Кога ще усетим ефекта от по-високите лихви? Стоян Панчев пред Стандарт
* Рецесията първо ще удари Германия, по-късно ще се усети и в България * Намираме се в най-голямата инфлационна рецесия от 40 година насам, не е време за внезапни придвижвания, споделя Стоян Панчев в изявление за вестник " Стандарт "
Стоян Панчев е ръководител на Българското либертарианско общество, съосновател на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), учител в СУ " Св. Климент Охридски "
- Господин Панчев, смятате ли, че България ще може да съблюдава периода 1 януари 2024 година за влизане в еврозоната?
-->
- Аз се надявам да не спазим този период, тъй като това ще бъде нездравословно за българската стопанска система. Трябва да отложим влизането в еврозоната. Както го направиха в Румъния - споделиха, че ще прегледат този въпрос през 2029 година, когато най-голямата от 40 година насам инфлационна рецесия в Европа към този момент ще е минала. Тогава ще може да се реши и положението на самата еврозона, и положението на стопанската система дали дава отговор на условията и потребностите за вероятно прекосяване от една валута в друга.
- Какви са причините Ви, че влизането в еврозоната в този момент ще бъде нездравословно за България?
- От анализите, които ние сме правили в Експертния клуб за стопанска система и политика, първият огромен проблем е инфлацията. Страните, които са били във валутен ръб и са влезнали в еврозоната, са с най-високата инфлация в Европейски Съюз. Това са Естония и Литва. При тях инфлацията е над 25%. По същия индикатор България е с 15-16% инфлация, това е хармонизираният показател на потребителските цени. Когато една стопанска система премине от валутен ръб в евро се получава покачване на паричното предложение, което води до покачване на инфлацията. Ако България беше в този момент в еврозоната, инфлацията можеше да е с 10 процентни пункта по-висока - към 27%.
Вторият проблем е обвързван с дълговете
- влизането в еврозоната може доста бързо да вкара България в гръцки сюжет - взимане на голям брой задължения. Това може да ни вкара в обстановка, в която страната в лицето на министерството на финансите не може да пласира държавните скъпи бумаги /ДЦК/ на естествения пазар и се постанова ЕЦБ да изкупува тези ДЦК на вторичния пазар, както става в Италия, да вземем за пример.
- В момента МФ доста мъчно продава ДЦК, а някои анализатори споделят, че в случай че сме в еврозоната, това би било доста по-лесно.
- Вярно е, че сега става по-трудно на МФ - това е на процедура действието на валутния ръб, който принуждава българските политици да се финансират посредством пазара, а не посредством дотация. Да оферират българския дълг непосредствено на пазара, който да оцени тяхната работа - в случай че пазарът реши, че България има добра фискална политика, ще влага с ниски цени. Както се вижда през последните 2-3 година, фискалната политика на България се утежнява и пазарът стартира да желае по-висока рента, по-висока рентабилност от българските ДЦК. Това е здравословно.
Вярно е, че влезем ли в еврозоната, тази здравословна спирачка ще бъде отстранена и в кратковременен интервал от време нашите политици ще могат да вземат доста елементарно дълг. Проблемът е, че ще стигнем до огромна задлъжнялост. И влизаме в гръцкия сюжет - страна, която не би трябвало в естествена обстановка да събере толкоз доста дълг от пазарите, ще бъде субсидирана от еврозоната, ще събере огромно количество дълг и ще се вкара в дългова рецесия. Това е историята и на Гърция, и на Италия, и на Испания. Скоро може да се случи в Белгия и Португалия.
Третият мотив е обвързван с интервала, в което се намираме. Това е в действителност най-голямата инфлационна рецесия в последните 40 година Няма аргументи валутният ръб да бъде заменен тъкмо в този момент. Да смениш паричната си система в най-голямата рецесия е освен безразсъдно. Това е голяма неточност. Все едно да боядисваш по време на пожар. Затова е рационално, без значение какво човек мисли за еврото, този развой да се забави. Да прочетем анализите, да изчакаме рецесията да отмине. Да забележим какво е положението в България и в самата еврозона. И тогава към този момент да решим обикновено - не да бързаме и да се препъваме с някакви на процедура политически решения.
