Проф. Слатински: Западът най-накрая има стратегия срещу Русия на ...
Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
ЗА СТРАТЕГИЯТА НА ЗАПАДА СПРЯМО ВОЙНАТА – С НАДЕЖДА И С БОЛКА.
==========================
Последните дни изрично ме убедиха, че всичко написано от мен наскоро е безусловно тъкмо по този начин, следвайки така наречен „ Бръснач на Окам “ - „ Не умножавай същностите повече от нужното “ (Pluralitas non est ponenda sine necessitate).
Т.е. с цел да е добра една доктрина, би трябвало от нея да се отстранен ненужните елементи.
==========================
За няколко дни бях в сърцето на Европа.
Всичко (или съвсем всичко) там бе футбол. На повърхността на усещанията като че ли нямаше и помен от Войната, водена на хвърлей разстояние.
В Европа прекомерно постоянно се основава илюзията, че всичко е както преди.
Та нали Европа в миналото си бе провела Олимпиада и то в леговището на Злото, като по този начин бе демонстрирала, че всичко си е както преди. А че нещо се е случвало и съседи и сътрудници евреи са изчезвали, най-удобно е било просто да не се вижда. Европа не е най-хубавото място за слабонервни хора...
Печален факт е - Европа по принцип обича да се прави, че не вижда очевидното Зло, което протяга черни нокти и точи стоманени зъби към нея, само че по тази причина пък след това какви филми, книги, мемориали и концерти основава и организира в памет на жертвите на същото това Зло!
Все отново би трябвало да кажа, че в най-последния мой ден в сърцето на Европа, аз видях мъчителна диря от Войната – млад мъж с железни протези вместо крайници, говорещ на украински...
Няма да разясня огромната швейцарска говорилня през уикенда. Мога единствено да си припявам – приказва, приказва, приказва, аз прикрехвам очи и те чувам...
Важното е, че моите другари в Харкив ми пишат – тези дни е към този момент малко по-леко, въпреки още да не е по никакъв начин елементарно!
====
Западът мина през разнообразни лутания и съмнения във връзка с войната:
Русия да не загуби...
Украйна да не победи...
Русия да не победи...
Украйна да не загуби...
Това не бяха детайли от тактика, това бяха импулсивни, първосигнални, комплицирани и ненапълно лицемерни реакции.
Всъщност до неотдавна нямаше Запад.
-- Имаше Съединени американски щати с предумишлено страхлива и открито неуверена позиция, даваща по една чаена лъжичка на месец помощ за Украйна, с непрестанно възпираща във военните дейности Украйна политика и с извънредно отрицателни сигнали към Европа.
-- И имаше Европа, която внимаваше в картинката - както да показва частично своята взаимност с Украйна, по този начин и да не би да се окаже лице в лице с безумната и въоръжена до зъби (в европейските прадстави) Русия - тъй като усещаше, че Съединени американски щати освен на Тръмп, само че и на Байдън няма да се бие за нея, в случай че се наложи да направи това.
Западът нямаше единна тактика по отношение на Войната, тъй като нямаше обединен Запад. Поради това всичко бе половинчато, непълноценно, шикалкавещо, увъртащо и зиг-заг-ващо, в случай че може по този начин да се каже.
Западът отхвърляше и отхвърля участие на Украйна в западните съюзи и организации, въпреки че тези западни съюзи и организации са основани на първо място за едно – да пазят Запада от кремълския агресор, в случай че прояви канибалски апетити по отношение на Европа.
И потресаващото бе, че всичкото това се правеше във връзка с Украйна, която сама и самотна се биеше против проявяващия канибалски апетити по отношение на Европа кремълски агресор!
Една и единствена Украйна правеше всичко това, поради което бяха основани западните съюзи и организации!!!
====
Но към този момент може да се каже, че Западът стартира да работи като Запад и има набелязваща се, трудно, като кокиче пробиващо асфалата на студа и мрака, тактика!
Това е което ме изпълва с вяра и ми предизвиква болежка.
А повода за почналата да се обрисува и даже да се ползва тактика на Запада е... Путин! Поведението на Путин е като това на хитрата сврака с двата крайници.
Какви са грубите стратегически неточности, които разрешиха на Запада да се пробуди и да прогледне?
Те са в общи линии четири.
Първата груба стратегическа неточност на Путин е, че той стартира да работи едностранно, независимо, самостоятелно, самоуверено, по сходство не други диктатори преди него и изключително като Хитлер, само че в един мощно взаимнозависим, взаимнопреплетен, взаимноинтегриран и взаимновграден свят. Свят, какъвто го нямаше по времето на нацисткото страшилище, само че го има във времето на рашисткото страшилище.
Онзи, Хитлеровия свят, бе мощно йерархичен; свят, намиращ се под контрола на няколко мощни страни.
