Страхил Делийски пред Dir.bg: Защо Румен Радев да се съобразява с партия, която гони 10%
Ревността е за персонални връзки, а не за политиката - по този метод разяснява недоволството на Българска социалистическа партия от предстоящ план на служебните министри на президента политологът и академични учител Страхил Делийски. Той е безапелационен, че Румен Радев не е предал социалистите, само че и не е задължен да се преценява с партия, която не е оня политически фактор, за който сме привикнали да я одобряваме, а гони 10-те % електорална поддръжка. Като държание Корнелия Нинова не може да излезе от сянката на Бойко Борисов и приема всичко персонално, а Българска социалистическа партия се трансформира в инструмент за персоналните упоритости и пристрастености на председателката. Делийски призна, че от Нинова може да се чака всичко - даже Българска социалистическа партия да издигне нов претендент за президент.
Политологът е уверен, че сега ставаме очевидци на първия огромен конфликт от началото на Прехода сред остарялото и новото, само че той е претърпял неуспех, тъй като новото се оказа незадоволително ново, а остарялото към момента е задоволително мощно. Кризата на посланичество в парламентарната ни народна власт пък се дължи на обстоятелството, че икономическото болшинство в страната продължава да е непредставено, до момента в който икономическото малцинство има свръхпредставителство.
- Отношенията БСП-Радев в сянката на възможната нова партия на служебните министри от кабинета на президента накъде еволюират? От управлението на партията го попитаха дали стои зад сходен политически план.
- Въпросите, които Българска социалистическа партия задава обществено на президента Радев, в една естествена обстановка би трябвало да могат да бъдат заложени и не обществено, а персонално - евентуално в един диалог сред Нинова и Радев, той ще отговори на сходен въпрос. Ако Нинова обаче се интересува от позицията на президента.
Публичното задаване на сходен въпрос търси някакъв обществен резултат. Това е несъмнено. Това не е просто търсене на информация, а търсене на някакъв обществен резултат. И въпросът е какъв резултат търси Българска социалистическа партия от този вид връзки - дали това е функционалност на някаква дълготрайна стратегическа, политическа линия на партията, обвързвана с някакви политически позиции на президента, или е част от някакъв персонален спор сред Нинова и Радев.
Проблемът на Българска социалистическа партия от " ерата Нинова " е, че от политическа мощ, която би трябвало да пази избрани обществени ползи, организацията се трансформира в инструмент, който осъществя персоналните упоритости и показа, в случай че щете персоналните, познавателни и прочувствени дефицити на председателката Нинова. И това е наклонност в Българска социалистическа партия на Нинова - не приказва партията, а приказва Нинова.
- Все отново, има ли ревнивост в управлението на Българска социалистическа партия по отношение на Радев поради възможния нов план?
- Ревност и да има, това не е разбиране от регистъра на политическото. Ревност може да има на персонално ниво. Ако става въпрос за политически диалог, тогава той би трябвало да се състои по доста по-различен метод - за бъдещето на България, за левицата и каквото щете, друго, само че въпроси от рода на " ти криеш ли нещо, но за какво не казваш, я, кажи, тия нещо кроят ли " - този вид диалози са надалеч от смисления политически диалог. И това е методът, по който беседва с публиката социалистическата партия по времето на Нинова.
Това е наклонност, това е една организация, която вместо да приказва политически на един голям брой, забележете, непредставени хора, негласуващи хора, които имат потребност от една лява, смислена, социалдемократическа политическа опция, това е една организация, която се занимава с размислите и пристрастеностите на своя ръководител. И те, резултатите, електоралните и политическите резултати на Българска социалистическа партия, са показателни за успеваемостта на сходен вид връзка и говорене.
Страхил Делийски
Снимка: Facebook
- Накъде ще избие напрежението сред президента и управлението на Българска социалистическа партия тъкмо пред избори? И дали социалистите не са заклещени в менгеме - от една страна те поддържаха Радев, недоволстват, че той един тип, акушира на нова групировка, която явно не е лява, обаче пък левият електорат си го харесва?
- Така е. Като президент, той може да прави каквото си желае. Това е отвън контрола както на партията, която го е издигнала за първи мандат, по този начин и на тези, за които са дали своят вот. В последна сметка след няколко месеца има президентски избори и това, което президентът е правил или не е правил, ще бъде оценено или осъдено, респективно. За мен огромният проблем е, че методът, по който се описват взаимоотношенията и се разясняват, и се мисли за връзките сред социалистическата партия на Нинова и президента като институция, не е на нивото на упованията на голяма маса от хора.
