Световната конспирация, извънземните и кемтрейлс - не, не е смешно
Резултати от социологическо проучване, извършено от Агенция „ Тренд “, демонстрират, че 73 % от българите чукат на дърво против злощастие. Впечатляващо болшинство от пълнолетни български жители има вяра в пророческите качества на Ванга, като измежду по-младите хора този дял е даже по-висок – 63 %. Повече от една трета от българите имат вяра, че счупеното огледало, петък 13-ти и черната котка носят злощастие. Най-вероятно най-малко две трети от българите имат вяра в силата на „ злите очи “ и възприемат злобата на другите като мощ, която е в положение да промени живота ни.
Изглежда, че суеверията се съхраняват и в цифровата ера, а може би даже стават по-силни поради все по-трудното разграничение сред виртуална и настояща действителност във усещанията ни. Отново съгласно резултатите от същото проучване, 29 % имат вяра в съществуването на извънземни, а 14 % даже считат, че те са измежду нас. Всичко това би могло да остане в пространството на занимателната статистика или да бъде възприето като междинно отчитане на българските чудатости, само че има и различен слой, който е напълно нов и който слага въпроса за полезностите на актуалното българско общество в напълно различен подтекст.
Данните от проучването демонстрират, че 40 % от интервюираните споделят разбирането, че съществува скрито общество, което ръководи международните каузи, а 66 % имат вяра, че се създават специфични заболявания, с цел да бъдат увеличени приходите на фармацевтичните компании. Една четвърт от интервюираните имат вяра в така наречен кемтрейлс (следите от изгорелите газове от самолетно гориво, които се възприемат като химическо оръжие, което има за цел да влияе върху душeвността на хората), а 24 % - в съществуването на климатичното оръжие ХААРП.
Това не са „ подправени вести “. Това са единствено част от настройките, които придават реалистичност на подправените вести. Това са детайли от една нова митология, която може да придобие световни мащаби. Според някои това е част от „ Новото Средновековие “, в което човечеството навлиза след следващия „ залез на Разума “. Това ново поверие се основава и популяризира посредством информационните технологии и се мултиплицира посредством по този начин наречените обществени медии. То основава особена звучност за подправените вести, придавайки им силата на доказателство. Тази нова просвета на страха моделира пояснения за света, който наподобява все по-сложен и неясен. Колкото по-примитивно е обяснението, толкоз по-лесно е то да бъде всеобщо възприето.
Ценностният профил на българското общество отразява мъчителния преход от колективистични към индивидуалистични настройки. След десетилетия на насилствен колективизъм, егоизмът към момента заема мястото на самостоятелната отговорност и свободата. Би било елементарно да се каже, че преобладаващият ценностен профил у нас е индивидуалистичен, когато става въпрос за облага, и колективистичен - пред търсенето на отговорност за дейностите ни. Всъщност става въпрос за честен релативизъм, за подготвеност да бъдат декларирани и даже одобрявани избрани полезности, когато това е преференциално и тяхното значение да бъде подлагано неотложно на подозрение, в случай че няма директна изгода от тяхното следване. Дали нещо е положително или неприятно зависи от това какво е разпределението на силите и коя позиция би донесла директна изгода.
Най-възрастните генерации в България запазиха съвсем повсеместен свод от полезности, които включваха в себе си труда и отговорността пред другите, наред с честността и дисциплината. Средните генерации сложиха в центъра на личната си ценностна вероятност другарството, отмествайки се настрана от дисциплината и доверието в институциите. Всяко последващо потомство в българското общество понижава обсега на полезностите, които дефинира като най-важни в живота си. По-важното е, че предаването на полезности и опит сред поколенията става все по-проблематично и зависи във все по-голяма степен от рецесията на доверието в институциите.
Най-младите генерации в българското общество образуваха качествено друга ценностна вероятност. Тя е проведена към една единствена полезност, която придава смисъл и значение на всички останали полезности. Това е постигането на триумф, който е бърз, веществен и обществено одобряван. Полагането на десетилетни старания, с цел да бъде реализирано едно научно изобретение или да бъде получено международно самопризнание, не наподобява задоволително привлекателно за първото потомство на този век. Ако постигнатият триумф няма своите директни материални изражения във тип на пари и благоприятни условия, той също не е задоволително важен. Дори и първите две характерности да са налице, в случай че триумфът не е обществено отразен - най-често посредством медиите, той също няма решаващо значение.
