Путин превърна войната в руска рулетка
Решението на Москва за готовност подвигна риска от директна борба Русия- Запада Китай мълчи за Украйна, само че предизвести Кремъл за Централна Азия
Руският президент Владимир Путин разгласи частична готовност и заплаши да употребява всички вероятни съвременни съветски оръжия в отговор на хипотетичното западно нуклеарно изнудване.
„ Когато териториалната целокупност на нашата страна е застрашена, ние ще използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да защитим Русия и нашия народ – това не е блъф “, разгласи той от телевизионния екран.
-->
Тази последна към този момент ескалация на спора в и към Украйна следва оповестяването на 20 септември на референдуми в териториите, които Русия сега окупира в Украйна. Това е и най-новият хазартен ход на съветския водач, който търси избавителен излаз от все по-ужасната за него и родината му обстановка в Украйна.
В телевизионно послание в 9 сутринта московско време на 21 септември Путин се обърна към съветския народ, настоявайки, че частичната военна готовност на нейните 2 милиона резервисти е в името на отбраната на Русия и нейните територии. Той сподели, че Западът не желае мир в Украйна и добави, че Вашингтон, Лондон и Брюксел притискат Киев „ да трансферира военните дейности на наша територия “ за „ цялостно плячкосване на страната ни “.
Вече изпитана тактичност
Планът на Русия да анексира територия в източната част на Украйна посредством „ референдуми “ следва открита скица, само че също по този начин съставлява нов кръг от ескалация във война, която не върви по волята на Путин през по-голямата част от последните седем месеца.
През март 2014 година Путин анексира Крим след небрежно проведен референдум там, откакто Русия окупира полуострова. А през февруари 2022 година – дни преди да изпрати съветската войска в Украйна – той призна независимостта на така наречен Донецка и Луганска национални републики, като разположи „ мироопазващи сили “ на тези територии, окупирани от Русия и локалните му хора от 2014 година. Странното е, че Путин не даде късмет на тези територии да се развиват, а ги употребява през последните 8 години като плацдарми за своята противозаконна война против Украйна.
В резултат на тази експанзия Русия завладя към 20% от територията на Украйна – най-вече на изток. През последните няколко седмици Москва още веднъж загуби някои от тези региони, само че към момента управлява към 90 000 кв. км, най-вече в региона на Донбас и в югоизточната част на Украйна. Установените де факто от Кремъл самостоятелни републики, обхващащи огромни елементи от Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска области, в този момент „ молят “ Москва да организира референдуми за присъединението им към Руската федерация.
По предварителни проекти референдумите би трябвало да бъдат проведени сред 23 и 27 септември и се чака съветският парламент бързо да ратифицира всяко решение за анексиране, а Путин да го подпише и да влезе в действие малко по-късно. Подобен развой се случи в Крим през 2014 година.
Рискът този път е по-голям
През 2014 година Украйна не поведе своя борба за Крим и нейната антитерористична интервенция бързо спря, откакто Русия насочи войски и запаси в Донбас, с цел да поддържа своите локални представители там. След осем месеца тежки борби резултатът беше последната порция от злощастните мирни съглашения от Минск през февруари 2015 година, които сътвориха несигурно преустановяване на огъня за седем години, съпроводено от един изпразнен от наличие развой на разговор, който не съумя да докара до споразумяване на спора.
Сега няма изгледи Киев и Западът да одобряват сходна договорка, която просто печели време на Москва да се прегрупира и да възнамерява идващия си ход. Украински и западни водачи към този момент споделиха това, в това число френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц. Подкрепи ги и американският президент Джо Байдън, който напълно целеустремено и някак оракулски напоследък предизвестява Путин даже да не помисля за потребление на нуклеарно оръжие.
