Романът „Под игото” на Иван Вазов преди ден навърши 130

Романът „ Под игото” на Иван Вазов преди ден навърши 130 години. През това време, с изключение на в пример на българската литература, той се трансформира и в международна класика, преведена на 65 езика.

Издание на "Под игото ", "преведено " на актуален български език, разбуни духовете в обществените мрежи. В него архаични думи са сменени с такива, които използваме в езика през днешния ден. В изданието са изменени над 6000 думи и фрази, които съгласно авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите.

Гологлав, съгласно нея, младежите схващат като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това значи мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е постоянно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; врява – гласове, а ятаган – сабя.

Ето и по какъв начин звучи текст от „ Под игото” на актуален език:

По bTV авторката Нели Стефанова изясни, че измененията са направени целеустремено за турските думи да бъдат сменени с думи от славянски генезис.

„ Някои от децата в ученическа възраст беседват на британски. Тоест езикът на актуалните младежи се разграничава фрапантно от езика на „ Под игото”. Всички пояснени думи са отговор на въпроси, заложени от шестокласници ", изясни Стефанова.

Тя добави, че са се допитвали до самите деца по какъв начин схващат тези думи и точно те са споделили, че ятаган е сабя. Нели Стефанова посочи още, че има две издания, като едното включва истинския текст на „ Под игото” с 4200 обяснения в скоби.

Затрудняват ли си учениците с архаичните думи ревизира екип на bTV, който посети столичното 107-мо учебно заведение и се срещна с шестокласници. Те споделиха, че схващат множеството думи в „ Под игото”.

Учителка изясни, че децата не учат целия разказ, а единствено обособени глави. По думите й това, което е показано в тях, не е толкоз притеснително, без значение от съществуването на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е значимо да се резервира духа на романа и прикани Иван Вазов да не бъде променян.

Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не би трябвало да бъдат подценявани.

„ Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този метод. В истинския текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, сподели Миланов.

Според него огромна част от „ преведените” думи са неточно показани и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков е на мнение, че би трябвало да се чете повече, с цел да може езикът да се обогатява.

„ Турцизмите са доста присъща част от тази ера и са част от нашия живот даже и днес”, добави той.