Сегашният, Путиновият (по времето на Путин) свят е мощно мрежови, в него има голям брой играчи (àктори) – страни, транснационални компании, трансконтинентални банки, надрегионални и районни съюзи, неправителствени организации, видни персони и доста, доста други.
Онзи, другият свят можеше да бъде сринат като обезглавиш или разрушиш част (или повечето) от главните държави-ключови àктори.
Този, сегашният свят при нападение против неговите мрежи може да бъде съществено разтърсен, само че мрежите имат удивителното свойство за самосинхронизация и самогенериране, за възобновяване на уврежданията, за преплитане и заплитане, за производство на нови връзки; те създават обща, мрежова еднаквост и общи, мрежови ползи, по тази причина въпреки и да им е нужно време за реакция (което може да се понижи при визионерски лидери-политици, само че от такива има въпиющ дефицит), реакцията им е неизбежна.
Мрежите рано или късно са в положение да свържат даже като лилипутите при Гъливер, а от време на време надалеч по-здраво всеки един пехливанин, всяка една мутра в геополитиката, всеки един безчовечен престъпник, всяка страна страшилище. Пример по тази причина е по какъв начин като че ли проклето и напряко кошмарно подвластната от газ и петрол от Русия Европа на практика се освободи за 4-5-6 месеца от съветската взаимозависимост от газ, и понижи в огромна степен зависимостта си от съветски петрол, въпреки и да го купува от препродавачи като Индия, само че по този начин или другояче всяко ново звено по веригата понижава облагите на Русия и задълбочава наклонността на уединяване на Русия от международната търговия.
Втората груба стратегическа неточност на Путин е, че той, тръгнал по нанадолнището на ескалацията на заканите, неизбежно - от директни похищения против Украйна, след това против прилежащата до Русия Европа, сетне против централна Европа, най-после против Европа като органично цяло - стартира да се трансформира в застрашителен риск за самия Запад като Запад!
Докато Путин си играеше на угрози и дрънкания на оръжие против елементи от Европа и дори против елементи от Запада, Западът се отдаваше на хедонизъм и вглеждане в пъпа, на игнориране на систематичната, структурната, стратегическата и цивилизационната опасност от държавата-чудовище Русия на Путин.
Но тогава, когато стана ясно, че задачата на Путин е точно разрушаването на Запада като Запад, Западът стартира да си напомня, че е Запад и че въпросът е или-или – или ще има водачество на Запада, или няма да има Запад изобщо.
Путин настъпи една мъчителна мотика, казано по пернишки, и тази мотика го фрасна и ще го фрасва занапред по ниското му чело. Той хвърли ръкавица на Запада – той, джуджето с нуклеарни ракети!
Третата груба стратегическа неточност на Путин е, че той живее в фиктивен свят и вижда единствено това, което желае да види – някакво имагинерно икономическо и индустриално развиване на Русия в някакъв несъизмерим паритет на покупателната мощ (ППС) – фиктивен аршин, който може да направи и Сомалия по-просперираща надали не от Япония. Този ППС е енергийна напитка за слаботелесни страни, той не се базира на действителни измерители, а основава един фиктивен свят, в който слабите избиват своя комплекс за непълноценност.
Путин въобще няма достоверна визия за обективните процеси и феномени в днешния свят. Неговата нереалност „ Русия “ освен не е четвъртата стопанска система – тя е стопанска система, съизмерима с 1/20 от стопанската система на Запада. Това са 5% от Западната стопанска система.
Русия на Путин е икономическо и индустриално гномче по отношение на Запада.
Путин вижда светът като съразмерен, само че светът е прекомерно и прекомерно несъразмерен и неговата Русия е страна от дребната страна на голямата асиметрия.
Путин е катастрофично некадърен да форсира развиването на Русия, с цел да понижи тази асиметрия, тъй като:
1. Русия няма нужните качествени човешки запаси – всичко кадърно и можещо емигрира на Запад, а в Русия от десетилетия не се влага в човешкия капитал;
2. Русия няма нужните високи технологии – тя от дълго време не създава нищо високотехнологично;
3. Русия няма каквито и да било конкурентни преимущества за равноправно присъединяване в дележа на международната икономическа, индустриална, софтуерна и финансова баница (енергийните запаси единствено по себе си никого не са създали благополучен и сполучлив – те, в случай че не бъдат вложени в развиване и витален стандарт, в рационализация и демократизация, рано или късно водят до назадничавост, корупция, олигархична система и апокалиптично обществено разделение);
4. Русия няма нужните полезности, въз основата на които да изкове забележителна интернационална поддръжка – великоруският национализъм, реакционното съветско православие, манията за имперско великолепие, арогантното отношение към другите, изключително в случай че те са сполучливи или просто разнообразни, скудоумието на дугинизма като „ философска “ основа на рашизма – те не могат да изковат никаква по-сериозна поддръжка в нито една част от света, в нито една посока на геополитическия компас.
