Защо е безсмислено да заплашват Иран?
Ругатните, които в този момент се чуват против Техеран от Вашингтон и Киев, са най-убедителното доказателство за военно-техническото значение на Иран, даже за тези, които като мен са изцяло невежи по тези комплицирани въпроси.
Повече от 40 години, прекарани първо под американски, а по-късно и интернационалните наказания, наподобява се оказаха сериозен тласък за развиването на инженерната мисъл и организационните умения за претворяване на концепциите в практиката. Поведението на Ислямската република през 2022 година обаче демонстрира още повече, че тя остава една от най-важните и най-независими сили в актуалната интернационална политика. Тази самостоятелност се обезпечава от положителната ѝ демография - 84 милиона души, решителността на политиката на управляващите след революцията от 1979 година и най-после солидната основа, върху която стои персийската цивилизация.
През дребното пъти, когато ми се е налагало да посетя Иран, най-трайното усещане е някакъв безреден локален живот, който в това време основава усещане не за уязвимост, а за вътрешна мощ. И даже периодическите протести, вътрешнополитическите интриги и сериозните изкривявания в стопанската система, присъщи на страната, не ни пречат да разберем, че постоянно ще би трябвало да си имаме работа с тази страна С други думи, потребните военно-технически достижения на Иран са артикул на комплицирана и многостранна цивилизация, а не инцидентно отклоняване, породено от характерни интернационалните условия. Сега тази цивилизация се развива в границите на Ислямската република, само че в този случай никой не може да каже, че някаква групировка е дефинитивна.
Именно тази основа разрешава на актуалния Иран да играе своя лична игра със Съединените щати в продължение на няколко десетилетия, когато няколко пъти се озоваха на ръба на боен конфликт. Но в първите години след революцията Иран не се бори единствено с американците. През 80-те години Техеран беше един от най-яростните съперници на Съюз на съветските социалистически републики, наричайки го „ дребния Сатана “ („ огромен “ за иранците постоянно са били САЩ), доставяше оръжия на афганистанските муджахидини и им осигуряваше заслон. Това беше в сходство с идеологическите убеждения на новите ирански управляващи и техните геополитически цели.
И в този момент в Иран много постоянно могат да се срещнат упреци за това, че в тези години Москва е подкрепяла режима на Саддам Хюсеин. Тогава ползите на Съюз на съветските социалистически републики в Близкия изток бяха тълкувани в интерес на Ирак и това беше повода за многостранната борба с иранците. Арабският въпрос като цяло е много мъчителен за тях, даже започвайки със разногласието по какъв начин би трябвало да се назовава Персийския залив - арабски или персийски, както сме привикнали. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Русия стана прагматична страна, ние последователно придобихме доста общи неща с Иран. За възобновяване на връзките не се трансформира в проблем даже фактът, че Москва няколко пъти поддържа санкционния напън върху Иран от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Това сочи най-важната характерност на Иран и неговата външна политика - тя постоянно се основава само на национални ползи, които се образуват в дълбините на иранското общество и страна и затова не могат да бъдат повлияни извън. Поради известна инертност в иранския живот и демократична политическа система, съперниците могат да правят терористични офанзиви на територията на страната или да дестабилизират избрани групи от популацията. Израел е интензивно заел се с първото, второто е привилегия на Съединени американски щати, Англия и арабските съседи. Но не можем да си представим, че съвременен Иран ще взема външнополитически решения под напън или от предпочитание да угоди на някой от своите сътрудници. Именно полуколониалната взаимозависимост от Запада и лудостта в региона на външната политика при последния шах станаха една от аргументите за Ислямската гражданска война от 1979 година Споменът за този интервал, позорен за гордостта на иранците, към момента е значима част от националната еднаквост.
В тази връзка би било несериозно да се счита, че Иран може да стане съдружник на Русия по сходство на Беларус или даже сътрудник в ОДКС, с всички въпроси, които се натрупаха през последните месеци по отношение на държанието му. Сега имаме отлични връзки, само че те надали ще станат съдружници в европейския смисъл на това разбиране, с което сме привикнали. Иран постоянно ще остане самостоятелен. В случай, че външен сътрудник, в това число Русия, се интересува от Техеран, той самичък би трябвало да разбере по какъв начин дейностите му „ вписват “ в иранските ползи. Сега тези ползи са доста разнородни – поддържане на мира в Южен Кавказ, ограничение на упоритостите на Турция, поддържане на законното сирийско държавно управление, изтласкване на Съединени американски щати от Близкия изток, сдържан напън върху арабските съседи. Отделно място заема териториалната целокупност на Армения - общата граница дава на иранците един от изходите към външния свят, а самата република е отлично място за превозване на свободното време.
