Робърт Опенхаймер е американски физик, роден през 1904 година в

Робърт Опенхаймер е американски физик, роден през 1904 година в Ню Йорк. Той е съществена фигура в така наречен план " Манхатън " - програмата за основаване на първата атомна бомба. По време на Втората международна война близо 150 хиляди души работят по този план в цялостна дискретност.

Опенхаймер е наследник на германци, който учи физика в Харвард и прави докторантура в университета в Гьотинген. През 1930-те години Опенхаймер работи в разнообразни научни институции, където способства съществено за развиването на теоретичната физика. Изследователската му активност е насочена към квантовата механика, нуклеарната физика и теорията на неутронните звезди.

Проектът " Манхатън "

В края на 30-те години на ХХ век няколко учени, избягали от Европа, считат, че нуклеарното разделяне може да бъде употребявано от нацистите за произвеждане на бомби. Те убеждават най-известния физик по това време, Алберт Айнщайн, който също емигрира в Съединени американски щати, да напише писмо до тогавашния президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт. С оглед на разследващата информация, а може би и поради писмото на Айнщайн, е взето решение да се форсира създаването на атомна бомба. Започва конкуренция с нацистка Германия.

През 1942 година Робърт Опенхаймер е назначен за теоретичен началник на плана " Манхатън ". Той образува екип от учени, които работят интензивно за създаването на тази революционна технология. Основната база на плана е Националната лаборатория " Лос Аламос " в Ню Мексико. Там Опенхаймер координира научната работа по атомната бомба и употребява обширните си знания, с цел да преодолее многочислените механически провокации.

Моралната алтернатива

Кадър от " Опенхаймер ": ръководителят на плана " Манхатън " следи през стъкло нуклеарен тестСнимка: Universal Pictures

На 16 юли 1945, покрай Аламогордо, щата Ню Мексико, сполучливо е тествана първата атомна бомба. Опенхаймер участва на историческото събитие. Унищожителната мощ на " неговата "  атомна бомба го раздрусва. По-късно той цитира индийската поема " Bhagavad Gita ”: " Сега аз съм станал гибелта, унищожителят на световете ".

Всъщност Опенхаймер е директен участник в основаването на бомбите, с които са атакувани Хирошима и Нагасаки в края на войната през 1945 година. Ученият е толкоз шокиран от следствията от теоретичната си работа, че по-късно стартира да се бори за възбраната на спомагателни развития на атомните бомби. Той се трансформира в един от най-яростните критици на въоръжаването с нуклеарни оръжия.

Филм по биографичната книга, отличена с " Пулицър "

Животът на брилянтния и спорен физик въодушевява няколко биографии, документални филми, сериал и даже опера. Новият филм за Опенхаймер е режисиран от Кристофър Нолан и е акомодация на биографията на физика, чийто създател е Кай Бърд и с която печели " Пулицър ".

" Исках да открия пред публиката мислите и опита на един човек, който е в самия епицентър на едно от най-големите събития в историята ", изяснява Нолан за мотивацията си да направи филм точно за Опенхаймер. " Робърт Опенхаймер основава света подобен, какъвто го познаваме - за положително или неприятно. Неговата история би трябвало да бъде забелязана, с цел да ѝ се повярва. Тя е цялостна с несъгласия и морални алтернативи - това постоянно са били нещата, които ме интересуват ", добавя режисьорът. Голямото предизвикателство за екипа зад кино лентата е да опише историята на един човек, който стои зад нещо с подобна разрушителна мощност и такива последици, само че то се е случило с вярната мотивация.

Актьорският състав е впечатляващ - Килиан Мърфи, Емили Блънт, Мат Деймън и Робърт Дауни Джуниър влизат в функциите в " Опенхаймер ". Освен това Кристофър Нолан залага на огромното кино - филмът е сниман на 65-милиметрова лента за огромни IMAX екрани. Сцените, които показват събитията от вероятността на Опенхаймер, са цветни, а тези, които описват за по-нататъшния му конкурент Люис Щраус, са черно-бели.

Сцена от " Опенхаймер " - биографичен филм за " бащата " на атомната бомбаСнимка: Universal Pictures

Заклеймен за " връзки с комунистите "

" Опенхаймер "  засяга и годините след края на плана " Манхатън ". След войната Робърт Опенхаймер посвещава силите си на битката за интернационално съдействие и нуклеарно разоръжаване. По време на Студената война той е набелязан от ФБР и антикомунистическите редици, водени от Джоузеф Маккарти. В една от основните подиуми на кино лентата Опенхаймер е свикан пред Комисията по атомна сила към Сената на Съединени американски щати - както " същинският " Опенхаймер през 1954 година - поради политическите си възгледи и минали връзки с комунистически симпатизанти. По гледище на старшия консултант по нуклеарните въпроси Люис Щраус, разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето и той е изключен от научната общественост.

Робърт Опенхаймер продължава да работи като научен физик и професор и след 50-те години. През 1963 година получава премията " Енрико Ферми " за приноса си към теоретичната физика на програмата за атомна сила като отплата за дискриминирането, която е претърпял при Маккарти, Люис Щраус и президента Айзенхауер. По това време той към този момент се е трансформирал в знак на спора сред морала, науката и политиката.

Противоречиво завещание

Робърт Опенхаймер остава авторитетна фигура във физиката през целия си живот. За последно той е шеф на Института за напреднали проучвания в Принстън, Ню Джърси, където умира на 18 февруари 1967 година.

Наследството му остава спорно и до през днешния ден. Научните достижения и моралните размишления на Опенхаймер дават информация за разбирането на нуклеарните оръжия и тяхното влияние върху обществото. Биографичният филм на Кристофър Нолан преглежда вътрешните спорове на една от най-влиятелните фигури на XX век.