Четвъртата груба стратегическа неточност на Путин е, че той страда неизлечимо от илюзията, че ще образува под свое водачество международна коалиция на всички, които са против водачеството на Запада. Това докара Русия до на ниска цена суровинен придатък на Китай и Индия и до зле ръководена и безпределно неефиктивна стопански губерния на пекинския столичен комитет на Китайската комунистическа партия, до китаизация на съветската геостратегическа ориентировка и до юанизация на съветската стопанска система (за вероятната и към този момент случила се юанизация на съветската финансова система писах още преди две години и аз).
Да, другарят Си, новият съветски действителен държател, не желае разпадането на Русия (засега). Той се стреми към:
1. Отслабването на Русия;
2. Запазването ѝ като на ниска цена суровинен придатък;
3. Затормозяването на съветските индустриални старания – по тази причина Китай не влага в съветски индустриални проекти;
4. Засилването на цетробежните трендове в отдалечените от Москва елементи на Русия, тъй като част от тези елементи са били китайски и до момента в който светът премята през зъбите си тайванската дъвка, Китай мисли експанзионистично (и назовава с китайски имена) точно тези, в миналото някогашни негови елементи от Русия.
По дължината на 1000 км от границата Русия-Китай има от едната страна 10 милиона руснаци (даже множеството са не-руски россияни) и 1 милиард китайци. Помислете си сами в случай че някой нададе един ден вопъла към Сибир – Търчете, тамо са суровините!, кой ще завоюва в това стремително надпреварване към тези първични материали.
Мога, несъмнено, надалеч по-съдържателно да се обосновавам по отношение на тези 4 груби страгегически неточности на китайския васал Пут Ин. Но това е въпреки всичко научно-популярен текст за относително всеобща консумация...
====
Защо най-накрая появилата се и към този момент прилагана тактика на Запада точно като Запад по отношение на Войната поражда у мен вяра и ми предизвиква болежка?
Надеждата е, тъй като Западът най-накрая престава да шикалкави, увърта, манкира, симулира тактика по отношение на Войната, а към този момент има Стратегия?
И тази тактика е простичко казано следната:
- ТИ, ПУТИН, ИСКАШ ВОЙНА НА ИЗТОЩЕНИЕ? АМИ, ПОЛУЧАВАШ Я!
Западът стартира точно война на безсилие по отношение на Русия на Путин. И дано забележим кой кого в тази Война!
Западът няма закъде да бърза и не може изключително да бърка с тази тактика. Той е 20 пъти по-богат, по-силен, по-развит, по-високотехнологичен от Русия на Путин.
Стратегията на Запада ще е постъпкова, постепенна, непрекъсната, поставяща Русия в ъгъла и даже отвън игралното поле! Тя ще е като болтът, който при всяко ново завъртане ще влиза все по-надълбоко.
Западът ще продължи към този момент целеносочено да изключва Русия от международните стопански и финансови връзки.
Санкция след глоба – само че не изобщо, заедно, на едро, със размах, а там, където най-вече боли – образец е изключването на Московската борса от работа с трите най-силни, на практика международно конвертируеми валути – доларът, еврото и йената.
Западът ще реже опашката на съветското куче парче след парче, невъзмутимо и настойчиво.
Западът ще перва през ръцете тези страни, които подават на Русия глътки избавителен О2 – като да вземем за пример глобите против дъщерните клонове на съветските банки, нацвъкани в Китай за заобикаляне на глобите.
Западът ще си организира своите футболни шампионати и олимпиади, ще основава чувство в своите електорати, че нищо изключително не се случва, че всичко си е както досега и както нормално, само че ще стяга клупа към изтъняващия врат на държавата-чудовище на Путин.
Времето е на страната на Запада.
Да, Русия може да се опита и то без триумф (защото Китай, Индия и представете си – Пакистан) ще ѝ издърпат крепко ушите и ще я изоставят на произвола на съдбата) – да използва тактическо нуклеарно оръжие против Украйна, когато бъде опустошен Кримският мост, или когато бъде обградена и редовно унищожавана цяла обособена нейна войска, като ѝ се пресечен средствата за доставка, или когато са редовно изваждани вечно от строя нейните стратегически бомбардировачи, основани на летища на 1000 километра от украинската граница. Но по какъв начин да употребиш тактическо нуклеарно оръжие против борсата в Ню Йорк или Лондон, или в Хонг Конг, тъй като рублата става 1/300 част то $ или еврото?
