Родители от Пловдив със скандални разкрития как се отглеждат децата им в градината
Родителите на деца от 4 „ Б “ група на детска градина „ Осми март “ в Пловдив разкриха скандални условия за развъждането на децата им. Те се оплакаха от неподходящите и нездравословни условия, в които са принудени да оставят децата си към този момент втори месец от началото на образователната година. Сградата на детското заведение сега е в ремонт и по тази причина децата са краткотрайно преместени в училище СУ „ Братя Миладинови “.
Здравето и възпитанието на децата им е неглижирано, оплакват се те. Често се случва да ги прибират мокри, недоспали и раздразнени.
Те хвърлят виновност върху Община Пловдив, р-н Южен и шефът на градината за случилото се. Ето и описа им:
„ Оставяме настрани това, че през лятото нашите деца посещаваха втория адрес на градината (бул. „ Никола Вапцаров “№80), на който бяха натъпкани в сборни групи, в дребни апартаментчета. Поводът за всички тези наставнически несгоди е дългоотлаганият ремонт на главната постройка на ДГ „ Осми март “. Ние като родители на децата желаеме да изразим голямото си отчаяние от Община Пловдив, р-н Южен и в частност от директорката на детското заведение госпожа Ели Грозева за цялостната неглижираност на нашите претенции, откровените неистини, които директорката изрече на родителската среща на 21.09.2023 година и най-важното, цялостната индиферентност за здравето, хигиената, храненето и образованието на нашите деца.
След като стана ясно, че в градината ще бъде осъществяван ремонт, на 03.07.2023 година децата ни бяха преместени на втория адрес на градината с уверението, че ще бъдат върнати в главната постройка при започване на образователната 2023/2024 година. Това несъмнено не се случи, с което започваме да броим лъжите на госпожа Грозева (номер 1). Ремонтът стартира месец и половина по-късно, на 17.08.2023 година След започването на образователната година на 15.09.2023г., със заповед на Община Пловдив и госпожа Грозева, нашите деца са преместени в ненормалните за детска градина условия в училище СУ „ Братя Миладинови “ с адрес ул. „ Даме Груев “ 60.
На посочената нагоре родителска среща госпожа Грозева ни увери, че е допустимо ремонтът на част от градината да завърши по-рано и нашите деца да бъдат върнати с приоритет, тъй като са най-ощетени (което е изцяло вярно). Това още веднъж не се случи, т.е. броим неистина номер 2. На въпросната среща госпожа Грозева неведнъж повдигаше плещи и отговаряше с „ Не знам “ и „ Не мога да се наемам “ на въпроса, който вълнуваше всички родители, а точно „ Кога ще приключат ремонтните действия в градината и ще бъдат обновени естествените условия за престояване и образование на децата? “. Няма по какъв начин шеф на образователното заведение, за което дава отговор, да не знае какъв брой дълго ще трае ремонтната активност или бъркам? Броим ли още? Тогава неистина номер 3!
Най-притеснителното за нас като родители е, че престоят на нашите деца в „ детската градина “ сега по никакъв метод не може да бъде наименуван естествен. Но дано не бъдем голословни и да ви въведа в какви условия децата ни обитават всеки ден:
Стигането до „ детската градина “ се случва по изключително „ забавен “ метод за родителите, в резултат на ремонта на ул. „ Даме Груев “, който продължава… безспирно. Всеки ден нова пресечка е затворена и се вършат хиляди „ гимнастики “, с цел да се стигне до образователното заведение. Тук може да благодарим главно на Община Пловдив, р-н Южен!
Всяко хранене на децата закъснява (причината може още веднъж да се търси И в ремонта). На въпрос към госпожа Грозева „ Защо децата ни стоят гладни с часове? “ тя отговори, че имало проблем с пакетирането на храната от страна на компания „ Рапекс “ ЕООД и ни увери, че ще организира диалози с тях и няма да се постанова такова закъснение. Разбира се, забавянето на храната продължава. И какво излиза? Ами неистина номер 4.