Но това надали ще спре Русия. Путин се нуждае от „ опрощение “ не толкоз или най-малко освен, с цел да ескалира спора в Украйна, а и с цел да заздрави позициите си в самата Русия. Включването на украинска територия в състава на Русия, от съветска позиция, би трансформирало украинските военни интервенции за освобождение на тези области от съветска окупация в акт на експанзия против Русия. Това ще даде предлог на Путин да призове за обща готовност и евентуално даже да разгласи военно състояние в Русия.
Но оповестяването на референдумите и всичко, което те носят със себе си, също по този начин съставлява директно предизвикателство към Запада. То е това, което ще даде храброст на политиците в НАТО и Европейски Съюз да продължат да поддържат Украйна. Тя пък ще бъде оповестена от Русия за агресор, а това доста би нараснало риска от директна борба сред Русия и Запада. И още веднъж би нараснало заплахата Москва да прибегне до нуклеарни оръжия, евентуално единствено тактически.
Има ли значение какво мисли Китай?
Безспорно. Мастити кореспонденти напомнят по какъв начин Владимир Путин стартира военната си случка на 24 февруари в Украйна единствено дни откакто бе разговарял с китайския водач Си Цзинпин по време на Олимпиадата. Но в случай че тогава Путин е имал карт бланш от Си, този път надали нещата стоят тъкмо така…
Владимир Путин се срещна с президента Си Цзинпин на 15 септември в границите на годишната среща на върха на Шанхайската организация за съдействие в Самарканд, Узбекистан. Точно преди този момент Си пък беше посетил Казахстан и изразил ясната си поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на тази страна, към която Москва има своите домогвания. Това беше явен сигнал към Путин да пази ръцете си от Централна Азия. След срещата на двамата в Самарканд на Путин се наложи да признае, колкото и насилствено да бе това, че Китай има опасения по отношение на „ специфичната военна интервенция “ на Русия в Украйна.
Липсата на сходно обръщение за Украйна, където Китай продължава да заобикаля да се изрича ясно против експанзията на Русия, може да е основало усещане в Москва, че желанието на Пекин за непоклатимост, което Си Дзинпин изрази в Самарканд, е главно за бърз завършек на войната, а не безусловно за метода да бъде реализиран този край.
Мисълта, че Китай изтласква Русия не просто от Централна Азия, само че в действителност към по-агресивна позиция по западните си граници, е още едно от неверните тълкувания на Китай от страна на Кремъл. Но това е доста рисково, като се има поради, че Русия има „ незавършена работа “ и на други места към себе си – в проруския разколнически район на Приднестровието в Молдова, признаването през 2008 година на независимостта на двата разколнически района на Грузия Абхазия и Южна Осетия.
Има ли край за Путин?
Предвид ходовете на Путин, освен от тази година, само че и от последните 8 след анексирането на Крим, въпросът, който поражда от всичко това, е до каква степен може и ще стигне Путин? Досега той изигра много козове и към момента не печели. Енергийното изнудване против Запада не разруши единния фронт на членовете на НАТО и Европейски Съюз, както и на техните съдружници. Не се поддават на ухажване големи стопански системи като китай и Индия.
Поддръжниците на Путин са малко и са като във кино лентата за мръсната дузина – като Иран, Сирия, Северна Корея, Мианмар и други маргинали. Китай може да купува съветски нефт и газ, само че към момента не е застанал намерено на страната на Путин във връзка с Украйна. Малко е евентуално да го направи, изключително в случай че се обрисува спомагателна ескалация вследствие на плануваните референдуми в окупираните територии.
И най-много, което е най-досадно за самия Путин, е, че той не печели на място в Украйна. Последният му обезверен опит да увеличи залозите е най-ясният сигнал за това до момента – само че също по този начин и индикация какъв брой по-опасна може да стане тази към този момент пагубна обстановка.
След като остана без козове, с които военно да печели войната и разгласи, че стопира с блъфовете, на геополитическата маса стартира да се разиграва най- рисковата игра. Руската рулетка. А при нея, както знаем, руснаците разчитат не на логичност, не на шанс, а единствено на ориста. Което за света звучи кошмарно.
Руският президент Владимир Путин разгласи частична готовност и заплаши да употребява всички вероятни съвременни съветски оръжия в отговор на хипотетичното западно нуклеарно изнудване.
„ Когато териториалната целокупност на нашата страна е застрашена, ние ще използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да защитим Русия и нашия народ – това не е блъф “, разгласи той от телевизионния екран.
-->
Тази последна към този момент ескалация на спора в и към Украйна следва оповестяването на 20 септември на референдуми в териториите, които Русия сега окупира в Украйна. Това е и най-новият хазартен ход на съветския водач, който търси избавителен излаз от все по-ужасната за него и родината му обстановка в Украйна.
В телевизионно послание в 9 сутринта московско време на 21 септември Путин се обърна към съветския народ, настоявайки, че частичната военна готовност на нейните 2 милиона резервисти е в името на отбраната на Русия и нейните територии. Той сподели, че Западът не желае мир в Украйна и добави, че Вашингтон, Лондон и Брюксел притискат Киев „ да трансферира военните дейности на наша територия “ за „ цялостно плячкосване на страната ни “.
Вече изпитана тактичност
Планът на Русия да анексира територия в източната част на Украйна посредством „ референдуми “ следва открита скица, само че също по този начин съставлява нов кръг от ескалация във война, която не върви по волята на Путин през по-голямата част от последните седем месеца.
През март 2014 година Путин анексира Крим след небрежно проведен референдум там, откакто Русия окупира полуострова. А през февруари 2022 година – дни преди да изпрати съветската войска в Украйна – той призна независимостта на така наречен Донецка и Луганска национални републики, като разположи „ мироопазващи сили “ на тези територии, окупирани от Русия и локалните му хора от 2014 година. Странното е, че Путин не даде късмет на тези територии да се развиват, а ги употребява през последните 8 години като плацдарми за своята противозаконна война против Украйна.
В резултат на тази експанзия Русия завладя към 20% от територията на Украйна – най-вече на изток. През последните няколко седмици Москва още веднъж загуби някои от тези региони, само че към момента управлява към 90 000 кв. км, най-вече в региона на Донбас и в югоизточната част на Украйна. Установените де факто от Кремъл самостоятелни републики, обхващащи огромни елементи от Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска области, в този момент „ молят “ Москва да организира референдуми за присъединението им към Руската федерация.
По предварителни проекти референдумите би трябвало да бъдат проведени сред 23 и 27 септември и се чака съветският парламент бързо да ратифицира всяко решение за анексиране, а Путин да го подпише и да влезе в действие малко по-късно. Подобен развой се случи в Крим през 2014 година.
Рискът този път е по-голям
През 2014 година Украйна не поведе своя борба за Крим и нейната антитерористична интервенция бързо спря, откакто Русия насочи войски и запаси в Донбас, с цел да поддържа своите локални представители там. След осем месеца тежки борби резултатът беше последната порция от злощастните мирни съглашения от Минск през февруари 2015 година, които сътвориха несигурно преустановяване на огъня за седем години, съпроводено от един изпразнен от наличие развой на разговор, който не съумя да докара до споразумяване на спора.
Сега няма изгледи Киев и Западът да одобряват сходна договорка, която просто печели време на Москва да се прегрупира и да възнамерява идващия си ход. Украински и западни водачи към този момент споделиха това, в това число френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц. Подкрепи ги и американският президент Джо Байдън, който напълно целеустремено и някак оракулски напоследък предизвестява Путин даже да не помисля за потребление на нуклеарно оръжие.
Но това надали ще спре Русия. Путин се нуждае от „ опрощение “ не толкоз или най-малко освен, с цел да ескалира спора в Украйна, а и с цел да заздрави позициите си в самата Русия. Включването на украинска територия в състава на Русия, от съветска позиция, би трансформирало украинските военни интервенции за освобождение на тези области от съветска окупация в акт на експанзия против Русия. Това ще даде предлог на Путин да призове за обща готовност и евентуално даже да разгласи военно състояние в Русия.
Но оповестяването на референдумите и всичко, което те носят със себе си, също по този начин съставлява директно предизвикателство към Запада. То е това, което ще даде храброст на политиците в НАТО и Европейски Съюз да продължат да поддържат Украйна. Тя пък ще бъде оповестена от Русия за агресор, а това доста би нараснало риска от директна борба сред Русия и Запада. И още веднъж би нараснало заплахата Москва да прибегне до нуклеарни оръжия, евентуално единствено тактически.
Има ли значение какво мисли Китай?
Безспорно. Мастити кореспонденти напомнят по какъв начин Владимир Путин стартира военната си случка на 24 февруари в Украйна единствено дни откакто бе разговарял с китайския водач Си Цзинпин по време на Олимпиадата. Но в случай че тогава Путин е имал карт бланш от Си, този път надали нещата стоят тъкмо така…
Владимир Путин се срещна с президента Си Цзинпин на 15 септември в границите на годишната среща на върха на Шанхайската организация за съдействие в Самарканд, Узбекистан. Точно преди този момент Си пък беше посетил Казахстан и изразил ясната си поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на тази страна, към която Москва има своите домогвания. Това беше явен сигнал към Путин да пази ръцете си от Централна Азия. След срещата на двамата в Самарканд на Путин се наложи да признае, колкото и насилствено да бе това, че Китай има опасения по отношение на „ специфичната военна интервенция “ на Русия в Украйна.
Липсата на сходно обръщение за Украйна, където Китай продължава да заобикаля да се изрича ясно против експанзията на Русия, може да е основало усещане в Москва, че желанието на Пекин за непоклатимост, което Си Дзинпин изрази в Самарканд, е главно за бърз завършек на войната, а не безусловно за метода да бъде реализиран този край.
Мисълта, че Китай изтласква Русия не просто от Централна Азия, само че в действителност към по-агресивна позиция по западните си граници, е още едно от неверните тълкувания на Китай от страна на Кремъл. Но това е доста рисково, като се има поради, че Русия има „ незавършена работа “ и на други места към себе си – в проруския разколнически район на Приднестровието в Молдова, признаването през 2008 година на независимостта на двата разколнически района на Грузия Абхазия и Южна Осетия.
Има ли край за Путин?
Предвид ходовете на Путин, освен от тази година, само че и от последните 8 след анексирането на Крим, въпросът, който поражда от всичко това, е до каква степен може и ще стигне Путин? Досега той изигра много козове и към момента не печели. Енергийното изнудване против Запада не разруши единния фронт на членовете на НАТО и Европейски Съюз, както и на техните съдружници. Не се поддават на ухажване големи стопански системи като китай и Индия.
Поддръжниците на Путин са малко и са като във кино лентата за мръсната дузина – като Иран, Сирия, Северна Корея, Мианмар и други маргинали. Китай може да купува съветски нефт и газ, само че към момента не е застанал намерено на страната на Путин във връзка с Украйна. Малко е евентуално да го направи, изключително в случай че се обрисува спомагателна ескалация вследствие на плануваните референдуми в окупираните територии.
И най-много, което е най-досадно за самия Путин, е, че той не печели на място в Украйна. Последният му обезверен опит да увеличи залозите е най-ясният сигнал за това до момента – само че също по този начин и индикация какъв брой по-опасна може да стане тази към този момент пагубна обстановка.
След като остана без козове, с които военно да печели войната и разгласи, че стопира с блъфовете, на геополитическата маса стартира да се разиграва най- рисковата игра. Руската рулетка. А при нея, както знаем, руснаците разчитат не на логичност, не на шанс, а единствено на ориста. Което за света звучи кошмарно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