Това не са политически връзки. Това са някакви други персонални връзки, Вие казахте - ревнивост, злоба, това не са политически понятия и това е трагичният недостиг в връзката на Нинова и Българска социалистическа партия. Защото оттова идват офанзивите по-скоро и сигналите, че има нещо неправилно във взаимоотношенията с президента. Защото имаме една партия и един президент - това са два разнообразни вида институции, които би следвало да си споделят като политически институции. Това е диалог, иницииран и предопределен за Нинова и хората към нея, това не е диалог за възможните, сегашни и бъдещи гласоподаватели на левицата като цяло.
- Очаквате ли някакъв неочакван ход, да вземем за пример, Българска социалистическа партия да издигне различен претендент?
- С Нинова отпред Българска социалистическа партия може да прави всевъзможни ходове, които в големия брой от случаите се оказват крушение. Така че, всичко може да се чака, зависи по какъв начин Нинова разчита обстановката от позиция на личните си пристрастености и показа. Тя от дълго време е посочила, че не чете политическата обстановка политически, а я чете персонално. Нещо, което е доста особено за господин Борисов и тя като че ли не може да излезе от тази сянка. Поведението й като водач до момента бе образувано от това да наподобява на Борисов. Сега към този момент той не е на власт, само че тя продължава да се държи по този метод. Тази настройка към политиката е доста Борисовска - при него всичко е персонално. Нещо сходно се случи и при Нинова с времето.
- Смятате ли, че с възможна нова партия от служебни министри Румен Радев прави това " минимум придвижване против Българска социалистическа партия ", което няма да му бъде простено, както го закле Илияна Йотова при издигането му за претендент на социалистическата партия? Виждате ли спор в това, а и в нейната обстановка - вицепрезидент в двойка, поела към втори мандат, само че и задоволително ярка фигура от Българска социалистическа партия, без значение че е със замразено участие?
- Аз не мога да кажа, че Радев по някакъв метод е маргинализирал или е направил нещо против ползите на Българска социалистическа партия. Не виждам такова деяние, първо. Второ, Българска социалистическа партия към този момент не е подобен политически фактор, изключително с това управление, който да има ресурса, инструментариума, силата и самочувствието да постанова на президента някакви неща като дневен ред и политики. Защо да се преценява президентът с една партия, която към този момент е на път да доближи 10% електорална поддръжка?
- Него го интересува по-широка поддръжка, в последна сметка.
- Именно, и в случай че Българска социалистическа партия не бяха стигнали до това положение на маргинализация в обществото, евентуално и Радев щеше да се държи по различен метод, в това съм уверен. Но в този момент той търси да отвори по-голяма външна страна, да събере друг вид поддръжка - ценностна, идеологическа и политическа. И това е разбираемо. Ако Българска социалистическа партия бяха мощна и огромна партия, той нямаше да го направи. Нямаше да има потребност да търси такива необятни, периферни, електорални групи. Но просто Българска социалистическа партия е в това положение. Когато си слаб политически, нямаш право да имаш кой знае какви огромни искания.
- А дали и това не го е стимулирало, в случай че предположим, че той стои зад план на служебните министри - търсенето на някакъв индивид, който да се употребява с по-голяма поддръжка?
- Вижте, толкоз е тежко положението на българската представителна народна власт, по доста аргументи. Това е основен въпрос за протичащото се в българския политически развой. Толкова тежко деформирано е политическото посланичество. Толкова ниско е доверието към съществуващите, настоящите политически субекти, че е обикновено да се търсят разнообразни форми на готовност към нови фигури, нови планове, нови стратегии. Това е доста обикновено и е естествено и здравословно в подтекста на една представителна народна власт.
Един въпрос е дали на президента му е работа да се занимава с такова нещо, тук няма еднопосочен отговор, той не може да застане отпред на партия, само че като президент може да взе участие в основаването на готовност и да повдигне легитимността на политическата система - това е несъмнено.