Това е новата тактика на Запад. Приблизително по този начин се е разправил с Картаген популярният римски общественик и военачалник Квинт Фабий Максим - „ Кунктатор “, „ Изчакващият “. Той не влизал в директна и решаваща борба с картагенците, а се стремял към праволинейно и редовно изтощение на тяхната войска, освен това водена не от потресаващо неразбирателство от вида на Герасимов, а от талант като Ханибал. Удрял техните връзки и обози, изостанали или отишли прекомерно напред дребни техни елементи, последователно намалявал земите, под тяхна власт, изчаквал, работил търпеливо, докато съперникът се налудува и изцяло омаломощи в безсмислени маньоври без никакво стратегическо и тактически значение и до момента в който у него, съперника се образува убеждението за цялостна индиферентност от каквато и да е победа от съпротивляваща се страна (Запада). А щом съперникът се самозабрави и реши, че всеки шантаж работи, всеки рекет се оправдава, всяко изнудване се осребрява, тогава удряш там, където най-вече боли...
====
А за какво новата, най-накрая избистрена и взета на въоръжение тактика на Запада провокира у мен болежка?
Защото в тази тактика няма изключително място за Украйна...
Украйна ще получава помощ, която ще оказва помощ все за същото – за последователното изтощение на Русия.
Западът въобще не влага успеха на Украйна като основна цел на своята тактика. Войната на Украйна против проклетите рашисти е нужна точно за изтощаването на Русия. Тя е инструмент при постигането на тази цел.
Това, че изтощаването на Русия ще се съпровожда с изтощение на Украйна, че ще бъдат разрушавани украински градове, че ще умират хиляди и хиляди цивилни и военни украинци, че Украйна ще страда, че кръвта ѝ ще изтича – това е детайлност от пейзажа, подробност от тактиката на Запада.
Както се споделя, изкуството желае жертви.
Освобождаването на света от проклятието Русия на Путин, от тази държава-чудовище ще се съпровожда с жертви, то желае жертви.
Украйна в тази ситуация е изтеглила късата съчка. Тя е част от валутата, с която ще се " купи " отдъхването на на нашия свят от сходно варварско изчадие като Русия на Путин.
Затова пък след това златен дъжд ще се излее над Украйна. Не проект " Маршал ", а проект " Супер-Маршал ", " Мега-Маршал ", " Гига-Маршал " ще възроди Украйна.
Разрушенията в Украйна ще бъдат възобновени. С милиардни обезщетения от Запада и с милиардни репарации от Русия Украйна ще излекува ужасните си инфраструктурни опустошения и материалните си рани. А за човешките жертви и за моралните рани на благата и свидна Украйна обезщетения няма и не може да има.
Украйна ще се възроди като Феникс от пепелта на Войната...
Но това ще бъде след това.
После! Някой ден, в миналото.
А до тогава какво ще се случва с моите другари от близо 50 години в Харкив?
Те по какъв начин ще са до момента в който положителното Бъдеще за Украйна настъпи – ще са ли живи, дали ще са здрави? Та те са мои връстници. А на моята възраст се постановат избрани периодически планови или непланови поправки – това се обади, това заболù в организма – в тялото и душата. Но за тях тези болки и заболявания остават и дълго ще остават на назад във времето. Моите другари в Харкив не могат и няма къде да си разрешат тяхното лекуване.
Четири месеца под непрекъснати бомбардировки от рашистите не стигнаха, с цел да помогне Западът на Харкив за най-малко някаква противовъздушна защита...
Новата тактика на Запада има макроцел, а какво става с микроживотите на елементарните украинци? С жертвите на бойното поле и под ударените с разнообразни ракети здания?
Всички те за Запада бяха и си остават съпътстващи тактически загуби (даже не загуби, а щети) при използването на Стратегията.
Така е постоянно при великата Стратегия, при гранд Стратегията. Обикновените хора са елементарен запас при нейното реализиране.
====
Накрая единствено няколко думи за унизителната кокоша слепота и отвратителната нравствена нечистотия на нашия президент.
Кой е можел да повярва, че той ще деградира до такова неефикасно за България, нездравословно за България, отвратително за България, грозно за България създание?! Същество толкоз сляпо, глухо, нямо и безчувствено във връзка с България!?
Това създание не вижда, не чува, не схваща, не осъзнава каква е новата Стратегия на Запада. И че в тази нова Стратегия на Запада няма и няма и да има място не просто за рашизъм, само че и за рашистки нищожества, отрепки, подлоги и предатели.
Западът ще завоюва Войната с държавата-чудовище на Путин. И освен ще напише Историята на тази война, както това вършат постоянно спечелилите, само че и ще осъди нейните подпалвачи юридически, а нейните помагачи – морално.
Съществото, в което деградира това, което имаме като президент е освен рисково за България. То е рисково за самото себе си! Защото ще бъдсе приковано някой ден на позорния дирек на националното пренебрежение. И ще се трансформира в нарицателно наименование – от вида на такива като Поп Кръстю. Даже без значение дали и до каква степен неговите действия в действителност заслужават този срам и това преобразяване в нарицателно за злото и нездравословното за България и нейната национална сигурност. Дори за самото нейно битие като страна. Като България.