Храната им се сервира студена, в пластмасови съдове и принадлежности. Към тази точка, прибавям и изключително дребното количество, която се сервира на деца във възрастова група сред 6 и 7 години. Имайки поради потребностите им това е извънредно незадоволително като количество. Много постоянно, на децата им е отказвано и спомагателна порция, заради липса на такава.
В учебното заведение няма принтер и компютър, педагозите си носят персоналните компютри, с цел да имат достъп до спомагателни материали. Помолиха ни и в случай че имаме пъстър принтер да занесем материали за оцветяване, с цел да има децата с какво да се занимават.
Учебните занятия на децата се организират най-вече заран, тъй като през следобедните часове децата ни към този момент нямат потенциал да поемат нови познания от ЛИПСАТА на следобеден сън. Да, нашите деца НЯМА къде да спят и заради тази причина заспиват на столчетата, подпрени на масичките, откакто са чакали и обяда задоволително дълго време. Това би довело на децата ни проблеми като неправилна стойка, изгърбване, схващания и така нататък, като рационални хора можем да си представим за какъв „ сън “ приказваме.
След цялото това мъчение, децата няма по какъв начин да организират следобедните си занимания, по тази причина педагозите ги извеждат на двора, с цел да могат да поиграят (ако времето го позволява). Само ще загатна, че при хубаво време в стаята става задушно и за „ разхлада “ на всички се употребява вентилатор. Страхотно, нали?! Имаме шанс, че към момента времето е топло и децата не стоят в задушната стая толкоз дълго. А какво ще стане, когато времето се скапе?
Относно казуса със следобедния сън бяхме осведомени от госпожа Грозева, че бюджета на градината може да си разреши закупуването на кревати, само че не на 28, какъвто е броят на децата в групата, а единствено на 15! При въпросите „ Защо ще бъдат единствено 15 леглата? “, „ Къде ще бъдат поставени тези кревати в дребната образователна стая? “, „ Децата, които не желаят да спят какво следва да вършат? “ и „ На какъв принцип ще се избира кой ще спи и кой не? “ тя ни отговори, че масичките и столчетата в помещението всекидневно ще бъдат прибирани в единия завършек на стаята и ще бъдат подреждани леглата (които са дървени и тежки) и децата, които ще спят (на правилото „ Който желае “) лягат, а останалите излизат на двора (при неприятно време играят „ тихи игри “, само че къде, никой не разбра). Сами може да си представим кой ще избере съня пред играта. А по какъв начин ще „ спят “ тези деца, когато в коридора и на двора учениците организират занятията си, звънеца звъни през избран интервал от време (да не приказваме за шума през междучасията) и в това време останалите 13 деца се „ чудят “ какво тъкмо би трябвало да вършат? Абсурдно нали?!
Тук не загатвам напъните, които педагозите на групата ще би трябвало всекидневно да поставят, за „ приумиците “ на госпожа Грозева и обстоятелството, че са дами и това повдигане, преместване и така нататък ще докара до здравословни проблеми, които те към този момент и без друго имат.
В момента леглата не се употребяват и са струпани в единия завършек на стаята, което в допълнение лишава от пространството за игра и занимания на децата ни в и без друго дребното помещение, в което са натикани.
Стигаме и до хигиената и здравето на децата ни:
Спалното долни дрехи на тези кревати по какъв начин ще бъде подменяно и какъв брой постоянно? Как едно дете ще спи в едно легло и на идващия ден в тези чаршафи ще легне друго?! Това е неприемливо!
Децата ни стоят с пантофи, когато са в стаята. В това няма проблем. Проблемът се появява когато отиват до тоалетната или да си измият ръцете. Тоалетните са общи с учениците и несъмнено, много мръсни. След като дете с пантофи влезе в една такава тоалетна (опикана, без опрощение и на моменти и от другото) и се върне в чистата стая, дали към момента пода е ок от хигиенична позиция? Нека не забравяме, че това са към момента дребни деца и от време на време играят и на земята.
