Сензационно от МВР-психолог: Да ме извинява г-н Петков, но между 3 и 6 г. е имал тежки проблеми
Росен Йорданов, обществен психолог, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”
Водещ: Успяхме ли да реализираме мазохистичния успех в сполетялата ни смяна и що за наслаждение изпитваме от това? Въпросът е към обществения психолог Росен Йорданов. Що за народ сме, господин Йорданов, откакто се лашкаме сред популизъм и инфантилизъм и реализмът ни спохожда единствено с високите сметки в бита и комерсиалната мрежа?
Росен Йорданов: Знаете ли, не ми се желае да влизам в ролята на оня, който ще сложи допълнително пръст в раната на без това разтърсеното ни национално самочувствие, откакто изключително тематиката с Република Македония по този начин буйно сподели, че никой не ни желае, т.е. никой не желае да е като нас, българите. Ние задоволително вършим по този начин, че да си утежняваме самочувствието, да си утежняваме връзките и да получаваме неприятния привкус за неприятен мирис и за махмурлук. Но за жалост, няма по какъв начин да спестя неприятната констатация, че когато преди година и половина – мисля, че и във вашето предаване споделих, че митингът се развива по самопровалящ се метод и най-вероятно ще доближи до подобен мазохистичен успех.
Водещ: Направихте го на първо време при нас – прецизирам.
Росен Йорданов: Да. Много хора евентуално ми се разсърдиха, тъй като не използвах стерилния и политически правилния език, с цел да опиша нещата. Но вижте, „ мазохистично “ не значи само и единствено това, че някой желае да си предизвиква болежка. Това може да е по-широко схващане към това, че дейностите ни от време на време, колкото и да са стимулирани от позитивни и постоянно положителни хрумвания, безрезервност и така нататък, те може да имат леко деструктивен темперамент и в действителност не реализират осъзнаваната цел, а и това обсесивно слагане на едни и същи неща ни пречи да променим тези дейности по този начин, че да реализираме по-реални цели. Всъщност тъжната констатация е, че мазохистичният успех е в това, че груповите ни старания рядко дават оня позитивен резултат, който ние чакаме.
Сега в действителност излиза, че позитивният резултат се лимитира от цените на горивата, на тока и високите цени на стоките, което, както и да го гледаме, няма по какъв начин да кажем, че някой ни го привнесе, колкото и да се опитваме. Може би сами си го причинихме с не тъкмо рационалните дейности, които белязаха предходната година – с три пъти избори, с някакво и изкривено, и настойчиво отвращение да се беседва, с тези обети, с тези известни думи и изрази „ Всеки самичък си преценява “, „ чегъртане “, т.е. все неща, за които и тогава споделих, че имат доста болшевишки тип, доста нездравословен, доста недемократичен тип. И естествено, тези, които бяха прекомерно въодушевени, сметнаха това за някакъв тип политическо користолюбие, а не за справедлив разбор, за жалост. Нека да кажа, че задоволително години натрупах, с цел да мога най-малко аз да се заблуждавам неведнъж по едни и същи условия и процеси, които са се случвали към този момент. Може би за някои по-млади хора това е оригиналност, само че ние знаем – аз съм бил на много митинги, видял съм много митинги и когато забележиш неща, които доста наподобяват на предходните, няма какъв различен извод да направиш, с изключение на да знаеш какъв ще бъде краят.
Водещ: Г-н Йорданов, това, че явно обичаме да ни лъжат, в народопсихологията ли е залегнало?
Росен Йорданов: Битката на българина с властта в подтекста на дребната истина мисля, че е разказана литературно доста по-добре от мен и аз няма да изпадна в неуместното състояние на господин Петков да споделям, че имам обичани съветски създатели. Ще кажа, че тази история е разказана добре от нашия превъзходен повествовател Елин Пелин в „ Андрешко “. Но неотдавна прочетох един доста любопитен материал за това, че българинът в действителност се люшка сред, в случай че ми разреши създателят да го употребявам, несъмнено – не е мое, сред Хитър Петър и Бай Ганьо. Мисля, че отношението към властта е почти такова. То е чудесно разказано от националния талант и от Алеко Константинов. Но да, това е функционалност на нашата некадърност и инатливост да не съзряваме публично, да не съзряваме политически и да не трупаме оня опит, който ще ни избави от личната ни проклетия, а да трупаме травматичен опит.
