Рихард Пихлер: Не спасявайте света - само тази част, която зависи от вас
Рихард Пихлер - специфичен представител по въпросите на външните работи на SOS Детски селища Интернешънъл бе неотдавна у нас, с цел да се срещне с представители на Министерството на труда и обществената политика и Министерството на Външните работи, като тематиката е политиките на Европейски Съюз и България за възстановяване на благосъстоянието на децата в риск и, в частност, на различната грижа.
Той взе участие и в интернационалната конференция „ Сътрудничество за развиване във времена на смяна “, проведена в София от Българската платформа за интернационално развиване в партньорство с Министерството на Външните работи у нас по въпросите на световните цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Ето какво сподели той за визитата си в особено изявление за " Новите родители ".
- Мислите ли, че сходни конференции фактически имат значение?
- Зависи по какъв начин са готови. Мисля, че тук имаше градивно взаимоотношение и съм положителен по отношение на тази среща. Това, което постоянно диря след такива конференции, е да има положително взаимоотношение сред всички, тъй като това е скъпото – шерването сред хора, които другояче не се събират дружно, не обменят хрумвания – и това не би трябвало да бъде подценявано. Другото е каква е тяхната връзка с дейностите по-късно, при някои срещи това не може да се случи.
Права сте – при някои конференции се приказва повече, в сравнение с се случва в следствие. Аз съм доста селективен по отношение на срещите, на които участвам, точно заради тази причина – дали има по какъв начин да се случат нещата по-късно.
- Бихте ли сравнили грижите за децата в риск в този момент и преди 20 години?
- Баба ми споделяше, че по нейно време нещата са били доста по-лесни. И аз мисля, че преди 20 години обстановката с децата в риск, както и с SOS Детски селища в частност, беше доста по-лесна.
Имаше доста по-малко натоварване по всевъзможен метод от публични настройки, от фамилиите и от младежите, животът бе доста по-прост. Преди 20 години в България, както и в Австрия, имаше 2 телевизионни канала, нямаше интернет, Facebook… Точно това демонстрира какъв брой обикновен бе животът ни, спрямо това, с което родителите би трябвало да се оправят сега. Децата имат условия - да имат телефон, в мрежата са 24 часа, тъй че през днешния ден е по-сложно, само че по този начин стоят нещата.
Което значи, че ние имаме огромно предизвикателство, изключително пред SOS Детски селища. Първо, да се опитаме да разберем какво ще се случи след 5, 10 години, и, второ, че ученето е развой, който в никакъв случай не стопира.
- Какви са трите неща, които можем да създадем за децата в риск?
- Първото е протекция. Ако видиш дете, което по каквито и да е аргументи е в уязвима среда, би трябвало да го предпазиш против всевъзможни способи на злоупотреби с него. Второ – детето има потребност от грижи и обич, до момента в който пораства - най-малко от един човек.
Третото е образованието. Защото, в случай че имате уязвимо дете, може да го предпазите с грижи и обич, само че един ден вас няма да ви има. И тогава то ще би трябвало да се грижи за себе си. А образованието е наследството, което може да му дадете. Това е и повода ние, в SOS Детски селища, да сме толкоз сериозни във връзка с това децата ни да получат качествено обучение и професионална подготовка. Тествали сме го в 20-годишна грижа за децата и в този момент тези отпреди 20 години имат свои деца, грижат се за тях и знаем какъв брой е значимо образованието им.
- Какво е бъдещето на SOS Детски селища?
- Ако се върна на въпроса каква е разликата отпреди 20 години и през днешния ден, мисля че има доста ясно бъдеще, макар че повода за това е, че има деца и фамилии, които имат потребност от поддръжка. В България има доста нуждаещи се, само че това го виждам и в Австрия, и в Германия – постоянно ще има такива хора. Това, което ми се желае SOS Детски селища България да реализира, е да останат отворени и да гледат напред, да вземат участие в това, което следва, и в това време да дават най-хубавата допустима грижа за децата.
- Бил сте на мениджърска позиция за доста години. Как успяхте, какви бяха провокациите?
- Бях Съд на Европейските общности на интернационалната организация SOS Детски селища 20 години, преди този момент бях районен шеф седем години, тъй че, да, бил съм на мениджърска позиция 27 години. Преди две години си споделих, че 27 години са задоволително, и в този момент ще върша нещо друго.
- Как се чувствате в този момент?
- Не е по-малко предизвикателно, в случай че си в корпоративна конструкция. Ние като интернационална организация работим в 135 страни, имаме повече от 4000 души личен състав по целия свят и това, което всички си мислят, е, че могат да спасят света, а задачата им е да спасят единствено онази част, за която те носят отговорност. Трябва да се оправяме с доста повече проблеми, в сравнение с в случай че бяхме в корпоративния бранш, по тази причина би трябвало да премисляме нещата по два-три пъти.
Ако би трябвало да отговоря на въпроса какво е да си управител на огромна интернационална организация, би трябвало да се върна на съвета, който преди 20 години ми даде ръководещият шеф на пристанището в Ротердам, тъй като бях фрустриран и му споделих: „ Искам да съм на твоето място - казваш на кого какво да прави и те са длъжни да го свършат. “
А той ми отговори: „ Не си мисли, че нещата стават по този метод. Ако в действителност желая нещо да се случи в тази организация, е, че би трябвало да убедя многозначително мениджърите от междинния ешелон, и най-малко един път в годината да играя с картата, на която написа: „ Недей да питаш, просто го направи. “ В останалото време би трябвало да увещавам всички със солидни причини и по този начин имам хора на моя страна. “ Това бе доста потребен урок, който се пробвах да осъществявам в моята кариера.