с. Ходенето до тоалетната става групово (дали ще се мият ръце или ще се употребява тоалетната), тъй като няма по какъв начин педагогът на групата да остави единствено дете да отиде до там. Често това води до притискане на децата. Имахме и случай, в който едно от децата се беше изпуснало и не искаше да се преоблече, от позор и през целия ден е стояло мокро. Психичното здраве на децата ни също е толкоз значимо, колкото и останалите наранени проблеми. Няма по какъв начин и да се реализира естествена хигиена на децата като не могат да си измият ръцете, когато се постанова, да се преоблекат на усамотено място, без да се тормозят или да отидат до тоалетна в естествени условия.
Понеже разделят двора с учениците от учебното заведение децата ни са подложени и на душевен и физически тормоз от тях. В началото на годината, разбирайки обстановката, родителите занесохме всевъзможни играчки за игри на двора, които педагозите събират в чувал. Вече множеството от играчките са изпочупени, взети от учениците или просто преднамерено изхвърлени на всевъзможни места. Също по този начин има и вербална експанзия към децата ни. Използват се думи като „ смотаняк “, „ ш*бани кокошки, махайте се от тук “, „ простак “ и така нататък Децата ни биват удряни преднамерено с топки и други предмети. Няма да разясня възпитанието на тези деца! Но всичко си има граници!
Накрая на деня резултатът е изтъкнат: мръсни и гладни деца (количеството на храната е извънредно незадоволителна за интензивно дете на 6-7 години), недоспали и извънредно раздразнителни в края на деня. Все отново сме данъкоплатци в този град и страна и децата ни не могат да бъдат третирани като бежанци!
След всичко разказано не виждам кое от НАРЕДБА № 3 от 5.02.2007 година за здравните условия към детските градини е спазено.
Все още не знаем по кое време е формалният завършек на ремонта на детската градина. Разбираме за датата 11.01.2024 година, само че в тези условия нашите деца няма по какъв начин да не престават „ образованието “ си дотогава. Имаме обещанието на госпожа Грозева да потърси позволение на въпроса посредством Община Пловдив, само че дали няма това да се окаже следващата й неистина? И дали ги броим още… номер 5!
Здравето и възпитанието на децата им е неглижирано, оплакват се те. Често се случва да ги прибират мокри, недоспали и раздразнени.
Те хвърлят виновност върху Община Пловдив, р-н Южен и шефът на градината за случилото се. Ето и описа им:
„ Оставяме настрани това, че през лятото нашите деца посещаваха втория адрес на градината (бул. „ Никола Вапцаров “№80), на който бяха натъпкани в сборни групи, в дребни апартаментчета. Поводът за всички тези наставнически несгоди е дългоотлаганият ремонт на главната постройка на ДГ „ Осми март “. Ние като родители на децата желаеме да изразим голямото си отчаяние от Община Пловдив, р-н Южен и в частност от директорката на детското заведение госпожа Ели Грозева за цялостната неглижираност на нашите претенции, откровените неистини, които директорката изрече на родителската среща на 21.09.2023 година и най-важното, цялостната индиферентност за здравето, хигиената, храненето и образованието на нашите деца.
След като стана ясно, че в градината ще бъде осъществяван ремонт, на 03.07.2023 година децата ни бяха преместени на втория адрес на градината с уверението, че ще бъдат върнати в главната постройка при започване на образователната 2023/2024 година. Това несъмнено не се случи, с което започваме да броим лъжите на госпожа Грозева (номер 1). Ремонтът стартира месец и половина по-късно, на 17.08.2023 година След започването на образователната година на 15.09.2023г., със заповед на Община Пловдив и госпожа Грозева, нашите деца са преместени в ненормалните за детска градина условия в училище СУ „ Братя Миладинови “ с адрес ул. „ Даме Груев “ 60.