Ние в действителност редовно трупаме травматичен опит, който, тъй като не отиваме при експерт, с цел да се излекуваме, да се избавим от душевните си премеждия, затваряме го в себе си, търсим контрапродуктивни способи да си затворим очите, да го премълчим, да го потиснем, да го изкарваме под всякаква неконструктивна форма, той си остава травматичен и по тази причина го възпроизвеждаме. Всъщност човек възпроизвежда най-много травматичния си опит и мисля, че за жалост това е следващият образец. Пак споделям, сега залогът е прекомерно висок и се притеснявам, че даже най-големите недоброжелатели на настоящето държавно управление – не се слагам измежду тях, не биха желали да се случи оня действителен неуспех, който някой от нас сме преживявали, виждайки, припомняйки си времена от да кажем 1996-1997 година Апропо, и в този момент има представители на това време, което доста ме тревожи, като да кажем господин Румен Гечев, който продължава да ни дава умни, потребни препоръки за нашето икономическо развиване, въпреки че като вицепремиер беше един от главните фактори да банкрутират много банки.
Водещ: Продължава ли противоположното преброяване за премиера и за президента?
Росен Йорданов: Определено. Да, президентът не знам дали ще стигне до някаква форма на предварително освобождение, само че министър председателят, като виждам, от ден на ден замязва на манифестиращ жертвен агнец, който може би пръв ще бъде хвърлен на масите, в случай че се случи нещо. И мисля, че го издава неговата раздразнителност. Вижте, защото главният въпрос сега, е „ Какво му става на Киро? “ – в случай че ми разреши, „просто Киро“, използваме този израз. Всъщност от ден на ден хора, даже и най-запалените му почитатели, си задават този въпрос – какво му става. Защо той от ден на ден затъва не просто в блатото на лапсусите и на изявленията вид нонсенс, само че и в, бих споделил, перфидни, нападателни изказвания и изявления, които освен издават неприятен усет, само че издават и друга природа, която се крие зад опаковката на приятната усмивка. Когато някой каже „ слагаме си наши хора “ или пък, че „ ще вършим арести “ , някак звучи много заканително и много нападателно, въпреки и опаковано отново в някакви оправдателни пояснения за това, какво е имал поради и какво не е имал поради. И ние имаме изявление, което след това би трябвало да бъде тълкувано.
Водещ: Но най-любопитното е, че си го пояснява и самият министър председател, което не е ли автентичен метод?
Росен Йорданов: Мисля, че излизаме от етапа на заниманието, тъй като злободневието ни притиска все по-сериозно. И изключително аз имам директни наблюдения и от мои сътрудници, и от други известни лица, анализатори, с които сме коментирали, пък и с хора, с които работя, от действителния бизнес – то няма един човек, който да е оптимистично надъхан като премиера. Повечето се тревожат за заплащане на сметки, за това по какъв начин ще заплащат заплати на хората и така нататък, и така нататък Това са си същински, действителни проблеми. Така че тези неща издават цялата тая симптоматика. Да, първоначално наподобява занимателна, някой може да се сърди на зевзеците, които към този момент безусловно задръстиха интернет пространството с всевъзможни шеговити фотоси, клипове и така нататък за премиера, само че това издава боязън, това издава уплах, който евентуално е затънал в душата на премиера.
Водещ: Защо му е на премиера да изрича лъжи. Ето, за многострадалния План за възобновяване и резистентност той твърди, че е изпратен в Европейската комисия и дори там се срещат с него, четат го. От Европейската комисия отговарят, че няма подобен проект. И това са извънредно елементарно проверими обстоятелства. Ние не живеем въпреки всичко в Средновековието, а във век на осведомителни технологии – всяко изказване може да се ревизира за минути.
Росен Йорданов: Мисля, че желанието му надвишава опциите му в този случай. Когато си подготвен… да кажем, правиш рекламна акция, правиш рекламен клип – там имаш опция да правиш повторения, да направиш клипа по този начин, че да не допуснеш неточности, да изпипаш всяко средство по този начин, че да подсилиш резултата на рекламата, да си на границата с лъжата, само че да не е неистина, да не могат да те упрекнат в неистина и да те съдят за неистина. Проблемът на нашия министър председател е, че прекомерно маркетинговият му метод към нещата – дано по този начин да го нарека, рекламният му метод към нещата го слага в обстановки, в които той е онлайн и не всеки път съумява да се оправи с напрежението, което нараства.
Аз, с изключение на всичко друго, си разреших – да ме елементарни, в случай че съм го обидил, само че няма нищо обидно в това, ние всички имаме някакъв декаданс към минали стадии от нашето психологично развиване, които ни тормозят и в сегашното. Аз позволих, че при него има останки от интервала, когато той е бил сред 3 и 6 години и за този интервал едно от нещата, което е доста особено, това са измислените истории, или както ги назовават учените, фабулации, т.е. да разказваш едни измислени грандиозни истории за себе си , оптимистични, красиви, в които ти си паралелно с най-страшните пирати или си попаднал в някакви обстановки, с които искаш да афишираш своя Аз в света на възрастните по един, несъмнено, детски метод.
