Революционен закон за борбата с трансграничната престъпност предлага Министерство на

Революционен закон за битката с трансграничната престъпност предлага Министерство на правораздаването. Става въпрос за план на Закон за Европейската заповед за следствие, с който непознати служби ще могат даже да правят прихващания на далекосъобщения на българска територия, съобщи кореспондент на БГНЕС. Приемането на законопроекта е обвързвано с европейска инструкция, измежду основателите на която е била и България.

“В момента в Европейския съюз няма единна цялостна система за събиране на доказателства въз основа на правилото на взаимно признание в връзките сред страните членки при наказателни каузи с трансгранично измерение. Необходим е нов метод, който да се основава на правилото на взаимно признание и на един-единствен инструмент, наименуван Европейска заповед за следствие ”, гласят част от претекстовете на създателите на законопроекта.

Въвеждането на Европейската заповед за следствие ще разреши страните членки на Европейски Съюз да изискват, а българските правосъдни управляващи да позволяват: 
временно предаване на арестувани лица за събиране на доказателства; инспекции на банковите сметки и финансовите интервенции на обвинените или обвинени лица;
разследвания под прикритие и прихващане на далекосъобщения; ограничения за опазване на доказателства. Даден е и съответен образец - Европейската заповед за следствие ще намира приложение при събирането на доказателства за закононарушения, които се намират в “цифров облак ”, или са ситуирани някъде другаде по света. На процедура – непознати служби ще могат да прихващат далекосъобщения, да ревизират банкови сметки и даже да употребява чиновници на прикритие в следствия на закононарушения.

Законопроектът регламентира и строги условия, които ще подсигуряват спазването на гражданските права и свободи при приложението на ЕЗР.

Определени са и строги извънредно периоди за събирането на желаните доказателства - страните членки разполагат с къс период най-вече 30 дни за признаването или осъществяването на ЕЗР. Извършването на процесуално-следствените дейности ще става в границите на до 90 дни, когато това на практика не е допустимо, то изпълняващата страна, ще би трябвало да уведомява без закъснение способния орган на издаващата страна, като показва аргументите за забавянето и приблизителното време, належащо за взимане на решението. В подобен случай срокът може да бъде продължен с най-вече 30 дни.

“Приемането на Закона за Европейска заповед за следствие ще докара до по-добро взаимоотношение сред органите на страните членки при трансграничните наказателни следствия в Европейски Съюз посредством подмяна на фрагментираната правна уредба с обединен, повсеместен инструмент за приемане на доказателства при избрани строги крайни периоди за събирането им; ясни учредения за отвод и понижена документация; експедитивност в производството; дейно следствие на закононарушенията с трансграничен елемент; гарантиране на главните права на засегнатото с ЕЗР лице, като издаващите органи ще преценяват нуждата и пропорционалността на желаното процесуално-следствено действие ”, считат от Министерство на правосъдието. /БГНЕС