Другият въпрос е дали тъкмо този вид политически план, за който доста се приказва в последно време към двамата министри, е това, от което има потребност това голямо болшинство непредставени български жители. Това към този момент е и въпрос на усет, само че освен. Тук в действителност диалогът не трябва да се затваря в това " но аз съм ти сърдит, аз съм ти афектиран, ти за какво правиш по този начин " - диалогът би трябвало да бъде подложен на ясна политическа основа. От какво има потребност българското общество, по какъв начин другите институции могат, какъв вид взаимоотношения би трябвало да има сред партиите и институциите, като президентската, да вземем за пример, с цел да могат да се решат огромните проблеми пред българското обществото.
- Казвате, че е на доста ниско равнище парламентарната ни народна власт, това всички го виждаме, само че това води ли към по-силно предпочитание на хората към президентска република?
- Зависи от дискурса, посредством който се споделя тази рецесия на представителството. Да, има рецесия на представителството, само че имаме свръхпредставителство на ползите на едно икономическо малцинство, освен това в границите на това икономическо малцинство рецесия на представителството няма. Напротив, те са мощно показани в Народното събрание.
Не е показано голямото икономическо болшинство - в това се състои рецесията на българската представителна народна власт. И това би следвало да е диалогът, който би трябвало да се води сред партиите и вътре в гражданското общество. Ако този диалог не се води, тогава остава на нивото на неефективността - по-добре е да имаме президентска република, тогава няма да има потребност партиите да се схващат, президентът ще каже, ще имаме една постоянна изпълнителна власт, нямаме да имаме такива рецесии и така нататък Аргументът на успеваемост. В името на кого ще бъде тазитта стартира да измества аргумента на представителността на политическата система - в името на какво ще бъде тази успеваемост, в името на кого ще бъде тя? Ако влезем в хипотезата на една ефикасна президентска република, тя ще подсигурява ли, че още веднъж няма страната да осъществя и да съставлява ползите на 10-те %, за сметка на 90-те %? Няма такава гаранция.
- Провалиха ли се партиите на митинга във всяко отношение, освен в съставянето на кабинет, имам предвид и последните кавги с обвинявания за политическа търговия сред парламентарните групи на Има Такъв Народ и ИБГНИ. Тези разправии дават ли самун на някаква коалиция на статуквото, каквито смешки и закачки имаше по време на дебатите по бюджета?
- Целият този диалог, методът, по който носителите на политическо посланичество поддържат връзка между тях, и това, което в последно време е съвременно да се назовава - суверен, е толкоз безсмислено още веднъж от политическа позиция.
Това даже не е и сапунен сериал! Това са някакви хора, които се наскърбяват между тях , търсят си недостатъци, приказват си между тях, все едно те са там не по силата на това, че са политически представители и че са определени, и би трябвало да пазят политически интерес. Те приказват на себе си, те не приказват на жителите. И това е трагично предвид на тежката рецесия на доверие в политическите партии. Толкова ли е ниско политическото равнище на сегашния политически хайлайф, че да не си дава сметка, че методът, по който поддържа връзка, приказва и мисли, е тотално сгрешен и несъответстващ от позиция на общата ни цел като общество?!
Борисов толкоз смъкна равнището на обществения диалог, толкоз внезапно и стабилно го смъкна, че сега всеки си показва, че може да приказва каквото си желае обществено. И резултатът е забележим - ще го забележим и на идващите избори, на които евентуално все по-малко хора ще гласоподават, все по-малко ще се интересуват от това, което вършат тези в Народното събрание. И не тъй като болшинството хора не се интересуват от политика. Не тъй като не са провокирани от това, което се случва - не, те се интересуват, само че просто техните представители не се интересуват от тях.
- Как ще приключи дуелът сред партиите на статуквото и партиите на митинга?
- В момента сме в обстановка, в която остарялото умира, а новото още не е основано. Неслучайно самоидентификацията върви по линията старо-ново, статукво-промяна.
А този първи цикъл от този огромен конфликт сред остарялото и новото беше несполучлив по силата на това, че новото не беше толкоз ново, а остарялото е към момента задоволително мощно. Старото, това са старите политически и стопански елити. В момента, в който новото, тези обществени пластове и съсловия, които носят концепцията за смяна и за развиване в обществото, намерят и основат своето политическо посланичество, тогава към този момент ще отлепим от този цикъл. В момента към момента се въртим в обстановка, в която старите елити, виждайки, че контролът върху страната им се изплъзва, вършат всичко допустимо да запазят своята позиция. Но това няма да продължи постоянно.