Но когато подобен вид държание бъде по някакви аргументи – в този момент няма да влизаме в някаква детайлна психоанализа, само че по някакви аргументи бъде толериран дълго време, допустимо е то да се закрепи като резистентен модел и подложен под напрежението на публичната позиция, високата социална позиция, която той с лекост зае и с доста, доста, доста бабуване, в това число и опрощаване на всевъзможни неточности, на тъпчене на съществени закони – няма значение, хората в последна сметка му споделиха „ Давай, давай, Киро, действай, оправи ни. Ние не желаеме това към този момент. Искаме нещо ново “. И това в действителност докара до тази сложна обстановка, в която на помощ идват тези модели. Само че те към този момент не работят. Както споделих, всичко е онлайн и се предава незабавно.
Водещ: И индивидът не е на възраст сред 3 и 6 години.
Росен Йорданов: Със сигурност да. Аз споделям, че от време на време някои модели, въпреки и модифицирани, камуфлирани и така нататък, рационализирани с времето, те се резервират. И когато човек бъде подложен в едно по-голямо напрежение, той в действителност може да регресира в държанието си, да се опре на тези модели, които са му носели триумф. Това е един неволен транспорт към други обстановки и моменти, в които се е чувствал сполучлив и добър.
Водещ: Такъв ли си е министър председателят или играе спектакъл?
Росен Йорданов: Това са въпроси, на които занапред ще им дадем по-категоричен отговор. Нищо не пречи и двете да са, само че при всички положения в действителност тук няма опция, няма дали едното или другото. Това са в действителност двата съществени въпроса, които поредицата от лапсуси, гафове, недомислици, изявления, които доста хора възприемат като чиста проба неистина, други ги възприемат като някаква неволна неточност, в действителност доведоха до тези два въпроса. Човек нормално, когато се държи по този метод, или прикрива желанията си, или прикрива некомпетентността си. Или и двете.
Водещ: Г-н Йорданов, какъв брой дълго може да продължи този театър? Защото за жалост, следим необичаен случай в българската история – нескончаем театър на властта. При други държавни управления тя се е излагала в някакъв интервал, по-късно се е поправяла, до момента в който в този момент гледаме сериал от излагации до безкрайност.
Росен Йорданов: Вижте, в случай че би трябвало да осъждам, в този момент в действителност всичко опира, това е доста обикновено да разсъждаваме, че всичко опира до господин Петков. Той няма такова действително въздействие, колкото му се предава посредством обществените мнения на неговите обществени изяви. А в действителност, властта е многолика, има доста мощно изразени симптоматика на това, че „ А “ тимът по този начин е структуриран, подобен вид дейности и държание, груповата динамичност въобще това е такава, че има доста, доста рисковани подводни камъни, които да зададат бърз разпад. Много, доста сериозна симптоматика. Имам поради, появиха се към този момент, мина етапа на разчупване на ледовете, на ориентировка, на акомодация към действителността доста бързо, празниците свършиха, следва стадий по принцип по доктрина на практиката следва стадият на опълчването в групата. И аз виждам доста типични присъщи черти на това – такива сепаратистки трендове в кабинета – всеки си укрепва властта в лично феодално имение.
Водещ: Феодализация – това е, за което предупреждавахме.
Росен Йорданов: Да, водачеството е доста съществено сложено под въпрос. Нека да не забравяме, че вътрешен проект и от външен има доста искания за водачество. Като се стартира от демиурга на този кабинет, нашият предходен и сегашен президент, и се мине през партийни централи и през разнообразни по-тъмни кътчета, обитаеми с олигарси и всевъзможни други авторитетни фигури. Така че не мисля, че властта е толкоз еднопосочна. При неналичието на водачество в една група, в „ А “ тима е доста сериозен проблем. Той може да докара до доста съществени проблеми с връзките в групата, в морала на групата, в способността да реализира цели. Аз персонално виждам, че държанията, които са насочени към, това отново е термин от груповата логика на психиката и проучването на груповата динамичност в дребните групи, държанията, насочени към реализиране на задачата са прекомерно малко, с цел да съм спокоен, че тази група, този „ А “ тим има солидно бъдеще. Има 3 вида държание постоянно в едни екипи. Това са: държание, насочено към реализиране на задания и цели, решение на задания, цели и проблеми, държание, насочено към поддържане на груповото взаимоотношение, и облекчаване на самостоятелни изяви, ползи и самостоятелни изяви.
Водещ: При нас май е третото.
