780 лв. минимална заплата:Едни се радват, други плачат
Решението на кабинета ще натовари хазната с още 300 млн. лв.
Повече пари е едно от обичайните пожелания в новогодишната нощ. Ще се сбъдне ли то за българите? От една страна е инфлацията, която изяжда спестяванията му. От друга - какво ще влезе и ще излезе от джоба му в доста случаи зависи от решенията на ръководещите. " Стандарт " събра най-важните промени, от които ще зависят сметките и финансите ни през 2023 година
-->
780 лв. става минималната заплата от 1 януари. Консенсусното решение взе Министерски съвет на последното си за годината съвещание.Досега най-ниското заплащане бе 710 лв..
" Вдигаме МРЗ с 9,9%, а на годишна база нарастването е с 20 на 100 ", сподели общественият министър Лазар Лазаров.
С решението си от четвъртък служебният кабинет удостовери предлагането на министерството на обществената политика, което бе оповестено по време на Съвета за тристранно съдействие преди седмица. Но недоволните са доста - и финансовото министерство, и синдикатите, и работодателите, и някои от партиите. Парадоксът е, че в някои области с повдигането на парите на най-ниско платените, приходите им ще се приближат до междинните. Така ножицата сред приходите на уличните чистачи, от една страна, и заплатите на учителите, от друга, ще е по-малко отворена.
Ръстът на МРЗ с 9,9% ще натовари хазната с към 300 млн. лв. за цялата 2023 година, заяви Лазар Лазаров.
От финансовото ведомство упорстваха минималното заплащане да бъде вдигнато най-вече до 770 лв.. Друго предложение на Росица Велкова бе тази смяна да влезе в действие от юли, когато се чака да има признат закон за държавния бюджет за 2023 г. По време на договарянията със обществените сътрудници размерът от 780 лева не се хареса на бизнеса, който упорства индикаторът да се дефинира по браншове. Не го одобриха и синдикатите, които желаят второ нарастване по-късно през годината.
Обсъждането мина през доста диспути и разногласия и сред другите политически сили. Депутатите от „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия се пробваха да прокарат близо 20-процентно повдигане - до 850 лв.. Имаше и още една концепция - да стане 50% от междинната заплата в страната (до към 870 лева по данни за третото тримесечие на 2022). Това гласи европейска инструкция, която би трябвало да бъде призната у нас до 2 година
Дебатите доведоха до цялостен безпорядък, като даже бе утвърдено в комисия клас прослужено време да влезе като съставен елемент от минималното заплащане. В последна сметка обаче никое от предложенията не бе дефинитивно признато.
В четвъртък министър Лазаров съобщи, че настоящето нарастване на 780 лв. не трябва да се приема като опит да се транспонира директивата на Европейската комисия за минимално заплащане. Работата по това ще стартира при започване на идната година в съдействие със синдикатите и бизнеса. Идеята е тогава да се сътвори механизъм, който да контролира размер на базовите заплати без административни корекции.
Лазаров изясни още, че с повдигането на МРЗ се цели да бъдат обезщетени хората за повишената през годината инфлация. Към момента тя доближава 16,9% на годишна база. Натрупаната инфлация от началото на годината е 15,8%. " С нарастването от 20 на 100 тези процеси са обезщетени и по този метод се дава опция получаващи минимална заплата, или лицата, чиито съществени заплати се дефинират като съответствие от минималната заплата, да имат нарастване от началото на януари ", разяснява още служебният обществен министър.
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души, разяснява Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система /ИПИ/. Според нея една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи.
Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част обаче действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “, добавя Славова.
Според нея за високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният й дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти.
Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата, делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%, пресмята Славова.По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. В ИКТ бранша това нарастване ще промени каузи на МРЗ от 17% до 21%, демонстрират изчисленията на ИПИ.
От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността, е заключението на Славова.
Работодателските организации пък постоянно са били на мнение, че определянето на размер на МРЗ не е работа на ръководещите, а би трябвало да е обвързвана с продуктивността на труда. " Българската минимална заплата е най-висока в Европейски Съюз по отношение на продуктивността на труда ", съобщи шефът на Асоциацията на българския промишлен капитал Васил Велев.
