Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две

Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди “Оскар ”, в продължение на съвсем две десетилетия гради кариера като живописен фотограф.Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в границите на платформата “Майстори на фотографията ” и включва близо 120 черно-бели фотоси, разкриващи ползите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са доста персонални, съвсем интимни творби, основани по време на пътувания по света.Изложбата се провежда от Фондация „ МУСИЗ “ и Националната изложба. Тя ще се открие на 4 юли от 18:30 часа, когато в Двореца ще има и диалог с Джесика Ланг. Може да видите изложбата до 29 септември. Какво се случва, когато вместо пред камерата човек застава зад нея? Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като в началото документира своите близки. В книгата си “50 фотографии ” тя написа: „ Спомням си по какъв начин преглеждах кутии със фотоси като дете и бях доста впечатлена от тях, от тази дарба върху лента да се улови краткотраен миг като запис на времето и пространството “. През 1967 Ланг печели стипендия да учи снимка в Университета на Минесота, от която се отхвърля, с цел да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които й оказват помощ да развие, усъвършенства и концентрира погледа си. Тя преоткрива тази си пристрастеност едвам при започване на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава и до през днешния ден не стопира да снима. Макар в началото привлечена от фотографията просто като от метод да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, употребявайки това изкуство като антидот за нестихващите страсти в Холивуд. Тя споделя следното: “Това е метод на работа, който е противопоставен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимоотношението, тя може да бъде независима и персонална ”.От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, фотосите на Ланг са по едно и също време кинематографично и обичайно фиксиране на несъмнено време и място. Въпреки че тематиките варират от обичайния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, още веднъж и още веднъж се затвърждава възприятието, че светлината е същинската тематика на фотосите. Ланг не може да избяга изцяло от въздействието на кинематографията. Очарованието на нейните фотоси идва от чувството за кино в тях – атмосферата, трагичното осветяване и ослепително уловените моменти, които като че ли описват истории. Ланг отбелязва мястото единствено като заглавие и не датира фотосите си, което още повече подчертава върху тяхното безвремие.През 2007 Мери Елън Марк, един от най-великите документални фотографи на всички времена, показва за първи път пред света образната работа на Ланг в публикация за сп. Aperture: “Позицията на Джесика като фотограф е несъмнено тази на неизвестен наблюдаващ. Намирам това за доста забавно, тъй като като актриса тя би трябвало непрекъснато да ангажира и сътрудниците, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната позиция ”. А съгласно Дебора Клочко, шеф на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего: “Талантливата Джесика Ланг се усеща еднообразно добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със лични заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на фена да се допре до част от живота, която малко на брой съумяват да видят същински. Изображенията имат мощен кинематографичен нюх, който постоянно се движи по ръба на мрака ”.Вижте част от фрагментите в ни.