- Много се приказва за това по какъв начин ще повлияе еврото върху финансите на хората. Какво ще се случи с лихвите по заемите, в случай че влезем в еврозоната?
- Моите упования са най-малко в средносрочен проект лихвите да порастват без значение дали сме в или отвън еврозоната. Това няма значение. Лихвите към този момент започнаха да порастват и ще продължат да порастват. Въпросът е до каква степен и това, без значение дали сме в или отвън еврозоната, ще зависи от ЕЦБ. Голяма смяна по този въпрос няма да има. Възможно е по държавния дълг в действителност да са по-ниски лихвите. Дори и да са по-ниски в частния бранш, казусът е като при държавния дълг - основават се балони. Голяма част от проблемите на цялата международна стопанска система сега произтичат от
прекомерно ниските лихви, които са основали балони в пазарите, недвижимите парцели, държавния дълг
На целия свят му следва понижаване на дълговите равнища - пръсване или най-малко изпускане на тези балони.
- След следващото удвояване на главния лихвен %, което направи ЕЦБ предходната седмица, по кое време ще се случи повишение на лихвите и у нас, за което ни предизвестяват?
- Според теорията, от момента, в който стартират да се подвигат лихвените проценти до възможното настъпване на резултатите от тях може да минат сред 12 и 18 месеца. Очаква се, че може би към края на 2023 година Европа ще влезе в криза и ние може би малко по-бавно от останалата част на Европа ще я последваме. ЕЦБ стартира да подвига лихвите през юли, т.е. най-вероятно през юли следващата година ще стартираме да виждаме непосредствено резултата в стопанската система.
Макар че към този момент има изпреварващи индикатори - да вземем за пример настроението на участниците на пазара - т. нар сантимент на мениджърите и поръчките за разнообразни типове бизнеси - тези индикатори сочат криза. Даже размерът на тези изпреварващи показатели е като при рецесията от 2008 година - толкоз огромен е спадът. Ние може да чакаме някаква по-сериозна криза, само че след година, година и половина.
- Имаше прогнози, че криза ще стартира още в края на 2022 година
- Имаше и такива прогнози. Това може да се случи в Германия, да вземем за пример. Докато стигне до нашата стопанска система, ще има известно закъснение, тъй като сме в периферията на Европа. Първото място, което към този момент е ударено и от войната, ще бъде немската стопанска система. Когато тя стартира съществено да се забавя, тогава ще забележим резултата върху България. Данните за първото полугодие на тази година демонстрират взе още растяща стопанска система. Не виждаме в Брутният вътрешен продукт криза, виждаме закъснение единствено в изпреварващите индикатори.
- Колко дълго ще продължи тази криза?
- Това зависи още веднъж от държанието на централните банки. Ако те реагират с разпределяне на паричната политика, могат релативно бързо да извърнат тренда. Но това ще върне инфлацията. Трябва да се вземе политическо решение - кое боли повече - рецесията или инфлацията. Ако рецесията е прекомерно дълбока и стартира прекалено много да влияе на безработицата, тогава чакам, че ще има разпределяне на паричната политика, което ще върне инфлацията, само че ще дръпне нагоре и стопанската система. Ако не е чак толкоз тежка рецесията, тя може да продължи и по-дълго.
- Това ли е единственият метод за лекуване на инфлацията - посредством смачкване на стопанската система?
- Да, това е пътят. Заради това, което беше забравено през 2020 година -
централните банки не би трябвало да разрешат на инфлацията да мине 5%
Самите централни банки позволиха неточности като изляха толкоз доста пари в системата, а по-късно закъсняха с реакцията. През цялата 2021 година и при започване на 22 година ЕЦБ споделяше, че инфлацията е краткотрайна, ще изчезне. Аз говорех за проблем с инфлацията от началото на 2021 година, други анализатори предупреждаваха още от лятото на 2020 година, че това ще е проблем. Но още веднъж има политически императив, който се оказа по-голям от икономическия.