Росен Йорданов: При нас в „ А “ тима – дано по този начин да го назовем, както го назова министър председателят, в „ А “ тима господства третото по-сериозно отчетливо, като се стартира от персоналните отзиви и се стигне до какво ли още не. Много малко се прави във връзка с поддържане на груповата кохезия, тъй като в действителност тази групова кохезия се поддържа
към този момент главно по една тематика – това е тематиката правораздаване, КПКОНПИ, само че по останалите тематики, а в действителност, тази тематика стартира малко по малко да отпада от дневния ред пред тип събитията стопански, обществени и така нататък, някак си загуби си огъня тази тематика. Там се поддържа някакъв консенсус, само че останалите държания не ги виждам като изключително солидарни и изключително сътрудничещи си, държание имам поради на съдружните сътрудници. На всичко от горната страна имаме и хора, които имат доста разнороден колективен опит. Има хора, които идват от и бюрократичните, и по-йерархичен, по-субординиран вид организации, с афинитет към формалностите, има хора, които пък са назад, напълно другата посока – антисистемни, с конформисти, с хора, които упорстват на мнението на малцинствата и така нататък Тоест, всички тези предпоставки слагат „ А “ тима пред огромни опасности, и мисля, че те в цялостна мощ влязоха във етапа на опълчването. Ако оцелеят, а аз считам, че ще оцелеят минимум до образуването на бюджет, и да изчакат да видят рухването там на мораториума и резултата на цените, може да има стадий с илюзорната единодушие, който обаче е най-опасният от всичките за един екип.
Водещ: С какво и по какъв начин се демонстрира тази му опосност?
Росен Йорданов: Хората нормално, откакто минат първите конфликти и спорове при структуриране на една група, нормално получава се нещо като стопляне и загряване, и споделят: „ Да, преодоляхме първото предизвикателство, успяхме “, и той е присъщ с една еуфоричност, с подправено чувство за единодушие, за триумф, обаче при най-малкия проблем, а тук дебнат ужасно доста проблеми – има казуса сред НАТО и Русия, какво ще произтече от един възможен спор може единствено да гадаем, само че сигурно ще бъде нещо съществено, има проблеми, свързани с възобновяване на стопанската система, с излизането от Ковид рецесията, въобще ужасно доста проблеми, които са стопански, обществени и външнополитически и така нататък, които в случай че се получи един даже и средноголям неуспех в някоя от тези сфери, целият този подправен консенсус може да рухне и да докара до безусловно бламиране на кабинета.
Водещ: Можем ли да приказваме, че след Великден или към Великден ни чакат изненади в посока предварителни избори?
Росен Йорданов: Вижте, на мен ми е пъклен мъчно сега да се ориентирам, тъй като нещата са доста динамични. И считам, че хората, изключително тези, които с от ден на ден мощ ще поддържат някакво, даже и илюзорно чувство за болшинство, които са стимулирани най-много от това да не се върне остарялото, въпреки че има един подобен принцип: не е и по този начин, както беше, само че не е и по този начин, както е в този момент. Но тези хора сигурно се усещат най-малкото неудобно, виждайки какво се случва и евентуално претърпяват по някакъв метод протичащото се.
Това, че те може би ще изтърпят още известно време да поддържат огъня на митинга, на смяната, само че това е нетрайно положение, тъй като даже и да се самозаблуждаваш за доста неща, когато ти отънее джобът и когато хладилникът ти се изпразни, нещата стават доста трагични – гладът побеждава съвсем всичко . Така че обич не виждам доста да има, има ползи, само че не и обич, тъй като любовта въпреки всичко ще победи, ще се наложи в света, по тази причина споделяме, че тя съвсем всичко побеждава. Но в случай че това не се случи, тогова няма какво да удържи нещата.
Аз отново споделям, че мисля, че най-оптимистичният небосвод е – всичко ще се реши вероятно лятото, което се чака като оня трамплин, който да изтласка нещата от тази заседнала обстановка, от тази застоялост, която е сега, застоялост в душевно отношение. Виждате ли, хората, най-малко към мен, тези, които виждам, не са по никакъв начин оптимистично настроени, даже и най-големите ентусиасти на настоящия кабинет на смяната, в случай че приказваме въобще за някакъв тип запалянковщина. Така че най-оптимистичният небосвод за мен е някъде наесен. Но и тези фактори могат да окажат въздействие, само че има и доста мощни външнополитически и други събития, които могат да отпращат нещата в цялостна степен. Може да се стигне даже и до някакъв тип ранен ремонт.
Но със сигурност водачеството на господин Кирил Петков е мощно разтърсено, явно харизмата му е увяхнала. Сега сега всички се надяват скрито, изключително тези, които са позитивни, в одобряващия набор от публиката в България, се надяват на някакъв талантлив напор на водача в сянка Асен Василев, нищо, че той стои в тъмното и единствено от време в точния момент излиза, хапе небрежно, и след това се прибира в кабинета си, заровен в доста, доста, доста документи . Виждам, че обаче от ден на ден и повече структури минават към негово персонално послушание, които са значими за страната. Та, евентуално оттова се чака да дойдат положителните вести. Ще забележим. Друг е въпросът, дали този разум ще бъде употребен, с цел да ни помогне на нас или да помогне на някой различен.
