Роднина на трагично загиналите пътници на подводницата “Титан“ разказва за

Роднина на трагично починалите пасажери на подводницата “Титан “ споделя за инженерните проблеми, които съпътстват гибелта на батискафа.

Подводницата „ Титан “ имплодира, когато се спускаше към потъналия транспортен съд „ Титаник “. На нея откриха гибелта си петима богати мъже. Съпругата на един от милиардерите даде изявление пред „ Ню Йорк таймс “ и описа в елементи за случилото се.
Нейното име е Кристин Даууд. Тя е жена на Шахзада Даууд и майка на Сюлейман – и двамата намират гибелта си на подводницата на OceanGate.
                             

В изявлението си Кристин споделя за стадиите, през които са минали брачният партньор и синът ѝ, преди да се качат на дребната подводница. Тя разказва притежателя на компанията Стоктън Ръш, който също почина на подводницата, като „ повече академик, в сравнение с търговец “. Кристин не пропусна да каже и за множеството проблеми с „ Титан “, появили се през годините.

Разбра се, че в действителност „ Титан “ има повече несполучливи гмуркания до кораба „ Титаник “, в сравнение с сполучливи. Не било необичайност контролният транспортен съд да губи връзка с подводния съд.

Най-смущаващото в описа на вдовицата са множеството пъти, в които все нещо се обърква.

Всъщност „ Титан “ постоянно не можел да изхвърли баласта си, с цел да направи спешно излизане от дълбините на океана. Това било доказано и от други пасажери на подводницата. Тя е била снабдена с баласт от железни тръби, закрепени за корпуса. Те се изхвърляли със система, която се управлявала ръчно, само че не всеки път сработвала.

Един от пасажерите споделя, че когато се спускали с „ Титан “ е било належащо петимата ѝ пасажери да я разклатят сходно на дребна лодка, с цел да може да бъдат изхвърлени тръбите.

„ Нямахме и бегла визия за инженерните проблеми. Когато пътуваш със аероплан, тогава не знаеш по какъв начин работят моторите “, споделя Кристин Даууд.

А рекламата на OceanGate гласи: „ Подгответе се за странствуване, за което Жул Верн единствено може да си мечтае. Това не е пътешестване за туристи, това е доста повече “.

Цялостната организация прекалено много тормозила специалистите в региона на дълбоководното гмуркане. В гилдията не липсвали непрекъснати рецензии по отношение на цилиндричния дизайн на подводницата, за относително огромния прозорец, изработен от плексиглас, както и потреблението на композиция от материали, които не си пасвали добре.
                             

Още през 2019 година специалист по подводници чул пукане от корпуса на „ Титан “ при пробно гмуркане в Бахамите. Той предал паниките си на Стоктън Ръш, само че все пак компанията траяла да предлага гмурканията до „ Титаник “.

Стоктън Ръш смяташе себе си повече за академик, в сравнение с за предприемач, само че все пак огромна част от работата на OceanGate била да продава места на „ Титан “. Собственикът на компанията желал да сътвори добра известност на себе си и на компанията и предложил билети на друг вид хора, които да популяризират активността му.

Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен академик от Колорадо, който се свързал с Ръш. След като притежателят на OceanGate схванал, че Стърн е значима фигура в НАСА, той му предложил безвъзмезден билет.

„ Стоктън ми сподели: „ Не ме интересува дали по-късно ще правиш лекция по тематиката, желая да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти единствено ела “, споделя Стърн.

По думите му компанията се рекламирала като „ SpaceX, само че в морето “.

Всички пасажери на подводницата се наричали „ експерти на задачата “, само че компанията изрично не желала да ги назовава клиенти, туристи или пасажери. За тях се раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и знамена на националностите им. На рамото им пък бил зашит надпис: „ Екип за проучване на „ Титаник “.

Бизнес проектът на OceanGate от 2021 година насам бил да организират серия от 8-9-дневни експедиции в края на пролетта или началото на лятото. Във всяка експедиция се включвали по няколко гмуркания до останките на „ Титаник “, само че единствено по едно за всеки клиент, който плащал.

В деня на последното потапяне на „ Титан “ Кристин Даууд и фамилията ѝ били на кораба „ Полярния принц “. Оставали броени часове до спускането на подводницата.
                             

„ Очите на мъжа ми лъщяха като на малко дете “, продължава да споделя.

Екипажът трябвало да обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, тъй като „ долу става доста студено “. Били помолени също да заредят обичаните си песни на телефоните си, с цел да има музика по време на двучасовото втурване.

„ Но без кънтри, апелирам “, молел Стоктън Ръш.

И по този начин Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан.

Подводницата се спускала с към 25 метра в секунда – задоволително постепенно, с цел да нямат пасажерите чувство за придвижване. Осветлението вътре и извън на „ Титан “ било изгасено, с цел да се пестят батериите на подводницата.

„ Титан “ почнал спускането си и постепенно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса.

Час и 45 минути след началото на задачата,  връзката прекъснала – тогава подводницата имплодирала, убивайки на място всички нейни пасажери.