Това не е ценностният профил единствено на младите българи. Все повече това е модел, който характеризира първото световно потомство на този век – тези младежи на възраст към 20 години, които са все по-сходни като схващане между тях. Във всеки случай те си наподобяват доста повече, в сравнение с наподобяват на родителите си, без значение от това къде живеят, стига да са свързани посредством световната мрежа. Огромното болшинство от тях, които не съумяват да реализират триумфа, подобен какъвто си го показват – бърз, веществен и обществено одобряван, са склонни да одобряват обясненията за международната интрига, ролята на петък 13-ти или на поразяващия резултат на кемтрейлс, като допустимо пояснение за личните си провали.
Естественият разсъдък се дезориентира по-бързо от темповете, с които се развива изкуственият. Това предизвиква опасенията за възходящото преимущество на изкуствения разсъдък, който не се нуждае от споделени оправдания за личните си дефицити.
Споделеното поверие наподобява надеждно съвсем колкото научното познание за света. В епохата, в която достъпът до информация стартира да подменя нуждата от познание, наподобява задоволително да смяташ, че светът се ръководи от шепа хора, които ни разболяват, с цел да ни лекуват, само че в последна сметка – с цел да ни вършат все по-бедни. Този невисок и първичен свят, построен от нео-марксизма, съумя да повлияе върху съзнанието на милиони младежи. Някои от бяха въодушевени от битката против Глобализацията, възприемана като сюжет за международно владичество на Запада, а други бяха запленени от обяснението, че Ислямът е морална опция на Глобализацията. Преходът от анти- към алтер-глобализъм не бе приключен сполучливо. Представата за това, че светът би могъл да бъде организиран по различен метод, друг от икономическата резултатност и увеличението на облагите, мъчно си пробива път измежду новото поверие. Точно по тази причина през днешния ден наподобява по-възможно да бъдат възродени старите имперски рефлекси, в сравнение с да се уголемява обсега на гражданската политическа просвета. В света на новите суеверия е по-удобно да си гражданин на в миналото велика империя, в сравнение с да си жител на свободна страна.
Върху амалгамата на новите суеверия подправените вести се отразяват по-бързо и елементарно. Те допълват и даже компенсират възходящата липса на познание. Формиращото се общество на знанието в международен мащаб, наподобява, че ще се основава на ограничавания достъп до познание, сменен от всеобщия достъп до информация, която ще бъде моделирана и проведена съгласно главните обяснителни модели на новата просвета на страха.
Все по-честото обществено говорене за война форсира новите суеверия. Дали тя се води посредством кемтрейлс или посредством климатично оръжие, дали въобще се води или следва да стартира всеки миг - всичко това е въпрос на детайлности, които не анулират визията за единния, прикрит център, който ръководи света и се стреми единствено към това да усили личните си облаги. Докато всичко това продължава да се случва край нас, вярата в извънземните или страхът от неприятния шанс ще ни наподобяват все по-рядко като нещо смешно.
Изглежда, че суеверията се съхраняват и в цифровата ера, а може би даже стават по-силни поради все по-трудното разграничение сред виртуална и настояща действителност във усещанията ни. Отново съгласно резултатите от същото проучване, 29 % имат вяра в съществуването на извънземни, а 14 % даже считат, че те са измежду нас. Всичко това би могло да остане в пространството на занимателната статистика или да бъде възприето като междинно отчитане на българските чудатости, само че има и различен слой, който е напълно нов и който слага въпроса за полезностите на актуалното българско общество в напълно различен подтекст.
Данните от проучването демонстрират, че 40 % от интервюираните споделят разбирането, че съществува скрито общество, което ръководи международните каузи, а 66 % имат вяра, че се създават специфични заболявания, с цел да бъдат увеличени приходите на фармацевтичните компании. Една четвърт от интервюираните имат вяра в така наречен кемтрейлс (следите от изгорелите газове от самолетно гориво, които се възприемат като химическо оръжие, което има за цел да влияе върху душeвността на хората), а 24 % - в съществуването на климатичното оръжие ХААРП.
Това не са „ подправени вести “. Това са единствено част от настройките, които придават реалистичност на подправените вести. Това са детайли от една нова митология, която може да придобие световни мащаби. Според някои това е част от „ Новото Средновековие “, в което човечеството навлиза след следващия „ залез на Разума “. Това ново поверие се основава и популяризира посредством информационните технологии и се мултиплицира посредством по този начин наречените обществени медии. То основава особена звучност за подправените вести, придавайки им силата на доказателство. Тази нова просвета на страха моделира пояснения за света, който наподобява все по-сложен и неясен. Колкото по-примитивно е обяснението, толкоз по-лесно е то да бъде всеобщо възприето.