Водещ: Или на себе си.
Росен Йорданов: Или на себе си, да.
Цоня Събчева
Водещ: Успяхме ли да реализираме мазохистичния успех в сполетялата ни смяна и що за наслаждение изпитваме от това? Въпросът е към обществения психолог Росен Йорданов. Що за народ сме, господин Йорданов, откакто се лашкаме сред популизъм и инфантилизъм и реализмът ни спохожда единствено с високите сметки в бита и комерсиалната мрежа?
Росен Йорданов: Знаете ли, не ми се желае да влизам в ролята на оня, който ще сложи допълнително пръст в раната на без това разтърсеното ни национално самочувствие, откакто изключително тематиката с Република Македония по този начин буйно сподели, че никой не ни желае, т.е. никой не желае да е като нас, българите. Ние задоволително вършим по този начин, че да си утежняваме самочувствието, да си утежняваме връзките и да получаваме неприятния привкус за неприятен мирис и за махмурлук. Но за жалост, няма по какъв начин да спестя неприятната констатация, че когато преди година и половина – мисля, че и във вашето предаване споделих, че митингът се развива по самопровалящ се метод и най-вероятно ще доближи до подобен мазохистичен успех.
Водещ: Направихте го на първо време при нас – прецизирам.
Росен Йорданов: Да. Много хора евентуално ми се разсърдиха, тъй като не използвах стерилния и политически правилния език, с цел да опиша нещата. Но вижте, „ мазохистично “ не значи само и единствено това, че някой желае да си предизвиква болежка. Това може да е по-широко схващане към това, че дейностите ни от време на време, колкото и да са стимулирани от позитивни и постоянно положителни хрумвания, безрезервност и така нататък, те може да имат леко деструктивен темперамент и в действителност не реализират осъзнаваната цел, а и това обсесивно слагане на едни и същи неща ни пречи да променим тези дейности по този начин, че да реализираме по-реални цели. Всъщност тъжната констатация е, че мазохистичният успех е в това, че груповите ни старания рядко дават оня позитивен резултат, който ние чакаме.
Сега в действителност излиза, че позитивният резултат се лимитира от цените на горивата, на тока и високите цени на стоките, което, както и да го гледаме, няма по какъв начин да кажем, че някой ни го привнесе, колкото и да се опитваме. Може би сами си го причинихме с не тъкмо рационалните дейности, които белязаха предходната година – с три пъти избори, с някакво и изкривено, и настойчиво отвращение да се беседва, с тези обети, с тези известни думи и изрази „ Всеки самичък си преценява “, „ чегъртане “, т.е. все неща, за които и тогава споделих, че имат доста болшевишки тип, доста нездравословен, доста недемократичен тип. И естествено, тези, които бяха прекомерно въодушевени, сметнаха това за някакъв тип политическо користолюбие, а не за справедлив разбор, за жалост. Нека да кажа, че задоволително години натрупах, с цел да мога най-малко аз да се заблуждавам неведнъж по едни и същи условия и процеси, които са се случвали към този момент. Може би за някои по-млади хора това е оригиналност, само че ние знаем – аз съм бил на много митинги, видял съм много митинги и когато забележиш неща, които доста наподобяват на предходните, няма какъв различен извод да направиш, с изключение на да знаеш какъв ще бъде краят.
Водещ: Г-н Йорданов, това, че явно обичаме да ни лъжат, в народопсихологията ли е залегнало?
Росен Йорданов: Битката на българина с властта в подтекста на дребната истина мисля, че е разказана литературно доста по-добре от мен и аз няма да изпадна в неуместното състояние на господин Петков да споделям, че имам обичани съветски създатели. Ще кажа, че тази история е разказана добре от нашия превъзходен повествовател Елин Пелин в „ Андрешко “. Но неотдавна прочетох един доста любопитен материал за това, че българинът в действителност се люшка сред, в случай че ми разреши създателят да го употребявам, несъмнено – не е мое, сред Хитър Петър и Бай Ганьо. Мисля, че отношението към властта е почти такова. То е чудесно разказано от националния талант и от Алеко Константинов. Но да, това е функционалност на нашата некадърност и инатливост да не съзряваме публично, да не съзряваме политически и да не трупаме оня опит, който ще ни избави от личната ни проклетия, а да трупаме травматичен опит.
Ние в действителност редовно трупаме травматичен опит, който, тъй като не отиваме при експерт, с цел да се излекуваме, да се избавим от душевните си премеждия, затваряме го в себе си, търсим контрапродуктивни способи да си затворим очите, да го премълчим, да го потиснем, да го изкарваме под всякаква неконструктивна форма, той си остава травматичен и по тази причина го възпроизвеждаме. Всъщност човек възпроизвежда най-много травматичния си опит и мисля, че за жалост това е следващият образец. Пак споделям, сега залогът е прекомерно висок и се притеснявам, че даже най-големите недоброжелатели на настоящето държавно управление – не се слагам измежду тях, не биха желали да се случи оня действителен неуспех, който някой от нас сме преживявали, виждайки, припомняйки си времена от да кажем 1996-1997 година Апропо, и в този момент има представители на това време, което доста ме тревожи, като да кажем господин Румен Гечев, който продължава да ни дава умни, потребни препоръки за нашето икономическо развиване, въпреки че като вицепремиер беше един от главните фактори да банкрутират много банки.
