Роден съм през 1969г. Когато бях малтк, родителите ми ме

Роден съм през 1969г. Когато бях малтк, родителите ми ме изпратиха да бъда гледан при баба ми и дядо ми на село.

Самите ми родители живееха в града, бяха наели апартамент и работеха доста. Нямаха време за мен.

Изобщо не се наскърбих на родителите си, че ме дадоха на дядо ми да ме отгледа. Дядо ми беше добър човек, бил е на фронта. Участвал е във Втората международна, имаше две тежки рани.

Дядо ми доста ме обичаше, възпитаваше ме добре и от време на време ме биеше с колан. Вярно, не постоянно и постоянно с причина. А когато пристигна време да почна учебно заведение, започнах да пребивавам в града с родителите си. Но за празниците отново ходех при баба и дядо.

Дядо ми ме научи на всичко. Можех да върша доста неща, знаех доста неща. Дядо ми ме научи на всичко, което мога да върша самичък. 

Когато бях на 10 или 11 години, с момчетата се разхождахме из града и видяхме същинска кожена топка в един магазин. По това време беше доста скъпа движимост: цели няколко левчета.

Момчетата и аз можехме да я купим дружно, само че тогава никой не ни даде от джобните си пари. А аз доста желаех да имам тази готина топка.

Не желаех от дядо си пари за топката: опасявах се, че няма да ми даде. Помолих баба ми да направи това. А прозорецът беше отворен и дядо чу всичко. Повика ме в къщата и ме накара да му опиша всичко.

Признах си, че доста желая същинска кожена топка. Дядото се усмихна и ме заведе в работилницата си. Там извади голяма кофа с пирони отдолу под масата. Подаде ми чук и сподели:

— Ако изправиш всички пирони, ще получиш топката. 

Ама че работа. Погледнах с смут голямата кофа с пирони и си помислих: „ Кога ще съумея да направя това? “

След два часа към този момент не желаех топка. Дядо ми си гледаше своята работа и единствено понякога ме поглеждаше. Без да споделя нищо. Сълзите към този момент се стичаха от очите ми. Накрая постоянно пропусках и удрях не пирона, а пръстите си.

Отказах се се. На идващия ден взех решение да се обадя на другари за помощ. Но по-късно трансформирах решението си. Страхувах се, че дядо ми ще ме сметне за страхливец и лентяй.

Така че се взех в ръце, взех чука и още веднъж се захванах за работа. Цял ден се мъчих. Но не се отхвърлих. Все отново съумях да изправя цяла кофа пирони!

После повика дядо ми да ревизира каква съм я приключил. Работих съзнателно: подравних всички пирони и не изхвърлих нито един гвоздей.

Дядо се усмихна, похвали ме, даде ми парите и сподели:

— И без друго щях да ти купя топката, в случай че беше изискал. Но в случай че ти я бях взел без труд, нямаше да си я пазиш по този начин както ще я пазиш в този момент. А в този момент към този момент знаеш и какъв брой мъчно се изкарват парите. 

Оттогава минаха доста години. И към момента помня този урок на дядо. Малко нечовечен, само че толкоз нужен и значим.

Този урок ме научи на доста и ми оказа помощ нееднократно в живота. Никога не съм се отказвал пред компликации или проблеми. Взимах се в ръце и търсхе излаз. И постоянно всичко ми се получаваше. Ето подобен умен дядо имах. Благодаря му доста за всичко.