- В момента вървят тежки политически разногласия какво да се прави с бюджета - да се удължи ли действието му, както предлага служебният кабинет, или да се внесе нов законопроект. Какво е Вашето експертно мнение?
- Това, което предлага служебният кабинет, е най-разумното в тази обстановка. Защото какъвто и да е бюджет, който се разграничава от миналогодишния, да предложат, ще би трябвало да дават отговор за политиките в него. Т.е. един неизбран кабинет ще предлага политики, което не е верният метод. Затова те оферират същия бюджет, като към този момент депутатите могат в бюджетна комисия и в зала да го трансформират както желаят.
Проблем е, че може всеки да стартира да предлага, ще се получи някакъв гювеч и в последна сметка може да няма държавно управление, което да дава отговор за взетите решения. Не съм сигурен, че това може да бъде избегнато. Стимул на всички партии е да се пробват да уголемяват заплащанията през бюджета, което явно е известно по време на избори. Това пък уголемява бюджетния недостиг и основава спомагателни проблеми във към този момент проблематични системи, каквато е пенсионната. Как ще бъдат оправени - нямам отговор на този въпрос.
Според изчисленията на министерството на финансите, до 2026 година ще имаме удвояване на размера на първия дирек на ДОО и като процентно съответствие от Брутният вътрешен продукт, и като безспорна стойност. През последните десетина години дефицитът в пенсионната система е сред 40 и 60%, ще стигне още веднъж 60%. Ако тази система беше частна - на процедура е банкрутирала. Тъй като имаме доходи в бюджета от налози, може да бъде запълвана тази дупка. Но това
не е здравословно функционираща система
Никой политик, изключително такива, които чакат избори след три месеца, няма да се заеме да го взема решение този проблем.
- Как ще се реши въпреки всичко - да чакаме ли по-високи налози?
- Ако продължи да действа валутният ръб, пазарът ще дисциплинира политиците. Ако влезем в еврозоната, политиците внезапно ще получат малко безвъзмездни пари и ще влошат в допълнение този проблем. Ще им се развържат ръцете и ще видите харчене, каквото не сме виждали в България след 1997 година Това ще направи системите по-задлъжнели. И ще се окаже, че някакви други държавни управления, примерно след 5 година, би трябвало да се оправят с доста по-тежка обстановка.
Стоян Панчев е ръководител на Българското либертарианско общество, съосновател на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), учител в СУ " Св. Климент Охридски "
- Господин Панчев, смятате ли, че България ще може да съблюдава периода 1 януари 2024 година за влизане в еврозоната?
-->
- Аз се надявам да не спазим този период, тъй като това ще бъде нездравословно за българската стопанска система. Трябва да отложим влизането в еврозоната. Както го направиха в Румъния - споделиха, че ще прегледат този въпрос през 2029 година, когато най-голямата от 40 година насам инфлационна рецесия в Европа към този момент ще е минала. Тогава ще може да се реши и положението на самата еврозона, и положението на стопанската система дали дава отговор на условията и потребностите за вероятно прекосяване от една валута в друга.
- Какви са причините Ви, че влизането в еврозоната в този момент ще бъде нездравословно за България?
- От анализите, които ние сме правили в Експертния клуб за стопанска система и политика, първият огромен проблем е инфлацията. Страните, които са били във валутен ръб и са влезнали в еврозоната, са с най-високата инфлация в Европейски Съюз. Това са Естония и Литва. При тях инфлацията е над 25%. По същия индикатор България е с 15-16% инфлация, това е хармонизираният показател на потребителските цени. Когато една стопанска система премине от валутен ръб в евро се получава покачване на паричното предложение, което води до покачване на инфлацията. Ако България беше в този момент в еврозоната, инфлацията можеше да е с 10 процентни пункта по-висока - към 27%.
Вторият проблем е обвързван с дълговете
- влизането в еврозоната може доста бързо да вкара България в гръцки сюжет - взимане на голям брой задължения. Това може да ни вкара в обстановка, в която страната в лицето на министерството на финансите не може да пласира държавните скъпи бумаги /ДЦК/ на естествения пазар и се постанова ЕЦБ да изкупува тези ДЦК на вторичния пазар, както става в Италия, да вземем за пример.