Водещ: Продължава ли противоположното преброяване за премиера и за президента?
Росен Йорданов: Определено. Да, президентът не знам дали ще стигне до някаква форма на предварително освобождение, само че министър председателят, като виждам, от ден на ден замязва на манифестиращ жертвен агнец, който може би пръв ще бъде хвърлен на масите, в случай че се случи нещо. И мисля, че го издава неговата раздразнителност. Вижте, защото главният въпрос сега, е „ Какво му става на Киро? “ – в случай че ми разреши, „просто Киро“, използваме този израз. Всъщност от ден на ден хора, даже и най-запалените му почитатели, си задават този въпрос – какво му става. Защо той от ден на ден затъва не просто в блатото на лапсусите и на изявленията вид нонсенс, само че и в, бих споделил, перфидни, нападателни изказвания и изявления, които освен издават неприятен усет, само че издават и друга природа, която се крие зад опаковката на приятната усмивка. Когато някой каже „ слагаме си наши хора “ или пък, че „ ще вършим арести “ , някак звучи много заканително и много нападателно, въпреки и опаковано отново в някакви оправдателни пояснения за това, какво е имал поради и какво не е имал поради. И ние имаме изявление, което след това би трябвало да бъде тълкувано.
Водещ: Но най-любопитното е, че си го пояснява и самият министър председател, което не е ли автентичен метод?
Росен Йорданов: Мисля, че излизаме от етапа на заниманието, тъй като злободневието ни притиска все по-сериозно. И изключително аз имам директни наблюдения и от мои сътрудници, и от други известни лица, анализатори, с които сме коментирали, пък и с хора, с които работя, от действителния бизнес – то няма един човек, който да е оптимистично надъхан като премиера. Повечето се тревожат за заплащане на сметки, за това по какъв начин ще заплащат заплати на хората и така нататък, и така нататък Това са си същински, действителни проблеми. Така че тези неща издават цялата тая симптоматика. Да, първоначално наподобява занимателна, някой може да се сърди на зевзеците, които към този момент безусловно задръстиха интернет пространството с всевъзможни шеговити фотоси, клипове и така нататък за премиера, само че това издава боязън, това издава уплах, който евентуално е затънал в душата на премиера.
Водещ: Защо му е на премиера да изрича лъжи. Ето, за многострадалния План за възобновяване и резистентност той твърди, че е изпратен в Европейската комисия и дори там се срещат с него, четат го. От Европейската комисия отговарят, че няма подобен проект. И това са извънредно елементарно проверими обстоятелства. Ние не живеем въпреки всичко в Средновековието, а във век на осведомителни технологии – всяко изказване може да се ревизира за минути.
Росен Йорданов: Мисля, че желанието му надвишава опциите му в този случай. Когато си подготвен… да кажем, правиш рекламна акция, правиш рекламен клип – там имаш опция да правиш повторения, да направиш клипа по този начин, че да не допуснеш неточности, да изпипаш всяко средство по този начин, че да подсилиш резултата на рекламата, да си на границата с лъжата, само че да не е неистина, да не могат да те упрекнат в неистина и да те съдят за неистина. Проблемът на нашия министър председател е, че прекомерно маркетинговият му метод към нещата – дано по този начин да го нарека, рекламният му метод към нещата го слага в обстановки, в които той е онлайн и не всеки път съумява да се оправи с напрежението, което нараства.
Аз, с изключение на всичко друго, си разреших – да ме елементарни, в случай че съм го обидил, само че няма нищо обидно в това, ние всички имаме някакъв декаданс към минали стадии от нашето психологично развиване, които ни тормозят и в сегашното. Аз позволих, че при него има останки от интервала, когато той е бил сред 3 и 6 години и за този интервал едно от нещата, което е доста особено, това са измислените истории, или както ги назовават учените, фабулации, т.е. да разказваш едни измислени грандиозни истории за себе си , оптимистични, красиви, в които ти си паралелно с най-страшните пирати или си попаднал в някакви обстановки, с които искаш да афишираш своя Аз в света на възрастните по един, несъмнено, детски метод.