Този спор сред консервирането на положението " но по този начин ни е добре " и желанието да живеем по-добре, може да се изроди в грозни политически форми, само че може да придобие и красиви демократични очертания. Зависи от обществото. В момента за пръв път от началото на Прехода българското общество може да прояви свободна воля по силата на доста условия и може би ще бъдем оставени за малко, като общество, сами да решим накъде ще тръгнем.
Политологът е уверен, че сега ставаме очевидци на първия огромен конфликт от началото на Прехода сред остарялото и новото, само че той е претърпял неуспех, тъй като новото се оказа незадоволително ново, а остарялото към момента е задоволително мощно. Кризата на посланичество в парламентарната ни народна власт пък се дължи на обстоятелството, че икономическото болшинство в страната продължава да е непредставено, до момента в който икономическото малцинство има свръхпредставителство.
- Отношенията БСП-Радев в сянката на възможната нова партия на служебните министри от кабинета на президента накъде еволюират? От управлението на партията го попитаха дали стои зад сходен политически план.
- Въпросите, които Българска социалистическа партия задава обществено на президента Радев, в една естествена обстановка би трябвало да могат да бъдат заложени и не обществено, а персонално - евентуално в един диалог сред Нинова и Радев, той ще отговори на сходен въпрос. Ако Нинова обаче се интересува от позицията на президента.
Публичното задаване на сходен въпрос търси някакъв обществен резултат. Това е несъмнено. Това не е просто търсене на информация, а търсене на някакъв обществен резултат. И въпросът е какъв резултат търси Българска социалистическа партия от този вид връзки - дали това е функционалност на някаква дълготрайна стратегическа, политическа линия на партията, обвързвана с някакви политически позиции на президента, или е част от някакъв персонален спор сред Нинова и Радев.
Проблемът на Българска социалистическа партия от " ерата Нинова " е, че от политическа мощ, която би трябвало да пази избрани обществени ползи, организацията се трансформира в инструмент, който осъществя персоналните упоритости и показа, в случай че щете персоналните, познавателни и прочувствени дефицити на председателката Нинова. И това е наклонност в Българска социалистическа партия на Нинова - не приказва партията, а приказва Нинова.
- Все отново, има ли ревнивост в управлението на Българска социалистическа партия по отношение на Радев поради възможния нов план?
- Ревност и да има, това не е разбиране от регистъра на политическото. Ревност може да има на персонално ниво. Ако става въпрос за политически диалог, тогава той би трябвало да се състои по доста по-различен метод - за бъдещето на България, за левицата и каквото щете, друго, само че въпроси от рода на " ти криеш ли нещо, но за какво не казваш, я, кажи, тия нещо кроят ли " - този вид диалози са надалеч от смисления политически диалог. И това е методът, по който беседва с публиката социалистическата партия по времето на Нинова.
Това е наклонност, това е една организация, която вместо да приказва политически на един голям брой, забележете, непредставени хора, негласуващи хора, които имат потребност от една лява, смислена, социалдемократическа политическа опция, това е една организация, която се занимава с размислите и пристрастеностите на своя ръководител. И те, резултатите, електоралните и политическите резултати на Българска социалистическа партия, са показателни за успеваемостта на сходен вид връзка и говорене.
Страхил Делийски
Снимка: Facebook
- Накъде ще избие напрежението сред президента и управлението на Българска социалистическа партия тъкмо пред избори? И дали социалистите не са заклещени в менгеме - от една страна те поддържаха Радев, недоволстват, че той един тип, акушира на нова групировка, която явно не е лява, обаче пък левият електорат си го харесва?
- Така е. Като президент, той може да прави каквото си желае. Това е отвън контрола както на партията, която го е издигнала за първи мандат, по този начин и на тези, за които са дали своят вот. В последна сметка след няколко месеца има президентски избори и това, което президентът е правил или не е правил, ще бъде оценено или осъдено, респективно. За мен огромният проблем е, че методът, по който се описват взаимоотношенията и се разясняват, и се мисли за връзките сред социалистическата партия на Нинова и президента като институция, не е на нивото на упованията на голяма маса от хора.
