„Умният Ханс - конят, който заблуди учените
За малко време при започване на 1900-те години учените вярвали, че един кон може да чете на немски, да разпознава създатели по стила им и да взема решение комплицирани математически задания.
Понякога знанието е проклинание. Днес знаем, че в случай че желаете някой да разграничи произведение на Шопен от такова на Чайковски, евентуално е по-добре да се обърнете към човек с музикално обучение, а не към кон. В началото на XX век обаче изглеждало, че може да бъде и едното, и другото.
Умни ли са конете?
През 1900 година учителят по математика Вилхелм декор Остен се уморил да работи с хора — или пък сметнал предизвикването за неприлично за него — и решил да образова кон да счита. В продължение на четири години той подлагал животното на нещо като напреднал курс по „ конска математика “, преди да показа резултатите пред света. Конят отговарял на въпросите на своя треньор посредством почукване с копито, защото явно бил пропуснал часовете по наречие. Например, когато бил помолен да реши задача, конят изтупвал с копито верния отговор малко по-късно.
Това, несъмнено, изисквало конят да знае немски език — език, на който изглеждало, че Ханс даже може да срича. Използвайки копитата си, с цел да „ изписва “ букви от писмеността (A=1, B=2 и т.н.), конят сякаш можел да изписва имена на хора и да поддържа връзка с цели фрази. Без никакво класическо обучение той можел също да разпознава създатели по техните творби. Няма потребност да се споделя, че конят се трансформирал в същинска сензация — сравнима с „ Бийтълс “ (поне в света на конската математика) — и огромни тълпи идвали да гледат по какъв начин кон поддържа връзка посредством почукване. Не единствено елементарни хора били уверени, само че и учени и биолози.
Разбира се, имало и „ цвилещи скептици “. След като хората яздели коне от епохи, евентуално било много смущаващо внезапно да им кажат, че в действителност са яздели създание с интелигентността на счетоводител. Затова значително хора били естествено подозрителни.
Първите, които се пробвали да подложат коня на съществено тестване, били представителите на Германския учебен съвет през 1904 година, които основали комисия, с цел да схванат какво в действителност се случва. В продължение на година и половина по време на тестванията треньорът на Ханс бил отделян от коня, с цел да се изключи всякаква машинация. Въпреки това животното продължавало да се оправя по команда и да дава правилни отговори съвсем толкоз постоянно, колкото и когато треньорът му бил наоколо. Комисията в последна сметка стигнала до извода, че няма машинация — което било правилно, само че единствено от човешка страна.
Ефектът „ Умният Ханс “
След това в работата се присъединил психологът и биолог Оскар Пфунгст, който съумял да изготви надалеч по-добри опити, с цел да ревизира дали конят в действителност поддържа връзка комплицирани мисли и схваща комплициран език.
На първо място опитите включвали държане на питащия на разстояние от коня, тъй че животното да не може да улавя подсказки от неговите изражения (волни или неволни). В различен тест задаващите въпросите не знаели отговорите на това, което питат. По този метод Пфунгст открил, че когато питащият не знаел отговора, не го знаел и конят, а когато конят не можел да вижда питащия или публиката, се представял почти толкоз добре, колкото и всеки различен кон. Пфунгст стигнал до извода, че Ханс не е талантлив математически кон, който просто е вложил доста труд, а животно, което разчита лицевите изражения и стойката на хората към себе си. Когато конят изтупвал с копито верния брой пъти, публиката или питащият реагирали (понякога без сами да осъзнават това), давайки на коня сигнал, че е време да спре и да получи захарното си кубче.
Ханс може и да не е научил математика от нас, само че ние сигурно научихме доста от него — най-много за пробния дизайн и нуждата от спомагателни защитни ограничения, с цел да се избегне опцията изследваните субекти (животни или хора) да разчитат подсказки от експериментаторите.
Макар и към момента впечатляващ, Ханс бързо изгубил известността си, когато станало ясно, че той просто е извънредно добър в разчитането на прочувствените реакции на хората, а не в смятането. По-късно бил употребен по време на Първата международна война и съгласно разнообразни сведения бил или убит, или изяден от бойци.