Но когато подобен вид държание бъде по някакви аргументи – в този момент няма да влизаме в някаква детайлна психоанализа, само че по някакви аргументи бъде толериран дълго време, допустимо е то да се закрепи като резистентен модел и подложен под напрежението на публичната позиция, високата социална позиция, която той с лекост зае и с доста, доста, доста бабуване, в това число и опрощаване на всевъзможни неточности, на тъпчене на съществени закони – няма значение, хората в последна сметка му споделиха „ Давай, давай, Киро, действай, оправи ни. Ние не желаеме това към този момент. Искаме нещо ново “. И това в действителност докара до тази сложна обстановка, в която на помощ идват тези модели. Само че те към този момент не работят. Както споделих, всичко е онлайн и се предава незабавно.
Водещ: И индивидът не е на възраст сред 3 и 6 години.
Росен Йорданов: Със сигурност да. Аз споделям, че от време на време някои модели, въпреки и модифицирани, камуфлирани и така нататък, рационализирани с времето, те се резервират. И когато човек бъде подложен в едно по-голямо напрежение, той в действителност може да регресира в държанието си, да се опре на тези модели, които са му носели триумф. Това е един неволен транспорт към други обстановки и моменти, в които се е чувствал сполучлив и добър.
Водещ: Такъв ли си е министър председателят или играе спектакъл?
Росен Йорданов: Това са въпроси, на които занапред ще им дадем по-категоричен отговор. Нищо не пречи и двете да са, само че при всички положения в действителност тук няма опция, няма дали едното или другото. Това са в действителност двата съществени въпроса, които поредицата от лапсуси, гафове, недомислици, изявления, които доста хора възприемат като чиста проба неистина, други ги възприемат като някаква неволна неточност, в действителност доведоха до тези два въпроса. Човек нормално, когато се държи по този метод, или прикрива желанията си, или прикрива некомпетентността си. Или и двете.
Водещ: Г-н Йорданов, какъв брой дълго може да продължи този театър? Защото за жалост, следим необичаен случай в българската история – нескончаем театър на властта. При други държавни управления тя се е излагала в някакъв интервал, по-късно се е поправяла, до момента в който в този момент гледаме сериал от излагации до безкрайност.
Росен Йорданов: Вижте, в случай че би трябвало да осъждам, в този момент в действителност всичко опира, това е доста обикновено да разсъждаваме, че всичко опира до господин Петков. Той няма такова действително въздействие, колкото му се предава посредством обществените мнения на неговите обществени изяви. А в действителност, властта е многолика, има доста мощно изразени симптоматика на това, че „ А “ тимът по този начин е структуриран, подобен вид дейности и държание, груповата динамичност въобще това е такава, че има доста, доста рисковани подводни камъни, които да зададат бърз разпад. Много, доста сериозна симптоматика. Имам поради, появиха се към този момент, мина етапа на разчупване на ледовете, на ориентировка, на акомодация към действителността доста бързо, празниците свършиха, следва стадий по принцип по доктрина на практиката следва стадият на опълчването в групата. И аз виждам доста типични присъщи черти на това – такива сепаратистки трендове в кабинета – всеки си укрепва властта в лично феодално имение.
Водещ: Феодализация – това е, за което предупреждавахме.
Росен Йорданов: Да, водачеството е доста съществено сложено под въпрос. Нека да не забравяме, че вътрешен проект и от външен има доста искания за водачество. Като се стартира от демиурга на този кабинет, нашият предходен и сегашен президент, и се мине през партийни централи и през разнообразни по-тъмни кътчета, обитаеми с олигарси и всевъзможни други авторитетни фигури. Така че не мисля, че властта е толкоз еднопосочна. При неналичието на водачество в една група, в „ А “ тима е доста сериозен проблем. Той може да докара до доста съществени проблеми с връзките в групата, в морала на групата, в способността да реализира цели. Аз персонално виждам, че държанията, които са насочени към, това отново е термин от груповата логика на психиката и проучването на груповата динамичност в дребните групи, държанията, насочени към реализиране на задачата са прекомерно малко, с цел да съм спокоен, че тази група, този „ А “ тим има солидно бъдеще. Има 3 вида държание постоянно в едни екипи. Това са: държание, насочено към реализиране на задания и цели, решение на задания, цели и проблеми, държание, насочено към поддържане на груповото взаимоотношение, и облекчаване на самостоятелни изяви, ползи и самостоятелни изяви.
Водещ: При нас май е третото.
Росен Йорданов: При нас в „ А “ тима – дано по този начин да го назовем, както го назова министър председателят, в „ А “ тима господства третото по-сериозно отчетливо, като се стартира от персоналните отзиви и се стигне до какво ли още не. Много малко се прави във връзка с поддържане на груповата кохезия, тъй като в действителност тази групова кохезия се поддържа
към този момент главно по една тематика – това е тематиката правораздаване, КПКОНПИ, само че по останалите тематики, а в действителност, тази тематика стартира малко по малко да отпада от дневния ред пред тип събитията стопански, обществени и така нататък, някак си загуби си огъня тази тематика. Там се поддържа някакъв консенсус, само че останалите държания не ги виждам като изключително солидарни и изключително сътрудничещи си, държание имам поради на съдружните сътрудници. На всичко от горната страна имаме и хора, които имат доста разнороден колективен опит. Има хора, които идват от и бюрократичните, и по-йерархичен, по-субординиран вид организации, с афинитет към формалностите, има хора, които пък са назад, напълно другата посока – антисистемни, с конформисти, с хора, които упорстват на мнението на малцинствата и така нататък Тоест, всички тези предпоставки слагат „ А “ тима пред огромни опасности, и мисля, че те в цялостна мощ влязоха във етапа на опълчването. Ако оцелеят, а аз считам, че ще оцелеят минимум до образуването на бюджет, и да изчакат да видят рухването там на мораториума и резултата на цените, може да има стадий с илюзорната единодушие, който обаче е най-опасният от всичките за един екип.
Водещ: С какво и по какъв начин се демонстрира тази му опосност?
Росен Йорданов: Хората нормално, откакто минат първите конфликти и спорове при структуриране на една група, нормално получава се нещо като стопляне и загряване, и споделят: „ Да, преодоляхме първото предизвикателство, успяхме “, и той е присъщ с една еуфоричност, с подправено чувство за единодушие, за триумф, обаче при най-малкия проблем, а тук дебнат ужасно доста проблеми – има казуса сред НАТО и Русия, какво ще произтече от един възможен спор може единствено да гадаем, само че сигурно ще бъде нещо съществено, има проблеми, свързани с възобновяване на стопанската система, с излизането от Ковид рецесията, въобще ужасно доста проблеми, които са стопански, обществени и външнополитически и така нататък, които в случай че се получи един даже и средноголям неуспех в някоя от тези сфери, целият този подправен консенсус може да рухне и да докара до безусловно бламиране на кабинета.
Водещ: Можем ли да приказваме, че след Великден или към Великден ни чакат изненади в посока предварителни избори?
Росен Йорданов: Вижте, на мен ми е пъклен мъчно сега да се ориентирам, тъй като нещата са доста динамични. И считам, че хората, изключително тези, които с от ден на ден мощ ще поддържат някакво, даже и илюзорно чувство за болшинство, които са стимулирани най-много от това да не се върне остарялото, въпреки че има един подобен принцип: не е и по този начин, както беше, само че не е и по този начин, както е в този момент. Но тези хора сигурно се усещат най-малкото неудобно, виждайки какво се случва и евентуално претърпяват по някакъв метод протичащото се.
Това, че те може би ще изтърпят още известно време да поддържат огъня на митинга, на смяната, само че това е нетрайно положение, тъй като даже и да се самозаблуждаваш за доста неща, когато ти отънее джобът и когато хладилникът ти се изпразни, нещата стават доста трагични – гладът побеждава съвсем всичко . Така че обич не виждам доста да има, има ползи, само че не и обич, тъй като любовта въпреки всичко ще победи, ще се наложи в света, по тази причина споделяме, че тя съвсем всичко побеждава. Но в случай че това не се случи, тогова няма какво да удържи нещата.
Аз отново споделям, че мисля, че най-оптимистичният небосвод е – всичко ще се реши вероятно лятото, което се чака като оня трамплин, който да изтласка нещата от тази заседнала обстановка, от тази застоялост, която е сега, застоялост в душевно отношение. Виждате ли, хората, най-малко към мен, тези, които виждам, не са по никакъв начин оптимистично настроени, даже и най-големите ентусиасти на настоящия кабинет на смяната, в случай че приказваме въобще за някакъв тип запалянковщина. Така че най-оптимистичният небосвод за мен е някъде наесен. Но и тези фактори могат да окажат въздействие, само че има и доста мощни външнополитически и други събития, които могат да отпращат нещата в цялостна степен. Може да се стигне даже и до някакъв тип ранен ремонт.
Но със сигурност водачеството на господин Кирил Петков е мощно разтърсено, явно харизмата му е увяхнала. Сега сега всички се надяват скрито, изключително тези, които са позитивни, в одобряващия набор от публиката в България, се надяват на някакъв талантлив напор на водача в сянка Асен Василев, нищо, че той стои в тъмното и единствено от време в точния момент излиза, хапе небрежно, и след това се прибира в кабинета си, заровен в доста, доста, доста документи . Виждам, че обаче от ден на ден и повече структури минават към негово персонално послушание, които са значими за страната. Та, евентуално оттова се чака да дойдат положителните вести. Ще забележим. Друг е въпросът, дали този разум ще бъде употребен, с цел да ни помогне на нас или да помогне на някой различен.
Водещ: Или на себе си.
Росен Йорданов: Или на себе си, да.
Цоня Събчева
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