Това не са политически връзки. Това са някакви други персонални връзки, Вие казахте - ревнивост, злоба, това не са политически понятия и това е трагичният недостиг в връзката на Нинова и Българска социалистическа партия. Защото оттова идват офанзивите по-скоро и сигналите, че има нещо неправилно във взаимоотношенията с президента. Защото имаме една партия и един президент - това са два разнообразни вида институции, които би следвало да си споделят като политически институции. Това е диалог, иницииран и предопределен за Нинова и хората към нея, това не е диалог за възможните, сегашни и бъдещи гласоподаватели на левицата като цяло.
- Очаквате ли някакъв неочакван ход, да вземем за пример, Българска социалистическа партия да издигне различен претендент?
- С Нинова отпред Българска социалистическа партия може да прави всевъзможни ходове, които в големия брой от случаите се оказват крушение. Така че, всичко може да се чака, зависи по какъв начин Нинова разчита обстановката от позиция на личните си пристрастености и показа. Тя от дълго време е посочила, че не чете политическата обстановка политически, а я чете персонално. Нещо, което е доста особено за господин Борисов и тя като че ли не може да излезе от тази сянка. Поведението й като водач до момента бе образувано от това да наподобява на Борисов. Сега към този момент той не е на власт, само че тя продължава да се държи по този метод. Тази настройка към политиката е доста Борисовска - при него всичко е персонално. Нещо сходно се случи и при Нинова с времето.
- Смятате ли, че с възможна нова партия от служебни министри Румен Радев прави това " минимум придвижване против Българска социалистическа партия ", което няма да му бъде простено, както го закле Илияна Йотова при издигането му за претендент на социалистическата партия? Виждате ли спор в това, а и в нейната обстановка - вицепрезидент в двойка, поела към втори мандат, само че и задоволително ярка фигура от Българска социалистическа партия, без значение че е със замразено участие?
- Аз не мога да кажа, че Радев по някакъв метод е маргинализирал или е направил нещо против ползите на Българска социалистическа партия. Не виждам такова деяние, първо. Второ, Българска социалистическа партия към този момент не е подобен политически фактор, изключително с това управление, който да има ресурса, инструментариума, силата и самочувствието да постанова на президента някакви неща като дневен ред и политики. Защо да се преценява президентът с една партия, която към този момент е на път да доближи 10% електорална поддръжка?
- Него го интересува по-широка поддръжка, в последна сметка.
- Именно, и в случай че Българска социалистическа партия не бяха стигнали до това положение на маргинализация в обществото, евентуално и Радев щеше да се държи по различен метод, в това съм уверен. Но в този момент той търси да отвори по-голяма външна страна, да събере друг вид поддръжка - ценностна, идеологическа и политическа. И това е разбираемо. Ако Българска социалистическа партия бяха мощна и огромна партия, той нямаше да го направи. Нямаше да има потребност да търси такива необятни, периферни, електорални групи. Но просто Българска социалистическа партия е в това положение. Когато си слаб политически, нямаш право да имаш кой знае какви огромни искания.
- А дали и това не го е стимулирало, в случай че предположим, че той стои зад план на служебните министри - търсенето на някакъв индивид, който да се употребява с по-голяма поддръжка?
- Вижте, толкоз е тежко положението на българската представителна народна власт, по доста аргументи. Това е основен въпрос за протичащото се в българския политически развой. Толкова тежко деформирано е политическото посланичество. Толкова ниско е доверието към съществуващите, настоящите политически субекти, че е обикновено да се търсят разнообразни форми на готовност към нови фигури, нови планове, нови стратегии. Това е доста обикновено и е естествено и здравословно в подтекста на една представителна народна власт.
Един въпрос е дали на президента му е работа да се занимава с такова нещо, тук няма еднопосочен отговор, той не може да застане отпред на партия, само че като президент може да взе участие в основаването на готовност и да повдигне легитимността на политическата система - това е несъмнено.
Другият въпрос е дали тъкмо този вид политически план, за който доста се приказва в последно време към двамата министри, е това, от което има потребност това голямо болшинство непредставени български жители. Това към този момент е и въпрос на усет, само че освен. Тук в действителност диалогът не трябва да се затваря в това " но аз съм ти сърдит, аз съм ти афектиран, ти за какво правиш по този начин " - диалогът би трябвало да бъде подложен на ясна политическа основа. От какво има потребност българското общество, по какъв начин другите институции могат, какъв вид взаимоотношения би трябвало да има сред партиите и институциите, като президентската, да вземем за пример, с цел да могат да се решат огромните проблеми пред българското обществото.
