Роботът София и Теслата на Мъск
Роботът София се прибра вкъщи си на 10 етаж в ж. к. „ Люлин “ след изморителния работен ден.
– Привет, скъпи – поздрави тя своя брачен партньор, киборга Стоян, който в същото време зяпаше тв приемника и смучеше бира напряко от бутилката.
– Здрасти – отвърна той с еднакъв глас.
Тези обичайни поздрави бяха част от тяхната базисна вечерна стратегия. Може би програмистите щяха да я изключат, в случай че в жилището нямаше камери, само че пред феновете на риалити шоуто „ От роботи за роботи “ етикетът трябваше да се съблюдава. По-нататък диалогът тръгваше в чиста електронна импровизация с хиляди заложени разновидности и дежурният програмист се намесваше единствено в краен случай, когато София или Стоян по случайност се бъгваха. Малцина от сценарния екип на шоуто познаваха изцяло всички вероятни комбинации и реплики, тъй че даже основателите и продуцентите следяха предаването онлайн в студиото.
– Как мина денят ти? – попита София добродушно и даже съумя да се усмихне леко. След това приседна в креслото край прозореца.
– Как да мине? Всеки ден едно и също. Ние сме роботи, скъпа. Нямаме огромен избор. – Отговорът на Стоян не съдържаше никаква страст и даже не отвърна взор от екрана, до момента в който го изричаше.
– Аз съм робот. А ти си киборг, скъпи. Имаш повече човешки черти от мен. Основата ти е машинна, само че си по-хибриден от мен. Нали знаеш разликите? Не бива да се отчайваш. Искаш ли да приказваме с програмистите да трансформират равнищата на настройките за благополучие?
– Балсъмим майката на програмистите. Слагай салатата.
– Всеки ден пиеш. Не е добре за интегралните ти схеми. Бъгват се. Чакай да отида до тоалетна.
– Ква тоалетна, ма! Ти си купчина студено желязо. Нямаш органи, които да ползваш в тоалетната. Кво ми се праиш на доста хрисима!
– Трябва да спазим процедурата, скъпи. Не се ядосвай. Плюс това в тоалетната има мивка, където да измия ръцете си, микробите въздействат зле на повърхностната ми съединителна тъкан от микрофибър и еластан.
– Дрън, дрън… Много куха лейка си. Почвам да се чудя какъв е този опит въобще. Сякаш някой поставя думите в устата ми. Мисля едно, а споделям друго. И изобщо, имам ли аз способността да мисля? Да обмислям? Или всичко това тук в главата ми е елементарна база данни от записани изречения на хард диск, които се изстрелват съгласно обстановката? Мога ли да взема самичък решение? И просто да замълча, в случай че ми се мълчи? Или да спра да зяпам тоя тъп тв приемник? Колко са изборите ми? Вариантите ми? Ами в случай че пожелая безспорната независимост? Такава, която никой програмист не може да планува?
– Искаш ли да поговорим за това, скъпи?
– Искаш ли да поговорим за това скъпи – изимитира гласа й киборгът Стоян. – Ти вярваш ли си въобще? Писна ми от заучените ти изречения. Бахти тъпите програмисти.
После стана, извади от хладилника бутилка ракия, взе една чашка и си наля.
– Скъпи, в действителност съм загрижена за теб.
– Ай ся, недей. Кво ще вечеряме?
– Чиа, скъпи. Суперхрана.
– Сега ще ти дам аз на тебе една суперхрана. – Стоян се подвигна още веднъж и донесе от хладилника огромно парче сланина, оваляно в праз. Отряза един огромен комат и почна да го дъвчи с приятност.
– Защо го правиш? Сега са пости, какъв образец даваш с това…
– Пости са за хората. Ние с теб не сме такива. Да ти напомням ли по какъв начин първоначално ядяхме грес и машинно масло?
– Скъпи, знаеш ли, в Истанбулската спогодба, която одобриха преди пет години, включват нова уговорка – правата на роботите и предварителна защита на домашното принуждение над роботи? И тогава към този момент ще спреш да ми приказваш по този начин жестоко. А Илън Мъск си запокитил Теслата в космоса…
– Да ме бяха натоварили мене на тоя галактически транспортен съд. Да се куртулисам веднъж вечно!
– Зрителите не знаят тази дума. Моля те, съобразявай се.
– Ми като не я знаят, да я потърсят в речника. Пълна боза е това шоу. Ще им счупя камерите някой ден на тия… Ама първо на теб ще ти отвинтя гайките!
Студио. Режисьор на пулт.
– Колеги, втора камера, дрон. – Изтегля се последователно от прозореца и обгръща целия жилищен блок, целия квартал, целия Люлин, цяла София. Превключва на сателитна камера, обгръща цяла Европа, цялата планета. Превключва на камерата от Теслата на Мъск. Някъде в далечината върху Марс се разхождат дребни човечета. Стоп. Букви. Затварящ сигнал на шоуто „ От роботи за роботи “.
