Руби коленичи и вдигна дъската, извади книгите, които бе открила

Руби коленичи и подвигна дъската, извади книгите, които бе разкрила скрити под нея преди много време, още когато майка й я вземаше със себе си в магазина. Това бяха дневниците на Валери Бонам, най-ценното й богатство. Много по-ценно от новата ваза или остарелия секретер, който сякаш бил благосъстоятелност на Чарлс Дикенс. За нея тези книги притежаваха неизмерима прочувствена стойност. Не единствено тъй като положителната Валери бе записала в тях мислите и възприятията си, а и тъй като припомняха на Руби за едно по-добро време. Време, което, за жалост, в никакъв случай нямаше да се върне.
Разгърна първата страница и затаи благоговейно мирис. Знаеше, че все в миналото ще разкрие тайната си, защото приятелките й също имаха право да прочетат тези книги. И те трябваше да научат всичко това за Валери, което тя към този момент знаеше и понякога незабелязано вмъкваше в диалозите им в сряда вечер. Ала й се искаше да резервира още мъничко тайната за себе си.
Руби се настани комфортно в остарелия клатещ се стол, който дружно с Лори бе изровила всред мебелите на битпазара предходната година и към момента не бе продала. Внимателно запрелиства старите нежни страници, до момента в който стигна до избран фрагмент, който бе чела и препрочитала безчет пъти.
12 ноември 1889 година
Мило дневниче,
Полезни препоръки за всяко домакинство
Във всеки един от романите на Мануела Инуса ще откриете забавни предписания или потребни препоръки. Вижте какви дребни хитринки споделя собств...
Днес имам да ти описвам нещо особено. Не намирам думи да опиша това, което усещам, и благодаря на Господ Бог, задето ме е благословил с подобен обичен брачен партньор. Самюел е същински ангел. Този прелестен човек през днешния ден ме избави от като че ли безнадеждно състояние, и то единствено с помощта на мъдрия си разум и огромното си сърце.
В магазина пристигна една жена, изиска да купи въглища и самун, само че нямаше в себе си задоволително пари и трябваше да реши кое от двете да вземе. По очите й си личеше, че е изпаднала в невъзможност. Какво да избере: въглищата, та четирите й чеда да са на топло, или хляба, с цел да не останат гладни?
Замислих се по какъв начин да постъпя, тъй като добре познавам дамата на име Бони и съм наясно, че в никакъв случай няма да одобри лепта. Тъкмо се канех да предложа да й дам покупките на вересия, когато Самюел, дочул всичко от задната стаичка, където е фурната, пристигна начело с два огромни самуна в ръце и ми сподели: „ Жено, тези два хляба паднаха на земята, не са мръсни, само че не можем да ги подадем. Да се сещаш какво можем да създадем? “
Сърцето ми се разтопи, когато очите на Бони се разшириха от наслада. Казах на Самюел, че имам концепция, и подадох хлябовете на Бони. По лицето й потече сълза, до момента в който благодареше безкрай. След като потегли назад към децата си, които за през днешния ден бяха избавени от глада, прегърнах моя Самюел и му споделих, че е доста добър човек и че въобще не го заслужавам. Той единствено се засмя и отвърна: „ И това ми го казваш ти, най-благодушната жена в Оксфорд? Благодаря на Господа за всеки ден, който мога да прекарам паралелно с теб, да те следя по какъв начин помагаш на всички и по този начин да ставам по-добър човек. “
Дни като този придават смисъл на живота. Именно като този.
" Магазинчето за антики и магии " ни връща на " Валери Лейн "
„...млада жена се разхождаше по уличка, носеща името на именита персона, която преди повече от 100 години бе стопанисвала примес...
Валери
Руби извади носна кърпичка и избърса очите си. Спомни си по кое време за пръв път прочете този фрагмент – в един леден зимен ден преди може би 10 години. Тогава беше тийнейджърка и още търсеше себе си. Отиде при майка си и показа с нея:
– Мамо, един ден желая да стана като положителната Валери.
Майка й я погледна в очите, погали я по бузата и й сподели с любов:
– Съвсем несъмнено е, че ще бъдеш като нея, уверена съм.