Физици създадоха "минивселена", в която времето може да тече "наобратно"
Според откривателите, основаната от тях пробна платформа отваря пътя към лабораторни проучвания на процеси, свързани с ранната Вселена, Големия гърмеж, Голямото стесняване и с даже модели на черни дупки
Физици от Университета в Бирмингам, Англия, показаха опит, който може да промени разбирането ни за природата на времето. Според обява в ScienceDaily, учените са съумели да основат лабораторна „ мини-вселена “, в която потокът на времето се дефинира не от външен часовник, а от вътрешните промени в самата квантова система.
Авторът на проучването, професор Джовани Баронтини, е употребявал облак от 24 000 ултрастудени атома, охладени до съвсем безспорната нула. В рамките на изолираната система атомите са били разграничени с лазери на две области - „ светла “ област, която може да се следи, и „ тъмна “ –недостъпна за непосредствено премерване. По време на опита „ светлата “ област от време на време се е разширявала и свивала, напомняйки банален модел на Големия гърмеж и хипотетичното Голямо стесняване.
Изследователите са открили, че последователността от събития може да бъде реконструирана, като се употребява единствено информация вътре от системата, без да се прибягва до външен часовник. Това е предоставило пробно удостоверение на концепцията, че времето може да възникне като разследване от вътрешната еволюция на квантовата система, а не да съществува като самостоятелна, фундаментална големина.
Учените са открили също, че „ времето “ е обвързвано с промени в ентропията – мярката за безпорядъка в разпределението на атомите сред две области. Когато разпределението на частиците се променяло, системата като че ли „ се движела напред “ във времето. Ако измененията спирали, потокът на времето също в действителност спирал.
" В някои теории за Вселената, изключително тази за квантовата гравитация, времето не работи като вградено свойство. В всекидневието обаче времето тече от предишното към бъдещето – за какво е по този начин, в случай че множеството фундаментални закони на физиката работят еднообразно - както напред, по този начин и обратно? Това проучване дава първите контролируеми пробни доказателства, че „ времето “ може да бъде определяно посредством промени вътре в системата, а не като външно „ цъкане на часовник “, което нормално възприемаме като време. “, отбелязва Баронтини.
Според откривателите, основаната от тях пробна платформа отваря пътя към лабораторни проучвания на процеси, свързани с ранната Вселена, Големия гърмеж, Голямото стесняване и с даже модели на черни дупки.
Физици от Университета в Бирмингам, Англия, показаха опит, който може да промени разбирането ни за природата на времето. Според обява в ScienceDaily, учените са съумели да основат лабораторна „ мини-вселена “, в която потокът на времето се дефинира не от външен часовник, а от вътрешните промени в самата квантова система.
Авторът на проучването, професор Джовани Баронтини, е употребявал облак от 24 000 ултрастудени атома, охладени до съвсем безспорната нула. В рамките на изолираната система атомите са били разграничени с лазери на две области - „ светла “ област, която може да се следи, и „ тъмна “ –недостъпна за непосредствено премерване. По време на опита „ светлата “ област от време на време се е разширявала и свивала, напомняйки банален модел на Големия гърмеж и хипотетичното Голямо стесняване.
Изследователите са открили, че последователността от събития може да бъде реконструирана, като се употребява единствено информация вътре от системата, без да се прибягва до външен часовник. Това е предоставило пробно удостоверение на концепцията, че времето може да възникне като разследване от вътрешната еволюция на квантовата система, а не да съществува като самостоятелна, фундаментална големина.
Учените са открили също, че „ времето “ е обвързвано с промени в ентропията – мярката за безпорядъка в разпределението на атомите сред две области. Когато разпределението на частиците се променяло, системата като че ли „ се движела напред “ във времето. Ако измененията спирали, потокът на времето също в действителност спирал.
" В някои теории за Вселената, изключително тази за квантовата гравитация, времето не работи като вградено свойство. В всекидневието обаче времето тече от предишното към бъдещето – за какво е по този начин, в случай че множеството фундаментални закони на физиката работят еднообразно - както напред, по този начин и обратно? Това проучване дава първите контролируеми пробни доказателства, че „ времето “ може да бъде определяно посредством промени вътре в системата, а не като външно „ цъкане на часовник “, което нормално възприемаме като време. “, отбелязва Баронтини.
Според откривателите, основаната от тях пробна платформа отваря пътя към лабораторни проучвания на процеси, свързани с ранната Вселена, Големия гърмеж, Голямото стесняване и с даже модели на черни дупки.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