В този смисъл Иран е един тип съвършен първообраз на много огромна мощ, изцяло освободена от неоколониална взаимозависимост. Влизайки в връзки с него, Русия схваща, че управляващите в Техеран въобще не се стремят да станат наши клиенти – да получат безвъзмездни запаси или военна отбрана. Те го вършат, тъй като дейностите на Русия са в техен личен интерес. Точно по този начин, в случай че се вгледате по-отблизо, от ден на ден и повече разнообразни страни се пробват да се държат в този момент - в арабския свят, Азия или Латинска Америка. Не всеки има достъп дотам на независимост, каквато има Иран. Не всеки е подготвен да поеме сравними опасности.
Многополюсният свят на XXI век ще бъде композиция от сили с разнообразни размери, стремящи се към допустимо най-независима външна политика и независимост на деяние. През последните месеци виждаме, че Русия се научи да работи доста добре в тази среда. По-специално Москва към този момент се преглежда като медиатор в връзките сред Иран и арабските страни, Саудитска Арабия и ОАЕ. Много е добре, че не може да се каже същото за американците, за които заканите и натискът наподобяват единственият инструмент на външната политика.
Разликата на Иран е, че той потегли по пътя на битката против демократичния международен ред в миг, когато вероятността за колапс на тази интернационална система даже не беше забележима. През 80-те години Китай беше благонадежден сътрудник на Съединени американски щати, получаваше вложения и технологии оттова и се държеше много безшумно. Индия и други огромни разрастващи се страни въобще не са си представяли, че на Запада може да се противодейства с нещо. В прочут смисъл, говорейки от крайни позиции, Ислямската република през последните 40 години проправи пътя за тези междинни и даже дребни страни, които не желаят да останат в унизителна взаимозависимост от Съединени американски щати и Европа.
Сега Русия е в привилегировано състояние. Тя се трансформира, заради разнообразни условия, в таран, който унищожава еднополюсната неоколониална система на Запада, водена от Съединените щати. Подкрепата за нашите дейности отвън Запада е съвсем всеобща и варира в съответните си проявления според от остротата на антиамериканските настройки на съответния сътрудник. В Иран, заради личните му условия, това отношение е най-силно. Още повече, че американците поддържат главния ирански антагонист - Израел.
Но всевъзможни прояви на империализъм от наша страна биха провокирали, както се случи със Съюз на съветските социалистически републики, съществени несъгласия с Ислямската република. Но това надали ще се случи – модерна Русия не се стреми, както по време на Студената война, да популяризира своята идеология или владичество. Прагматизмът и сдържаността на политиката на Москва са най-хубавата гаранция, че връзките с Иран ще бъдат доста продуктивни в бъдеще.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Повече от 40 години, прекарани първо под американски, а по-късно и интернационалните наказания, наподобява се оказаха сериозен тласък за развиването на инженерната мисъл и организационните умения за претворяване на концепциите в практиката. Поведението на Ислямската република през 2022 година обаче демонстрира още повече, че тя остава една от най-важните и най-независими сили в актуалната интернационална политика. Тази самостоятелност се обезпечава от положителната ѝ демография - 84 милиона души, решителността на политиката на управляващите след революцията от 1979 година и най-после солидната основа, върху която стои персийската цивилизация.
През дребното пъти, когато ми се е налагало да посетя Иран, най-трайното усещане е някакъв безреден локален живот, който в това време основава усещане не за уязвимост, а за вътрешна мощ. И даже периодическите протести, вътрешнополитическите интриги и сериозните изкривявания в стопанската система, присъщи на страната, не ни пречат да разберем, че постоянно ще би трябвало да си имаме работа с тази страна С други думи, потребните военно-технически достижения на Иран са артикул на комплицирана и многостранна цивилизация, а не инцидентно отклоняване, породено от характерни интернационалните условия. Сега тази цивилизация се развива в границите на Ислямската република, само че в този случай никой не може да каже, че някаква групировка е дефинитивна.
Именно тази основа разрешава на актуалния Иран да играе своя лична игра със Съединените щати в продължение на няколко десетилетия, когато няколко пъти се озоваха на ръба на боен конфликт. Но в първите години след революцията Иран не се бори единствено с американците. През 80-те години Техеран беше един от най-яростните съперници на Съюз на съветските социалистически републики, наричайки го „ дребния Сатана “ („ огромен “ за иранците постоянно са били САЩ), доставяше оръжия на афганистанските муджахидини и им осигуряваше заслон. Това беше в сходство с идеологическите убеждения на новите ирански управляващи и техните геополитически цели.
