САЩ се оттеглиха от Афганистан по избор, а не по необходимост
Ричард Хаас президентът на американския тинк танк Съвет по външни връзки (Council on Foreign Relations) в разбор за Project Syndicate
Президентът на Афганистан Ашраф Гани напусна страната си. С влизането на талибански бойци в Кабул държавното управление му се сгромоляса. В явен паралел с позорното рухване на Сайгон през 1975 година, резултатите от две десетилетия американско военно наличие в Афганистан се изпариха за броени седмици. Как се стигна дотук?
Някои войни, като Втората международна война и Войната в Персийския залив от 1990-91 година се водят от нужда. Това са войни, в които е счетено, че силата е най-хубавият, а постоянно и единственият, метод за отбрана на жизненоважни национални ползи. Има и войни по желание, като Виетнамската и войната в Ирак от 2003 година, при които една страна отива на война, макар че заложените на карта ползи не са жизненоважни и има невоенни принадлежности, които могат да бъдат употребявани вместо силата.
По всичко проличава, че към този момент има и отдръпване по желание - когато едно държавно управление изтегли бойци, които са можели и да останат, от театъра на оперативните дейности. Правителството не отдръпва бойците, защото задачата им е изпълнена или тъй като наличието им е станало несъстоятелно, или тъй като към този момент не са добре пристигнали съгласно държавното управление хазаин.
Нито едно от тези условия не важеше и за ситуацията на Съединени американски щати в Афганистан при започване на мандата на администрацията на Джо Байдън. Оттеглянето беше избор и както постоянно се случва и с войните по желание, следствията се обрисуват да са трагични.
Американските войски първо влязоха в Афганистан преди 20 години, с цел да се бият един до друг с афгански племена, стремящи се да смъкват от власт талибанското държавно управление, което даваше заслон на Ал Кайда - терористичната група, виновна за атентатите на 11 септември 2001 година, които убиха съвсем 3000 души в Съединени американски щати. Талибаните бързо бяха разгромени, макар че доста от водачите им съумяха да избягат в Пакистан, където с течение на времето се възвърнаха и възобновиха битката против афганистанското държавно управление.
Президентът на Афганистан Ашраф Гани напусна страната си. С влизането на талибански бойци в Кабул държавното управление му се сгромоляса. В явен паралел с позорното рухване на Сайгон през 1975 година, резултатите от две десетилетия американско военно наличие в Афганистан се изпариха за броени седмици. Как се стигна дотук?
Някои войни, като Втората международна война и Войната в Персийския залив от 1990-91 година се водят от нужда. Това са войни, в които е счетено, че силата е най-хубавият, а постоянно и единственият, метод за отбрана на жизненоважни национални ползи. Има и войни по желание, като Виетнамската и войната в Ирак от 2003 година, при които една страна отива на война, макар че заложените на карта ползи не са жизненоважни и има невоенни принадлежности, които могат да бъдат употребявани вместо силата.
По всичко проличава, че към този момент има и отдръпване по желание - когато едно държавно управление изтегли бойци, които са можели и да останат, от театъра на оперативните дейности. Правителството не отдръпва бойците, защото задачата им е изпълнена или тъй като наличието им е станало несъстоятелно, или тъй като към този момент не са добре пристигнали съгласно държавното управление хазаин.
Нито едно от тези условия не важеше и за ситуацията на Съединени американски щати в Афганистан при започване на мандата на администрацията на Джо Байдън. Оттеглянето беше избор и както постоянно се случва и с войните по желание, следствията се обрисуват да са трагични.
Американските войски първо влязоха в Афганистан преди 20 години, с цел да се бият един до друг с афгански племена, стремящи се да смъкват от власт талибанското държавно управление, което даваше заслон на Ал Кайда - терористичната група, виновна за атентатите на 11 септември 2001 година, които убиха съвсем 3000 души в Съединени американски щати. Талибаните бързо бяха разгромени, макар че доста от водачите им съумяха да избягат в Пакистан, където с течение на времето се възвърнаха и възобновиха битката против афганистанското държавно управление.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