На посочената нагоре родителска среща госпожа Грозева ни увери, че е допустимо ремонтът на част от градината да завърши по-рано и нашите деца да бъдат върнати с приоритет, тъй като са най-ощетени (което е изцяло вярно). Това още веднъж не се случи, т.е. броим неистина номер 2. На въпросната среща госпожа Грозева неведнъж повдигаше плещи и отговаряше с „ Не знам “ и „ Не мога да се наемам “ на въпроса, който вълнуваше всички родители, а точно „ Кога ще приключат ремонтните действия в градината и ще бъдат обновени естествените условия за престояване и образование на децата? “. Няма по какъв начин шеф на образователното заведение, за което дава отговор, да не знае какъв брой дълго ще трае ремонтната активност или бъркам? Броим ли още? Тогава неистина номер 3!
Най-притеснителното за нас като родители е, че престоят на нашите деца в „ детската градина “ сега по никакъв метод не може да бъде наименуван естествен. Но дано не бъдем голословни и да ви въведа в какви условия децата ни обитават всеки ден:
Стигането до „ детската градина “ се случва по изключително „ забавен “ метод за родителите, в резултат на ремонта на ул. „ Даме Груев “, който продължава… безспирно. Всеки ден нова пресечка е затворена и се вършат хиляди „ гимнастики “, с цел да се стигне до образователното заведение. Тук може да благодарим главно на Община Пловдив, р-н Южен!
Всяко хранене на децата закъснява (причината може още веднъж да се търси И в ремонта). На въпрос към госпожа Грозева „ Защо децата ни стоят гладни с часове? “ тя отговори, че имало проблем с пакетирането на храната от страна на компания „ Рапекс “ ЕООД и ни увери, че ще организира диалози с тях и няма да се постанова такова закъснение. Разбира се, забавянето на храната продължава. И какво излиза? Ами неистина номер 4.
Храната им се сервира студена, в пластмасови съдове и принадлежности. Към тази точка, прибавям и изключително дребното количество, която се сервира на деца във възрастова група сред 6 и 7 години. Имайки поради потребностите им това е извънредно незадоволително като количество. Много постоянно, на децата им е отказвано и спомагателна порция, заради липса на такава.
В учебното заведение няма принтер и компютър, педагозите си носят персоналните компютри, с цел да имат достъп до спомагателни материали. Помолиха ни и в случай че имаме пъстър принтер да занесем материали за оцветяване, с цел да има децата с какво да се занимават.
Учебните занятия на децата се организират най-вече заран, тъй като през следобедните часове децата ни към този момент нямат потенциал да поемат нови познания от ЛИПСАТА на следобеден сън. Да, нашите деца НЯМА къде да спят и заради тази причина заспиват на столчетата, подпрени на масичките, откакто са чакали и обяда задоволително дълго време. Това би довело на децата ни проблеми като неправилна стойка, изгърбване, схващания и така нататък, като рационални хора можем да си представим за какъв „ сън “ приказваме.
След цялото това мъчение, децата няма по какъв начин да организират следобедните си занимания, по тази причина педагозите ги извеждат на двора, с цел да могат да поиграят (ако времето го позволява). Само ще загатна, че при хубаво време в стаята става задушно и за „ разхлада “ на всички се употребява вентилатор. Страхотно, нали?! Имаме шанс, че към момента времето е топло и децата не стоят в задушната стая толкоз дълго. А какво ще стане, когато времето се скапе?
Относно казуса със следобедния сън бяхме осведомени от госпожа Грозева, че бюджета на градината може да си разреши закупуването на кревати, само че не на 28, какъвто е броят на децата в групата, а единствено на 15! При въпросите „ Защо ще бъдат единствено 15 леглата? “, „ Къде ще бъдат поставени тези кревати в дребната образователна стая? “, „ Децата, които не желаят да спят какво следва да вършат? “ и „ На какъв принцип ще се избира кой ще спи и кой не? “ тя ни отговори, че масичките и столчетата в помещението всекидневно ще бъдат прибирани в единия завършек на стаята и ще бъдат подреждани леглата (които са дървени и тежки) и децата, които ще спят (на правилото „ Който желае “) лягат, а останалите излизат на двора (при неприятно време играят „ тихи игри “, само че къде, никой не разбра). Сами може да си представим кой ще избере съня пред играта. А по какъв начин ще „ спят “ тези деца, когато в коридора и на двора учениците организират занятията си, звънеца звъни през избран интервал от време (да не приказваме за шума през междучасията) и в това време останалите 13 деца се „ чудят “ какво тъкмо би трябвало да вършат? Абсурдно нали?!