- В момента МФ доста мъчно продава ДЦК, а някои анализатори споделят, че в случай че сме в еврозоната, това би било доста по-лесно.
- Вярно е, че сега става по-трудно на МФ - това е на процедура действието на валутния ръб, който принуждава българските политици да се финансират посредством пазара, а не посредством дотация. Да оферират българския дълг непосредствено на пазара, който да оцени тяхната работа - в случай че пазарът реши, че България има добра фискална политика, ще влага с ниски цени. Както се вижда през последните 2-3 година, фискалната политика на България се утежнява и пазарът стартира да желае по-висока рента, по-висока рентабилност от българските ДЦК. Това е здравословно.
Вярно е, че влезем ли в еврозоната, тази здравословна спирачка ще бъде отстранена и в кратковременен интервал от време нашите политици ще могат да вземат доста елементарно дълг. Проблемът е, че ще стигнем до огромна задлъжнялост. И влизаме в гръцкия сюжет - страна, която не би трябвало в естествена обстановка да събере толкоз доста дълг от пазарите, ще бъде субсидирана от еврозоната, ще събере огромно количество дълг и ще се вкара в дългова рецесия. Това е историята и на Гърция, и на Италия, и на Испания. Скоро може да се случи в Белгия и Португалия.
Третият мотив е обвързван с интервала, в което се намираме. Това е в действителност най-голямата инфлационна рецесия в последните 40 година Няма аргументи валутният ръб да бъде заменен тъкмо в този момент. Да смениш паричната си система в най-голямата рецесия е освен безразсъдно. Това е голяма неточност. Все едно да боядисваш по време на пожар. Затова е рационално, без значение какво човек мисли за еврото, този развой да се забави. Да прочетем анализите, да изчакаме рецесията да отмине. Да забележим какво е положението в България и в самата еврозона. И тогава към този момент да решим обикновено - не да бързаме и да се препъваме с някакви на процедура политически решения.
- Много се приказва за това по какъв начин ще повлияе еврото върху финансите на хората. Какво ще се случи с лихвите по заемите, в случай че влезем в еврозоната?
- Моите упования са най-малко в средносрочен проект лихвите да порастват без значение дали сме в или отвън еврозоната. Това няма значение. Лихвите към този момент започнаха да порастват и ще продължат да порастват. Въпросът е до каква степен и това, без значение дали сме в или отвън еврозоната, ще зависи от ЕЦБ. Голяма смяна по този въпрос няма да има. Възможно е по държавния дълг в действителност да са по-ниски лихвите. Дори и да са по-ниски в частния бранш, казусът е като при държавния дълг - основават се балони. Голяма част от проблемите на цялата международна стопанска система сега произтичат от
прекомерно ниските лихви, които са основали балони в пазарите, недвижимите парцели, държавния дълг
На целия свят му следва понижаване на дълговите равнища - пръсване или най-малко изпускане на тези балони.
- След следващото удвояване на главния лихвен %, което направи ЕЦБ предходната седмица, по кое време ще се случи повишение на лихвите и у нас, за което ни предизвестяват?
- Според теорията, от момента, в който стартират да се подвигат лихвените проценти до възможното настъпване на резултатите от тях може да минат сред 12 и 18 месеца. Очаква се, че може би към края на 2023 година Европа ще влезе в криза и ние може би малко по-бавно от останалата част на Европа ще я последваме. ЕЦБ стартира да подвига лихвите през юли, т.е. най-вероятно през юли следващата година ще стартираме да виждаме непосредствено резултата в стопанската система.
Макар че към този момент има изпреварващи индикатори - да вземем за пример настроението на участниците на пазара - т. нар сантимент на мениджърите и поръчките за разнообразни типове бизнеси - тези индикатори сочат криза. Даже размерът на тези изпреварващи показатели е като при рецесията от 2008 година - толкоз огромен е спадът. Ние може да чакаме някаква по-сериозна криза, само че след година, година и половина.
