Мама ни остави, когато бях на 10. В онзи ден направих нещо, което разплака баща ми
Родителите ми в никакъв случай не са се разбирали и даже като дете знаех, че не се обичат. И тогава един ден, когато бях на 10 години, майка ми си събра нещата и си потегли, до момента в който татко ми беше на работа.
Тя взе всичко със себе си: мебели, облекла, принадлежности, съдове, оборудване… Останах сама в празния дом. Плаках, крещях, молех я да не си потегля или най-малко да ме вземе със себе си.
Тогава се обадих на татко ми и му споделих какво се е случило. Той не можеше да напусне работа по-рано, само че даде обещание, че ще се опита да пристигна допустимо най-скоро и изиска да затворя всички прозорци и порти.
Дори не знам за какво, само че в този миг си спомних за вкусните сандвичи, които баща постоянно ми правеше, и взех решение да направя един за него. Направих сандвич и го сложих върху пластмасова паница, която открих на кухненския плот.
А след това отидоох на верандата да изчакам баща.
В последна сметка седях там към 4 часа. Когато татко ми се върна вкъщи, той беше шокиран от това какъв брой празна и „ изкормена “ изглеждаше къщата ни.
В този миг протегнах чинията и споделих: „ Направих го за теб “. Татко взе сандвича, седна до мен и го изядохме дружно. Видях, че татко ми по всякакъв начин се опитваше да не плаче пред очите ми, само че вътрешно беше разкъсван от страсти.
От тогава минаха 5 години. А баща още помни този ден. Казва, че тогава с моя дребен жест съм осветила най-ужасния интервал в живота му. Казва, че съм му избавила живота.