Превод: GlasNews.bg
Понякога знанието е проклинание. Днес знаем, че в случай че желаете някой да разграничи произведение на Шопен от такова на Чайковски, евентуално е по-добре да се обърнете към човек с музикално обучение, а не към кон. В началото на XX век обаче изглеждало, че може да бъде и едното, и другото.
Умни ли са конете?
През 1900 година учителят по математика Вилхелм декор Остен се уморил да работи с хора — или пък сметнал предизвикването за неприлично за него — и решил да образова кон да счита. В продължение на четири години той подлагал животното на нещо като напреднал курс по „ конска математика “, преди да показа резултатите пред света. Конят отговарял на въпросите на своя треньор посредством почукване с копито, защото явно бил пропуснал часовете по наречие. Например, когато бил помолен да реши задача, конят изтупвал с копито верния отговор малко по-късно.
Това, несъмнено, изисквало конят да знае немски език — език, на който изглеждало, че Ханс даже може да срича. Използвайки копитата си, с цел да „ изписва “ букви от писмеността (A=1, B=2 и т.н.), конят сякаш можел да изписва имена на хора и да поддържа връзка с цели фрази. Без никакво класическо обучение той можел също да разпознава създатели по техните творби. Няма потребност да се споделя, че конят се трансформирал в същинска сензация — сравнима с „ Бийтълс “ (поне в света на конската математика) — и огромни тълпи идвали да гледат по какъв начин кон поддържа връзка посредством почукване. Не единствено елементарни хора били уверени, само че и учени и биолози.
Разбира се, имало и „ цвилещи скептици “. След като хората яздели коне от епохи, евентуално било много смущаващо внезапно да им кажат, че в действителност са яздели създание с интелигентността на счетоводител. Затова значително хора били естествено подозрителни.
Първите, които се пробвали да подложат коня на съществено тестване, били представителите на Германския учебен съвет през 1904 година, които основали комисия, с цел да схванат какво в действителност се случва. В продължение на година и половина по време на тестванията треньорът на Ханс бил отделян от коня, с цел да се изключи всякаква машинация. Въпреки това животното продължавало да се оправя по команда и да дава правилни отговори съвсем толкоз постоянно, колкото и когато треньорът му бил наоколо. Комисията в последна сметка стигнала до извода, че няма машинация — което било правилно, само че единствено от човешка страна.
Ефектът „ Умният Ханс “
След това в работата се присъединил психологът и биолог Оскар Пфунгст, който съумял да изготви надалеч по-добри опити, с цел да ревизира дали конят в действителност поддържа връзка комплицирани мисли и схваща комплициран език.
На първо място опитите включвали държане на питащия на разстояние от коня, тъй че животното да не може да улавя подсказки от неговите изражения (волни или неволни). В различен тест задаващите въпросите не знаели отговорите на това, което питат. По този метод Пфунгст открил, че когато питащият не знаел отговора, не го знаел и конят, а когато конят не можел да вижда питащия или публиката, се представял почти толкоз добре, колкото и всеки различен кон. Пфунгст стигнал до извода, че Ханс не е талантлив математически кон, който просто е вложил доста труд, а животно, което разчита лицевите изражения и стойката на хората към себе си. Когато конят изтупвал с копито верния брой пъти, публиката или питащият реагирали (понякога без сами да осъзнават това), давайки на коня сигнал, че е време да спре и да получи захарното си кубче.
Ханс може и да не е научил математика от нас, само че ние сигурно научихме доста от него — най-много за пробния дизайн и нуждата от спомагателни защитни ограничения, с цел да се избегне опцията изследваните субекти (животни или хора) да разчитат подсказки от експериментаторите.
Макар и към момента впечатляващ, Ханс бързо изгубил известността си, когато станало ясно, че той просто е извънредно добър в разчитането на прочувствените реакции на хората, а не в смятането. По-късно бил употребен по време на Първата международна война и съгласно разнообразни сведения бил или убит, или изяден от бойци.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