Ценностният профил на българското общество отразява мъчителния преход от колективистични към индивидуалистични настройки. След десетилетия на насилствен колективизъм, егоизмът към момента заема мястото на самостоятелната отговорност и свободата. Би било елементарно да се каже, че преобладаващият ценностен профил у нас е индивидуалистичен, когато става въпрос за облага, и колективистичен - пред търсенето на отговорност за дейностите ни. Всъщност става въпрос за честен релативизъм, за подготвеност да бъдат декларирани и даже одобрявани избрани полезности, когато това е преференциално и тяхното значение да бъде подлагано неотложно на подозрение, в случай че няма директна изгода от тяхното следване. Дали нещо е положително или неприятно зависи от това какво е разпределението на силите и коя позиция би донесла директна изгода.
Най-възрастните генерации в България запазиха съвсем повсеместен свод от полезности, които включваха в себе си труда и отговорността пред другите, наред с честността и дисциплината. Средните генерации сложиха в центъра на личната си ценностна вероятност другарството, отмествайки се настрана от дисциплината и доверието в институциите. Всяко последващо потомство в българското общество понижава обсега на полезностите, които дефинира като най-важни в живота си. По-важното е, че предаването на полезности и опит сред поколенията става все по-проблематично и зависи във все по-голяма степен от рецесията на доверието в институциите.
Най-младите генерации в българското общество образуваха качествено друга ценностна вероятност. Тя е проведена към една единствена полезност, която придава смисъл и значение на всички останали полезности. Това е постигането на триумф, който е бърз, веществен и обществено одобряван. Полагането на десетилетни старания, с цел да бъде реализирано едно научно изобретение или да бъде получено международно самопризнание, не наподобява задоволително привлекателно за първото потомство на този век. Ако постигнатият триумф няма своите директни материални изражения във тип на пари и благоприятни условия, той също не е задоволително важен. Дори и първите две характерности да са налице, в случай че триумфът не е обществено отразен - най-често посредством медиите, той също няма решаващо значение.
Това не е ценностният профил единствено на младите българи. Все повече това е модел, който характеризира първото световно потомство на този век – тези младежи на възраст към 20 години, които са все по-сходни като схващане между тях. Във всеки случай те си наподобяват доста повече, в сравнение с наподобяват на родителите си, без значение от това къде живеят, стига да са свързани посредством световната мрежа. Огромното болшинство от тях, които не съумяват да реализират триумфа, подобен какъвто си го показват – бърз, веществен и обществено одобряван, са склонни да одобряват обясненията за международната интрига, ролята на петък 13-ти или на поразяващия резултат на кемтрейлс, като допустимо пояснение за личните си провали.
Естественият разсъдък се дезориентира по-бързо от темповете, с които се развива изкуственият. Това предизвиква опасенията за възходящото преимущество на изкуствения разсъдък, който не се нуждае от споделени оправдания за личните си дефицити.
Споделеното поверие наподобява надеждно съвсем колкото научното познание за света. В епохата, в която достъпът до информация стартира да подменя нуждата от познание, наподобява задоволително да смяташ, че светът се ръководи от шепа хора, които ни разболяват, с цел да ни лекуват, само че в последна сметка – с цел да ни вършат все по-бедни. Този невисок и първичен свят, построен от нео-марксизма, съумя да повлияе върху съзнанието на милиони младежи. Някои от бяха въодушевени от битката против Глобализацията, възприемана като сюжет за международно владичество на Запада, а други бяха запленени от обяснението, че Ислямът е морална опция на Глобализацията. Преходът от анти- към алтер-глобализъм не бе приключен сполучливо. Представата за това, че светът би могъл да бъде организиран по различен метод, друг от икономическата резултатност и увеличението на облагите, мъчно си пробива път измежду новото поверие. Точно по тази причина през днешния ден наподобява по-възможно да бъдат възродени старите имперски рефлекси, в сравнение с да се уголемява обсега на гражданската политическа просвета. В света на новите суеверия е по-удобно да си гражданин на в миналото велика империя, в сравнение с да си жител на свободна страна.
Върху амалгамата на новите суеверия подправените вести се отразяват по-бързо и елементарно. Те допълват и даже компенсират възходящата липса на познание. Формиращото се общество на знанието в международен мащаб, наподобява, че ще се основава на ограничавания достъп до познание, сменен от всеобщия достъп до информация, която ще бъде моделирана и проведена съгласно главните обяснителни модели на новата просвета на страха.
Все по-честото обществено говорене за война форсира новите суеверия. Дали тя се води посредством кемтрейлс или посредством климатично оръжие, дали въобще се води или следва да стартира всеки миг - всичко това е въпрос на детайлности, които не анулират визията за единния, прикрит център, който ръководи света и се стреми единствено към това да усили личните си облаги. Докато всичко това продължава да се случва край нас, вярата в извънземните или страхът от неприятния шанс ще ни наподобяват все по-рядко като нещо смешно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