Революция или преврат? Обединява ги това, че по същността си

Революция или прелом? Обединява ги това, че по същността си и двете събития са противозаконни, по отношение на съществуващите порядки. Каквито в действителност са били и Априлското въстание, и комитетите на Левски за формалната османска власт. Революцията е красивата и сполучлива щерка на напредъка. А превратът е неприятният наследник, неблагодарният и припрян гамен.

Революцията бива легитимирана от нейната повсеместност, както и от промяната на политико-икономическата система. С тържественото чувство на участниците в нея, за отваряне на нова, по-добра страница в живота на хората.

Докато превратът в публичното схващане се свързва с нещо тайно, подмолно и обслужващо тясна клика от персонално заинтригувани, най-много властово и материално. Свързваме го с военните хунти от Латинска Америка или злокобните узурпатори на власт от Централна Африка, някои от които изяждат в дословния смисъл политическите си съперници.

Станалото у нас на 9 септември 1944 година, както и да го назовем, е разследване от развиването на Втората международна война. Случило се е и в други страни по пътя на Червената войска към Берлин. Някъде е имало предпоставки за това, на други места не напълно, да не кажем изобщо. И това проличава по отношението към Съюз на съветските социалистически републики в съответните страни през идващите десетилетия.

У нас то бе по-скоро позитивно, меко казано. Дали от боязън, дали по обич, дали отзив от минали благодарности, само че беше реалност. На други места ги мразеха. И си имаха своите аргументи. "Износът на революции " надали би се осъществил отвън битността си на съпътстващ развой на победния марш към Райхстага.

За България е мъчно да се каже, дали Борис Трети можеше да изкара още 20 или повече години на трона, в случай че сърцето му не бе развалено, най-вероятно от паниките около войната. Или династията щеше да бъде прогонена по този начин или другояче и без война. Но нали е признато, че в историята няма „ в случай че “. Факт е, че Фердинанд надживява синовете си, а в мирни времена това надали щеше да се случи.

Революция или прелом е обещано преломно събитие – това вземат решение спечелилите в исторически проект. Дълги години случилото се на 9 септември 1944 година бе считано за гражданска война. От спечелилите. Които учеха децата на същото. За пострадалите всичко това не е било и още не е нищо повече от прелом. Или окупация. Необременените в фамилен проект от тогавашните събития може би най-обективно могат да погледнат на нещата, без тинята на родовите натрупвания да замъглява погледа им.

Днес не се разделяме на спечелили и победени. Делим се по всички други признаци, само че не и по този. Защото сме обединени от чувството, че прахосахме четвърт век в буксуване към по-добър живот. Заедно. А от това закъснение страната ни и най-малко порядъчните хора изгубиха.