ЗА СТРАТЕГИЯТА НА ЗАПАДА СПРЯМО ВОЙНАТА – С НАДЕЖДА И С БОЛКА.
==========================
Последните дни изрично ме убедиха, че всичко написано от мен наскоро е безусловно тъкмо по този начин, следвайки така наречен „ Бръснач на Окам “ - „ Не умножавай същностите повече от нужното “ (Pluralitas non est ponenda sine necessitate).
Т.е. с цел да е добра една доктрина, би трябвало от нея да се отстранен ненужните елементи.
==========================
За няколко дни бях в сърцето на Европа.
Всичко (или съвсем всичко) там бе футбол. На повърхността на усещанията като че ли нямаше и помен от Войната, водена на хвърлей разстояние.
В Европа прекомерно постоянно се основава илюзията, че всичко е както преди.
Та нали Европа в миналото си бе провела Олимпиада и то в леговището на Злото, като по този начин бе демонстрирала, че всичко си е както преди. А че нещо се е случвало и съседи и сътрудници евреи са изчезвали, най-удобно е било просто да не се вижда. Европа не е най-хубавото място за слабонервни хора...
Печален факт е - Европа по принцип обича да се прави, че не вижда очевидното Зло, което протяга черни нокти и точи стоманени зъби към нея, само че по тази причина пък след това какви филми, книги, мемориали и концерти основава и организира в памет на жертвите на същото това Зло!
Все отново би трябвало да кажа, че в най-последния мой ден в сърцето на Европа, аз видях мъчителна диря от Войната – млад мъж с железни протези вместо крайници, говорещ на украински...
Няма да разясня огромната швейцарска говорилня през уикенда. Мога единствено да си припявам – приказва, приказва, приказва, аз прикрехвам очи и те чувам...
Важното е, че моите другари в Харкив ми пишат – тези дни е към този момент малко по-леко, въпреки още да не е по никакъв начин елементарно!
====
Западът мина през разнообразни лутания и съмнения във връзка с войната:
Русия да не загуби...
Украйна да не победи...
Русия да не победи...
Украйна да не загуби...
Това не бяха детайли от тактика, това бяха импулсивни, първосигнални, комплицирани и ненапълно лицемерни реакции.
Всъщност до неотдавна нямаше Запад.
-- Имаше Съединени американски щати с предумишлено страхлива и открито неуверена позиция, даваща по една чаена лъжичка на месец помощ за Украйна, с непрестанно възпираща във военните дейности Украйна политика и с извънредно отрицателни сигнали към Европа.
-- И имаше Европа, която внимаваше в картинката - както да показва частично своята взаимност с Украйна, по този начин и да не би да се окаже лице в лице с безумната и въоръжена до зъби (в европейските прадстави) Русия - тъй като усещаше, че Съединени американски щати освен на Тръмп, само че и на Байдън няма да се бие за нея, в случай че се наложи да направи това.
Западът нямаше единна тактика по отношение на Войната, тъй като нямаше обединен Запад. Поради това всичко бе половинчато, непълноценно, шикалкавещо, увъртащо и зиг-заг-ващо, в случай че може по този начин да се каже.
Западът отхвърляше и отхвърля участие на Украйна в западните съюзи и организации, въпреки че тези западни съюзи и организации са основани на първо място за едно – да пазят Запада от кремълския агресор, в случай че прояви канибалски апетити по отношение на Европа.
И потресаващото бе, че всичкото това се правеше във връзка с Украйна, която сама и самотна се биеше против проявяващия канибалски апетити по отношение на Европа кремълски агресор!
Една и единствена Украйна правеше всичко това, поради което бяха основани западните съюзи и организации!!!
====
Но към този момент може да се каже, че Западът стартира да работи като Запад и има набелязваща се, трудно, като кокиче пробиващо асфалата на студа и мрака, тактика!
Това е което ме изпълва с вяра и ми предизвиква болежка.
А повода за почналата да се обрисува и даже да се ползва тактика на Запада е... Путин! Поведението на Путин е като това на хитрата сврака с двата крайници.
Какви са грубите стратегически неточности, които разрешиха на Запада да се пробуди и да прогледне?
Те са в общи линии четири.
Първата груба стратегическа неточност на Путин е, че той стартира да работи едностранно, независимо, самостоятелно, самоуверено, по сходство не други диктатори преди него и изключително като Хитлер, само че в един мощно взаимнозависим, взаимнопреплетен, взаимноинтегриран и взаимновграден свят. Свят, какъвто го нямаше по времето на нацисткото страшилище, само че го има във времето на рашисткото страшилище.
Онзи, Хитлеровия свят, бе мощно йерархичен; свят, намиращ се под контрола на няколко мощни страни.