Мария Телбис за " Новите родители "
Той взе участие и в интернационалната конференция „ Сътрудничество за развиване във времена на смяна “, проведена в София от Българската платформа за интернационално развиване в партньорство с Министерството на Външните работи у нас по въпросите на световните цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Ето какво сподели той за визитата си в особено изявление за " Новите родители ".
- Мислите ли, че сходни конференции фактически имат значение?
- Зависи по какъв начин са готови. Мисля, че тук имаше градивно взаимоотношение и съм положителен по отношение на тази среща. Това, което постоянно диря след такива конференции, е да има положително взаимоотношение сред всички, тъй като това е скъпото – шерването сред хора, които другояче не се събират дружно, не обменят хрумвания – и това не би трябвало да бъде подценявано. Другото е каква е тяхната връзка с дейностите по-късно, при някои срещи това не може да се случи.
Права сте – при някои конференции се приказва повече, в сравнение с се случва в следствие. Аз съм доста селективен по отношение на срещите, на които участвам, точно заради тази причина – дали има по какъв начин да се случат нещата по-късно.
- Бихте ли сравнили грижите за децата в риск в този момент и преди 20 години?
- Баба ми споделяше, че по нейно време нещата са били доста по-лесни. И аз мисля, че преди 20 години обстановката с децата в риск, както и с SOS Детски селища в частност, беше доста по-лесна.
Имаше доста по-малко натоварване по всевъзможен метод от публични настройки, от фамилиите и от младежите, животът бе доста по-прост. Преди 20 години в България, както и в Австрия, имаше 2 телевизионни канала, нямаше интернет, Facebook… Точно това демонстрира какъв брой обикновен бе животът ни, спрямо това, с което родителите би трябвало да се оправят сега. Децата имат условия - да имат телефон, в мрежата са 24 часа, тъй че през днешния ден е по-сложно, само че по този начин стоят нещата.
Което значи, че ние имаме огромно предизвикателство, изключително пред SOS Детски селища. Първо, да се опитаме да разберем какво ще се случи след 5, 10 години, и, второ, че ученето е развой, който в никакъв случай не стопира.
- Какви са трите неща, които можем да създадем за децата в риск?
- Първото е протекция. Ако видиш дете, което по каквито и да е аргументи е в уязвима среда, би трябвало да го предпазиш против всевъзможни способи на злоупотреби с него. Второ – детето има потребност от грижи и обич, до момента в който пораства - най-малко от един човек.
Третото е образованието. Защото, в случай че имате уязвимо дете, може да го предпазите с грижи и обич, само че един ден вас няма да ви има. И тогава то ще би трябвало да се грижи за себе си. А образованието е наследството, което може да му дадете. Това е и повода ние, в SOS Детски селища, да сме толкоз сериозни във връзка с това децата ни да получат качествено обучение и професионална подготовка. Тествали сме го в 20-годишна грижа за децата и в този момент тези отпреди 20 години имат свои деца, грижат се за тях и знаем какъв брой е значимо образованието им.
- Какво е бъдещето на SOS Детски селища?
- Ако се върна на въпроса каква е разликата отпреди 20 години и през днешния ден, мисля че има доста ясно бъдеще, макар че повода за това е, че има деца и фамилии, които имат потребност от поддръжка. В България има доста нуждаещи се, само че това го виждам и в Австрия, и в Германия – постоянно ще има такива хора. Това, което ми се желае SOS Детски селища България да реализира, е да останат отворени и да гледат напред, да вземат участие в това, което следва, и в това време да дават най-хубавата допустима грижа за децата.
- Бил сте на мениджърска позиция за доста години. Как успяхте, какви бяха провокациите?
- Бях Съд на Европейските общности на интернационалната организация SOS Детски селища 20 години, преди този момент бях районен шеф седем години, тъй че, да, бил съм на мениджърска позиция 27 години. Преди две години си споделих, че 27 години са задоволително, и в този момент ще върша нещо друго.
- Как се чувствате в този момент?
- Не е по-малко предизвикателно, в случай че си в корпоративна конструкция. Ние като интернационална организация работим в 135 страни, имаме повече от 4000 души личен състав по целия свят и това, което всички си мислят, е, че могат да спасят света, а задачата им е да спасят единствено онази част, за която те носят отговорност. Трябва да се оправяме с доста повече проблеми, в сравнение с в случай че бяхме в корпоративния бранш, по тази причина би трябвало да премисляме нещата по два-три пъти.
Ако би трябвало да отговоря на въпроса какво е да си управител на огромна интернационална организация, би трябвало да се върна на съвета, който преди 20 години ми даде ръководещият шеф на пристанището в Ротердам, тъй като бях фрустриран и му споделих: „ Искам да съм на твоето място - казваш на кого какво да прави и те са длъжни да го свършат. “
А той ми отговори: „ Не си мисли, че нещата стават по този метод. Ако в действителност желая нещо да се случи в тази организация, е, че би трябвало да убедя многозначително мениджърите от междинния ешелон, и най-малко един път в годината да играя с картата, на която написа: „ Недей да питаш, просто го направи. “ В останалото време би трябвало да увещавам всички със солидни причини и по този начин имам хора на моя страна. “ Това бе доста потребен урок, който се пробвах да осъществявам в моята кариера.
Мария Телбис за " Новите родители "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