Изводът е, че е извънредно време да се откри нова методика за пресмятане на минималното заплащане, която да е обективна за всички.
Повече пари е едно от обичайните пожелания в новогодишната нощ. Ще се сбъдне ли то за българите? От една страна е инфлацията, която изяжда спестяванията му. От друга - какво ще влезе и ще излезе от джоба му в доста случаи зависи от решенията на ръководещите. " Стандарт " събра най-важните промени, от които ще зависят сметките и финансите ни през 2023 година
-->
780 лв. става минималната заплата от 1 януари. Консенсусното решение взе Министерски съвет на последното си за годината съвещание.Досега най-ниското заплащане бе 710 лв..
" Вдигаме МРЗ с 9,9%, а на годишна база нарастването е с 20 на 100 ", сподели общественият министър Лазар Лазаров.
С решението си от четвъртък служебният кабинет удостовери предлагането на министерството на обществената политика, което бе оповестено по време на Съвета за тристранно съдействие преди седмица. Но недоволните са доста - и финансовото министерство, и синдикатите, и работодателите, и някои от партиите. Парадоксът е, че в някои области с повдигането на парите на най-ниско платените, приходите им ще се приближат до междинните. Така ножицата сред приходите на уличните чистачи, от една страна, и заплатите на учителите, от друга, ще е по-малко отворена.
Ръстът на МРЗ с 9,9% ще натовари хазната с към 300 млн. лв. за цялата 2023 година, заяви Лазар Лазаров.
От финансовото ведомство упорстваха минималното заплащане да бъде вдигнато най-вече до 770 лв.. Друго предложение на Росица Велкова бе тази смяна да влезе в действие от юли, когато се чака да има признат закон за държавния бюджет за 2023 г. По време на договарянията със обществените сътрудници размерът от 780 лева не се хареса на бизнеса, който упорства индикаторът да се дефинира по браншове. Не го одобриха и синдикатите, които желаят второ нарастване по-късно през годината.
Обсъждането мина през доста диспути и разногласия и сред другите политически сили. Депутатите от „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия се пробваха да прокарат близо 20-процентно повдигане - до 850 лв.. Имаше и още една концепция - да стане 50% от междинната заплата в страната (до към 870 лева по данни за третото тримесечие на 2022). Това гласи европейска инструкция, която би трябвало да бъде призната у нас до 2 година
Дебатите доведоха до цялостен безпорядък, като даже бе утвърдено в комисия клас прослужено време да влезе като съставен елемент от минималното заплащане. В последна сметка обаче никое от предложенията не бе дефинитивно признато.
В четвъртък министър Лазаров съобщи, че настоящето нарастване на 780 лв. не трябва да се приема като опит да се транспонира директивата на Европейската комисия за минимално заплащане. Работата по това ще стартира при започване на идната година в съдействие със синдикатите и бизнеса. Идеята е тогава да се сътвори механизъм, който да контролира размер на базовите заплати без административни корекции.
Лазаров изясни още, че с повдигането на МРЗ се цели да бъдат обезщетени хората за повишената през годината инфлация. Към момента тя доближава 16,9% на годишна база. Натрупаната инфлация от началото на годината е 15,8%. " С нарастването от 20 на 100 тези процеси са обезщетени и по този метод се дава опция получаващи минимална заплата, или лицата, чиито съществени заплати се дефинират като съответствие от минималната заплата, да имат нарастване от началото на януари ", разяснява още служебният обществен министър.
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души, разяснява Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система /ИПИ/. Според нея една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи.
Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част обаче действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “, добавя Славова.
Според нея за високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният й дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти.
Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата, делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%, пресмята Славова.По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. В ИКТ бранша това нарастване ще промени каузи на МРЗ от 17% до 21%, демонстрират изчисленията на ИПИ.
От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността, е заключението на Славова.
Работодателските организации пък постоянно са били на мнение, че определянето на размер на МРЗ не е работа на ръководещите, а би трябвало да е обвързвана с продуктивността на труда. " Българската минимална заплата е най-висока в Европейски Съюз по отношение на продуктивността на труда ", съобщи шефът на Асоциацията на българския промишлен капитал Васил Велев.
Изводът е, че е извънредно време да се откри нова методика за пресмятане на минималното заплащане, която да е обективна за всички.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