- Казвате, че е на доста ниско равнище парламентарната ни народна власт, това всички го виждаме, само че това води ли към по-силно предпочитание на хората към президентска република?
- Зависи от дискурса, посредством който се споделя тази рецесия на представителството. Да, има рецесия на представителството, само че имаме свръхпредставителство на ползите на едно икономическо малцинство, освен това в границите на това икономическо малцинство рецесия на представителството няма. Напротив, те са мощно показани в Народното събрание.
Не е показано голямото икономическо болшинство - в това се състои рецесията на българската представителна народна власт. И това би следвало да е диалогът, който би трябвало да се води сред партиите и вътре в гражданското общество. Ако този диалог не се води, тогава остава на нивото на неефективността - по-добре е да имаме президентска република, тогава няма да има потребност партиите да се схващат, президентът ще каже, ще имаме една постоянна изпълнителна власт, нямаме да имаме такива рецесии и така нататък Аргументът на успеваемост. В името на кого ще бъде тазитта стартира да измества аргумента на представителността на политическата система - в името на какво ще бъде тази успеваемост, в името на кого ще бъде тя? Ако влезем в хипотезата на една ефикасна президентска република, тя ще подсигурява ли, че още веднъж няма страната да осъществя и да съставлява ползите на 10-те %, за сметка на 90-те %? Няма такава гаранция.
- Провалиха ли се партиите на митинга във всяко отношение, освен в съставянето на кабинет, имам предвид и последните кавги с обвинявания за политическа търговия сред парламентарните групи на Има Такъв Народ и ИБГНИ. Тези разправии дават ли самун на някаква коалиция на статуквото, каквито смешки и закачки имаше по време на дебатите по бюджета?
- Целият този диалог, методът, по който носителите на политическо посланичество поддържат връзка между тях, и това, което в последно време е съвременно да се назовава - суверен, е толкоз безсмислено още веднъж от политическа позиция.
Това даже не е и сапунен сериал! Това са някакви хора, които се наскърбяват между тях , търсят си недостатъци, приказват си между тях, все едно те са там не по силата на това, че са политически представители и че са определени, и би трябвало да пазят политически интерес. Те приказват на себе си, те не приказват на жителите. И това е трагично предвид на тежката рецесия на доверие в политическите партии. Толкова ли е ниско политическото равнище на сегашния политически хайлайф, че да не си дава сметка, че методът, по който поддържа връзка, приказва и мисли, е тотално сгрешен и несъответстващ от позиция на общата ни цел като общество?!
Борисов толкоз смъкна равнището на обществения диалог, толкоз внезапно и стабилно го смъкна, че сега всеки си показва, че може да приказва каквото си желае обществено. И резултатът е забележим - ще го забележим и на идващите избори, на които евентуално все по-малко хора ще гласоподават, все по-малко ще се интересуват от това, което вършат тези в Народното събрание. И не тъй като болшинството хора не се интересуват от политика. Не тъй като не са провокирани от това, което се случва - не, те се интересуват, само че просто техните представители не се интересуват от тях.
- Как ще приключи дуелът сред партиите на статуквото и партиите на митинга?
- В момента сме в обстановка, в която остарялото умира, а новото още не е основано. Неслучайно самоидентификацията върви по линията старо-ново, статукво-промяна.
А този първи цикъл от този огромен конфликт сред остарялото и новото беше несполучлив по силата на това, че новото не беше толкоз ново, а остарялото е към момента задоволително мощно. Старото, това са старите политически и стопански елити. В момента, в който новото, тези обществени пластове и съсловия, които носят концепцията за смяна и за развиване в обществото, намерят и основат своето политическо посланичество, тогава към този момент ще отлепим от този цикъл. В момента към момента се въртим в обстановка, в която старите елити, виждайки, че контролът върху страната им се изплъзва, вършат всичко допустимо да запазят своята позиция. Но това няма да продължи постоянно.
Този спор сред консервирането на положението " но по този начин ни е добре " и желанието да живеем по-добре, може да се изроди в грозни политически форми, само че може да придобие и красиви демократични очертания. Зависи от обществото. В момента за пръв път от началото на Прехода българското общество може да прояви свободна воля по силата на доста условия и може би ще бъдем оставени за малко, като общество, сами да решим накъде ще тръгнем.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