Роберт Кох, който умира преди 110 години се смята за

Роберт Кох, който умира преди 110 години се счита за пионер в инфекциозната медицина. Но в африканските колонии той е действал безсъвестно и нареченият в негово име институт би трябвало да се преименува. Това счита професорът по международна история в Хамбургският университет Юрген Цимемер.

Медицината е една от най-важните науки за колонизирането,  а Роберт Кох - най-известният неин представител в Германия.

В този интервал Роберт Кох претърпява зенита на своята кариера. През 1882 година той афишира откритието на възбудителя на туберкулоза, което му донася международна популярност и Нобелова премия по медицина през 1905 година.

През 1891 година в Берлин е основан негов личен проучвателен център - Пруски кралски институт по инфекциозни заболявания, в който се обучавали медици от целия свят.

Роберт Кох оглавява института, само че от 1896 година множеството време прекарва в пътувания. Британските и немските колониални ръководства са желали препоръките му и са финансирали проучванията му, пише Der Spiegel.

В Източна Африка,  по предписание на немското колониално ръководство, той е трябвало да учи сънната болест - смъртоносно заболяване, чиито жертви стават десетки хиляди души.

Този път Кох не е желал единствено да откри възбудителя на заболяването. Той е търсил медикаментозно лекуване на смъртоносното заболяване

За задачата той е правил тествания, със съдържащото арсен средство атоксил, което е било доста токсично във високи дози. При езерото Виктория Кох е опитал с доста по-високи дози, в сравнение с в други проучвания, да вземем за пример в Берлин.

Той явно си е затварял очите за тежките странични резултати, а те са били освен извънредно мъчителни, само че и са водели до ослепяване, а от време на време и до гибел, написа немското издание.

Кох се е оправдавал, считайки загубата на зрение за краткотрайна, само че това, че атоксилът може да докара до ослепяване, е могло да бъде прочетено в профилираната литература по това време и Кох е трябвало да го знае, отбелязва още историкът Цимерер.

Независимо от страничните дейности и това, че не е могъл да потвърди продължителността на лечебния резултат на лекарството, Кох въпреки всичко е възнамерявал огромна акция за използването на атоксила в немските колонии в Източна Африка. Тук към този момент става въпрос не за лекуване, а за прекъсване на заболяването: хората, приемали атоксил, не заразявали другите.

С сходна устременост е било и предлагането на Кох за основаването на концентрационни лагери за изолираност на болните. За да бъдат огнищата под надзор, Кох е предложил в лагерите да се изолират цели села, в това число и срещу волята на хората.

Кох е считал, че защото без лекуване заболяването е смъртоносна, след несъмнено време живи ще останат единствено здравите и те ще могат да се върнат назад.

Така би могло да се спре развиването на заболяването и да се резервира африканската работна мощ за колониалните шефове. За страдание институтът " Робърт Кох " и до през днешния ден не разяснява на своя уебсайт какво тъкмо счита за " тъмна глава " в живота на Кох.

" Настъпи време да се заемем с колониалното завещание, което се крие зад личността на Роберт Кох. Уместно ли е името му през XXI век? Може ли в действителност да бъде за образец, заслужил ли е да бъде този, чието име носи подобен значим институт? " Тези въпроси задава историкът Цимерер.