интервал от време. В същото време се затормозява бизнес интензивността защото нарастват разноските за финансовия запас ", предвижда инокомистът Румен Гълъбинов, представен от.
" Германия, най- огромната стопанска система в Еврозоната отбелязва такова закъснение, а също се следи и в други страни, които като навлязат в първото, второто тримесечие, ще отчетат евентуално по- невисок ритъм на повишаване на брутния си вътрешен артикул. България не може да остане изолирана от това събитие, тъй че и в България може да настъпи едно рецесионно положение на плитка и кратковременна такава криза, т.е. такова закъснение. Като при първата смяна, която би пристигнала от огромните централни банки на прекъсване на нарастване на лихвените проценти или даже тяхното леко понижаване пък незабавно ще се усети в раздвижване на световната стопанска система “, добави Румен Гълъбинов.
" Минималната работна заплата в България би трябвало да се усилва и ние би трябвало да догонваме средноевропейските приходи. Това е развой, който би трябвало да продължи. Трябва да се реши във времето и да се възнамерява това да стане допустимо, без да надценяваме опциите на бюджета. По отношение на обществените заплащания би трябвало да се има поради какви са опциите на държавния бюджет. Ако се даде и се обещае прекомерно доста има заплаха държавният бюджет да излезе на шоков недостиг и приходите доста да изостанат от увеличените разноски. Тогава финансирането би могло да стане със заемни средства. "
" Нови задължения за България, както външни, по този начин и вътрешни, а ние видяхме, че те нарастват задълженията, тъй като се усилват лихвите и това ще е наклонност, която още ще продължи. Така че тук би трябвало да се направи един добър разбор и да се съблюдава баланс. "
2023 година ще бъде година на стабилизиране, само че не безусловно година на свръхрастеж, предвижда икономистът:
" Скромен по-скоро растеж на брутния вътрешен артикул. Надеждата ни е за усмиряване, понижение на инфлацията и не огромно нарастване на цените. В същото време година, в която всеки от нас би следвало да намерения за своите приходи, за тяхното нарастване, за благоприятни условия за спомагателни приходи. И най-много дано да ни е здрава година, да нямаме пандемия, тъй като това е нещото, което разклати цялата световна икономическа система през послединте 3 години, да няма война, да спре войната и тогава множеството от нещата ще намерят положително балансиране. "
" През 2023 година, по прогнози на интернационалните финансови институции, както и на Българска народна банка, в България ще има понижение на инфлацията. Очаква се дружно с това да има и понижение на растежа на брутния вътрешен артикул, т.е. да имаме по-ниска скорост, на която да се движи българската стопанска система и това най- към този момент се дължи на фактора увеличени лихви. Т.е политиката на огромните централни банки, които усилват лихвите и поради това се стига до положение на понижение на инфлацията, даже стопиране за огромен интервал от време. В същото време се затормозява бизнес интензивността защото нарастват разноските за финансовия запас ", предвижда инокомистът Румен Гълъбинов, представен от.
" Германия, най- огромната стопанска система в Еврозоната отбелязва такова закъснение, а също се следи и в други страни, които като навлязат в първото, второто тримесечие, ще отчетат евентуално по- невисок ритъм на повишаване на брутния си вътрешен артикул. България не може да остане изолирана от това събитие, тъй че и в България може да настъпи едно рецесионно положение на плитка и кратковременна такава криза, т.е. такова закъснение. Като при първата смяна, която би пристигнала от огромните централни банки на прекъсване на нарастване на лихвените проценти или даже тяхното леко понижаване пък незабавно ще се усети в раздвижване на световната стопанска система “, добави Румен Гълъбинов.
" Минималната работна заплата в България би трябвало да се усилва и ние би трябвало да догонваме средноевропейските приходи. Това е развой, който би трябвало да продължи. Трябва да се реши във времето и да се възнамерява това да стане допустимо, без да надценяваме опциите на бюджета. По отношение на обществените заплащания би трябвало да се има поради какви са опциите на държавния бюджет. Ако се даде и се обещае прекомерно доста има заплаха държавният бюджет да излезе на шоков недостиг и приходите доста да изостанат от увеличените разноски. Тогава финансирането би могло да стане със заемни средства. "
" Нови задължения за България, както външни, по този начин и вътрешни, а ние видяхме, че те нарастват задълженията, тъй като се усилват лихвите и това ще е наклонност, която още ще продължи. Така че тук би трябвало да се направи един добър разбор и да се съблюдава баланс. "
2023 година ще бъде година на стабилизиране, само че не безусловно година на свръхрастеж, предвижда икономистът:
" Скромен по-скоро растеж на брутния вътрешен артикул. Надеждата ни е за усмиряване, понижение на инфлацията и не огромно нарастване на цените. В същото време година, в която всеки от нас би следвало да намерения за своите приходи, за тяхното нарастване, за благоприятни условия за спомагателни приходи. И най-много дано да ни е здрава година, да нямаме пандемия, тъй като това е нещото, което разклати цялата световна икономическа система през послединте 3 години, да няма война, да спре войната и тогава множеството от нещата ще намерят положително балансиране. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