Стига забрани: 7 примера как хитро да преговаряме с детето
Родителите на деца в предучилищна възраст знаят какъв брой е мъчно да реализират единодушие, изключително когато хлапетата са изтощени или ядосани. Пробвали са всичко: повторение на едно и също нещо 100 пъти, увещание, изнудване, крясъци. Може в дадения миг те може да реализират задачата си, само че в дълготраен проект тези способи са неефективни: Детето бързо ще свикне с прекомерно бурните им реакции и в последна сметка ще спре да ги чува.
Най-добре е да пробвате с разговор - не да му заповядвате, а да му задавате верните въпроси, да го накарате да прояви въображение.
Събрахме няколко типични обстановки (и нашите наставнически реакции към тях) и предлагаме други възможности.
Ситуация 1: детето тича прекомерно бързо на детската площадка, страхувате се да не изскочи на улицата, притеснявате се за сигурността му.
Вместо „ Внимавай, стой, не тичай! “, задайте въпрос: „ Когато сме на улицата, какво би трябвало да помниш? “ - или кажете: „ Моля те, движи се като костенурка, когато вървиш покрай улицата. “
Децата постоянно пренебрегват молбите ни, когато им споделяме едно и също нещо 100 пъти. „ По-внимателно “, „ гледай си в краката “, „ пази се “ - детето подценява всичко това, защото доста пъти е чувало инструкциите.
Изненадайте го.
Превключете на неговата вълна: поканете го да ви опише за сигурността при разходката и да опише всичко допустимо най-точно. Но креативен формулирайте молбата си (както в образеца с костенурката).
Ситуация 2: детето приказва толкоз мощно, че главата ви ще се взриви
Вместо „ Спри да крещиш, затвори си устата “, се пробвайте да кажете допустимо най-нежно, съвсем шушукайки: „ Харесва ми по какъв начин пееш / крещиш. Но в случай че искаш да продължиш, би трябвало да излезеш на открито. "
Всички деца са разнообразни. Някои естествено са доста по-темпераментни от други. Ако им е мъчно да приказват безшумно, обяснете къде могат да упражняват силата на гласа.
Не забравяйте да говорите шушукайки и ще бъдете сюрпризирани по какъв начин нежният глас, контактът очи в очи ще притегли като с магия вниманието на детето.
Ситуация 3: би трябвало да убедите детето да си прибере играчките / да си тръгнете от детската площадка
Вместо: „ Е, какъв брой пъти да ти споделям. Вече го повторих три пъти... " кажете: " Искаш ли да го направиш самичък или да ти оказа помощ? "
Повечето деца реагират позитивно, когато им се даде избор. Когато то има избор, капризите и съпротивата са по-малко.
Затова, когато то мъчно се съгласява с вашите условия, постоянно му предлагайте няколко благоприятни условия.
Преди да излезете от вкъщи кажете: „ Време е да тръгваме. Сам ли ще се обуеш или аз да ти оказа помощ? "
Когато е време да се прибирате предложете: „ Прибираме се вкъщи. Искаш ли да тръгваме в този момент или след 10 минути? “
Ситуация 4: извънредно закъснявате, а детето се помайва
Вместо: „ Побързай “ или „ Пак ще закъснеем поради теб “ кажете: „ Представи си, че сме ягуари, би трябвало да действаме бързо! “, „ Нека се преструваме, че сме на конна конкуренция. Да забележим какъв брой бързи можем да бъдем! “
Не прекалявайте с този трик. Той може да ви е от изгода, когато незабавно би трябвало да излезете от къщи, а детето се забавлява с нещо друго.
Продължава на страницата на