И в този момент в Иран много постоянно могат да се срещнат упреци за това, че в тези години Москва е подкрепяла режима на Саддам Хюсеин. Тогава ползите на Съюз на съветските социалистически републики в Близкия изток бяха тълкувани в интерес на Ирак и това беше повода за многостранната борба с иранците. Арабският въпрос като цяло е много мъчителен за тях, даже започвайки със разногласието по какъв начин би трябвало да се назовава Персийския залив - арабски или персийски, както сме привикнали. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Русия стана прагматична страна, ние последователно придобихме доста общи неща с Иран. За възобновяване на връзките не се трансформира в проблем даже фактът, че Москва няколко пъти поддържа санкционния напън върху Иран от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Това сочи най-важната характерност на Иран и неговата външна политика - тя постоянно се основава само на национални ползи, които се образуват в дълбините на иранското общество и страна и затова не могат да бъдат повлияни извън. Поради известна инертност в иранския живот и демократична политическа система, съперниците могат да правят терористични офанзиви на територията на страната или да дестабилизират избрани групи от популацията. Израел е интензивно заел се с първото, второто е привилегия на Съединени американски щати, Англия и арабските съседи. Но не можем да си представим, че съвременен Иран ще взема външнополитически решения под напън или от предпочитание да угоди на някой от своите сътрудници. Именно полуколониалната взаимозависимост от Запада и лудостта в региона на външната политика при последния шах станаха една от аргументите за Ислямската гражданска война от 1979 година Споменът за този интервал, позорен за гордостта на иранците, към момента е значима част от националната еднаквост.
В тази връзка би било несериозно да се счита, че Иран може да стане съдружник на Русия по сходство на Беларус или даже сътрудник в ОДКС, с всички въпроси, които се натрупаха през последните месеци по отношение на държанието му. Сега имаме отлични връзки, само че те надали ще станат съдружници в европейския смисъл на това разбиране, с което сме привикнали. Иран постоянно ще остане самостоятелен. В случай, че външен сътрудник, в това число Русия, се интересува от Техеран, той самичък би трябвало да разбере по какъв начин дейностите му „ вписват “ в иранските ползи. Сега тези ползи са доста разнородни – поддържане на мира в Южен Кавказ, ограничение на упоритостите на Турция, поддържане на законното сирийско държавно управление, изтласкване на Съединени американски щати от Близкия изток, сдържан напън върху арабските съседи. Отделно място заема териториалната целокупност на Армения - общата граница дава на иранците един от изходите към външния свят, а самата република е отлично място за превозване на свободното време.
В този смисъл Иран е един тип съвършен първообраз на много огромна мощ, изцяло освободена от неоколониална взаимозависимост. Влизайки в връзки с него, Русия схваща, че управляващите в Техеран въобще не се стремят да станат наши клиенти – да получат безвъзмездни запаси или военна отбрана. Те го вършат, тъй като дейностите на Русия са в техен личен интерес. Точно по този начин, в случай че се вгледате по-отблизо, от ден на ден и повече разнообразни страни се пробват да се държат в този момент - в арабския свят, Азия или Латинска Америка. Не всеки има достъп дотам на независимост, каквато има Иран. Не всеки е подготвен да поеме сравними опасности.
Многополюсният свят на XXI век ще бъде композиция от сили с разнообразни размери, стремящи се към допустимо най-независима външна политика и независимост на деяние. През последните месеци виждаме, че Русия се научи да работи доста добре в тази среда. По-специално Москва към този момент се преглежда като медиатор в връзките сред Иран и арабските страни, Саудитска Арабия и ОАЕ. Много е добре, че не може да се каже същото за американците, за които заканите и натискът наподобяват единственият инструмент на външната политика.
Разликата на Иран е, че той потегли по пътя на битката против демократичния международен ред в миг, когато вероятността за колапс на тази интернационална система даже не беше забележима. През 80-те години Китай беше благонадежден сътрудник на Съединени американски щати, получаваше вложения и технологии оттова и се държеше много безшумно. Индия и други огромни разрастващи се страни въобще не са си представяли, че на Запада може да се противодейства с нещо. В прочут смисъл, говорейки от крайни позиции, Ислямската република през последните 40 години проправи пътя за тези междинни и даже дребни страни, които не желаят да останат в унизителна взаимозависимост от Съединени американски щати и Европа.
Сега Русия е в привилегировано състояние. Тя се трансформира, заради разнообразни условия, в таран, който унищожава еднополюсната неоколониална система на Запада, водена от Съединените щати. Подкрепата за нашите дейности отвън Запада е съвсем всеобща и варира в съответните си проявления според от остротата на антиамериканските настройки на съответния сътрудник. В Иран, заради личните му условия, това отношение е най-силно. Още повече, че американците поддържат главния ирански антагонист - Израел.
Но всевъзможни прояви на империализъм от наша страна биха провокирали, както се случи със Съюз на съветските социалистически републики, съществени несъгласия с Ислямската република. Но това надали ще се случи – модерна Русия не се стреми, както по време на Студената война, да популяризира своята идеология или владичество. Прагматизмът и сдържаността на политиката на Москва са най-хубавата гаранция, че връзките с Иран ще бъдат доста продуктивни в бъдеще.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