Тук не загатвам напъните, които педагозите на групата ще би трябвало всекидневно да поставят, за „ приумиците “ на госпожа Грозева и обстоятелството, че са дами и това повдигане, преместване и така нататък ще докара до здравословни проблеми, които те към този момент и без друго имат.
В момента леглата не се употребяват и са струпани в единия завършек на стаята, което в допълнение лишава от пространството за игра и занимания на децата ни в и без друго дребното помещение, в което са натикани.
Стигаме и до хигиената и здравето на децата ни:
Спалното долни дрехи на тези кревати по какъв начин ще бъде подменяно и какъв брой постоянно? Как едно дете ще спи в едно легло и на идващия ден в тези чаршафи ще легне друго?! Това е неприемливо!
Децата ни стоят с пантофи, когато са в стаята. В това няма проблем. Проблемът се появява когато отиват до тоалетната или да си измият ръцете. Тоалетните са общи с учениците и несъмнено, много мръсни. След като дете с пантофи влезе в една такава тоалетна (опикана, без опрощение и на моменти и от другото) и се върне в чистата стая, дали към момента пода е ок от хигиенична позиция? Нека не забравяме, че това са към момента дребни деца и от време на време играят и на земята.
с. Ходенето до тоалетната става групово (дали ще се мият ръце или ще се употребява тоалетната), тъй като няма по какъв начин педагогът на групата да остави единствено дете да отиде до там. Често това води до притискане на децата. Имахме и случай, в който едно от децата се беше изпуснало и не искаше да се преоблече, от позор и през целия ден е стояло мокро. Психичното здраве на децата ни също е толкоз значимо, колкото и останалите наранени проблеми. Няма по какъв начин и да се реализира естествена хигиена на децата като не могат да си измият ръцете, когато се постанова, да се преоблекат на усамотено място, без да се тормозят или да отидат до тоалетна в естествени условия.
Понеже разделят двора с учениците от учебното заведение децата ни са подложени и на душевен и физически тормоз от тях. В началото на годината, разбирайки обстановката, родителите занесохме всевъзможни играчки за игри на двора, които педагозите събират в чувал. Вече множеството от играчките са изпочупени, взети от учениците или просто преднамерено изхвърлени на всевъзможни места. Също по този начин има и вербална експанзия към децата ни. Използват се думи като „ смотаняк “, „ ш*бани кокошки, махайте се от тук “, „ простак “ и така нататък Децата ни биват удряни преднамерено с топки и други предмети. Няма да разясня възпитанието на тези деца! Но всичко си има граници!
Накрая на деня резултатът е изтъкнат: мръсни и гладни деца (количеството на храната е извънредно незадоволителна за интензивно дете на 6-7 години), недоспали и извънредно раздразнителни в края на деня. Все отново сме данъкоплатци в този град и страна и децата ни не могат да бъдат третирани като бежанци!
След всичко разказано не виждам кое от НАРЕДБА № 3 от 5.02.2007 година за здравните условия към детските градини е спазено.
Все още не знаем по кое време е формалният завършек на ремонта на детската градина. Разбираме за датата 11.01.2024 година, само че в тези условия нашите деца няма по какъв начин да не престават „ образованието “ си дотогава. Имаме обещанието на госпожа Грозева да потърси позволение на въпроса посредством Община Пловдив, само че дали няма това да се окаже следващата й неистина? И дали ги броим още… номер 5!
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