- Имаше прогнози, че криза ще стартира още в края на 2022 година
- Имаше и такива прогнози. Това може да се случи в Германия, да вземем за пример. Докато стигне до нашата стопанска система, ще има известно закъснение, тъй като сме в периферията на Европа. Първото място, което към този момент е ударено и от войната, ще бъде немската стопанска система. Когато тя стартира съществено да се забавя, тогава ще забележим резултата върху България. Данните за първото полугодие на тази година демонстрират взе още растяща стопанска система. Не виждаме в Брутният вътрешен продукт криза, виждаме закъснение единствено в изпреварващите индикатори.
- Колко дълго ще продължи тази криза?
- Това зависи още веднъж от държанието на централните банки. Ако те реагират с разпределяне на паричната политика, могат релативно бързо да извърнат тренда. Но това ще върне инфлацията. Трябва да се вземе политическо решение - кое боли повече - рецесията или инфлацията. Ако рецесията е прекомерно дълбока и стартира прекалено много да влияе на безработицата, тогава чакам, че ще има разпределяне на паричната политика, което ще върне инфлацията, само че ще дръпне нагоре и стопанската система. Ако не е чак толкоз тежка рецесията, тя може да продължи и по-дълго.
- Това ли е единственият метод за лекуване на инфлацията - посредством смачкване на стопанската система?
- Да, това е пътят. Заради това, което беше забравено през 2020 година -
централните банки не би трябвало да разрешат на инфлацията да мине 5%
Самите централни банки позволиха неточности като изляха толкоз доста пари в системата, а по-късно закъсняха с реакцията. През цялата 2021 година и при започване на 22 година ЕЦБ споделяше, че инфлацията е краткотрайна, ще изчезне. Аз говорех за проблем с инфлацията от началото на 2021 година, други анализатори предупреждаваха още от лятото на 2020 година, че това ще е проблем. Но още веднъж има политически императив, който се оказа по-голям от икономическия.
- В момента вървят тежки политически разногласия какво да се прави с бюджета - да се удължи ли действието му, както предлага служебният кабинет, или да се внесе нов законопроект. Какво е Вашето експертно мнение?
- Това, което предлага служебният кабинет, е най-разумното в тази обстановка. Защото какъвто и да е бюджет, който се разграничава от миналогодишния, да предложат, ще би трябвало да дават отговор за политиките в него. Т.е. един неизбран кабинет ще предлага политики, което не е верният метод. Затова те оферират същия бюджет, като към този момент депутатите могат в бюджетна комисия и в зала да го трансформират както желаят.
Проблем е, че може всеки да стартира да предлага, ще се получи някакъв гювеч и в последна сметка може да няма държавно управление, което да дава отговор за взетите решения. Не съм сигурен, че това може да бъде избегнато. Стимул на всички партии е да се пробват да уголемяват заплащанията през бюджета, което явно е известно по време на избори. Това пък уголемява бюджетния недостиг и основава спомагателни проблеми във към този момент проблематични системи, каквато е пенсионната. Как ще бъдат оправени - нямам отговор на този въпрос.
Според изчисленията на министерството на финансите, до 2026 година ще имаме удвояване на размера на първия дирек на ДОО и като процентно съответствие от Брутният вътрешен продукт, и като безспорна стойност. През последните десетина години дефицитът в пенсионната система е сред 40 и 60%, ще стигне още веднъж 60%. Ако тази система беше частна - на процедура е банкрутирала. Тъй като имаме доходи в бюджета от налози, може да бъде запълвана тази дупка. Но това
не е здравословно функционираща система
Никой политик, изключително такива, които чакат избори след три месеца, няма да се заеме да го взема решение този проблем.
- Как ще се реши въпреки всичко - да чакаме ли по-високи налози?
- Ако продължи да действа валутният ръб, пазарът ще дисциплинира политиците. Ако влезем в еврозоната, политиците внезапно ще получат малко безвъзмездни пари и ще влошат в допълнение този проблем. Ще им се развържат ръцете и ще видите харчене, каквото не сме виждали в България след 1997 година Това ще направи системите по-задлъжнели. И ще се окаже, че някакви други държавни управления, примерно след 5 година, би трябвало да се оправят с доста по-тежка обстановка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