Късно вечерта съседското момче дойде при нас да поиска храна…
Родена съм и израснах в малко село. Тук всички се познаваха и поддържаха положителни връзки. Бях единствено дете, тъй като майка ми ме е родила доста мъчно. Лекарите не й разрешиха да забременее още веднъж.
Съседите насреща пък имаха огромно семейство. 6 деца. Струва ми се, че родителите им даже не знаеха тъкмо по какъв начин се споделят. Мария беше в непрекъснат отпуск по майчинство. А брачният партньор й се справяше самичък с краткотрайни почасови работи.
Живееха мъчно, в недостиг.
Ако всички съселяни садяха зеленчукови градини и си имаха стопанства с животни, то нашите съседи нямаха нищо. Градината им бе обрасла с плевели.
Децата бяха гладни, тъй че непрестанно се катереха през оградите и влизаха в градините на другите хора. Естествено съселяните ни ги съжаляваха, не им се караха и ги черпеха. Ясно бе, че децата просто нямаха шанс с родителите си.
Аз останах сирак на 17 години. Родителите ми починаха в злополука. Дядо ми ме осинови, с цел да не ме вземат за една година в сиропиталище.
Късно една вечер някой почука на вратата ни. Беше едно от децата на нашите съседи. Беше на 6 годинки. И в 12 часа през нощта бе пристигнало при нас за храна, тъй като беше доста гладен.
Нахраних го. Оттогава момчето идваше при нас всеки ден едновременно.
А след това последва нова покруса. Баща му се удави в реката. Мария не съумя да преживее гибелта на брачна половинка си и стартира да пие доста. Всеки ден. Децата бяха отведени в сиропиталище.
Големите отпътуваха за огромния град, само че дребните бяха отведени.
Васил, който идваше при мен, също беше отведен. Позволиха ми да се срещна с него. Винаги отивах в дома за деца с дарове и си говорех дълго с него.
А щом Васил навърши 18 години се реалокира при мен, тъй като нямаше къде да живее.
По това време обаче аз към този момент имах лично семейство. Васко беше моят главен асистент. Въпреки сложното си детство, той порасна като доста добър и целенасочен човек.
Скоро той срещна и момичето на живота си. Родиха им се дечица. Купиха си дом.
Все още сме фамилни другари и си оказваме помощ. Васил споделя, че аз съм единственият му родственик. Аз считам същото.
Смятам го за мой брат и правилен другар. Винаги благодаря на ориста, че го срещнах.