Сегашният, Путиновият (по времето на Путин) свят е мощно мрежови, в него има голям брой играчи (àктори) – страни, транснационални компании, трансконтинентални банки, надрегионални и районни съюзи, неправителствени организации, видни персони и доста, доста други.
Онзи, другият свят можеше да бъде сринат като обезглавиш или разрушиш част (или повечето) от главните държави-ключови àктори.
Този, сегашният свят при нападение против неговите мрежи може да бъде съществено разтърсен, само че мрежите имат удивителното свойство за самосинхронизация и самогенериране, за възобновяване на уврежданията, за преплитане и заплитане, за производство на нови връзки; те създават обща, мрежова еднаквост и общи, мрежови ползи, по тази причина въпреки и да им е нужно време за реакция (което може да се понижи при визионерски лидери-политици, само че от такива има въпиющ дефицит), реакцията им е неизбежна.
Мрежите рано или късно са в положение да свържат даже като лилипутите при Гъливер, а от време на време надалеч по-здраво всеки един пехливанин, всяка една мутра в геополитиката, всеки един безчовечен престъпник, всяка страна страшилище. Пример по тази причина е по какъв начин като че ли проклето и напряко кошмарно подвластната от газ и петрол от Русия Европа на практика се освободи за 4-5-6 месеца от съветската взаимозависимост от газ, и понижи в огромна степен зависимостта си от съветски петрол, въпреки и да го купува от препродавачи като Индия, само че по този начин или другояче всяко ново звено по веригата понижава облагите на Русия и задълбочава наклонността на уединяване на Русия от международната търговия.
Втората груба стратегическа неточност на Путин е, че той, тръгнал по нанадолнището на ескалацията на заканите, неизбежно - от директни похищения против Украйна, след това против прилежащата до Русия Европа, сетне против централна Европа, най-после против Европа като органично цяло - стартира да се трансформира в застрашителен риск за самия Запад като Запад!
Докато Путин си играеше на угрози и дрънкания на оръжие против елементи от Европа и дори против елементи от Запада, Западът се отдаваше на хедонизъм и вглеждане в пъпа, на игнориране на систематичната, структурната, стратегическата и цивилизационната опасност от държавата-чудовище Русия на Путин.
Но тогава, когато стана ясно, че задачата на Путин е точно разрушаването на Запада като Запад, Западът стартира да си напомня, че е Запад и че въпросът е или-или – или ще има водачество на Запада, или няма да има Запад изобщо.
Путин настъпи една мъчителна мотика, казано по пернишки, и тази мотика го фрасна и ще го фрасва занапред по ниското му чело. Той хвърли ръкавица на Запада – той, джуджето с нуклеарни ракети!
Третата груба стратегическа неточност на Путин е, че той живее в фиктивен свят и вижда единствено това, което желае да види – някакво имагинерно икономическо и индустриално развиване на Русия в някакъв несъизмерим паритет на покупателната мощ (ППС) – фиктивен аршин, който може да направи и Сомалия по-просперираща надали не от Япония. Този ППС е енергийна напитка за слаботелесни страни, той не се базира на действителни измерители, а основава един фиктивен свят, в който слабите избиват своя комплекс за непълноценност.
Путин въобще няма достоверна визия за обективните процеси и феномени в днешния свят. Неговата нереалност „ Русия “ освен не е четвъртата стопанска система – тя е стопанска система, съизмерима с 1/20 от стопанската система на Запада. Това са 5% от Западната стопанска система.
Русия на Путин е икономическо и индустриално гномче по отношение на Запада.
Путин вижда светът като съразмерен, само че светът е прекомерно и прекомерно несъразмерен и неговата Русия е страна от дребната страна на голямата асиметрия.
Путин е катастрофично некадърен да форсира развиването на Русия, с цел да понижи тази асиметрия, тъй като:
1. Русия няма нужните качествени човешки запаси – всичко кадърно и можещо емигрира на Запад, а в Русия от десетилетия не се влага в човешкия капитал;
2. Русия няма нужните високи технологии – тя от дълго време не създава нищо високотехнологично;
3. Русия няма каквито и да било конкурентни преимущества за равноправно присъединяване в дележа на международната икономическа, индустриална, софтуерна и финансова баница (енергийните запаси единствено по себе си никого не са създали благополучен и сполучлив – те, в случай че не бъдат вложени в развиване и витален стандарт, в рационализация и демократизация, рано или късно водят до назадничавост, корупция, олигархична система и апокалиптично обществено разделение);
4. Русия няма нужните полезности, въз основата на които да изкове забележителна интернационална поддръжка – великоруският национализъм, реакционното съветско православие, манията за имперско великолепие, арогантното отношение към другите, изключително в случай че те са сполучливи или просто разнообразни, скудоумието на дугинизма като „ философска “ основа на рашизма – те не могат да изковат никаква по-сериозна поддръжка в нито една част от света, в нито една посока на геополитическия компас.
