IN MEMORIAM: Нери се омъжила тайно, родът й събира християни и мюсюлмани
Родът ми е формиран от мюсюлмани и християни. Ние сме безспорното огледало на толерантна България. Това твърдеше приживе Нери Терзиева, която отиде в по-добрия свят в нощта против 2 юни. " Марица " разгласява по какъв начин тя разказва своето семейство и биография пред списание " 9 месеца ", в което гостува във връзка раждането на първия й внук.
Родена съм в 7 и половина заранта в една люта зима на 21 февруари. Майка ми отишла сама до родилния дом по терлици, тъй като те по-малко се хлъзгали. Баща ми бил в командировка в едно село и научил щастливата вест чак като се върнал.
Родена съм във Велинград, само че не съм живяла там. Израснала съм в Асеновград. Имам брат с година и половина по-малък от мен – Бейзат. Много се биехме, тъй като ни е дребна разликата в годините. Той беше по-силен и аз по-често му отстъпвах. Сега се обичаме ужасно. Бейзат е инженер по слаби токове.
Цял живот шестимата братя на татко ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора. Баща ми е от Ардино, преподавател, и най-малкият му брат също е преподавател. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко дружество, което в този момент е “Брилянт Пловдив ” – пришиваше якички. Тя доста мразеше, когато вечер аз слушах вести, да издувам мощно радиото, тъй като главата й бучеше от машините. Тя дружно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години. Леля Цвета, една доста благородна жена, която след това избягала в Америка, ги обучавала в занаята в тогавашното село Лъджене, по-късно станало Велинград. Помня по какъв начин мама ме водеше като дребна при другите й колежки. Много се радвах, тъй като ми разрешаваха да вземам дребни цветни панделки и с тях да върша всякакви вълшебства в клас или да ги правя подарък на съученички. Най-големият разкош беше да имаш розова панделка. Мама даваше късчета платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци.
Родът ми е формиран от мюсюлмани и християни. Ние сме безспорното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода към този момент имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме дружно и Байрямите, и Великдените... Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази пъстрота сложих аз на 24-годишна възраст с моята женитба. На родителите ми им беше мъчно първоначално да възприемат, че се бракосъчетавам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а след това се роди щерка ни Антония и им мина. Подписахме с Евгени скрито в Пазарджик – в действителност това беше двойна женитба, тъй като нашите кумове се ожениха в същия ден, а ние станахме техни кумове! Те са Гълъб и Анета Ковачеви. Тя е актриса, а той – доктор и стихотворец, който си остана най-хубавият учебен другар на мъжа ми.
Евгени Тодоров е от лекарски жанр
Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, прочут доктор, приключил анестезиология във Франция, който през 1949 година съумял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. Бяха прелестно семейство с двама синове, огромният от които ми стана брачен партньор. Съпругът ми Евгени е роден в болничното заведение, измежду туберкулозните. В моето семейство всички са тютюнджии, а в неговия жанр (от Клисура) четвърто потомство все лекари. Антония и шурей ми Иван Бургов приключиха зъботехника.
От доста дребна бленувам да съм журналистка. Като ученичка се въодушевявах от Асеновград – от духа на дребния град, който те заразява с възприятието да си жител, да участваш в публичните проблеми. В гимназията ни подтикнаха доста да се изявяваме. Имахме прелестни учители като моята класна Генева и директорката Тошева – и двете литераторки. Още в седми клас написах първата си дописка за локалния вестник, беше етюд за едни дами килимарки, които ръчно тъкат китеници. Години по-късно аплайвах публицистика и влязох за учудване на татко ми – от 2000 претенденти одобриха единствено 14. Аз бях вътре още при първото класиране. Знам какво е да ти не разрешават да аплайваш това, което искаш. Той искаше да стана лекарка – несъмнено е предчувствал, че ще вляза в докторски жанр.
Родена съм в 7 и половина заранта в една люта зима на 21 февруари. Майка ми отишла сама до родилния дом по терлици, тъй като те по-малко се хлъзгали. Баща ми бил в командировка в едно село и научил щастливата вест чак като се върнал.
Родена съм във Велинград, само че не съм живяла там. Израснала съм в Асеновград. Имам брат с година и половина по-малък от мен – Бейзат. Много се биехме, тъй като ни е дребна разликата в годините. Той беше по-силен и аз по-често му отстъпвах. Сега се обичаме ужасно. Бейзат е инженер по слаби токове.
Цял живот шестимата братя на татко ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора. Баща ми е от Ардино, преподавател, и най-малкият му брат също е преподавател. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко дружество, което в този момент е “Брилянт Пловдив ” – пришиваше якички. Тя доста мразеше, когато вечер аз слушах вести, да издувам мощно радиото, тъй като главата й бучеше от машините. Тя дружно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години. Леля Цвета, една доста благородна жена, която след това избягала в Америка, ги обучавала в занаята в тогавашното село Лъджене, по-късно станало Велинград. Помня по какъв начин мама ме водеше като дребна при другите й колежки. Много се радвах, тъй като ми разрешаваха да вземам дребни цветни панделки и с тях да върша всякакви вълшебства в клас или да ги правя подарък на съученички. Най-големият разкош беше да имаш розова панделка. Мама даваше късчета платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци.
Родът ми е формиран от мюсюлмани и християни. Ние сме безспорното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода към този момент имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме дружно и Байрямите, и Великдените... Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази пъстрота сложих аз на 24-годишна възраст с моята женитба. На родителите ми им беше мъчно първоначално да възприемат, че се бракосъчетавам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а след това се роди щерка ни Антония и им мина. Подписахме с Евгени скрито в Пазарджик – в действителност това беше двойна женитба, тъй като нашите кумове се ожениха в същия ден, а ние станахме техни кумове! Те са Гълъб и Анета Ковачеви. Тя е актриса, а той – доктор и стихотворец, който си остана най-хубавият учебен другар на мъжа ми.
Евгени Тодоров е от лекарски жанр
Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, прочут доктор, приключил анестезиология във Франция, който през 1949 година съумял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. Бяха прелестно семейство с двама синове, огромният от които ми стана брачен партньор. Съпругът ми Евгени е роден в болничното заведение, измежду туберкулозните. В моето семейство всички са тютюнджии, а в неговия жанр (от Клисура) четвърто потомство все лекари. Антония и шурей ми Иван Бургов приключиха зъботехника.
От доста дребна бленувам да съм журналистка. Като ученичка се въодушевявах от Асеновград – от духа на дребния град, който те заразява с възприятието да си жител, да участваш в публичните проблеми. В гимназията ни подтикнаха доста да се изявяваме. Имахме прелестни учители като моята класна Генева и директорката Тошева – и двете литераторки. Още в седми клас написах първата си дописка за локалния вестник, беше етюд за едни дами килимарки, които ръчно тъкат китеници. Години по-късно аплайвах публицистика и влязох за учудване на татко ми – от 2000 претенденти одобриха единствено 14. Аз бях вътре още при първото класиране. Знам какво е да ти не разрешават да аплайваш това, което искаш. Той искаше да стана лекарка – несъмнено е предчувствал, че ще вляза в докторски жанр.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