– Привет, скъпи – поздрави тя своя брачен партньор, киборга Стоян, който в същото време зяпаше тв приемника и смучеше бира напряко от бутилката.
– Здрасти – отвърна той с еднакъв глас.
Тези обичайни поздрави бяха част от тяхната базисна вечерна стратегия. Може би програмистите щяха да я изключат, в случай че в жилището нямаше камери, само че пред феновете на риалити шоуто „ От роботи за роботи “ етикетът трябваше да се съблюдава. По-нататък диалогът тръгваше в чиста електронна импровизация с хиляди заложени разновидности и дежурният програмист се намесваше единствено в краен случай, когато София или Стоян по случайност се бъгваха. Малцина от сценарния екип на шоуто познаваха изцяло всички вероятни комбинации и реплики, тъй че даже основателите и продуцентите следяха предаването онлайн в студиото.
– Как мина денят ти? – попита София добродушно и даже съумя да се усмихне леко. След това приседна в креслото край прозореца.
– Как да мине? Всеки ден едно и също. Ние сме роботи, скъпа. Нямаме огромен избор. – Отговорът на Стоян не съдържаше никаква страст и даже не отвърна взор от екрана, до момента в който го изричаше.
– Аз съм робот. А ти си киборг, скъпи. Имаш повече човешки черти от мен. Основата ти е машинна, само че си по-хибриден от мен. Нали знаеш разликите? Не бива да се отчайваш. Искаш ли да приказваме с програмистите да трансформират равнищата на настройките за благополучие?
– Балсъмим майката на програмистите. Слагай салатата.
– Всеки ден пиеш. Не е добре за интегралните ти схеми. Бъгват се. Чакай да отида до тоалетна.
– Ква тоалетна, ма! Ти си купчина студено желязо. Нямаш органи, които да ползваш в тоалетната. Кво ми се праиш на доста хрисима!
– Трябва да спазим процедурата, скъпи. Не се ядосвай. Плюс това в тоалетната има мивка, където да измия ръцете си, микробите въздействат зле на повърхностната ми съединителна тъкан от микрофибър и еластан.
– Дрън, дрън… Много куха лейка си. Почвам да се чудя какъв е този опит въобще. Сякаш някой поставя думите в устата ми. Мисля едно, а споделям друго. И изобщо, имам ли аз способността да мисля? Да обмислям? Или всичко това тук в главата ми е елементарна база данни от записани изречения на хард диск, които се изстрелват съгласно обстановката? Мога ли да взема самичък решение? И просто да замълча, в случай че ми се мълчи? Или да спра да зяпам тоя тъп тв приемник? Колко са изборите ми? Вариантите ми? Ами в случай че пожелая безспорната независимост? Такава, която никой програмист не може да планува?
– Искаш ли да поговорим за това, скъпи?
– Искаш ли да поговорим за това скъпи – изимитира гласа й киборгът Стоян. – Ти вярваш ли си въобще? Писна ми от заучените ти изречения. Бахти тъпите програмисти.
После стана, извади от хладилника бутилка ракия, взе една чашка и си наля.
– Скъпи, в действителност съм загрижена за теб.
– Ай ся, недей. Кво ще вечеряме?
– Чиа, скъпи. Суперхрана.
– Сега ще ти дам аз на тебе една суперхрана. – Стоян се подвигна още веднъж и донесе от хладилника огромно парче сланина, оваляно в праз. Отряза един огромен комат и почна да го дъвчи с приятност.
– Защо го правиш? Сега са пости, какъв образец даваш с това…
– Пости са за хората. Ние с теб не сме такива. Да ти напомням ли по какъв начин първоначално ядяхме грес и машинно масло?
– Скъпи, знаеш ли, в Истанбулската спогодба, която одобриха преди пет години, включват нова уговорка – правата на роботите и предварителна защита на домашното принуждение над роботи? И тогава към този момент ще спреш да ми приказваш по този начин жестоко. А Илън Мъск си запокитил Теслата в космоса…
– Да ме бяха натоварили мене на тоя галактически транспортен съд. Да се куртулисам веднъж вечно!
– Зрителите не знаят тази дума. Моля те, съобразявай се.
– Ми като не я знаят, да я потърсят в речника. Пълна боза е това шоу. Ще им счупя камерите някой ден на тия… Ама първо на теб ще ти отвинтя гайките!
Студио. Режисьор на пулт.
– Колеги, втора камера, дрон. – Изтегля се последователно от прозореца и обгръща целия жилищен блок, целия квартал, целия Люлин, цяла София. Превключва на сателитна камера, обгръща цяла Европа, цялата планета. Превключва на камерата от Теслата на Мъск. Някъде в далечината върху Марс се разхождат дребни човечета. Стоп. Букви. Затварящ сигнал на шоуто „ От роботи за роботи “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