Четвъртата груба стратегическа неточност на Путин е, че той страда неизлечимо от илюзията, че ще образува под свое водачество международна коалиция на всички, които са против водачеството на Запада. Това докара Русия до на ниска цена суровинен придатък на Китай и Индия и до зле ръководена и безпределно неефиктивна стопански губерния на пекинския столичен комитет на Китайската комунистическа партия, до китаизация на съветската геостратегическа ориентировка и до юанизация на съветската стопанска система (за вероятната и към този момент случила се юанизация на съветската финансова система писах още преди две години и аз).
Да, другарят Си, новият съветски действителен държател, не желае разпадането на Русия (засега). Той се стреми към:
1. Отслабването на Русия;
2. Запазването ѝ като на ниска цена суровинен придатък;
3. Затормозяването на съветските индустриални старания – по тази причина Китай не влага в съветски индустриални проекти;
4. Засилването на цетробежните трендове в отдалечените от Москва елементи на Русия, тъй като част от тези елементи са били китайски и до момента в който светът премята през зъбите си тайванската дъвка, Китай мисли експанзионистично (и назовава с китайски имена) точно тези, в миналото някогашни негови елементи от Русия.
По дължината на 1000 км от границата Русия-Китай има от едната страна 10 милиона руснаци (даже множеството са не-руски россияни) и 1 милиард китайци. Помислете си сами в случай че някой нададе един ден вопъла към Сибир – Търчете, тамо са суровините!, кой ще завоюва в това стремително надпреварване към тези първични материали.
Мога, несъмнено, надалеч по-съдържателно да се обосновавам по отношение на тези 4 груби страгегически неточности на китайския васал Пут Ин. Но това е въпреки всичко научно-популярен текст за относително всеобща консумация...
====
Защо най-накрая появилата се и към този момент прилагана тактика на Запада точно като Запад по отношение на Войната поражда у мен вяра и ми предизвиква болежка?
Надеждата е, тъй като Западът най-накрая престава да шикалкави, увърта, манкира, симулира тактика по отношение на Войната, а към този момент има Стратегия?
И тази тактика е простичко казано следната:
- ТИ, ПУТИН, ИСКАШ ВОЙНА НА ИЗТОЩЕНИЕ? АМИ, ПОЛУЧАВАШ Я!
Западът стартира точно война на безсилие по отношение на Русия на Путин. И дано забележим кой кого в тази Война!
Западът няма закъде да бърза и не може изключително да бърка с тази тактика. Той е 20 пъти по-богат, по-силен, по-развит, по-високотехнологичен от Русия на Путин.
Стратегията на Запада ще е постъпкова, постепенна, непрекъсната, поставяща Русия в ъгъла и даже отвън игралното поле! Тя ще е като болтът, който при всяко ново завъртане ще влиза все по-надълбоко.
Западът ще продължи към този момент целеносочено да изключва Русия от международните стопански и финансови връзки.
Санкция след глоба – само че не изобщо, заедно, на едро, със размах, а там, където най-вече боли – образец е изключването на Московската борса от работа с трите най-силни, на практика международно конвертируеми валути – доларът, еврото и йената.
Западът ще реже опашката на съветското куче парче след парче, невъзмутимо и настойчиво.
Западът ще перва през ръцете тези страни, които подават на Русия глътки избавителен О2 – като да вземем за пример глобите против дъщерните клонове на съветските банки, нацвъкани в Китай за заобикаляне на глобите.
Западът ще си организира своите футболни шампионати и олимпиади, ще основава чувство в своите електорати, че нищо изключително не се случва, че всичко си е както досега и както нормално, само че ще стяга клупа към изтъняващия врат на държавата-чудовище на Путин.
Времето е на страната на Запада.
Да, Русия може да се опита и то без триумф (защото Китай, Индия и представете си – Пакистан) ще ѝ издърпат крепко ушите и ще я изоставят на произвола на съдбата) – да използва тактическо нуклеарно оръжие против Украйна, когато бъде опустошен Кримският мост, или когато бъде обградена и редовно унищожавана цяла обособена нейна войска, като ѝ се пресечен средствата за доставка, или когато са редовно изваждани вечно от строя нейните стратегически бомбардировачи, основани на летища на 1000 километра от украинската граница. Но по какъв начин да употребиш тактическо нуклеарно оръжие против борсата в Ню Йорк или Лондон, или в Хонг Конг, тъй като рублата става 1/300 част то $ или еврото?
