„Айвънхоу“: между романтизма и историята
Романите на фамозния шотландски създател на исторически романи Уолтър Скот били, казано със модерна терминология, „ бестселъри “ през целия ХІХ век. Особено „ Айвънхоу “.
Тази книга била една от най-четените в света чак до началото на ХХ-то столетие. В много връзки забележителният триумф на „ Айвънхоу “ затъмнил историческите проучвания на разнообразни учени. Читателите се озовали на забавен кръстопът, като се опитвали да открият „ същинското “ Средновековие сред романите от епохата на романтизма, историческите извори и в съчиненията на учените-историци.
През декември 1819 година 48-годишният Уолтър Скот разгласява романа си „ Айвънхоу “. По това време той вече е прочут създател както в родната си Шотландия, по този начин и сред англоезичните читатели.
Новата творба била посрещната задушевно. Скот показал на света произведение, чието деяние се развива в английското кралство от края на XII век. Повествованието се базира на исторически обстоятелства: крал Ричард Лъвското сърце, завръщайки се от кръстоносен поход през 1192 година, попада в плен при херцог Леополд V Австрийски. Така се задържал в немските земи, а брат му, бъдещият крал Джон Безземни, привлякъл на своя страна норманските барони, за да заеме трона с тяхна помощ – като по този метод разгневил саксонските благородници, които останали правилни на краля-кръстоносец. Английското висше общество се разделило на две елементи.
Авторът прибавя редица трагични подиуми, които акцентират раздвоението в страната даже на битово, всекидневно равнище: спор сред свободолюбивия млад рицар Айвънхоу и неговия могъщ татко, неразрешена обич сред рицар-тамплиер и млада еврейка. Описани са обсада на палат, шампионати, магьосничество, Божи съд и загадъчен „ Черен рицар “ – което ускорява драматизма на сюжета. Читателите били прелестно сюрпризирани.
А превъзходното ревю на една трагична и вълнуваща история донесло мълниеносен триумф на романа на Уолтър Скот. Почетните трофеи, славата и парите безусловно се посипали върху автора: университетите в Кеймбридж и Оксфорд дали на Скот званието „ почетен лекар “, крал Георг IV го удостоил с купата баронет, а представители на интелектуалните кръгове непрестанно го канели на разнообразни сбирки.
През 1820 година Уолтър Скот се къпел в слава и пари: до смъртта му през 1832 година били продадени повече от 6 милиона екземпляра на „ Айвънхоу “.
Неговото въодушевление по Средновековието почнало с литературни текстове на старофренски и средноанглийски език от XIII и XIV век. Така той се срещнал с рицарите на Кръглата маса и с историята на Тристан и Изолда. Събрал добра библиотека в своето имение в Аботсфорд. Страстта към преводите, хералдиката, както и кореспонденцията с изтъкнати историци на Обединеното кралство дали резултат.
През 1813 година Скот представя статия за рицарството в Encyclopedia Britannica. Творбата му била високо оценена от издателя: създателят събрал впечатляващ материал по темата и успял да ги приложи, разкривайки значими аспекти от живота на това средновековно съсловие. Като цяло „ Айвънхоу “ се опира на дългата и старателна работа на Уолтър Скот като историк и учен-интелектуалец.
„ Айвънхоу ” съумял да направи по-реалистична романтичната традиция в визията за историята на Средновековието. Романът на Уолтър Скот повлиял на изкуството и литературата. Историческата просвета също не останала настрана: корифеят на френската историческа школа Огюстен Тиери бил сред първите, които обърнали внимание на „ Айвънхоу “. Един от основните негови писания – „ История на завладяването на Англия от норманите, с ревю на аргументите и последиците за Англия, Шотландия, Ирландия и континентална Европа от древността до наши дни “, е написан под въздействие на „ Айвънхоу “. Тиери писмено обосновава редица съществени линии от сюжета на романа в своето проучване. Това бил един от случаите, когато сантименталната литература дала подтик за развитието на френските средновековни проучвания и на историческата мисъл като цяло.
Паметник на Айвънхоу в Шотландия, Единбург(автор Джон Ринд). Снимка: Уикипедия
През втората половина на ХІХ век университетските историци станали по-скептични към романа на Уолтър Скот. Според тях той бил пълен с в действителност неточности и неточности – печатна книга, монах-францисканец, писмо върху хартия… Освен това, много откриватели били смутени от „ трубадурната “ атмосфера в началото на романа. Противоречивият облик на британския крал Ричард Лъвското сърце не съвпадал с дотогавашната визия за този монарх. Пък и самият спор сред „ остарялата “ и „ новата “ аристокрация, съгласно кабинетните учени, бил просто „ заимствуван “ от противоречията сред англичани и шотландци. Към края на ХІХ век сантименталният облик на Средновековието в „ Айвънхоу “ съгласно тях към този момент бил повече минус, в сравнение с качество. Започнали да дефинират романа на Уолтър Скот като „ сантиментална приказка за момчета “.
През ХХ век тази наклонност се задълбочава: литературните историци гледат все по-негативно на класическата творба на шотландския създател – а читателите не престават да се прехласват по образността и атмосферата в „ Айвънхоу “. Романът до ден-днешен провокира неотслабващ интерес към Средновековието, а филмовите му акомодация превземат още повече аудитория.
Измислената история в романа се вписва съвършено в определен миг от историята на средновековна Англия. Всички съществени претекстове от епохата са на мястото си: крепости, Ричард Лъвското сърце, шампионати, кръстоносен поход, тамплиери, рицари и пр. Отделните детайлности са показани до най-дребни елементи.
Но дали образът на онази ера, основан от сър Уолтър Скот в началото на XIX век, е образцов и историчен?
Може да се каже по този начин: авторът широко употребява опита на поколенията и представите за Средновековието на хората от ХVІІ и ХVІІІ век, които допълнил в процеса на проучване на исторически източници и литературен материал. Историческата действителност е променлива – тя не може да бъде избрана веднъж завинаги в едни и същи граници.
Но архетипното Средновековие в художествените творби на романтизма е скъпо с това, че читателят може да го изживее и да почувства атмосферата му. Така се формират основни познания и идеи за дадена ера, които служат като основа за по-нататъшно опознаване на историята.
–