Това е новата тактика на Запад. Приблизително по този начин се е разправил с Картаген популярният римски общественик и военачалник Квинт Фабий Максим - „ Кунктатор “, „ Изчакващият “. Той не влизал в директна и решаваща борба с картагенците, а се стремял към праволинейно и редовно изтощение на тяхната войска, освен това водена не от потресаващо неразбирателство от вида на Герасимов, а от талант като Ханибал. Удрял техните връзки и обози, изостанали или отишли прекомерно напред дребни техни елементи, последователно намалявал земите, под тяхна власт, изчаквал, работил търпеливо, докато съперникът се налудува и изцяло омаломощи в безсмислени маньоври без никакво стратегическо и тактически значение и до момента в който у него, съперника се образува убеждението за цялостна индиферентност от каквато и да е победа от съпротивляваща се страна (Запада). А щом съперникът се самозабрави и реши, че всеки шантаж работи, всеки рекет се оправдава, всяко изнудване се осребрява, тогава удряш там, където най-вече боли...
====
А за какво новата, най-накрая избистрена и взета на въоръжение тактика на Запада провокира у мен болежка?
Защото в тази тактика няма изключително място за Украйна...
Украйна ще получава помощ, която ще оказва помощ все за същото – за последователното изтощение на Русия.
Западът въобще не влага успеха на Украйна като основна цел на своята тактика. Войната на Украйна против проклетите рашисти е нужна точно за изтощаването на Русия. Тя е инструмент при постигането на тази цел.
Това, че изтощаването на Русия ще се съпровожда с изтощение на Украйна, че ще бъдат разрушавани украински градове, че ще умират хиляди и хиляди цивилни и военни украинци, че Украйна ще страда, че кръвта ѝ ще изтича – това е детайлност от пейзажа, подробност от тактиката на Запада.
Както се споделя, изкуството желае жертви.
Освобождаването на света от проклятието Русия на Путин, от тази държава-чудовище ще се съпровожда с жертви, то желае жертви.
Украйна в тази ситуация е изтеглила късата съчка. Тя е част от валутата, с която ще се " купи " отдъхването на на нашия свят от сходно варварско изчадие като Русия на Путин.
Затова пък след това златен дъжд ще се излее над Украйна. Не проект " Маршал ", а проект " Супер-Маршал ", " Мега-Маршал ", " Гига-Маршал " ще възроди Украйна.
Разрушенията в Украйна ще бъдат възобновени. С милиардни обезщетения от Запада и с милиардни репарации от Русия Украйна ще излекува ужасните си инфраструктурни опустошения и материалните си рани. А за човешките жертви и за моралните рани на благата и свидна Украйна обезщетения няма и не може да има.
Украйна ще се възроди като Феникс от пепелта на Войната...
Но това ще бъде след това.
После! Някой ден, в миналото.
А до тогава какво ще се случва с моите другари от близо 50 години в Харкив?
Те по какъв начин ще са до момента в който положителното Бъдеще за Украйна настъпи – ще са ли живи, дали ще са здрави? Та те са мои връстници. А на моята възраст се постановат избрани периодически планови или непланови поправки – това се обади, това заболù в организма – в тялото и душата. Но за тях тези болки и заболявания остават и дълго ще остават на назад във времето. Моите другари в Харкив не могат и няма къде да си разрешат тяхното лекуване.
Четири месеца под непрекъснати бомбардировки от рашистите не стигнаха, с цел да помогне Западът на Харкив за най-малко някаква противовъздушна защита...
Новата тактика на Запада има макроцел, а какво става с микроживотите на елементарните украинци? С жертвите на бойното поле и под ударените с разнообразни ракети здания?
Всички те за Запада бяха и си остават съпътстващи тактически загуби (даже не загуби, а щети) при използването на Стратегията.
Така е постоянно при великата Стратегия, при гранд Стратегията. Обикновените хора са елементарен запас при нейното реализиране.
====
Накрая единствено няколко думи за унизителната кокоша слепота и отвратителната нравствена нечистотия на нашия президент.
Кой е можел да повярва, че той ще деградира до такова неефикасно за България, нездравословно за България, отвратително за България, грозно за България създание?! Същество толкоз сляпо, глухо, нямо и безчувствено във връзка с България!?
Това създание не вижда, не чува, не схваща, не осъзнава каква е новата Стратегия на Запада. И че в тази нова Стратегия на Запада няма и няма и да има място не просто за рашизъм, само че и за рашистки нищожества, отрепки, подлоги и предатели.
Западът ще завоюва Войната с държавата-чудовище на Путин. И освен ще напише Историята на тази война, както това вършат постоянно спечелилите, само че и ще осъди нейните подпалвачи юридически, а нейните помагачи – морално.
Съществото, в което деградира това, което имаме като президент е освен рисково за България. То е рисково за самото себе си! Защото ще бъдсе приковано някой ден на позорния дирек на националното пренебрежение. И ще се трансформира в нарицателно наименование – от вида на такива като Поп Кръстю. Даже без значение дали и до каква степен неговите действия в действителност заслужават този срам и това преобразяване в нарицателно за злото и нездравословното за България и нейната национална сигурност. Дори за самото нейно битие като страна. Като България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